Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
… …
град Кърджали, 28.12.2023 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският
административен съд, ……….……….…... в
публично заседание …………..……...
на
седми ноември ……………….……………...………..……………………………..………..……...……………….……..
през
2023/две хиляди
двадесет и трета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря
…………………………………………………………
Павлина Петрова, .........................................
като
разгледа докладваното от ........................................ съдията
Виктор Атанасов .............................
административно
дело №304 …..... по описа за ............. 2023 година .................................................
и
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
административно, по реда на Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./
от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във
връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано
е по жалба от Н.И.М.,
ЕГН **********,***, подадена чрез адвокат Н.Н. от АК-***,
с посочен съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа: ***, против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №23-0303-000060 от
14.07.2023 год., издадена от И. Г. Г. - *** в РУ - Момчилград към ОДМВР -
Кърджали, с която, на основание чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, на жалбоподателя Н.И.М.
е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на
ППС“, за срок от 6 /шест/ месеца.
Жалбоподателят заявява, че в
срок обжалва посочената заповед за прилагане на принудителна административна
мярка, като счита, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна,
издадена е от некомпетентен орган при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и че противоречи на
материалния закон. С жалбата моли да му се даде възможност подробни съображения
да развия допълнително след като се запознае с административната преписка.
Моли да бъде призован на
съд и след като докаже твърденията си, да бъде постановено решение, с което да
бъде отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№23-0303-000060 от 14.07.2023 год., издадена от И. Г. Г. - *** в РУ -
Момчилград към ОДМВР – Кърджали, като незаконосъобразна и издадена в нарушение
на процесуалния закон, както и моли и да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Призован редовно за съдебно
заседание, жалбоподателят Н.И.М.,***, не се явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата – *** в РУ
– Момчилград към ОД на МВР – Кърджали – И. Г. Г., редовно призован за съдебното
заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален
представител - гл.юрк. М. П., редовно упълномощена с
пълномощно рег.№303р-18102 от 06.11.2023 год., която заявява, че оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че обжалваният административен акт е правилен и
законосъобразен и моли съда да го потвърди. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОДМВР - Кърджали, а при условията на евентуалност,
прави възражение относно размера на адвокатското възнаграждение.
Подробни съображения в подкрепа
на оспорената заповед излага в писмени бележки, които представя в съдебно
заседание.
Административният съд, като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа
на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Екземпляр от оспорената заповед,
видно от оформената към нея разписка за връчване/л.4,л.19/, е връчен лично на жалбоподателя
Н.И.М., на датата 14.07.2023 год., за което е положен подпис на получателя и е
отбелязана датата на връчване. Срещу заповедта, на 28.07.2023 год., в 22:40:30
часа, е била подадена жалба, по електронен път, чрез ССЕВ, като жалбата е
адресирана направо до Административен съд – Кърджали и е изпратена на
електронната поща на съда, регистрирана в деловодната система на съда с Вх.№2057/31.07.2023
год./датите 29 и 30.07.2023 год. са неприсъствени дни – събота и неделя/.
От изложеното следва, че жалбата
е подадена от жалбоподателя Н.И.М. точно на 14-ия/четиринадесетия/ ден от връчването
и получаването от него на екземпляр от оспорената заповед, като същевременно, разпоредбата
на чл.172, ал.5 от ЗДвП предвижда, че заповедите по ал.1 на същия текст/заповеди
за налагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 от
ЗДвП/ се обжалват по реда на АПК. От това следва, че същите подлежат на
обжалване в рамките на общия 14/четиринадесет/-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, от което пък следва, че жалбата против заповедта за прилагане на ПАМ е
подадена в законоустановения срок. Същата, освен
това, е подадена от лице – Н.И.М. - неин адресат, спрямо което е приложена тази
ПАМ и за което, в този смисъл, тя е неблагоприятна, т.к. засяга негови права и
законни интереси. Жалбата, освен това, е подадена в предвидената писмена форма,
с изискуемото съдържание и по установения ред, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Административен съд - Кърджали,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №23-0303-000060 от 14.07.2023
год./л.4, л.19/, И. Г. Г. - *** в РУ - Момчилград към ОДМВР – Кърджали,
е наложил на жалбоподателя Н.И.М. с ЕГН ********** ***, принудителна
административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП - прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6/шест/ месеца и отнемане на СРМПС №***
и 2/два/ броя регистрационни табели с №***. В мотивите към заповедта е
посочено, че административният орган „съставя настоящата ЗППАМ против: Н.И.М. с
ЕГН ********** ***, кат.А, В, С, АМ, ТКТ, води се на отчет в ОДМВР - Кърджали,
като е взел предвид: за това, че на 25.06.2023 год., в *** часа, в ***, на ул.„***“
№**, срещу ***, посока на движение от *** към ***, водачът И. Н. Г., с ЕГН **********,***,
управлява лек автомобил „Фолксваген ***“, с peг.№***,
собственост на лицето Н.И.М., с ЕГН **********,***, като е лишен от правото да
управлява МПС на 09.12.2022 год., по административен ред или съдебен ред.“, като
с това мотивите на заповедта се изчерпват.
По представената от сектор
„Пътна полиция” към ОДМВР – Кърджали административната преписка е представен и
е приет като доказателство Акт за установяване на административното нарушение сер.** №*** от 25.06.2023 год., съставен от Р. Р. М. – ***
в РУ – Момчилград към ОДМВР – Кърджали, в присъствието на свидетеля В. Р. Г., против
И. Н. Г., с ЕГН **********,***/л.28, л.43/, в който е описано, че същият, като
водач, в ***, на ул.„***“ №**, срещу ***,
посока на движение от *** към ***, управлява лек автомобил „Фолксваген ***“, с рег.№***,
собственост на лицето Н.И.М., с ЕГН **********,***, след като е лишен от
правото си да управлява МПС на 09.12.2022 год. по административен ред или
съдебен ред, с което виновно нарушил чл.150а, ал.1 от ЗДвП – управлява МПС след
като е лишен от това право по съдебен или административен ред. Така съставения
АУАН е бил предявен на място на соченото за нарушител лице за подпис, който го
е подписал и се е подписал на разписката за получаване на екземпляр от акта. В
този АУАН е вписано, че като доказателства са иззети СРМПС №*** и 2/два/ броя
регистрационни табели с №***.
По преписката е представено и
наказателно постановление №23-0303-000321 от 25.07.2023 год., издадено от ВПД
началник РУ – Момчилград към ОДМВР – Кърджали/л.27/, с което, въз основа на описания
по горе АУАН, на лицето И. Н. Г. от *** №**, ***, с ЕГН **********, на
основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“, в размер на
100.00/сто/ лева, за извършено виновно нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
С разпореждане на съда, от
сектор „Пътна полиция“ – Кърджали към ОДМВР – Кърджали е изискано и съответно е
представено и прието като доказателство заверено копие от иззетото още с
описания по-горе АУАН, Свидетелство за регистрация на МПС №*** – част II,
издадено на 19.07.2021 год./л.41/, за регистрацията на МПС – лек
автомобил, марка „Фолксваген ***“, с peгистрационен номер ***, с идентификационен
номер на превозното средство/номер на шаси/(VIN) – *** и
дата на първа регистрация – 14.03.2005 год. От това СРМПС №***, издадено на 19.07.2021 год. е
видно, че като собственик на МПС - лек автомобил, марка „Фолксваген ***“, с peгистрационен номер ***, е вписан единствено жалбоподателят Н.И.М.,***, с ЕГН **********.
От процесуалния представител на
ответника по жалбата, в съдебно заседание е представено и прието като
доказателство заверено копие от Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №22-0351-000207 от 30.11.2022 год., издадена от *** от РУ – Свиленград
към ОДМВР – Хасково/л.44/, видно от която, със същата на
основание чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, на И. Н. Г. от *** №**, ***, с ЕГН **********,
е била наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, като видно от мотивите
към заповедта, мярката е била наложена заради извършено виновно нарушение на
чл.5, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП – управление на ППС
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, на датата 29.11.2022
год., на ГКПП „***“, на трасе излизащи автомобили в посока ***. Следва да се
посочи, че на представеното от ответника копие от тази заповед липсва подпис на
издателя й, а на разписката към нея липсва посочена дата на връчване на същата,
както и подпис на получател, а освен това, никъде не е отбелязано, дали и кога
тази заповед за прилагане на ПАМ е влязла в сила.
От процесуалния представител на
ответника по жалбата, в същото съдебно заседание е представено и прието като
доказателство извлечение от информационната система на ОД на МВР - Картон на Заповед
за прилагане на ПАМ №22-0351-000207 от 30.11.2022 год., с която, на лицето И.
Н. Г. от *** №**, ***, с ЕГН **********, е наложена ПАМ, на основание чл.171,
т.1, б.„б“ от ЗДвП/л.45/. Видно е от отразеното в този
картон,че съгласно заключението по Протокол №И-4771/19.05.2023 год. на
Военно-медицинска академия/ВМА/ - София, в кръвта и урината от И. Н. Г., с ЕГН **********,
не е установено наличие на наркотични вещества.
По делото не е представен АУАН,
а не се и твърди такъв въобще да е бил съставен против жалбоподателя Н.И.М.,***,
с ЕГН ********** и съответно да му е бил връчен.
При така установената по делото
фактическа обстановка и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК,
проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че подадената срещу заповедта за
налагане на принудителна административна марка жалба се явява основателна и
доказана.
Така, съгласно разпоредбата на чл.172,
ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7,
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на
министъра на вътрешните работи, с оглед разпоредбата на чл.165, ал.1 от Закона
за движение по пътищата, което и е направено със Заповед Рег.№8121з-1632 от 02.12.2021
год. на министъра на вътрешните работи, в сила от 01.01.2022
год., според посоченото в нея, изискана и представена по преписката, съответно приложена
по делото/л.24-л.26/, с която, на основание чл.165, чл.186, ал.1 и
чл.189, ал.1, ал.5 и ал.12 от Закона за движението по пътищата, чл.37, ал.1, б.„б“,
чл.39, ал.2а и чл.47, ал.2, във връзка с ал.1, б.„а“ от Закона за
административните нарушения и наказания, чл.45, ал.2, т.13 от Правилника за
устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи и чл.33, т.9 от
Закона за Министерството на вътрешните работи, са определени да осъществяват контрол по Закона за
движението по пътищата няколко основни структури на Министерство на вътрешните
работи, като в т.1.3. от заповедта изрично са посочени областните дирекции на
Министерство на вътрешните работи/ОДМВР/ и Столична дирекция на вътрешните
работи/СДВР/, в рамките на обслужваната територия и съответно, съгласно
т.1.3.2. - от заемащи длъжност „Полицейски *** VI - IV степен“, с функционални
задължения по контрол на пътното движение, „Младши автоконтрольор
II - I степен“ и командир на отделение (пътен контрол) в ОДМВР и в техните
териториални структурни звена, изпълняващи служебните си задължения в звената „Сигма“ в ОДМВР, за дейностите по чл.165 от ЗДвП.
По делото е представена и приета
като доказателство Заповед №292з-2 от 01.01.2022 год. на директора на Областна
дирекция на МВР – Кърджали/л.21-л.23/, за оправомощаване
на длъжностни лица от ОДМВР – Кърджали да прилагат ПАМ по ЗДвП. С тази заповед,
в изпълнение на изискванията на чл.172, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и Заповед №8121з-1632
от 02.12.2021 год. на министъра на вътрешните работи и на основание чл.43, ал.4
от ЗМВР, с т.1 от същата, са оправомощени длъжностни
лица които да прилагат принудителни административни мерки по чл.171, т.1, буква
„а“, т.2, т.2а, букви „а“ и „б“, т.4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 от ЗДвП, като на осма
позиция в тази т.1, като такива оправомощени
длъжностни лица, са посочени полицейските ***и от звената „Пътен контрол“ в РУ
при ОДМВР - Кърджали – за територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР –
Кърджали. По делото, от процесуалния представител на ответника, в съдебно
заседание е представена и приета като доказателство и Служебна бележка с
Рег.№292р-34533 от 06.11.20232 год., издадена от началника на сектор КАПОЧР при
ОДМВР – Кърджали/л.42/, от която е видно, че издалият
оспорената заповед за прилагане на ПАМ -
*** И. Г. Г., ЕГН **********, е държавен служител на длъжност в МВР от ***
год. и не е в процедура на прекратяване на служебно правоотношение и че от
28.10.2021 год. е назначен на длъжност „***“ в група „***“ към Районно
управление - Момчилград при ОДМВР - Кърджали, която длъжност заема и към момента.
От горното следва, че в случая,
оспорената заповед е издадена от *** в РУ – Момчилград при ОДМВР – Кърджали,
който е оправомощен за това с посочената по-горе Заповед
№292з-2 от 01.01.2022 год. на директора на Областна
дирекция на МВР – Кърджали, т.1, позиция осма от същата, като описаното в
заповедта деяние, заради което е наложена тази ПАМ, е извършено в ***, т.е. на територията, обслужвана от РУ –
Момчилград при ОДМВР – Кърджали. Действието на тази заповед на директора на
ОДМВР – Кърджали не е обвързано със срок и доколкото не е отпаднало правното
основание за издаването й, съдът приема, че обжалваният административен акт е
издаден от оправомощен материално и териториално компетентен
административен орган, а именно – от *** в група „***“ към Районно управление -
Момчилград при ОДМВР - Кърджали.
На следващо място, с оглед
съдържанието на акта, съдът приема, че само формално е спазена установената от
закона форма, изискуема се съгласно нормите на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59,
ал.2 от АПК. Съвсем оскъдно е посочено някакво фактическо основание за издаване на заповедта,
като е посочено, че „на 25.06.2023 год., в *** часа, в ***, на ул.„***“ №**, срещу ***, посока на
движение от *** към ***, водачът И. Н. Г., с ЕГН **********,***, управлява лек
автомобил „Фолксваген ***“, с peг.№***, собственост
на лицето Н.И.М., с ЕГН **********,***, като е лишен от правото да управлява
МПС на 09.12.2022 год., по административен ред или съдебен ред“ и нищо повече.
В мотивите не е посочено по никакъв начин, съставлява ли описаното виновно
нарушение на разпоредба от ЗДвП и на коя, ако съставлява, не е посочено съставен
ли е АУАН срещу посоченото лице, с кой номер и дата и от кого е съставен. Освен
това, не е конкретизирано, дали посоченото лице И. Н. Г. е лишено от правото да
управлява МПС по административен или по съдебен ред, не е посочено с какъв акт
– административен или съдебен, е станало това и на какво основание, като единствено
е вписано, че това лице е лишено от правото да управлява МПС на 09.12.2022
год., но е абсолютно неясно, защо тази дата е посочена като дата на лишаването
му от това право.
В мотивите към заповедта не е
посочено срещу жалбоподателя Н.И.М. да е съставен АУАН за каквото и да е
нарушение на ЗДвП, а и при така посочените в заповедта фактически
обстоятелства, не се твърди същият въобще да е извършил някакво нарушение по
ЗДвП.
В тази връзка, следва да се
посочи, че нормата на чл.171, ал.1 от ЗДвП изисква принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а,
4, т.5, буква „а”, т.6 и 7 да се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон, т.е. по ЗДвП или,
законодателят изрично е въвел и в тази норма изискването за мотивиране на
заповедта за прилагане на ПАМ, вкл. и за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП, каквато е приложена с оспорената заповед. Съдът намира, че в конкретния
случай, изискването на закона за мотивиране на заповедта за прилагане на ПАМ не
е спазено в оспорената заповед и то по отношение на съществен елемент от тези
мотиви, а именно – по отношение фактическото основание за издаване на акта,
т.е. налице е нарушение на административнопроизводствените
правила при издаването на акта, касаещи изискванията за неговото съдържание и
мотивирането му, а именно - посочването на конкретните фактически основания за
неговото издаване, съгласно изискването на чл.59, ал.1, т.4 от АПК.
Във връзка с горното следва да
се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б.„а” от ЗДвП (Изм., ДВ, бр.2 от 03.01.2018 г., в сила от
03.01.2018 г.), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: „т.2а, б.„а” - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4
или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година.”. Така, при тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката, в
последната й хипотеза, е установено по надлежен ред управление на МПС от лице,
което не е собственик на управляваното МПС и което не е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4
или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс.
Нарушението на такъв водач
следва задължително да е констатирано със съставен акт за административно
нарушение/АУАН/, от компетентните длъжностни лица, който АУАН, съгласно чл.189,
ал.2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до
доказване на противното. Същевременно, принудителната административна мярка е с
превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други
подобни нарушения, като е пределно ясно, че тя не е административно наказание.
Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от
административния акт, с който се установява нарушение и се налага
административно наказание. Поначало административният акт, с който се прилага
превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на административно наказание
с правораздавателен акт на административно-наказателна юрисдикция, т.е. с
наказателно постановление. Всеки от тези актове, обаче, има различно
предназначение и самостоятелни правни последици, като ПАМ са форма на
изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи
се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на
държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно
нарушение. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната
правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност.
В случая, такъв АУАН, сер.** №*** от 25.06.2023 год., е съставен срещу лицето - водач,
който е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, като в заповедта обаче, това по никакъв начин не е
намерило отражение, т.е. въобще не е посочено, че срещу това лице е съставен АУАН,
с който номер и от коя дата, за какво нарушение на ЗДвП, от кого е съставен и
съответно, дали е връчен на лицето, като само е описано, на коя дата и място и
кое МПС е било управлявано от това лице, за което се твърди, че е лишено от
право да управлява МПС по съдебен или административен ред, като не е посочено
дали това съставлява нарушение на ЗДвП, както и не е посочена правната му квалификация.
Съдът намира, че в случая това е
съществен пропуск, т.к. срещу жалбоподателя Н.М., спрямо който се прилага тази
ПАМ, АУАН въобще не е бил съставен. Така всъщност, в случая адресатите на
административното наказание, което евентуално ще се наложи с правораздавателен
акт на административнонаказателна юрисдикция, т.е. с
наказателно постановление, е едно – посоченото в представения с преписката АУАН
лице – лишения от право да управлява МПС водач И. Н. Г., а принудителната
административна мярка/ПАМ/, като израз на държавната принуда, с оспорената
заповед се прилага по отношение на съвсем друг адресат – в случая по отношение на
жалбоподателя Н.И.М., като собственик на управлявания от И. Г. лек автомобил.
Предвид това, съдът в настоящия
състав счита, че е абсолютно задължително в мотивите на заповедта за прилагане
на ПАМ да бъде ясно, точно и недвусмислено описано, съставен ли е АУАН, с кой
номер и от коя дата, от кое длъжностно лице, срещу кое лице и за какво
конкретно нарушение, както и каква е правната квалификация на нарушението и
това е така най-малкото поради факта, че адресатът на приложената ПАМ има право
на защита срещу акта, с която тя му се налага. Липсата на описание на тези
обстоятелства в мотивите на заповедта води до съществено затруднение при
осъществяването на тази защита, най-малкото поради факта, че дори и да е съставен
такъв АУАН срещу трето лице, което е управлявало съответното МПС, то този АУАН
няма как да е известен, респ. няма как да е известно съдържанието му, на
адресата на принудителната административна мярка, за да организира същият
адекватно защитата си. Прилагането на съставения срещу това трето лице АУАН впоследствие
по преписката, при съдебно оспорване на заповедта за прилагане на ПАМ,
категорично не може да санира този пропуск, който
съдът в настоящия състав намира за съществено нарушение на административнопроизводствените
правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, съставляващо в настоящия случай
достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. Отделно
от това, както бе посочено и по-горе, от мотивите към оспорената заповед
категорично не става ясно, дали посоченото лице И. Н. Г. е лишено от правото да
управлява МПС по административен или по съдебен ред, не е посочено с какъв акт
– административен или съдебен, е станало това и на какво основание, като единствено
е посочено, че това е станало на 09.12.2022 год., като в тази връзка съдът
намира за нужно да посочи, че бланкетното изписване
„след като е лишен от правото да управлява МПС по административен или съдебен
ред“ не е достатъчно като посочено фактическо основание и също води до
съществено затруднение при осъществяването на защитата на лицето, спрямо което
е наложена принудителната административна мярка.
Във връзка с горното следва отново
да се посочи, че в съдебно заседание от процесуалния представител на ответника
е представено и прието като доказателство, заверено копие от Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №22-0351-000207 от 30.11.2022
год., издадена от *** от РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково/л.44/,
без подпис на издателя, без посочена дата на връчване и подпис на получателя,
съответно и без заверка за дата на влизане в сила, от което копие е видно, че с
тази заповед, на основание чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, на И. Н. Г. от *** №**,
***, с ЕГН **********, е била наложена принудителна административна мярка
„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“,
като видно от мотивите към заповедта, мярката е била наложена заради извършено
виновно нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП
– управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, на
датата 29.11.2022 год., на ГКПП „***“, на трасе излизащи автомобили в посока ***.
Същевременно, от представеното и прието като доказателство извлечение от
информационната система на ОД на МВР - Картон на тази Заповед за прилагане на ПАМ
№22-0351-000207 от 30.11.2022 год., с която, на лицето И. Н. Г. от *** №**, ***,
с ЕГН **********, е наложена ПАМ, на основание чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП/л.45/, е видно, от отразеното в този картон, че съгласно
заключението по Протокол №И-4771 от 19.05.2023 год. на Военно-медицинска академия/ВМА/
- София, в кръвта и урината от И. Н. Г., с ЕГН **********, не е установено наличие на наркотични вещества. От това безспорно следва, че
фактическото основание за издаване на тази заповед за прилагане на ПАМ по
отношение лицето И. Н. Г. от *** №**, ***, с ЕГН **********, всъщност не е било
налице, като в картона изрично е отразено – отпадане на основание, като номерът
и датата на протокола са въведени в информационната система на ОД на МВР –
Кърджали, както е въведен и резултатът - не
е установено наличие на наркотични вещества. Отново следва да се посочи, че
този протокол е от датата 19.05.2023 год., поради което буди недоумение фактът,
че повече от един месец след тази дата, а именно – на 25.06.2023 год. и
независимо от отпадналото основание за издаването на тази заповед за прилагане
на ПАМ, в системата на ОД на МВР – Кърджали И. Н. Г. от *** №**, ***, с ЕГН **********,
продължава да фигурира като лице, лишено от право да управлява МПС по
административен или съдебен ред/в случая явно се и имало предвид
административен ред/. Този факт, сам по себе си, достатъчно красноречиво говори
за това, как функционира информационната система на ОД на МВР – Кърджали досежно водачите на МПС, водещи се на отчет в тази дирекция
и въобще системата на Министерство на вътрешните работи на РБългария,
като в конкретния случай, който вероятно не е изолиран, отрицателният резултат
от извършеното лабораторно изследване във ВМА – София на кръвта и урината на И.
Н. Г., за наличие на наркотични вещества, по никакъв начин не е довел до последващи действия от страна на съответните длъжностни
лица от ОДМВР – Кърджали, във връзка с неоснователно наложената ПАМ „Временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, по
отношение на посоченото лице.
На следващо място, релевантният
за приложението на чл.171, т.2а, б.„а” от ЗДвП юридически факт е фактът на
допуснато административно нарушение, който обаче, както бе посочено и по-горе,
следва да бъде установен и подведен под приложимата материалноправна
норма, за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. Разпоредбата
на чл.102, ал.1, т.1, предл.3/трето/ от ЗДвП
регламентира, че на собственика на моторно пътно превозно средство се забранява
да предоставя моторното превозно средство на лице, което не е правоспособен
водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която се отнася моторното превозно средство. В настоящия
случай, обаче, срещу жалбоподателя Н.М. не е бил съставен такъв АУАН, за
извършено нарушение на посочената разпоредба, по изпратената в съда
административна преписка такъв не е приложен, а въобще няма и твърдения от
страна на ответника по жалбата или процесуалния му представител, такъв АУАН въобще
да е бил съставен срещу него. Тук следва да се посочи, че съгласно чл.177,
ал.1, т.3, б.„а” от ЗДвП, в приложимата й редакция (изм., ДВ, бр.2 от
03.01.2018 г., в сила от 03.01.2018 г.), изрично е регламентирано, че се наказва с глоба от 100
до 300 лева собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя
управлението на моторно превозно средство на лице, което не е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или което е лишено
от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171,
т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или
свидетелството му е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или
повредено. Това означава, че предоставянето от собственика на МПС, какъвто е
жалбоподателят Н.М., на управлението на това МПС от лице, което което е лишено
от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред/в случая явно става дума за административен ред/, какъвто е настоящия
случай, е административно нарушение по смисъла на тази именно норма от ЗДвП, но
това нарушение на собственика на описаното в заповедта МПС, както бе посочено и
по-горе, следва задължително да е констатирано със съставен акт за административно
нарушение/АУАН/, от компетентните длъжностни лица, който АУАН, съгласно чл.189,
ал.2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила.
Безспорно е ясно по делото, че в настоящия случай, АУАН за такова нарушение не
е бил съставен срещу жалбоподателя Н.М., в качеството му на собственик на
посоченото МПС, предвид което се налага и изводът, че не е налице основната материалноправна предпоставка за прилагането на тази ПАМ,
по отношение на него, в качеството му на собственик на описаното в заповедта
МПС/лек автомобил „Фолксваген ***”, с Рег.№***/. Това от своя страна обуславя и
материална незаконосъобразност на оспорената заповед, на основание чл.146, т.4
от АПК, т.е. като издадена в противоречие и с материалноправни
разпоредби на закона. Предвид всичко изложено по-горе, настоящата инстанция
намира, че така издадената заповед за прилагане на тази ПАМ категорично не е
съобразена и с целта на закона, тъй като издадена по този начин, тя по никакъв
начин не допринася или способства за изпълнението или постигането на целите на
този закон/ЗДвП/.
Така,
предвид всичко изложено по-горе, при извършената служебна проверка, съгласно
чл.168, ал.1 от АПК, за законосъобразност на оспорената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка на всички основания по чл.146 от АПК,
настоящият съдебен състав констатира, че тя е издадена от материално и
териториално компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия със Заповед №292з-2 от 01.01.2022
год. на директора на Областна дирекция на МВР – Кърджали,
при формално спазване на изискуемата се от закона писмена форма, с посочено правно основание за
издаването й, но при допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила, в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби на закона и в несъответствие и с
целта на закона,
т.е. настоящият съдебен състав счита, че по отношение на същата са налице отменителните
основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
По така изложените съображения,
Административен съд - Кърджали намира, че жалбата на Н.И.М.,***, се явява
основателна и доказана, а оспорената в настоящото производство Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №23-0303-000060 от 14.07.2023
год., издадена от *** в РУ - Момчилград към ОДМВР – Кърджали, като незаконосъобразна
- издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с приложимите материалноправни норми и в несъответствие с целта на закона,
следва да бъде отменена с решението по настоящото дело.
При този изход на делото,
основателна се явява претенцията на жалбоподателя, изразена в подадената жалба,
за присъждане на направените по делото разноски, възлизащи в случая в размер на
10.00/десет/ лева, представляващи внесената държавна такса, по с/ка на Административен съд – Кърджали, съгласно представеното
и приложено по делото преводно нареждане за плащане към бюджета от 18.09.2023
год. на „УниКредит Булбанк“ – интернет банкиране/л.12/.
По делото не са представени никакви доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение – не е представен договор за правна защита и съдействие или
друго доказателство, което да удостоверява договаряне и съответно, заплащане на
каквото и да е адвокатско възнаграждение по настоящото дело.
За дължимите на жалбоподателя Н.И.М.
деловодни разноски, сторени в настоящото производство, следва да бъде осъдено
юридическото лице – в случая Областна дирекция на МВР – Кърджали, към
структурата на което принадлежи административният орган – *** в РУ - Момчилград
към ОДМВР - Кърджали, издал оспорения незаконосъобразен административен акт.
Мотивиран от така изложеното и на основание чл.172,
ал.2, предл.ІІ/второ/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №23-0303-000060 от 14.07.2023 год., издадена
от И. Г. Г. - *** в РУ - Момчилград към ОДМВР - Кърджали, с която, на основание
чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, на жалбоподателя Н.И.М.,***, с ЕГН **********, е
наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на
ППС“, за срок от 6/шест/ месеца и с която са отнети Свидетелство за регистрация
на МПС №*** и 2/два/ броя регистрационни табели с №***.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР – Кърджали – град Кърджали, ***, с ЕИК ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.М.,***, с ЕГН **********, направените от него деловодни разноски, за запратена
държавна такса за образуване на делото, възлизащи в размер на 10.00/десет/
лева.
Решението, съгласно разпоредбата на чл.172, ал.5, предл.ІІ/второ/ от ЗДвП, е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
Препис от решението, на
основание чл.138, ал.3, във връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или
връчи на страните по делото.
С Ъ Д И Я: