Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260083                                   12.05.2023 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Стела Грозева

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 8805 по описа за 2020 година.

 

Предявен е иск с основание чл.109 ЗС.

Ищцата В.А.Б. твърди, че е собственик на 3/6 идеални части от поземлен имот с адрес: ****и площ от 488 кв.м. Ответникът бил собственик на 1/6 идеални части от поземления имот. Твърди се, че е налице договор между съсобствениците, сред които е и още едно лице, което не е страна по настоящото дело, по силата на който било разпределено ползването на незастроената част от имота. Ответникът бил изградил плътна метална конструкция, която огражда находящата се в имота жилищна постройка и пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост, тъй като не й е възможно да ползва притежавания от нея самостоятелен обект - първи жилищен етаж на построената в поземления имот сграда. Това било така, защото входът на се намира от източната част на поземления имот и било невъзможно при необходимост да се обслужва цялата сграда поради преграждането. Искането е да бъде осъден ответникът да премахне незаконно изградената плътна метална конструкция, описана в исковата молба.

Ответникът И.Б.Е. не оспорва твърденията за наличие на съсобственост, както и квотите в нея. Не оспорва и наличието на изградена от него ограда. Поддържа, че тя отразява разпределението на ползването, уговорено сключения между страните в договор. Отрича да пречи на ищцата да ползва имота си. Твърди, че по проект входът на първия етаж се намира от западната страна на жилищната сграда и ищцата сама е затворила този вход, като допълнително е открила вход от изток, какъвто липсвал  в проекта. Отрича, че тя няма възможност да ползва имота си, като поддържа, че входът на жилището е от запад и тя има достъп до имота. Моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

По силата на договора за покупко-продажба **** / лист 8 и 9/ В.Б. е придобила право на собственост върху 3/6 ид.ч. от дворон място в ****, цялото с площ от 500 кв.м. по нот. акт и 400 кв.м. по скица, съставляващо парцел **** на по плана на гр. П., ведно с първия жилищен етаж от построената в имота сграда.

Ответникът Е. заедно с Н. Ф. е закупил на ****. правото на собственост върху 1/4 ид.ч. от процесния имот, в който съсобстевник е била и Б.. За продажбата е съставен **** / лист 11/. Предмет на сделката освен идеалните части от поземления имот била и сграда с идентификатор **** с площ от 32 кв.м. и предназначение – гараж. След това на 21.02.2017г. Е. е закупил от съсобственика си Ф. неговата половина, тоест 1/8 ид.ч. от поземления имот и ½ ид.ч. от сградата гараж. Към момената, като на първата така и на втората сделки, поземленият имот е бил вече заснет в кадастралната карта с идентификатор **** /лист 13/. По силата на втората сделка ответникът Е. е придобил собствеността върху общо ¼ ид.ч. от поземления имот, като и върху целия гараж ****.

Останалата ¼ ид.ч. от поземления имот  **** както и на втория етаж от построената в него жилищна сграда, заснет с идетификатор **** принадлежи на З. Ц., която не е страна в настощото производство, по силата на договор за дарение от 22.02.2017г. – **** / лист 14/.

Установява се, че на 24.04.2017г. между страните в настоящото производство е бил сключен договор за разпределение на ползването на поземления имот с идентификатор ****. При него В.Б. се съгласила да ползва дял III, а ответникът Е. – дял I, а третото за делото лице – Ц. дял –II, съгласно приложената към споразумението скица / лист 16-18/.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза в процесния недвижим имот достъпът се осъществява през дворна врата към улицата, спрямо която двуетажната жилищна сграда е разположена на изток. Вътре в имота и северно от жилищната сграда има ограда, която е означена върху скицата на лист 178 от делото с червен и син контур. Вещото лице описва, че на изток от жищната сграда по линията определена в схемата към договора за разпределение на ползването на имота, на границата между дяловете първи / отреден за ответника/ и втори / отреден за ищцата/ има монтирана преграда от плътен поетилен в западната част захванат за конструкцияна на построения навес в дела на ответника. След това оградата продължава с плътна част от метални колони и листове поцинкована ламарина с височина от около 215 см., която е разположена от 104 см. до 108 см.  северно от фасадата на жил. сграда. Тя продължава до западния край на жилищната сграда, където е монтирана метална колонка с квадратно сечение образуваща, заедно с други метални профили рамка, която е затворена с ЛТ ламарина / т.1 и  на заключението/. В западна посока напречанат преграда е на 104 см. от фасадата на жилищната сграда, а в останалата си част – в западна посока продъжава по линията продължение на северната фасада до оградата на имота към улицата, тоест по линията представляваща граница между дялове първи и втори от договора за разпределение на реалното ползване на съсобствения имот. Между металната колонка на оградата, разположена до северозападния ъгал на жил. сграда и колонката остояща в западана посока, по разделителнаталиния, е изпълнена плътна метална единична врата с дръжка и брава, която към момента на огледа е без патрон. Вратата е разположена по границата между дела на ответника Е. /в жълто/ и този на ищцата в зелено / схема на лист 178/. При огледа вещото лице е установило, че входът който е предназначен за втория етаж се намира е на северната фасада / лист 100/. На източната фасада се намира входа за първия етаж – този на ищцата / лист 184/.

От събраните гласни доказателства се установява, че въпросната ограда и вратата към нея са били мотирани от по възлагане на отвтеника Е. като това е станало през месец юни на 2020 година – в този смисъл са както показанията на свидетелите на ищцата –  К. и Ц., така и отези на свидетеля на ответника – Ф. и  К.. Приничина за започването на строителството и бил факта, че в магазина разположен в дела на ответника била извършена кражба, като проникването в имота, било осъществено откъм дела на ищцата / лист 136 – показания на Ф./. Според свидетеля К. ищцата разбрала за започналото строителство след телефонно обаждане на 20.06.2020г., по време когато се намирала извън гр. П. Върнала се заедно със свидетеля в имота и двамата видели, че са поставени и циментирани метални колони, за закрепване на ограда върху тях. В първия работен ден от следващата седмица била поставена и ламарината на оградата, както и масивна метална врата, която се оказала заключена. Поради това ищцата не могла да достигне до входа си за втория етаж. Слидетеля К. бил принуден да се провре през отдушник на прозорец на избеното помещение, след което отворил прозорец от западната част на етажа на ищцата, за да могад да влязат в жилището. Твърди, че на ищцата не бил предоставен ключ за вратата, въпреки че ответникът бил дал ключове на останалите собственици в сградата. По-късно въпросния прозорец бил пригоден за влизане и излизане, като за достъп до него била направени от свидетеля дървени стъпала / лист 135/. Ищцата можела да премине през вратата само ако изчака някой от другите собственици. Заключването на вратата продължило коло година, след което ответникът бил премахнал патрона на бравата и врата останала отключена.  Показанията на този свидетел, се потвърждават от свидетеля Ц., който твърди, че когато ответникът му предавал ключовете за вратата изрично го предупредил да не отключва на ищцата. Двамата свидетели сочат, че поради малкото разстояние между фасадата на сградата и оградата съществува затруднение до входовета на жилищтната сграда да бъдат пренасяни обемисти предмети. Така Ц. описва случай, при който извикан екип на за спешна помощ, не е могъл да използва носилка за да изнесе болен човек / неговият тъст/ от сградата. По късно, когато въпросният човек починал имало затрудения за траурната агенция и при изкарване на тялото му в ковчега.

Установява, се че по заявление на И.Е. *** на ****. е било отговорено, че за леки прозирни и плътни огради с височина до 0,6 м., разположнени в рамките на поземлен имот не се изисква строително разрешение, съгласно чл.151, ал.1, т.11 от ЗУТ / лист 54/. След построяването на процесната ограда и след извършена от органи на общината проверка е издадена заповед на **** на Район „Южен“, с която било разпоредено премахванена плътната метална ограда изградена в имота, тъй като за нея няма издадени сторителни книжа  / лист 88/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Възможността за защита чрез негаторния иск произтича от абсолютния характер на правото на собственост, което, освен че предоставя на титуляра си правомощията на владение, ползуване и разпореждане, е свързано и с възможността му да изисква от всички останали да се въздържат от неоснователно предприети действия, които осуетяват осъществяването на правото на собственика в пълен обем.

Съдът намира, че с действията си по построяване на оградта и поставяне върху нея на метална врата, през която ищцата следва да премине за да стигне до входа на собственосто си жилище, ответникът ограничава възможността тя да осъществава пълноценно правото си на собственост върху притежаваното от нея жилище. Видно е от събраните гласни доказателства, че в един значителен период ищцата не е разполагала с ключ от вратата, като е трябвало да търси алтернативни способи да влезе в жилището си / през прозорец/ или да изчаква някой от другите собственици да отключи за да мине с него /в този смисъл са дори показанията на свидетиелите посочени от отвтеника/. Обстоятелството, че по-късно патронът на въпросната врата е премахнат и тя не се заключва, включително и понастоящем, не променя горния извод, защото във всеки един момент, предвид изострените отношения между ищцат и отеника, последният може отново да постави патрон и заключи вратата. Тоест самият факт на премахване на патрона, не отстранява състоянието което се явява пречка на ищцата. Правото ѝ продължава да е смутено. Освен това се установи, както от свидетелските показания, така и от изготвените от вещото лице снимки на оградата, че тя е със значителна височина, като е разположена частично по границата на ползване между дяловете на иццата и отвтеника, а не изключително и само в неговата част. Начина на изграждането, както и оставеното разстояние между фасадата на къщата и оградата което е само няколко сантиметра по-голямо от единия метър, създава пречки за свободния достъп до входовете на жилищната сграда, както от ищцата, така и на останалите собственици. Това е така, защото при височина на оградата надхвърляща два метра и ширина на прохода в рамките от 104 до 108 см. пренасянето на обемисти предмети в това пространство / например мебел/ би се оказало значително затрудено или невъзможно в зависимост от тяхната форма. Това състояние не би било създадено, като ответникът се бе съобразил с посоченото в писмото на Община П. издадено във връзка с неговото запитване, относно височината на оградите, за които не се иска строително разрешение / лист 54/.

Неоснователно е възражението на ответника, че ищцата сама е причина за създалото се състояние, тъй като е преместила входа към жилището си, който бил на западната фасада, откъм източната. Макар от обясненията на вещото лице да може да се направи предположение, че върху западната фасада е имало стар отвор / без да може да се определи с какво предназначение/, който е зазидан, това не може да оправдае действията на ответника / лист 196/. Следва да се има предвид това, че при разпределението на ползването, независимо дали то става доброволно или по съдебен ред, следва да се отчита състоянието на общата вещ и сградите в нея, така както съществуват към момента на разпределението. В договора от 24.04.2017г. е предвидено право на преминаване на страните на един метър от жилищната сграда, което ищцата не може спокойно да упражнява, поради действията на ответника. Това разстояние е недостатъчно и ако се наложи извършване на строително-ремонтни работи по фасадата на жилщ. сграда / поставяне на скеле например/.

От това следва, че ответникът е създал и поддържат състояние в резултат на което се ограничават правата на ищцата върху нейното жилище, поради което предявеният иск е основателен и следва да се уважи. 

                        На осн. чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 802,40 лв., представляващи деловодни разноски.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА, на осн. чл.109 ЗС, ответника И.Б.Е. ЕГН ********** с адрес *** да преустановят неоснователните си действия по отношение на собствения на ищцата В.А.Б. ЕГН **********, са адрес *** недвижим имот – ¾ ид.ч. от ПИ с идентификатор **** с административен адрес ****, ведно сцелия самостоятетелен жилищен етаж от построената в поземления иомт сграда, с идентификатор ****, КАТО ПРЕМАХНЕ изградената плътна метална конструкция /ограда и метална врата/ с височина от около 215 см., която огражда находящата се в имота сграда с идентификатор **** на около един метър от северната ѝ страна, която започва от разположенатата перпендикулярно на улицата заключваща се метална врата в северозападния ъгъл на жилищната сграда на жилищната сгрда и завършва на изток малко преди края на сградата с идентификатор ****. 

 

ОСЪЖДА И.Б.Е. ЕГН ********** да заплати на В.А.Б. ЕГН **********, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 802,40 лв.  /осемстотин и два лева и 40 ст./, представляваща деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Ж. Желев

 

Вярно с оригинала.

Р.М.