Р Е Ш Е Н И Е № 1679
гр.Пловдив,21.12.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение,в закрито
заседание на двадесет и първи декември,през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ВЕСЕЛА ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от председателя гр.д.№ 2670 по описа на ПОС за
2017г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.435 и сл.от ГПК.
Образувано е по
жалба на длъжника Е.Н.М. срещу Постановление
за разноски от 12.09.17г.11.05.12г.,постановено по изп.д.№ 2757/16г.на ЧСИ К.Павлов,рег.№
824 КЧСИ,с район на действие ОС-Пловдив,в частта му,с която е отказано да се
уважи искането на длъжника за намаляване на юристконсултското възнаграждение.
Жалбоподателят
счита постановлението за неправилно по подробно изложени в жалбата
съображения и иска неговата
отмяна.Претендира разноски за производството пред настоящата инстанция на
осн.чл.38 от ЗА.
Взискателят „ЕВН
България Топлофикация“ЕАД,ЕИК *********,гр.Пловдив счита жалбата за
неоснователна по изложени в писмен отговор съображения.
ЧСИ е изложил в мотивите
си по чл.436,ал.3 от ГПК становище,че жалбата е неоснователна.
Съдът,като взе предвид оплакванията в
жалбата,доводите и становищата на страните,приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е допустима,а
разгледана по същество-основателна.
Изпълнителното
производство е образувано по молба на взискателя „ЕВН България
Топлофикация“ЕАД,въз основа на издаден в негова полза изпълнителен лист от 18.08.16г.на
Районен съд-Пловдив по ч.гр.д.№ 8930/16г.,с който е разпоредено длъжника Е.Н.М.
да заплати на „ЕВН България
Топлофикация“ЕАД сумата от 441,38лв.главница,обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на 39,43лв.,както и разноските по делото в общ размер на
325лв.
С разпореждане от 30.08.16г.ЧСИ
е образувал изп.д.№ 2757/16г.,изпратена е ПДИ до длъжника на 28.11.16г.,като е
залепено уведомление,доколкото М. не е
открита на адреса.
На
05.09.17г.длъжницата подава до ЧСИ молба,с която иска от него да изготви
постановление за разноски по изпълнителното дело,както и моли да се намали юрск.възнаграждение
за образуване и водене на делото до предвидения в ГПК минимум,тъй като делото
не е с фактическа и правна сложност.
С атакуваното
постановление ЧСИ е оставил без уважение искането на М. за редуциране на
юрск.възнаграждение,което следвало да остане в размер на 350лв.като приети
разноски в изпълнителното производство,същевременно със същото постановление е
възложил на Е.М. направените разноски по изп.дело и изрично е посочил,че
постановлението следва да се счита по см.на чл.435,ал.2 от ГПК постановление за
възлагане на разноските и постановление за произнасяне по искането на длъжника
за намаляване на юрск.възнаграждение като прекомерно.
В мотивната част
на постановлението ЧСИ приема,че приложима в случая е НМРАВ № 1/04г.,в която са
определени единствено минималните размери на адв.възнаграждения и се предвижда
възнаграждение както за образуване на дело,така и да процесуално
представителство по него.Счита,че не следвало да се приложи редакцията на
променената разпоредба на чл.78,ал.8 от ГПК,която е в сила от 28.01.17г.,тъй
като изпълнителното производство било образувано преди влизане в сила на тази
редакция на чл.78,ал.8 от ГПК,на 30.08.16г.Т.е.ЧСИ приема,че релевантният
момент,с оглед на който следва да се преценява относимата нормативна уредба,(в
случая действащата редакция на чл.78,ал.8 от ГПК),е датата на образуване на
изп.дело.
Според
жалбоподателят този момент е датата на постановяване на акта на съдебния
изпълнител,с който същият отказва намаляване на присъдените разноски.
Според настоящата
инстанция този релевантен момент е датата на постановяване на акта на съдебния
изпълнител,с който той присъединява претендираните разноски,т.е.постановлението
за възлагане на разноските.В настоящия случай обаче такъв акт е именно
атакуваното постановление,доколкото с него ЧСИ едновременно е възложил
разноските на длъжника М. и е отказал да намали юрск.възнаграждение.
При всички случаи
обаче това постановление е с дата след влизане в сила на изменението на
чл.78,ал.8 от ГПК и следователно приложима е последната редакция на тази
разпоредба,според която в полза на ЮЛ се присъжда възнаграждение в
размер,определен от съда,ако са били защитавани от юрисконсулт,като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело,определен по реда на чл.37 от ЗПрП.Следователно в случая следва да се
приложи Наредбата за заплащането на правната помощ,според чл.27 от която за
представителство в изпълнителното производство възнаграждението е от 50 до
100лв.
Въпрос на преценка
от страна на съда е точният размер на юрск.възнаграждение,като в случая
настоящата инстанция намира,че следва да се определи минималният размер от
50лв.,доколкото единственото действие от страна на юристконсулта на топлофикационното дружество се изразява в
написването и подаването на молба за образуване на изпълнително дело.
С оглед на
гореизложеното обжалваното постановление е неправилно и като такова следва да
се отмени,като се намали размера на юрск.възнаграждение на осн.чл.78,ал.8 от ГПК на 50лв.
Предвид изхода на
делото следва да бъде осъдено „ЕВН България Топлофикация“ЕАД да заплати
направените от жалбоподателя разноски,чийто размер е за 295лв.съобразно
представеният списък за разноски.Тъй като
от представения ДПЗС е видно,че възнаграждението е безплатно за М. на
осн.чл.38,ал.1,т.2 от ЗА,то същото следва да се присъди на пълномощника й-адв.дружество „К.,Д.“ на
осн.чл.38,ал.2 от ЗА до размера на адв.възнаграждение-240лв.с ДДС.Останалите
суми за разноски-ДТ и такса по т.8 от ТТРЗЧСИ в размери съответно 25лв. и
24лв.(общо 49лв.)следва да се присъдят на жалбоподателката.
Водим от
горното,съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Постановление
за разноски от 12.09.17г.11.05.12г.,постановено по изп.д.№ 2757/16г.на ЧСИ К.Павлов,рег.№ 824
КЧСИ,с район на действие ОС-Пловдив,в частта му,с която е отказано да се уважи
искането на длъжника за намаляване на юристконсултското възнаграждение от
350лв.и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера
на юристконсултското възнаграждение за процесуалния представител на пълномощника
на взискателя „ЕВН България
Топлофикация“ЕАД,по изп.д.№ 2757/16г.на ЧСИ К.Павлов,рег.№ 824 КЧСИ и определя
такова в размер на 50(петдесет)лв.
ОСЪЖДА „ЕВН
България Топлофикация“ЕАД,ЕИК *********,гр.Пловдив,да заплати на Адвокатско
дружество „К.,Д.“*** сумата от 240 (двеста и четиридесет)лв.адвокатско
възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА „ЕВН
България Топлофикация“ЕАД,ЕИК *********,гр.Пловдив,да заплати на Е.Н.М.,ЕГН**********
*** сумата от 49(четиридесет и девет)лв.разноски пред настоящата инстанция
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: