Р Е
Ш Е Н
И Е
№ / 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІVс. ,в публично съдебно заседание на 22.04.2019г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
Секретар : ПЕТЯ П.
Разгледа докладваното от председателя на състава
В.гр.д.№ 507 по описа за 2019г.
Производството е по въззивна жалба на П.К.П.,
предявена чрез адвокат Е.М., срещу решение № 47/ 07.01.2019г. по гр.д№ 14147/
2018г. на Варненски районен съд, с което
е изменен размера на издръжката, определена с решение от 15.06.2016г. по гр.д.№
14251/ 2015г. , дължима от бащата в полза на детето К.П.П., от 120лв. на
250лв., считано от датата на исковата молба- 20.09.2018г., със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска , на основание чл. 150 от СК. Присъдени са
държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК, и съдебни разноски, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
Жалбоподателят счита решението за необосновано и
немотивирано по отношение размера на издръжката, която според него не
съответства на нуждите на четиригодишно дете и доходите на бащата от сезонна
работа. Намира за неоправдани от гледна точка на здравословното състояние на
сина му разходите за спорт- карате. Искането е за определяне на издръжката в
справедлив размер.
Въззиваемата страна- С. И.И., като майка и законен представител на
детето К. П.П., чрез адвокат Н.Х.,
оспорва въззивната жалба с доводи за неоснователност. Твърди, че бащата оказва
помощ в грижите за детето, когато е болно, но след постановяване на решението е
преустановил заплащането на таксата за
детска градина и за школата за народни танци , което до този момент е правил
доброволно.
Становище от Дирекция „ Социално
подпомагане“-Варна, не е изразено
Съдът,
съобразно
становищата на страните и представените доказателства, на основание
чл.269 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК, констатира :
С решение № 2359/ 15.06.2016г.по гр.д.№ 14251/
2015г. ВРС, на основание чл. 51 вр. чл. 50 от СК , е утвърдено споразумението
между С.И. П. и П.К.П., според което упражняването на родителските права по
отношение на роденото дете- К.П.П., ще упражнява майката, при задължението на
бащата да осигурява месечна издръжка от 120лв., с начална дата- 07.06.2016г., с
изключение на летния месец, когато детето е при бащата .
С предявеният иск на основание чл.150 от СК се
претендира увеличение на първоначалната издръжка от 120лв. на 400лв., поради настъпили
изменения в обстоятелствата. Посочени са промени в потребностите на детето за
изминалите две години, отговарящи на неговото физиологично, интелектуално и
психологическо развитие; промени в икономическите процеси, довели до увеличаване на цените на
всички стоки и услуги; увеличен размер
на минималната издръжка- 127.50лв., на основание чл. 142 , ал.2 от СК.
Ответникът оспорва претенцията като прекомерна,
несъответстваща на нуждите на детето. Твърди, че освен издръжката осигурява и допълнителни средства всеки
месец- за такса детска градина и занимания по народни танци, много пъти е закупувал лекарства и дрехи на детето.
Счита, че издръжката следва да бъде в размер на 130лв. месечно.
В предмета на разглеждане, на основание чл.269 ГПК,
е издръжката от 250лв., присъдена с решението.При определяне общия размер на
издръжката са съобразени потребностите на 4 годишното дете, необходимите битови
разходи / храна, консумативи,отопление и дрехи/ , заплащаните такси за детска
градина, занимания по танци и бойни изкуства, допълни средства за лечение и медикаменти с относително постоянен
характер,преобладаващо в зимния сезон. При разпределяне на задължението между
родителите е съобразено получаваното брутно трудово възнаграждение , налични
кредитни задължения и срок на погасяване, отсъствието на задължения към други
лица от посочените в чл.141 СК .
Възраженията на жалбоподателя са за несъответствие
на присъдената издръжка с конкретни нужди на детето и възможностите на бащата,
поради сезонния характер на работата и доходите, които получава. Преценяват се
съобразно следните факти и обстоятелства:
Според Постановление №5/ 16.ХІ.1970г. на Пленума на
Върховен съд за обобщаване на практиката
на съдилищата по някои въпроси на задължението за издръжка, нуждите на лицата,
които имат право на издръжка , се определят от обикновените условия на техния
живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, от значение за случая.
Доколкото нуждите на всяко лице са индивидуални и
конкретни за даден период от неговото развитие, следва да бъдат посочени и
доказани в съдебното производство. Потребностите
на малолетния К. са обичайните за възрастта му - битови, социални, културни и
образователни, и произтичащите от общото му здравословно състояние, тъй като
няма твърдения за специални нужди от образователен, здравословен характер. По
писмени данни детето посещава от 2017-2018г., съответно първа и втора група на ДГ 8 „ Христо Ботев“- Варна,при
месечна такса между 31-48 лв. Записан е на курс по народни танци , с месечна
такса 25-30лв.
Представените писмени доказателства за доходите на
задължените лица пред двете инстанции потвърждават извода, че са в
трудоспособна възраст и получават възнаграждение по трудово правоотношение. Не
се установяват приходи на друго основание и участие в търговско дружество.
Установено е, че имат кредитни задължения към банки във връзка с придобито
имущество- жилища, с учредена договорна ипотека, при дългосрочен погасителен
план.
Установено е, че в едногодишен срок до завеждане на
иска майката е получавала средно БТВ- 1352.64лв., нетно-1062.79лв., и в
приблизително същия размер за периода : октомври 2018г.- март 2019г. За
доходите на бащата се преценяват: ТД № 20/ 24.10.2018г. , със срок на действие:
01.11.2018г.-01.12.2018г. , основно ТВ- 1933.05лв., и начислени допълнителни
възнаграждения за трудов стаж и професионален опит. От 25.01.2017г. до
01.11.2018г. е получавал основна заплата -2227.66лв., като търговски
представител по договор с „Рапул България“ ЕООД, прекратен по взаимно съгласие
съгласно заповед №45/ 24.10.2018г./ с.15, с.102/. В карта на личните данни на
ответника- страна по договор за потребителски кредит с „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД
от 2018г., е вписан доход от 3100лв., на посочената длъжност по постоянен
трудов договор. На 27.09.2016г. със
същата банка е подписал договор за банков ипотечен кредит за покупка на
недвижим имот, с 20-годишен погасителен план. Размерът на погасителната вноска
към разглеждания период е 269.34лв. Във въззивното производство не представя нови доказателства за размера на
доходите му, съобразно дадените указания, но пред съда потвърждава, че има
задължения като агроном, което насочва към упражняваната дейност по трудов
договор.
Задължението за издръжка на непълнолетно лице е
безусловно и от първи ред - чл.141, т.1 СК , чл. 143, ал.1 и 2 от СК. Материалното състояние на задължените лица е
предпоставка за размера на издръжката, която е предназначена да отговори на
нуждите на детето към даден момент, съобразно възрастта, образователно ниво,
здравният статус и други фактори, а периодичното изпълнение на това задължение да осигурява условия, необходими за неговото развитие.
При съпоставка на всички факти по делото съдът
приема, че издръжката за малолетния К.П., следва да превишава границата на
задължителния общ минимум, тъй като в този размер е крайно недостатъчна. Наред
с това приема, че възможностите на бащата позволяват да участва с по-голяма
сума, въпреки задължението към финансова институция. Реално той е заплащал
дължима издръжка и допълнителни средства за такси, общо около 160-170лв.
месечно, и за медицински цели / изследвания и лекарства за детето/. По негова преценка
може да осигурява издръжка от 200лв. месечно, но иска да има личен принос към
детето и то да вижда неговото отношение.
В контекста на изразените становища от страните в
съдебно заседание на 22.04.2019г. са проблемите с доверието и общуването между
тях, които не могат да се обсъждат в конкретния спор. Всеки родител има принос
в отглеждането и развитието на детето си, който няма съизмерима финансова
стойност, и участието на бащата не е ограничено до присъдената издръжката. В
интерес на детето е родителите да се споразумяват за издръжката извънсъдебно,
както и по всички въпроси за неговото обучение и развитие.
По изложените съображения не намира основание за
отмяна на решението, което е обосновано, кореспондира с доказателствата по
делото, и законосъобразно по приложението на материалния закон. Следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
На основание чл. 78,
ал.3 ГПК въззиваемата страна има право на разноски. Съобразно направеното
искане и представени доказателства следва да се присъдят в размер на 180лв.-
внесено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Съдът, на основание
чл.271 и чл.280, ал. 3 1т.2 от ГПК
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 47/ 07.01.2019г. по гр.д№ 14147/ 2018г.
на Варненски районен съд, в частта, в която на основание чл.150 от СК е изменен размера на издръжката, определена с решение от 15.06.2016г. по
гр.д.№ 14251/ 2015г.ВРС , от 120лв. на 250лв., считано от датата на исковата
молба- 20.09.2018г., със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, и са присъдени разноски по чл.78, ал. 1 и ал.6
от ГПК.
ОСЪЖДА
П. К.П.,ЕГН- **********, да заплати на С.И.И.,
ЕГН- **********, сумата 180 лева-
разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
В необжалваната част решението е влязло в законна
сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.