Р Е Ш Е Н И Е
№ 247/21.4.2023г.
гр. Пазарджик
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – Трети
административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи март
две хиляди двадесет и трета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|||
|
|
|
|||
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
|
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
|
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
||
|
по адм. дело № 104 по описа на съда за 2023 г. |
|
|||
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр.
чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО) и е образувано е по жалбата на А.И.М.,
ЕГН **********,***, подадена чрез адв. М.,***, против Решение №
1012-12-365#1/04.01.2023 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е
потвърдено Разпореждане № 122-00-919-3 от 17.11.2022 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица, с което е отпуснато обезщетение за безработица на
А. И. М. за периода 11.08.2022 г. до 10.12.2022 г.
В жалбата се твърди,
че оспореният акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че жалбоподателката
е работила в Нидерландия за периода от 22.06.2022 г. до 10.08.2022 г. и че
трудовото й правоотношение е прекратено поради изтичане на срока на договора.
Твърди се, че от страна работодателя е получила Служебна бележка, в която изрично било
отбелязано, че причината за прекратяване на договора е поради изтичане на срока
и не съществува причина за прекратяване на заетостта „други“ – мотив, който бил
приет в обжалваното решение. Иска се от съда да отмени решението и да присъди
разноски по производството.
В съдебно
заседание жалбоподателката не се явява, представлява се от адв. М.,***, който
поддържа жалбата.
Ответникът
редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от гл. юрк. С.,
която оспорва жалбата. Изразява становище за законосъобразност на оспореното
решение на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик. Претендира разноски и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административен
съд гр. Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Административното
производство е започнало с подадено Заявление с вх. № ЗПОБ-602-0679 от
10.08.2022 г. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велинград от жалбоподателя, за
отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирала, че последното й правоотношение е с работодател
от Нидерландия и същото е прекратено, считано от 10.08.2022 г.
По повод
подаденото заявление, до жалбоподателя е изпратено Уведомително писмо изх. №
У-122-00-919-1 от 16.08.2022 г., с което на основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата
за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ),
лицето е уведомено, че следва да представи следните документи:
- декларация
относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от
Регламент (ЕО) № 883/2004;
- заявление за
удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от КИ на Ирландия;
- документи,
удостоверяващи осигурителен стаж в Нидерландия – копие на трудов договор,
документ за напускане на работа, последните два фиша за заплата.
Във връзка с
горното в ТП на НОИ гр. Пазарджик със Заявление вх. № 1019-12-3643 от 31.08.2022
г. от страна на жалбоподателя са представени Декларация по чл. 65 (2) от
Регламент (ЕО) № 883/2004, Срочен договор за полагане на труд с Job for
Аll.NL със седалище в Айндховен за периода 22.06.2022 г. –
01.09.2022 г. и фишове за заплата. С подаденото заявление А. И. М. е поискала
отпускане на парично обезщетение за безработица, като е посочила, че е с
прекратено правоотношение от Нидерландия, считано от 10.08.2022 г., същата е
поискала удостоверяване.
Със
структурирани електронни документи (СЕД) U001
и СЕД U003 с изх. № 3208-12-43 от 05.09.2022 г. до компетентната институция на
Нидерландия е изискано предоставяне на информация за процесния период.
С Разпореждане №
122-00-919-1 от 05.09.2022 г. административното производство по Заявление с вх.
№ ЗПОБ-602-0679 от 10.08.2022 г. е спряно до получаване на структурирани
електронни документи (СЕД) U002 и U004 от компетентната институция на Нидерландия
в отговор на изисканите със СЕД U001 и U003.
На 07.11.2022 г.
с вх. № 3208-12-43#1 в ТП на НОИ гр. Пазарджик са получени структурирани
електронни документи U002
и U004 от компетентната институция на Нидерландия, с потвърдени:
- период на
осигурена заетост от 22.06.2022 г. до 10.08.2022 г.;
- причина за
прекратяване на заетостта – „други“;
- доходи за
периода: от 22.06.2022 г. до 10.08.2022 г. в размер на 4079,86 евро – брутен
доход.
Съобразно
това на основание чл. 55 от Административно-процесуалния кодекс с Разпореждане
№ 122-00-919-2 от 09.11.2022 г. е възобновено производството по подаденото от
лицето заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица.
С
Разпореждане № 122-00-919-3 от 17.11.2022 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във
връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО на жалбоподателя е отпуснато
парично обезщетение за безработица за периода от 11.08.2022 г. до 10.12.2022 г.
(четири месеца) в размер на 18 лв. дневно. Посочено е, че при определяне на
размера на паричното обезщетение е взета предвид посочената в структуриран
електронен документ U002 с
вх. № 3208-12-43#1 от 07.11.2022 г., издаден от компетентната институция на
Нидерландия, причина за прекратяване на последната трудова заетост „други“.
Против
така издаденото разпореждане е подадена жалба с вх. № 1012-12-365 от 07.12.2022
г. и във връзка със същата, чрез системата за електронен обмен на социално
осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със
структурирани електронни документи (СЕД) U001
№ 519139 от 12.12.2022 г., U003 № 519149 от 12.12.2022 г. и Н001 № 519156 от
12.12.2022 г. отново е изискано предоставяне на информация за причината за
прекратяване на последната трудова заетост и за заплатите за процесния период
от компетентната институция на Нидерландия. На 16.12.2022 г. е получен
структуриран електронен документ (СЕД) Н002 № 523309, при което посочената
причина за прекратяване на трудовите правоотношения на жалбоподателя е посочено
„друго“. Предвид
това е издадено оспореното решение на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик.
Същото е връчено на жалбоподателя на 11.01.2023 г. Жалба срещу решението е
подадена на 26.01.2023 г.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата
е подадена в срок срещу акт, подлежащ на оспорване от лице, което има правен
интерес от оспорването и се явява допустима.
Разгледана
по същество същата е неоснователна.
Административен
съд гр. Пазарджик като обсъди доводите на страните, прецени представените по
делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с
разпоредбата на чл. 168 от АПК, за да се произнесе, съобрази следното:
Оспореният акт е
издаден от Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик. Съобразно чл. 117, ал. 1, т.
2, буква „б“ от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ
или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за
безработица. В настоящия случай процесният акт касае именно разпореждане за
отпускане на обезщетение за безработица. Издателят на акта е материално и
териториално компетентния орган за издаване на оспореното решение.
Що се касае до
спазване на изискванията за форма на оспорения акт и предвид гореустановените,
настоящият състав намира, че процесният акт е изготвен в писмена форма,
съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го
издава, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа
разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресата на
акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на
издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В
изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са ясно посочени всички фактически и
правни основания за издаване на акта. Тоест не се установяват нарушения във
формата на акта.
При проверка по
спазване на административнопроизводствените правила и по правилното приложение
на материалния закон, настоящият състав намира следното:
Потвърденото с Решение
№ 1012-12-365#1 от 04.01.2023 г. разпореждане за отпускане на
парично обезщетение за безработица е издадено от длъжностно лице, чиято
компетентност не се оспорва. Като правно основание за постановяване на разпореждането
са посочени нормите на чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО.
В чл. 54а, ал. 1
от КСО е регламентирано, че право на парично обезщетение за безработица имат
лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
„Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване
на осигуряването и които: т. 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по
заетостта; т. 2 не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават
пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168; т. 3. не упражняват трудова дейност, за която
подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на
друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
Към момента на
подаване на заявлението жалбоподателят е субект, отговарящ на условията по чл.
54а, ал. 1 от КСО. Не е спорна регистрацията й в Агенцията по заетостта, а
последната й трудова заетост преди прекратяване на осигуряването, за времето от
22.06.2022 г. – 10.08.2022 г. в Нидерландия, при конкретно удостоверено по
периоди месечно възнаграждение, се установява от приетите по делото писмени
доказателства, представляващи СЕД U001 – Осигурително досие – трансграничен
работник и СЕД U003 – Информация за заплатата, издадени от компетентните органи
в Нидерландия. Не се установява или твърди лицето да упражнява трудова дейност
в периода, за който се иска обезщетение.
Доколкото
жалбоподателят е български гражданин, то тя попада в персоналния обхват на чл.
2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета
от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност.
Регламентът се прилага пряко във всички държави-членки и неговите разпоредби са
задължителни за спазване от националните органи и администрации, от
институциите за социална сигурност и от съдилищата, като в случай на
противоречие с националните законодателства имат приоритет (аргумент от чл. 288
от ДФЕС).
Съгласно чл. 61
от Регламент (ЕО) № 883/2004, компетентната институция на държава-членка, чието
законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или
продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на
периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е
необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост,
завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като
завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Въпреки това, когато
приложимото законодателство поставя правото на обезщетения в зависимост от
завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост,
завършени съгласно законодателството на друга държава-членка, такива периоди не
се зачитат, освен ако такива периоди биха били зачетени като осигурителни
периоди, ако са били завършени в съответствие с приложимото законодателство.
В процесния
случай, доколкото българското законодателство е поставило придобиването на
правото на обезщетение за безработица, в зависимост от период на осигуряване,
компетентните органи са зачели трудовата заетост на жалбоподателката по
издаденото от друга държава СЕД U002.
Спорният въпрос
по делото е относно правилното определяне на размера и срока на отпуснатото
обезщетение за безработица, съобразно националното законодателство.
Съгласно
предвиденото в чл. 54б, ал. 1 от КСО, дневното парично обезщетение за
безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или
среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца,
предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко
от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за
безработица. Според ал. 3 на същата норма обаче, безработните лица, чиито
правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или
поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и
331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, 107, ал. 1, т. 1
– 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и
чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на
вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция
„Разузнаване“ и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за
съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното
обезщетение за безработица за срок 4 месеца.
Съгласно
мотивите на Разпореждане № 122-00-919-3 от 17.11.2022 г., паричното обезщетение
на жалбоподателя е отпуснато за срок от четири месеца и в минималния дневен
размер съгласно ЗБДОО за 2022 г. от 18,00 лева, поради това, че причината за
прекратяване на последната трудова заетост не попада в останалите изчерпателно
посочени основания в т. 7.1 от СЕД U002, а именно: уволнение от работодател,
подадена оставка от служител, изтекъл трудов договор, прекратяване на договора
по взаимно съгласие, уволнен дисциплинарно, уволнен по икономически причини. В
т.7.1,
последна позиция от СЕД
U002 е посочено, като причина за прекратяване на трудовата заетост „други“.
Правилото,
установено в чл. 54б, ал. 3 от КСО, представлява изключение от общото правило
по ал. 1 на чл. 54б от КСО за определяне на размера на паричното обезщетение за
безработица в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или
осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски.
Така регламентираното изключение не противоречи на предвиденото в чл. 62,
параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, тъй като Регламентът не
съдържа забрана държавите-членки да предвиждат в националната си уредба
ограничения относно размера на паричното обезщетение, основани на причината
(основанието) за прекратяване на трудовото правоотношение.
Визираното
изключение по чл. 54б, ал. 3 от КСО е обусловено от основната характеристика на
паричното обезщетение за безработица – да предостави на лицата, които са
останали без работа по независещи от тях причини (не по тяхна вина и не по
тяхно желание или съгласие), средства за издръжка, които да заместят
получаваното преди това трудово възнаграждение. Когато лицето само се е лишило
от възможността да получава доходи от трудовата си дейност, оправдано е от
икономическа и социална гледна точка законодателят да предвиди ограничен размер
на средствата, които се изплащат като парично обезщетение, както и ограничение
относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение (в този
смисъл Решение № 9434/07.07.2014 г. по адм. дело № 1716/2014 г. на ВАС, VI о.).
В цитираната
разпоредба не са конкретизирани хипотезите на прекратяване на правоотношение в
друга държава, с която се прилага международен договор, но с оглед текста „или
по други закони“ следва да се приеме, че изброяването на правните норми –
основания за прекратяване на трудово, служебно или друг вид осигурително
правоотношение в нормата на чл. 54б, ал. 3 от КСО не е изчерпателно, и
разпоредбата следва да намери приложение във всички случаи, при което
правоотношението е било прекратено по желание, със съгласието, или поради
виновното поведение на безработното лице.
От тук следва,
че спорът по настоящото дело е обусловен от основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение на жалбоподателя.
В този смисъл
следва изрично да се посочи, че установяването на причината за прекратяване на
правоотношението е възложено в тежест на субекта, който претендира отпускането
на обезщетението за безработица. Изрично в приетата с ПМС № 32 от 11.02.2002
г., обн. ДВ бр. 19 от 2002 г., Наредба за отпускане и изплащане на паричните
обезщетения за безработица, е регламентиран реда за отпускане на тези
обезщетения, като в чл. 1, ал. 1 (приложима редакция ДВ, бр. 73 от 2020 г., в
сила от 18.08.2020 г.) е предвидено, че паричните обезщетения за безработица по
чл. 54а от КСО и по чл. 230 и 231 по Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно
приложение № 1, като към което се прилагат: т. 1. за паричните обезщетения за
безработица по чл. 54а от КСО – акт за прекратяване на правоотношението.
В процесния
случай жалбоподателят не е приложила към подаденото от нея заявление (по
образец Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от Наредбата) Акт за прекратяване на
правоотношението си, нито при попълване на заявлението е декларирала
основанието от акта за прекратяване на правоотношението. Съгласно представения
и приет по делото договор за полагане на труд от страна на жалбоподателя в Нидерландия,
изрично е посочено, че: трудовият договор между страните влиза в сила от
22.06.2022 г. за определен срок и приключва на 01.09.2022 г. без да се изисква
предизвестие за целта. В член 7 „Предсрочно предизвестие“ е договорено, че този
трудов договор може да се прекрати предсрочно, като това се обсъжда между
страните. В този случай за работодателя и служителя е в сила срок за
предизвестие от един месец, като предизвестието трябва да се представи в писмен
вид. Освен това е уговорен механизъм за прекратяване на трудовото
правоотношение и без предизвестие в следните случаи: ако възложителят повече не
желае или не може да задържи служителя, независимо от причината за това, както
и ако служителят повече не иска или не може да извършва възложената работа,
независимо от причините за това. Служителят трябва да представи молбата си за
прекратяване на договора на работодателя поне един работен ден предварително.
Иначе казано, и в двата случая е предвидено писмено известяване на намерението
за прекратяване на договора. В случая обаче не се установява наличието на
такова известяване. С това изложените в жалбата твърдения на оспорващата, че
трудовият й договор бил прекратен едностранно от работодателя, по причина, че
правоотношението било прекратено от негова страна поради изтичане срока на
договора, позовавайки се единствено на служебна бележка, остават недоказани.
Административният
орган е спазил разписаната в чл. 1, ал. 6 от Наредбата процедура, според която
при прието заявление с нередовни или липсващи документи териториалното
поделение на НОИ уведомява лицето в 7-дневен срок от приемането на заявлението,
като му дава необходимите указания за отстраняване на нередностите. В
хипотезата на чл. 1, ал. 8 от Наредбата, след като липсващите документи не са
представени в териториалното поделение на НОИ в указания срок, преценката на
правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица се
прави въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4,
т. 1 от КСО.
По реда на чл.
8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата са изискани документи за удостоверяване на
осигурителния стаж и доход на лицето по законодателството на държава, с която
се прилага международен договор, по който Република България е страна, или
европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
В представените
пред осигурителните органи документи, а именно СЕД U002 и U004 с вх. №
3208-12-43#1 от 07.11.2022 г. в графа причина за прекратяване
на заетостта е отбелязано: „други“. Административният орган е предприел
необходимото за повторно запитване на компетентната институция относно точното
основание за прекратяване на договора и въпреки повторното изпращане на
формуляр, то отново се посочва като причина „други“. Тези данни са потвърдени
изрично със СЕД Н002 № 523309, в който се посочва, че причината за прекратяване
на договора е коректна по данни на работодателя. Доколкото липсват данни за
иницииране на прекратяването от страна на работодателя и след като от лицето не
са представени изисканите необходими документи за удостоверяване на причината
за прекратяване, следва да се приеме, че в действителност причината за
прекратяване на трудовото правоотношение е напускане на служителя, поради което
размерът и срокът на обезщетението за безработица правилно са определени по чл.
54б, ал. 3 от КСО. В настоящата хипотеза същите са определени въз основа на
наличните официални, неоспорени и редовни документи, а възраженията на
жалбоподателя за неправилното им определяне са неоснователни.
В този смисъл
следва изрично да се посочи, че СЕД U001, СЕД U002, СЕД U003, СЕД U004 и СЕД
H002 са официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК, издадени от
длъжностно лице в кръга на службата му, по установените форма и ред и същите
съставляват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и
пред него действия. Като официални документи същите не са оспорени от страна на
жалбоподателя в хода на съдебното производство и притежават формална
доказателствена сила.
Процесният
административен акт е надлежно мотивиран, издаден при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.
Не се констатира оспореното решение да е издадено за цел, различна от
установената със закона и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Предвид изхода
на делото и съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК, следва да бъде уважена
своевременно заявената претенция на ответника в негова полза да се присъди
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство,
платимо от жалбоподателя. На основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в
размер на 100 (сто) лева.
Воден от горното
и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик,
Трети състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба
на А.И.М.,
ЕГН **********,***, подадена чрез адв. М.,***, против Решение № 1012-12-365#1
от 04.01.2023 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено
Разпореждане № 122-00-919-3/17.11.2022 г. на ръководителя на осигуряването за
безработица, с което е отпуснато обезщетение за безработица на А. И. М. за
периода 11.08.2022 г. до 10.12.2022 г.
ОСЪЖДА А.И.М.,
ЕГН **********,***, да заплати на Териториално поделение на НОИ гр. Пазарджик
разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ:
(п)