№ 6639
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110137825 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищецът С. В. Ф. твърди, че длъжник по посочения изпълнителен лист е наследодателят му
В---- Ф., който е бил осъден да заплати на ответника сумата от 5164,31 лв., стойност на
потребени ВиК услуги през периода 22.01.2008 г. – 24.07.2014 г., както и сумата от 514,04
лв., разноски по делото. Счита, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са
погасени по давност, тъй като след издаване на изпълнителния лист по нея не са предприети
действия по принудително събиране на сумите. Поддържа, че е наследник на длъжника с дял
от 1/3 от наследството, поради което оспорва да дължи 1/3 част от сумите по изпълнителния
лист и иска да бъде установена недължимостта на сумата от 1721,44 лв., представляваща 1/3
част от общо 5164,31 лв., стойност на потребени ВиК услуги за периода 22.01.2008 г. –
24.07.2014 г., за която са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 02.07.2015 г. и изпълнителен лист от 19.08.2016 г. по гр.д. № 52347/2014 г. по описа
на СРС, 59 състав.
Ответникът „С----” АД признава иска по основание и размер, като моли разноските да бъдат
възложени в тежест на ищеца, доколкото не е дал повод за завеждане на делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
1
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в тежест на
ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата
молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното
изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за недължимост
на сумите ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи
основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.
116 ЗЗД.
Предвид признанието на иска и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК по делото са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички обстоятелства, включени във
фактическия състав на спорното право, т.е. към настоящия момент петгодишната
погасителна давност (съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД) за оспореното вземане за
стойност на потребени ВиК услуги е изтекла, поради което предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и следва да се уважи.
Съдът намира, че макар и искът да е основателен, ответникът не е дал повод за завеждане на
делото, съответно и признава иска, поради което и разноските следва да бъдат възложени на
ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
Изтичането на погасителната давност и позоваването от страна на нея на длъжника
погасяват правото на кредитора на принудително осъществяване на притезателното право,
но естественото право продължава да съществува и платеното след изтичане на давностния
срок не е недължимо платено и не подлежи на връщане (арг. чл. 118 ЗЗД). Давността като
правен институт не се прилага служебно, а само при позоваване от страна на длъжника (чл.
120 ЗЗД). В този смисъл, право на кредитора е да претендира извънсъдебно погасените си
по давност вземания, доколкото от една страна, задължението продължава да съществува, а
от друга, възражението за изтекла погасителна давност е право на длъжника, което същият
може да не упражни и да предпочете да изпълни. Ето защо, не може да се приеме, че
претендирането на погасени по давност вземания от кредитора е противоправно –
противоправно би било претендирането на вземания, които изобщо не съществуват. За
длъжника е налице възможност да направи възражението си за изтекла погасителна давност
извънсъдебно пред самия кредитор, като едва ако и след това кредиторът продължи да
претендира погасените по давност вземания би могло да се приеме, че кредиторът е
претендирал неоснователно вземането от длъжника, респ. дал е повод за завеждане на иск.
В този смисъл по напълно аналогични казуси е постановена трайна практика на Върховния
касационен съд – Определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр.д. № 510/2018 г. по описа на ВКС,
IV г.о., Определение № 66/12.02.2018 г. по ч. гр. д № 4770/2017 г. по описа на ВКС, III г.о.
Съдебната практика приема, че ответникът дава повод за завеждане на дело тогава, когато е
предприел действия по принудително изпълнение или е изразил готовност да ги
предприеме. В настоящия случай ответникът правомерно се е снабдил с изпълнителен лист
за вземанията в негова полза, като след това не е предприел каквито и да било действия по
2
принудително събиране на сумите, в резултат на което са настъпили предпоставките за
погасяване на вземанията по давност. Бездействието му не е повод за предявяването на иск
за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска
до изтичането на срока за отговор на исковата молба – това бездействие нито е
неправомерно, нито изправя длъжника пред необходимостта да се защити чрез иск. По
делото липсват всякакви доказателства за направено изявление от страна на ищеца до
ответника, в което той да оспори процесното вземане като погасено по давност преди
подаване на исковата молба, респ. за предприети от ответника действия по принудително
събиране на сумите по изпълнителния лист, след като давността за тях вече е изтекла, като
въз основа на изпълнителния титул дори не е било образувано изпълнително производство.
Ето защо и предвид изложените съображения, не може да се приеме, че ответникът е дал
повод за завеждане на иска – в този смисъл по идентичен случай има установена съдебна
практика и на СГС – Определение № 8838 от 15.09.2022 г. по ч.гр.д. № 8503/2022 г. на СГС,
ІV-Б състав. С оглед на изложеното, разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК се явява приложима,
като в тежест на ищеца следва да останат сторените от него в производството разноски.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва
да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. В. Ф., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. С-----, срещу „С----” АД, ЕИК -, със седалище и адрес на управление: гр. Со---------
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, че С. В. Ф. не дължи на „С-
---” АД сумата от 1721,44 лв., представляваща 1/3 част от общо 5164,31 лв., стойност на
потребени ВиК услуги за периода 22.01.2008 г. – 24.07.2014 г., за която са издадени заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.07.2015 г. и изпълнителен лист
от 19.08.2016 г. по гр.д. № 52347/2014 г. по описа на СРС, 59 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3