№ 18479
гр. София, 23.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110125121 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК
С определение от 15.04.2025 г. по ч. гр. дело № 4077/2025 г. по описа на СГС, IV-А
въззивен състав, въззивният съд е квалифицирал подадената от ответницата М. П. М. жалба
с вх. № 67015/25.02.2025 г. като искане за изменение на присъдените с решение № 2091 от
09.02.2025 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, поради което същото
е върнато на настоящия съдебен състав за произнасяне по него.
В жалбата се посочва, че решението е неправилно в частта относно присъдените в
полза на ищеца разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., тъй като се
оспорва ответницата да е дала повод за завеждане на делото срещу нея. В тази връзка се
поддържа, че едва с исковата молба е научила за натрупани задължения на наследодателя й
към ищеца, доколкото последният не е предявявал натрупани задължения по фактури за
използвана топлинна енергия с конкретно посочен срок за плащане. Допълва, че плащането
на задължението в хода на процеса няма отношение към въпроса кой е станал причина за
завеждане на делото.
Насрещната страна – ....“ ЕАД, на която препис от жалбата е надлежно връчен на
18.03.2025 г., изразява становище за неоснователност на същата.
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок (в срока за обжалване),
поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество – искането е
неоснователно.
С решение № 2091 от 09.02.2025 г., постановено по гр. дело № 25121/2024 г. по описа
на СРС, 79 състав, чието изменение и допълване в частта за разноските се иска, изцяло са
отхвърлени предявените от ....“ ЕАД срещу М. П. М. осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както
следва: 1 148,57 лв., представляваща неплатена цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; 189,82 лв., представляваща лихва за забава върху задължението
за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 26.03.2024 г.; 54,95 лв.,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., както и 11,45 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 26.03.2024 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба –
30.04.2024 г. до окончателното им заплащане, поради погасяването им чрез плащане в хода
на процеса.
1
Съдът се е произнесъл и по въпроса относно отговорността за съдебните разноски,
които единствено са останали незаплатени, като ответницата е осъдена да заплати на ищеца
сумата от 100,00 лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение, доколкото процесните вземания са били заплатени в хода на процеса – едва
на 18.10.2024 г., поради което с поведението си ответницата е станала повод за завеждане на
делото срещу нея.
В случая, с оглед изложените от страна на ответницата М. П. М. доводи, че не дължи
присъдените в полза на ищеца разноски за юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лв.,
следва да посочи следното: действително, по общото правило на чл. 78 ГПК присъждането
на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си
е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен
срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е, че разноски винаги се дължат от
страната, която неоснователно е предизвикала делото, без значение от неговия изход, като
задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от съответната
страна вреди, когато неправомерно е засегната нейната правна сфера (в този смисъл –
Определение № 149/22.03.2012 г. по ч. гр. д. № 3/2012 г. на ВКС, I г.о.) В случая, между
страните не се спори, че ответницата М. П. М. е погасила процесните вземания в хода на
процеса – след извършване на по-късното плащане от 18.10.2024 г., което по естеството си
представлява конклудентно признание относно наличието на дълг на посочените основания
и в заявените размери. Ето защо, доколкото тя е признала дължимостта на сумите, предмет
на делото, то към момента на подаване на исковата молба – 30.04.2024 г. ищецът е бил
носител на неудовлетворени и изискуеми вземания срещу нея. Следователно, плащайки едва
в хода на процеса – на 18.10.2024 г., с поведението си тя е станала повод за завеждане на
делото срещу нея, а това означава, че дължи да заплати на ищеца и сторените от него
разноски в настоящия процес, които единствено са останали неплатени и са претендирани от
него. Следва да се отбележи, че дължимостта на исковите суми не е обусловена от отправяне
на изрична покана от ищеца и/или изпращане на фактури до ответницата, за да се приеме, че
с поведението си тя не е дала повод за завеждане на делото срещу нея. Актуалната редакция
на чл. 78, ал. 8 ГПК (обн. ДВ № 8/24.01.2017 г., в сила от 28.01.2017 г.) предвижда
възможност в полза на юридически лица или еднолични търговци да се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая, по делото е безспорно установено, че в
хода на производството ....“ ЕАД, в качеството си на юридическо лице, е било защитавано от
юрисконсулт, поради което съдът е приел, че в негова полза се следват претендираните
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Нещо повече, юрисконсултското
възнаграждение на ищеца е определено в минимален размер по реда на Наредбата за
правната помощ, като подробна обосновка за това е изложена в мотивите на решението,
чието изменение в частта за разноските се иска.
С оглед на изложеното, инкорпорираното в жалба с вх. № 67015/25.02.2025 г. искане на
ответницата по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решение № 2091 от 09.02.2025 г.,
постановено по гр. дело № 25121/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, в частта за разноските,
се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ инкорпорираното в жалба с вх. № 67015/25.02.2025 г.
искане на ответницата М. П. М. по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решение № 2091 от
09.02.2025 г., постановено по гр. дело № 25121/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, в частта
2
за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните – арг. чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3