РЕШЕНИЕ
№ 603
гр. Велико Търново, 20.02.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на пети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И. и прокурора …………..,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №28 по описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268 от ДОПК.
Образувано е по
жалба на Н.И.Б. от гр. В. Търново срещу Решение №181/21.12.2023г. на директора
на ТД на НАП – В. Търново, с което е оставена без уважение жалбата й срещу
действия на публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново, обективирани в
Протокол №ПО-04000423115666-073-001/14.12.2023г. на ТД на НАП – В. Търново. В
подадената жалба се твърди, че задълженията й за осигурителни вноски за
периодите от месец 12.2017г. до месец 11.2020г. са недължими, тъй като същите са
погасени по давност. Моли съдът да отмени обжалваното решение, като уважи
жалбата срещу действията на публичния изпълнител. Не претендира за разноски.
Ответникът по
жалбата – директорът на ТД на НАП – В. Търново, чрез пълномощника си по делото
оспорва подадената жалба и моли съда да я остави без уважение. Претендира
присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като
прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
С Решение №181/21.12.2023г. на директора на ТД на НАП
– В. Търново, постановено в производство по реда на чл. 266 – чл. 267 от ДОПК,
решаващият орган е отхвърлил жалбата на Н.Б. срещу Протокол №ПО-04000423115666-073-001/14.12.2023г.
на публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново, с който не е уважено нейното
възражение да бъдат отписани, като погасени по давност на основание чл. 173 от ДОПК задължения, произтичащи от подадени от жалбоподателката декларации обр. 1
за вноски към фондовете на ДОО и за вноски за здравно осигуряване като
самоосигуряващо се лице.
Решението е
връчено на жалбоподателя на 04.01.2024г., видно от намиращата се на стр. 9 от
делото разпечатка за извършено електронно връчване. Жалбата срещу него е подадена директно до
Админисративен съд – В. Търново на 10.01.2024г., т.е. в срока по чл. 268, ал.1,
изр. І от ДОПК и е процесуално допустима.
Межда страните по делото не е спорно и от
представените с административната преписка писмени доказателства се установява,
че жалбоподателката е депозирала пред ТД на НАП – В. Търново възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на задълженията за заплащане на
осигурителни вноски за периодите от месец
12.2017г. до месец 11.2020г. включително.
По така направеното искане се е произнесъл публичен
изпълнител при компетентната ТД на НАП, който с Протокол
№ПО-04000423115666-073-001/14.12.2023г. е уважил направеното възражение по
отношение на публичните задължения на жалбоподателката, произтичащи от
непогасени задължения за осигурителни вноски към фондовете на ДОО за
самоосигуряващо се лице и лихви върху тях в общ размер на 1 722,89 лв. за
периодите от 26.02.2014г. до 30.11.2017г. включително и за вноски за здравно
осигуряване и лихви върху тях за същите периоди в общ размер на 735,64 лв.,
като е оставил без уважение възражението
по отношение на задълженията за вноски към фондовете на ДОО и за здравно
осигуряване за периодите от месец 12.2017г. до месец 11.2020г.
включително.
След обжалване
на разпореждането по реда на чл. 266 и сл. от ДОПК ответникът е постановил
обжалваното пред АСВТ решение, с което е потвърдил издадения протокол в
обжалваната му част.
Законосъобразността на решението и действията на
публичния изпълнител в частта, в която е обжалван издаденият протокол, са
предмет на спора по делото.
Обжалваното решение е издадено от
компетентен орган съгласно чл. 266, ал. 1, изр. първо от ДОПК, в рамките на
визирания в срока по чл. 267, ал. 2 от ДОПК. Обжалваното пред административния
орган разпореждане е издадено от компетентен орган – публичен изпълнител, в
компетентната ТД на НАП – В. Търново, определена съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2
от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл. 225, ал.1 от ДОПК. Поради това както актът на публичния изпълнител, така и
потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП – В. Търново представляват
валидни административни актове. Същите са издадени в писмена форма и съдържат
посочване на фактическите и правни основания за постановяването им. Извършената
от съда проверка установи, че при постановяването на актовете не са допуснати
съществени процесуални нарушения, засягащи тяхната законосъобразност, а
процедурата е съобразена с приложимите за случая норми на ДОПК.
За да потвърди действията на публичния
изпълнител, обективиране в издадения протокол по отношение на обжалваната му
част за периодите от месец 12.2017г. до месец 11.2020г.
включително, ответникът е прие, че за задълженията за осигурителни вноски за
тези периоди не е изтекъл визираният в чл. 171, ал. 1 от ДОПК 5-годишен
давностен срок.
Основното възражение на жалбоподателката
се основава на разбирането, че тъй като задълженията за осигурителни вноски са
дължими за период от един месец, те имат периодичен характер и по отношение на
погасителната давност спрямо тях следва намери приложение разпоредбата на чл.
111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите, която визира 3-годишен
давностен срок. Това възражение съдът намира за неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2,
т. 1 от ДОПК задълженията за заплащане на осигурителни вноски са публични
вземания, а съгласно чл. 163, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се събират по
реда на този кодекс, освен ако в закон не е предвидено друго. Същият ред е
приложим и по отношение на погасяване на публичните вземания, съгласно чл. 168
и чл. 171, ал. 1 от ДОПК, където отново е визирана приложимостта на института на
погасителната давност по начина, уреден в разпоредбите на този кодекс, освен
ако в закон е предвиден по-кратък срок. В случая използвания законодателно
термин „освен ако в закон е предвиден по-кратък срок“ е израз на принципа за
приложение на нормите на специалния закон спрямо тези на общия/друг специален
закон спрямо ДОПК/, но под „друг специален закон“ следва да се разбира такъв,
който урежда материята, свързана с възникването на съответното публично
вземане. С други думи казано под „закон“ тук се разбира или материален данъчен
закон/напр. ЗДДФЛ, ЗДДС, ЗКПО, ЗМДТ/ или закон, който визира конкретните
фактически състави на отделните осигурителни плащания/напр. КСО, ЗЗО/, т.е.
закон, чиито предмет на правно регулиране са публичноправни отношения, свързани
с фискални плащания. ЗЗД не е такъв закон. Независимо от отмяната на Глава
първа „Общи правила“ на ЗЗД/обн. ДВ бр. 12/1993г./ няма и не е имало спор, че
предметното поле на неговите правни норми са частноправните отношения и
съответно същият не е приложим като специален закон спрямо установените в
съответните нормативни актове публичните вземания. Осигурителните плащания, не
са „други периодични плащания“ по смисъла на ЗЗД, а публични задължения, чииято
дължимост за конкретен период се определя в съответен закон/не е задължително
периодът да е месечен или с определена равна повтаряемост/.
Ето защо визираният в чл. 111 от ЗЗД срок
не се прилага спрямо публичните вземания, посочени в чл. 162 от ДОПК.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания
се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно чл. 172, ал. 2, изр. първо от ДОПК давността
се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с
предприемането на действия по принудително изпълнение, а съгласно ал. 3 на чл. 172 от ДОПК от прекъсването на давността започва да тече
нова давност. В настоящото производство обаче няма данни за наличие на
обстоятелства, които да са довели до спиране или прекъсване на давността, за да
намери приложение разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК и давностният срок да
е 10-годишен.
В
конкретния случай за периода месец 12.2017г. задълженията следва да се платят
до 25.01.2018г., съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 6 от КСО, респ. чл. 40,
ал. 5, т. 2 от ЗЗО. Следователно 5-годишнитя давностен срок започва да тече от
01.01.2019г. и изтича на 31.12.2023г. За периодите от месец 01.2018г. до месец
11.2028г. давността отново започва да тече от 01.01.2019г. като съответно
изтича на 31.12.2023г.
За
периодите от месец 12.2018г. до месец 11.2019г. давностният срок ще започне да
тече от 01.01.2020г. и ще изтече на 31.12.2024г.; за периодите от месец 12.2019г.
до месец 11.2020г давността ще изтече съответно на 31.12.2025г. Следователно
към момента на постановяване на обжалваното решение на ответника давността за
посочените задължения не е изтекла.
По
отношение на определените публични вземания за осигурителни вноски за периодите
от месец 12.2017г. до месец. 11.2018г. обаче давността е изтекла в хода на
настоящото производство. Това обстоятелство следва да се отчете от съда по
силата на чл. 142, ал. 2 от АПК, приложима съгласно препращащата разпоредба на
§ 2 от ДР на ДОПК. След като посочените вземания за погасени поради изтичане на
съответния давностен срок, съдът не разполага с друга възможност да даде
търсената защита освен да постанови отмяна на съответните актове. В тази част по изложените
съображения обжалваното решение на директора на ТД на НАП – В. Търново и
потвърдените с него действия на публичен изпълнител при същата дирекция, в
частта, досежно погасените по давност задължения за периодите от месец
12.2017г. до месец. 11.2018г. подлежат на отмяна. След отмяната на актовете, в тази обжалвана
част, делото следва да се върне на ТД на НАП, съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК,
вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като при липса на други обстоятелства, които да са
довели до спиране или прекъсване на давността, следва да се процедира по реда на чл. 173 от ДОПК по
отношение на посочените задължения.
В останалата си част обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане
са законосъобразни и жалбата срещу тях следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и предвид направеното искане за присъждане на
разноски от ответната страна, съдът следва да присъди такива съразмерно
постановения правен резултат.
Производството
по чл. 197, ал., ал. 2 – 4 от ДОПК
е особено производство, различно от производството по обжалване на ревизионните
актове, поради което специалната разпоредба на чл. 161, ал.
1, изр. 3 от ДОПК е неприложима, а възнаграждението за юрисконсулт е
дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8,
вр. с ал. 3 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Според последната
разпоредба по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100
до 200 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че
в случая дължимото възнаграждение
за юрисконсулт следва да бъде определено в размер на 100 лева. Съразмерно
отменената /потвърдената част от обжалваните актове, съдът определя конкретен
размер на дължимите за ответника разноски в размер на 50 лв.
Водим от горното и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, Административният
съд – В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №181/21.12.2024г. на директора на ТД на НАП – В. Търново в
обжалваната му част, в която са потвърдени действия на публичен изпълнител при
ТД на НАП – В. Търново, обективирани в Протокол №ПО-04000423115666-073-001/14.12.2023г.
на ТД на НАП – В. Търново, в частта, в която е отхвърлено възражението на Н.Б.
за погасяване по давност на задължения за вноски към фондовете на ДОО и за
здравни вноски за периодите
от месец 12.2017г. до месец. 11.2018г.
ВРЪЩА делото
като преписка на ТД на НАП – В. Търново в тази му част за предприемане на
действия, съобразно изложеното в мотивите на решението в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Н.И.Б. от гр. В. Търново срещу Решение №181/21.12.2023г. на
директора на ТД на НАП – В. Търново, с което е оставена без уважение жалбата й
срещу действия на публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново, обективирани
в Протокол №ПО-04000423115666-073-001/14.12.2023г. на ТД на НАП – В. Търново, като
неоснователна в останалата й част.
ОСЪЖДА Н.И.Б. ***,
ЕГН ********** да заплати на ТД на НАП – В. Търново разноски по делото в размер
на 50/петдесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: