Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
При участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 2617 по описа за 2020 година,
прецени:
Делото
е образувано по искова молба, подадена от адвокат В.О. като пълномощник на А.Л.И.,
с която е предявен срещу „З.Л.И.“ АД *** иск с правно основание чл. 432 ал. 1
от КЗ, за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 80 000 лв за
неимуществени вреди от получени травматични увреждания при ПТП на 08.09.2019 г.
в гр. София, причинено от Й.И.Й. при управление на автобус „Мерцедес 0350“ с
рег. № *******. По делото е конституирано „ЗАД ОЗК З.“ АД гр. София като трето
лице помагач на страната на ответника „З.Л.и.“ АД ***.
Пълномощникът
на ищцата А.Л.И. излага, че на 08.09.2019 г. около 15:20 ч. на АМ „Хемус“ на
километър 22+100 е произлязло ПТП с удар на автобус „Мерцедес 0350“ с рег. № *******,
управляван от Й.И.Й., в движещ се пред него товарен автомобил „ДАФ ФТ ХФ 105.460
с рег. №********, управляван от Б.П.А.. Вследствие удара ищцата, която била
пътник в автобуса, получила следните травматични увреждания: кръвонасядане на
дясното бедро; оток и кръвонасядане на дясно коляно; кръвонасядане на дясна
подбедрица; оток и кръвонасядане на ляво коляно; кръвонасядане на лява
подбедрица; посттравматично възпаление на нисовалната торбичка непосредствено
над дясната колянна капачка; травматично разкъсване на страничния мениск на
дясното коляно. След произлязлото ПТП ищцата била настанена в УМБАЛ „Царица
Йоанна“ , където били извършени образни изследвания и консултации с лекари
специалисти. След извършване на прегледи била освободена с препоръка за покой и
временна нетрудоспособност. Впоследствие били извършени ЯМР изследвания на
09.09.2019 г. и 14.02.2020 г., където били установени описаните травматични
увреждания.
Пълномощникът
на ищцата твърди, че от ПТП до настоящия момент ищцата е в тежко физическо
състояние, със силни болки в двата крака и затруднена походка. Оздравителният
процес при нея бил много дълъг и възстановяването било много бавно, като
твърдението е, че и към настоящия момент не се наблюдава пълно функционално
възстановяване на увредените места. Състоянието на ищцата било свързано със
силни болки и страдания и ежедневни затруднения в бита, което довело до срив на
самочувствието ѝ и тежък
психически шок. Ищцата трудно преодолявала стреса, страхувала се да излиза
навън и не спяла спокойно след инцидента.
С
молба от 03.10.2019 г. било направено искане за изплащане на застрахователно
обезщетение, но до момента не било изплатено такова.
На
основание изложените обстоятелства, пълномощникът на ищцата прави искане до
съда да осъди ответника „З.Л.и.“ АД *** да
заплати на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 80 000 лева за
претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху присъдената
сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът
„З.Л.и.“ АД *** оспорва иска със следните възражения:
-
оспорване на твърдението за допуснато от водача на автобус „Мерцедес“ Й.И.Й.
нарушение на правилата за движение;
-
оспорване на причинно-следствената връзка между събитието от 08.09.2019 г. и
претендираните неимуществени вреди от ищцата и оспорване на твърденията за
претърпени болки и страдания и емоционално състояние;
-
възражение за допуснато нарушение от водача на т.а. „ДАФ ФТ ХФ 105.460 с рег. №********
Б.П.А., с чието участие е произлязло ПТП;
-
възражение за съпричиняване на вредите, с твърдение, че ищцата не е била с
поставен предпазен колан;
-
възражение за прекомерност на претенцията за неимуществени вреди;
Съдът
след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, съобрази следното:
Прието
е за безспорно и ненуждаещо се от доказване съществуването на задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ с ответника „З.Л.и.“ АД *** за автобус
„Мерцедес 0350“ с рег. № *******, в сила към датата на ПТП 08.09.2019 г. Прието
е за безспорно установено настъпването на ПТП на 08.09.2019 г. около 15:20 ч.
на АМ „Хемус“ км 22+100 с участието на автобус „Мерцедес 0350“ с рег. № *******,
управляван от Й.И.Й. и товарен автомобил „ДАФ ФТ ХФ 105.460 с рег. №********,
управляван от Б.П.А..
Механизмът
на ПТП се установява от писмените доказателства, съдържащи се в приложеното към
делото ДП І№ 152/2019 г. на РУ на МВР гр. Елин Пелин, показанията на
свидетелите Б.А. и Й.Й. и съдебно-автотехническата експертиза. Установено е, че
произшествието е настъпило на 08.09.2019 г. по АМ „Хемус“ в платното за
движение в посока София Варна след започнало намаляване на скоростта на товарен
автомобил „ДАФ с рег. №********, управляван от Б. П.А., и последвал удар на
предната част на движещия се зад него автобус „Мерцедес 350“ с рег. № *******,
управляван от застрахования водач Й.И.Й.. Като причина за ПТП от мотивационната
част на експертизата се установява несвоевременно предприемане на намаляването
на скоростта от страна на застрахования водач на автобуса Й.Й. след началото на
намаляване на скоростта на товарния автомобил. По делото не е установено
внезапно намаляване на скоростта на водача на товарния автомобил или наличие на
повреди в стоп-светлините, които да обусловят по-дълго време на реакция от
страна на водача на автобуса. В показанията си свидетелят Й. твърди за внезяпво
навлизане в задимен участък от пътя. Тези твърдения не се подкрепят от другите
доказателства по делото. Поради изложеното съдът приема, че не са налице
обстоятелства, изключващи вината на застрахования водач.
С
действията си застрахованият водач Й.И.Й. е нарушил разпоредбите на чл. 20 ал.
2 изр. 2 от ЗДП, като на 08.09.2019 г. на АМ „Хемус“ при управление на автобус
„Мерцедес 350“ с рег. № ******* не е предприел своевременно намаляване на
скоростта с оглед избягване на удара в движещото се пред него МПС. Нарушението
е в причинна връзка с настъпилото ПТП. Не е оборена презумпцията за виновност
по чл. 45 ал. 2 от ЗЗД.
Характерът
и тежестта на травматичните увреждания на ищцата се установяват от медицинската
документация и изготвената съдебно-медицинска експертиза. В резултат на ПТП
ищцата е получила следните травматични увреждания: контузия на носа; контузияи
кръвонасядания на двете коленни стави; контузия и кръвонасядания на двете
подбедрици; разкъсване на външния мениск на дясното коляно; кръвонасядане на
дясното бедро; кръвонасядане на торбичката на дясната колянна капачка.
Възстановителният период е определен от вещото лице на 8 месеца, и е бил
по-дълъг поради придружаващи заболявания. При ищцата не е налице пълно
възстановяване, поради полученото раскъсване на мениск на дясното коляно, което
налага оперативно лечение.
Виновно
причиненото ПТП и настъпилите вследствие на произшествието вреди имат характер
на застрахователно събитие по смисъла на чл. 394 във вр. с § 1 т. 1 от ДР на КЗ
и е основание за възникване на задължението на ответника като застраховател на
виновния водач да заплати застрахователно обезщетение на ищцата.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съобразно критерия
на чл. 52 от ЗЗД, съдът следва да вземе предвид тежестта на травматичните
увреждания и причинените на ищцата болки, страдания и дискомфорт.
От
представената медицинска документация, заключението на вещото лице и показанията
на свидетеля С.Д.е видно, че непосредствено след ПТП ищцата е изпитвала силни
болки. Травматичните увреждания са
причинили на ищцата затруднения в придвижването, които продължавали и до днес
при изкачване на стълби. Налице е било усещане за страх при пътуване с автобус,
поради спомена за ПТП. Увреждането на мениск на дясното коляно има по-голяма
продължителност и налага оперативно лечение. Тези увреждания, преценени в
съвкупност, обуславят извода на съда, че справедливият размер на обезщетението,
което ответникът следва да заплати на ищцата е 30 000 лева.
Така
определеното като справедливо обезщетение следва да се намали, предвид
безспорно установеното съпричиняване от страна на ищцата, която е пътувала в
автобуса без поставен предпазен колан. Според заключението на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза, поставянето на предпазен колан би предпазило
ищцата от уврежданията в двете коленни стави. С оглед това обстоятелство, съдът
определя степента на съпричиняване на 20%. Според така определената степен на
съпричиняване обезщетението следва да се намали от 30 000 лева на
24 000 лева.
Искът
с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ е неоснователен в частта му над сумата
от 30 000 лева до пълния предявен размер от 80 000 лева. При прегледа
на пациентката вещото лице е установило, че пострадалата има частично
възстановени двигателни функции на ищцата – изцяло възстановена походка, без
накуцване и без помощно средство. Не са претърпени други травматични увреждания
с по-голяма тежест и интензитет. Частично забавеното възстановяване се дължало
на артрозни промени в двете коленни стави, което не е в причинна връзка с ПТП и
не обуславя отговорност на застрахователя в по-голям от определения от съда
размер.
Върху
така определеното обезщетение от 24 000 лева ответникът дължи законна
лихва, която с оглед петитума на исковата молба, се дължи от датата на нейното
подаване до окончателното изплащане на обезщетението.
Размерът
на адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА на адвокат В.О. е 2930
лева. Пълномощникът е представил доказателства за регистрация по ДДС, поради
което възнаграждението с начислен ДДС е 3516 лева. От този размер ответникът
следва да заплати сумата от 1054,80 лева, според уважената част от иска.
Ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 960
лева и разноски в размер на 150 лева.
Ищецът
следва да заплати на ответника разноски в размер на 280 лева според
отхвърлената част от иска. В полза на ответника не следва да се присъжда адвокатско
възнаграждение, поради липса на доказателства за неговото плащане.
В
полза на третото лице помагач разноски не се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда „З.Л.и.“ АД ***, ЕИК ********,
адрес за призоваване: гр. София бул. „********бул. „********да заплати на А.Л.И.
ЕГН **********, адрес: *** сумата от
24 000 (двадесет и четири хиляди) лева застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от травматични увреждания,
настъпили при ПТП на 08.09.2019 г. около 15:20 ч. на АМ „Хемус“ на километър
22+100, виновно причинено от Й.И.Й. при управление
на автобус „Мерцедес 0350“ с рег. № *******, ведно със законната лихва от
28.02.2020 г. – датата на предявяване на исковата молба, до окончателното
изплащане на сумата.
Отхвърля предявения от А.Л.И. срещу „З.Л.и.“
АД *** иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ в частта му над сумата от
24 000 лева до размер 30 000 лева поради съпричиняване, а в частта му
над 30 000 лева до пълния предявен размер от 80 000 лева като
неоснователен.
Осъжда
„З.Л.и.“ АД *** да заплати на адвокат В.О. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА
в размер на 1054,80 лева, а по сметка на
СГС държавна такса в размер на 960 лева и разноски в размер на 150 лева.
Осъжда
А.Л.И. да заплати на „З.Л.и.“ АД *** разноски в размер на 280 лева.
Делото
е разгледано с участие на „ЗАД ОЗКЗ.“ АД гр. София като трето лице помагач на
страната на ответника „З.Л.и.“ АД ***.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: