Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 265
Стара Загора, 23.01.2024г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд,
V състав, в публично съдебно заседание на десети януари през две хиляди двадесет
и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия
Р. Тодорова административно дело № 674 по описа за 2023г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.25 от Наредба № 7
от 19.12.2013г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на
обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци.
Образувано
е по жалба на Община Казанлък, представлявана от ВрИД Кмет на Община Казанлък –
Д.К., против Решение № СЗ-РО-252 от 16.10.2023г., издадено от и.д Директор на
РИОСВ – Стара Загора, с което е отказано предоставянето на сумата от
15 900лв с вкл. ДДС от натрупаните средства от отчисленията по чл.20 от
Наредба № 7 от 19.12.2013г., поискани със Заявление с вх. № РД-05-5852/
05.10.2023г. от ВрИД Кмет на Община Казанлък.
В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, по съображения за неговата
необоснованост и за постановяването му в нарушение и при неправилно
приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че в решението не са
изложени мотиви по какви съображения е прието, че заявените средства за
възстановяването на разходи за закупен от Община Казанлък автомобил, не попадат
в хипотезата на чл.24, ал.1, т.2 от Наредба
№ 7/ 19.12.2013г. Твърди, че решаващият административен орган изцяло е
пренебрегнал описаните в заявлението функционалности на автомобила и
предназначението му да обезпечава функционирането на общинската система за
управление на отпадъците, като не са обсъдени представените доказателства за
ползването на автомобила в направление „Чистота“ към Общинско предприятие „Комунални дейности и поддръжка на
инфраструктурата“. По тези съображения счита, че неправилно и необосновано
е отказано предоставянето на заявената сума от натрупаните средства от
отчисленията по чл.20 от Наредба
№ 7 от 19.12.2013г. Направено е искане за отмяна на обжалвания административен акт, като
незаконосъобразен.
Ответникът
по жалбата – Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите -
Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща
представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
С Решение № 848/ 21.12.2022г. на Общински съвет – Казанлък, е приета
план-сметка на разходите за дейността по осигуряване на съдове за съхранение на
твърди битови отпадъци, тяхното извозване, проучване, проектиране и изграждане
на нови инсталации, поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване, както и обезпечения по чл.60 и отчисленията по чл.64 от Закона за
управление на отпадъците през 2023г. (л.120 и сл.). Планираните разходи в план
сметката по чл.66 от ЗМДТ по компонент събиране и транспортиране на битови
отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, включват и такива за
закупуване на транспортни средства, в т.ч на лекотоварен автомобил (втора
употреба) и на пътнически полутоварен автомобил (втора употреба), при планирани
разходи в размер на 18 000лв., съотв. на 19 000лв. Необходимостта от
закупуването на транспортните средства е обоснована с подобряване ефективността
и ефикасността на работата на Общинско предприятие „Комунални дейности и
поддръжка на инфраструктурата“.
С Договор за покупко-продажба на МПС № Д 06-125/
02.05.2023г., от Община Казанлък е закупено МПС втора употреба, марка КИА,
модел СОУЛ, за сумата от 15 900 лева с вкл. ДДС. Със Заповед № 1151 от
31.05.2023г. на Кмета на Община Казанлък, на основание чл.12, ал.1 от ЗОС и
чл.28 от Наредба № 15 за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество, придобитият от Община Казанлък автомобил с рег. № ******, е
предоставен за стопанисване и управление на Общинско предприятие „Комунални
дейности и поддръжка на инфраструктурата“ /л.86/. Със Заповед № 117 от
02.06.2023г. на Директора на Общинско предприятие „Комунални дейности и
поддръжка на инфраструктурата“, на основание чл.14, раздел ІІ от Правилника за
устройството и дейността на Общинско предприятие „КД и ПИС“, е разпоредено, че
основното предназначение на лек автомобил втора употреба, марка КИА, модел СОУЛ
с рег. № ******, е използването му към направление „Чистота“, за извозване на
работници от предприятието до по-трудно достъпни терени за почистване на
нерегламентирани сметища чрез ръчен труд и като помощно средство за извозване
на чували с битов отпадък до съответните депа от трудно проходими места за
мобилен камион или мини багер /л.85/.
Със Заявление вх. № РД – 05 – 5852/
05.10.2023г., подадено от ВрИД Кмет на Община Казанлък до Директора на РИОСВ –
Стара Загора, на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.2 от Наредба №
7 от 19.12.2013г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на
обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци, Община
Казанлък е направила искане за освобождаване и привеждане обратно в банковата
бюджетна сметка на общината 15 900лв. с ДДС, представляващи част от
натрупаните средства по реда на чл.64 от ЗУО в банковата сметка за чужди
средства на РИОСВ – Стара Загора. Посочено е в заявлението, че средствата ще се
разходват за закупуването на 1бр. автомобил втора употреба, марка КИА, модел
СОУЛ по договор № Д 06-125/ 02.05.2023г., необходим за нуждите на Общинско предприятие „Комунални дейности и поддръжка на
инфраструктурата“ /ОП „КД и ПИС“. Необходимостта и нуждата от закупуването на
автомобила и начина на обезпечаване функционирането на общинската система за
управление на отпадъците, са подробно мотивирани в заявлението, като е
посочено, че основното предназначение на автомобила е извозване на работниците
от ОП „КД и ПИС“, до по-трудно достъпни места, до които нито малкият мобилен
камион, нито мини багерът имат достъп и единственият начин за почистването на
нерегламентираните сметища на такива трудно достъпни терени, е ръчен труд. Сочи
се и че високата проходимост на този автомобил позволява изпълнение на
задълженията на служителите от ОП „КД и ПИС“ по събиране на отпадъка,
разчистване на терени с ограничен достъп, както и извозването на чували със
смет от тези места до съответните площадки. Като допълнително предназначение на
автомобила се сочи използването му при осъществяването на контролната дейност
на ОП „КД и ПИС“ във връзка с изхвърлянето на отпадъци извън площадките за
събиране на смет и контейнерите. Към заявлението са приложени Протокол от Общо
събрание на „Регионално сдружение по управление на отпадъците – Стара Загора“;
договор № Д 06-125/ 02.05.2023г. с фактура и платежно нареждане; техническа
спецификация на автомобила; Решение № 1051/ 27.07.2023г. на ОбС - Казанлък,
Справка – декларация по ЗДДС с дневник за покупките и дневник за продажбите за
данъчен период м. май 2023г., Заповед № 1151 от 31.05.2023г. на Кмета на Община
Казанлък, Заповед № 117 от 02.06.2023г. на Директора на Общинско предприятие
„Комунални дейности и поддръжка на инфраструктурата“, и др.
С
оспореното в настоящото съдебно производство Решение № СЗ-РО-252 от
16.10.2023г., издадено от и.д Директор на РИОСВ – Стара Загора, на основание
чл. 25, ал.7 във вр. с чл.24, ал.1, т.2 от Наредба № 7 от 19.12.2013г. за реда
и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията,
изисквани при депониране на отпадъци, е отказано предоставянето на сумата от
15 900лв с вкл. ДДС от натрупаните средства от отчисленията по чл.20 от
Наредба № 7 от 19.12.2013г., поискани със Заявление с вх. № РД-05-5852/
05.10.2023г. от ВрИД Кмет на Община Казанлък. От фактическа страна
постановеният отказ се основава на мотиви, че не са спазени разпоредбите на Наредба № 7 от 19.12.2013г., като е прието, че
закупуването на лек автомобил втора употреба със средства от отчисленията по
чл.64 от ЗУО, е недопустимо, тъй като не попада в хипотезата на чл.24, ал.1,
т.2 от Наредбата.
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаването на оспореното решение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във
връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и
като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт
на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено
следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения
срок /решението е получено от Община Казанлък по електронен път на
17.10.2023г., а жалбата е подадена чрез ССЕВ на 31.10.2023г. – л.66 и сл./ и
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспореното Решение № СЗ-РО-252 от
16.10.2023г. е издадено от материално и териториално компетентния
административен орган съгласно чл. 25, ал.7 от Наредба № 7 от 19.12.2013г. за
реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и
отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци - Директора на РИОСВ – Стара
Загора.
Обжалваният административен акт обаче
е постановен при
неспазване на императивната норма на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, както и в
нарушение на изискваното по чл. 25,
ал.9 от Наредба № 7 от 19.12.2013г. постановяването на отказ за изразходване на
натрупани средства от отчисленията по чл.20 от Наредба № 7 от 19.12.2013г. да
се извършва с мотивирано решение. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт на първо
място следва да съдържа фактическите основания за неговото издаване. Това са конкретните факти въз основа
на които административният орган е приел, че са налице материалноправните
предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност чрез издаването
на съответния акт. По аргумент от чл.25, ал.9 от Наредба № 7 от 19.12.2013г., нормативно
регламентираните материалноправни основания за постановяване на решение за
отказ по подадено заявление по чл.25, ал.1 от Наредба № 7 от 19.12.2013г., са: 1. Неизпълнение на едно или повече от изискванията
по чл.25, ал. 2 – 4 от Наредбата; 2. Неотстраняване на указаните нередовности
или непредоставяне на исканата информация в срок и 3. Забавяне заплащането на
отчисленията за период от три последователни месеца. За да се счита изпълнено
изискването на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК, решението е следвало да
съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни
юридически факти и обосновават наличието на някоя от законово регламентираните
в условията на алтернативност материалноправни предпоставки по чл.25, ал.9
от Наредба № 7 от 19.12.2013г.
В случая обективираното в оспорения акт като „мотиви” се свежда до посочването,
че не са спазени разпоредбите на Наредба
№ 7 от 19.12.2013г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на
обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци, издадена от
Министъра на околната среда и водите, при възпроизвеждане на нормите на чл.25,
ал.1 и чл.24, ал.1, т.2 от Наредба № 7 от 19.12.2013г. и направен извод, че
„закупуването на лек автомобил втора употреба със средства от отчисленията по
чл.64 от ЗУО е недопустимо, тъй като не попада в хипотезата на чл.24, ал.1, т.2
от Наредбата“. Очевидно бланкетното посочване за
неспазване на разпоредбите на Наредба №
7 от 19.12.2013г., формалното възпроизвеждане на текстовете на чл.25, ал.1 и
чл.24, ал.1, т.2 и формулирания извод за недопустимо закупуване на лек
автомобил втора употреба със средства от отчисленията по чл.64 от ЗУО, тъй като
не попада в хипотезата на чл.24, ал.1, т.2 от Наредбата, не представлява
мотивиране на фактически обстоятелства, запълващи състава на някое от законово
регламентираните материалноправни основания по чл.25, ал.9, т.1 – т.3 от Наредба № 7 от 19.12.2013г. за
постановяване на решение за отказ. Не е ясно и не може да се установи нито на
какво основание, нито въз основа на какви фактически констатации е прието, че
натрупаните средства от отчисленията по чл.20 от Наредбата не могат да се
използват от Община Казанлък за заявеното искане по чл.25, ал.1 от Наредбата за
предоставяне на средства за закупуване на лек автомобил втора употреба със
средства от отчисленията по чл.64 от ЗУО и съотв. по какви съображения (в
контекста на посочените в заявлението функционалности и предназначение
на автомобила и представените в тази връзка доказателства), е прието, че закупуването на такъв
автомобил не попада в хипотезата на чл.24, ал.1, т.2 от Наредбата, предвиждаща възможност за разходване на натрупаните
финансови средства за закупуване вкл. на
транспортни средства, обезпечаващи функционирането на общинските системи
за управление на отпадъците.
В обжалвания
акт не само че липсва фактическа обосновка досежно наличието на някоя от
хипотезите по чл.25,
ал.9, т.1 – т.3 от Наредба
№ 7 от 19.12.2013г. за постановяване на решение за отказ, но няма и посочване на
конкретното материалноправно основание, на което е отказано заявеното от Община
Казанлък искане по чл.25, ал.1 от Наредбата. Нормата на чл.25, ал.7 от
Наредбата, на която се основава упражненото административно правомощие,
регламентира компетентността на органа, срока за произнасяне по заявеното
искане, формата и начина
на обективиране на волеизявлението и съдържанието на упражняваното правомощие. Съответно
разпоредбата на чл.24, ал.1 т.2 от Наредба № 7 от 19.12.2013г. (също посочена
като основание за издаването на обжалваното решение), определя една от
хипотезите за допустимо разходване от общините на натрупаните средства от
отчисленията по чл. 20
от Наредбата. Посочването на тези норми обаче не е
достатъчно – в оспорения акт, като правно основание за неговото издаване, е било
необходимо да се съдържа и конкретната разпоредба, регламентираща
материалноправните предпоставки за постановения отказ за предоставяне на
средства по заявеното от Община Казанлък искане. Липсата
на посочено правно основание не би довела до незаконосъобразност на
административния акт, но само ако същото може да се изведе от посочените
фактическите основания за неговото постановяване. В случая, както беше
отбелязано, няма изложени като мотиви в акта фактически обстоятелства,
субсумиращи се в някоя от хипотезите по чл.25, ал.9, т.1 – т.3 от Наредба № 7 от 19.12.2013г., от които
да може да бъде изведено конкретното материалноправно
основание за издаването на обжалваното решение.
Мотивите
на административния акт представляват единство от фактическите и правните
основания за неговото издаване, като целта на императивното изискване по чл.59,
ал.2, т.4 от АПК за мотивиране на акта от фактическа и от правна страна, е
адресатът на акта да може да разбере волята на органа и да защити правата и
интересите си, ако счита, че същите са нарушени. Липсата в случая на конкретно
посочени фактически и правни основания за упражненото административно
правомощие, в нарушение на изискването по чл.25, ал.9 от Наредба № 7 от 19.12.2013г. за
мотивираност на решението за отказ, е абсолютно основание за отмяната на
обжалвания административен акт, като незаконосъобразен, съгласно чл.146, т.2 от АПК.
Обжалваното Решение №
СЗ-РО-252 от 16.10.2023г. на Директора на РИОСВ – Стара Загора, е издадено и в противоречие
и при неправилно приложение на материалния закон. Както беше посочено, по
аргумент от чл.25, ал.9 от Наредба № 7 от 19.12.2013г., нормативно
регламентираните материалноправни основания за постановяване на решение за
отказ по подадено заявление по чл.25, ал.1 от Наредбата, са: по т. 1 - неизпълнение на едно или повече от
изискванията по чл.25, ал. 2 – 4; по т.2 - неотстраняване на указаните
нередовности или непредоставяне на исканата информация в срок и по т.3 - забавяне
заплащането на отчисленията за период от три последователни месеца. В случая
нито се твърди, нито са налице данни, още по-малко доказателства за наличието
на хипотезата на чл.25, ал.9, т.3 от Наредба № 7 от 19.12.2013г. (забавяне
заплащането на отчисленията за период от три последователни месеца), като
основание за постановяване на отказ за предоставяне на Община Казанлък на
заявената сума от натрупаните средства от отчисленията по чл.20 от Наредба № 7
от 19.12.2013г. По административна преписка няма данни решаващият орган да е
давал указания за отстраняване на нередовности на подаденото от Община Казанлък
на основание чл.25, ал.1 от Наредба № 7 от 19.12.2013г Заявление вх. № РД-05-5852/
05.10.2023г., нито такива за представяне на допълнителни документи и/или информация,
неизпълнението на които указания в срок да сочи наличието на материалноправното
основание по чл.25, ал.9, т.2 от Наредба № 7 от 19.12.2013г., за постановяване на
решение за отказ. Този извод не се променя от обстоятелството, че в мотивите на
оспорения административен акт възприетото неспазване на разпоредбите на Наредба № 7 от 19.12.2013г., се обвързва с
изискванията по чл.25, ал.1 от Наредбата. Съгласно нормата на чл.25, ал.1 от
Наредба № 7 от 19.12.2013г., за изразходване на събраните финансови средства от
банковата сметка по чл. 22
кметът на общината, собственик на депото или кметът на община, ползвател на
депото, подава заявление до директора на РИОСВ, в което посочва размера на
исканите средства и предназначението им. В случая от една страна подаденото от
Община Казанлък Заявление вх. № РД – 05 – 5852/ 05.10.2023г., изцяло
съответства на изискванията по чл.25, ал.1 от Наредбата - посочен е както
размерът на исканите средства, така и тяхното предназначение, при подробно
мотивиране на необходимостта и нуждата от закупуването на автомобила и по какъв
начин ще обезпечава функционирането на общинската система за управление на
отпадъците. От друга страна сама по себе си нередовността на заявлението по чл.
25, ал.1 от Наредбата, не може да бъде основание за постановяване на решение за
отказ, ако Директорът на РИОСВ не е изискал отстраняването на нередовностите
и/или предоставянето на допълнителна информация, за което да е уведомил
заявителя, съгласно предвиденото в чл.25, ал.5 от Наредбата и съотв. без да е
дадена възможност на заявителя да отстрани указаните нередовности и/или да
предостави исканата информация. Както беше посочено, няма данни да са били
дадени на заявителя указания в посочения смисъл, които да не са били изпълнени
от Община Казанлък в нормативно установения срок, поради което липсва основание
да се приеме, че е налице хипотезата на чл.25, ал.9, т.2 от Наредба № 7 от
19.12.2013г. за постановяване на решение за отказ.
Съдът приема, че не е доказано и
наличието на материалноправната предпоставка по чл.25, ал.9, т.1 от Наредба № 7
от 19.12.2013г. за постановяване на отказ за предоставяне на Община Казанлък на
заявената сума от натрупаните средства от отчисленията по чл.20 от Наредба № 7
от 19.12.2013г. – поради неизпълнение на едно или повече от изискванията по
чл.25, ал. 2 – 4 от Наредбата. На първо място изискванията по чл. 25, ал.2 –
ал.4 от Наредбата касаят документите, които следва да бъдат приложени към
заявлението по чл.25, ал.1, удостоверяващи извършване на някоя от предвидените
в чл.24, ал.1 – ал.3 от Наредбата дейности, нормативно определени като такива, за които общините
могат да разходват суми чрез техните бюджети от натрупаните средства от
отчисленията по чл. 20
от Наредбата. Доколкото искането на Община Казанлък по Заявление вх. № РД – 05
– 5852/ 05.10.2023г. е за освобождаване и привеждане обратно в банковата
бюджетна сметка на общината на сумата от 15 900лв. с ДДС, представляващи
част от натрупаните средства по реда на чл.64 от ЗУО, при посочването, че
средствата ще се разходват за закупуването на 1бр. автомобил, необходим за
нуждите на ОП „КД и ПИС“, очевидно в случая приложимото изискване е това по
чл.25, ал.4 от Наредбата - когато
отчисленията се използват за закупуване на съдове за разделно събиране на
отпадъците и транспортни средства, към заявлението по чл.25, ал.1 следва да се
приложи копие от договора за доставка. Без съмнение това изискване се явява
изпълнено, с приложените към заявлението Договор за покупко-продажба на МПС № Д
06-125/ 02.05.2023г. за закупуването от Община Казанлък на МПС втора употреба,
марка КИА, модел СОУЛ, за сумата от 15 900 лева с вкл. ДДС, ведно с
фактура и платежно нареждане, както и документи, удостоверяващи
осчетоводяването на автомобила като дълготраен актив. В
този смисъл не е налице неизпълнение на относимото изискване по чл.25, ал.4 от
Наредбата, като материалноправно основание за постановения отказ. Що се отнася
до обективирания в оспореното решение извод, че „закупуването на лек автомобил
втора употреба със средства от отчисленията по чл.64 от ЗУО, е недопустимо, тъй
като не попада в хипотезата на чл.24, ал.1, т.2 от Наредбата“, освен, че по изложените по-горе съображения този
извод е абсолютно необоснован, същият се явява и неправилен. Съгласно
разпоредбата на чл.24, ал.1, т.2 от Наредба № 7 от 19.12.2013г., натрупаните
средства от отчисленията по чл. 20
се разходват от общините чрез техните бюджети за закупуване на съдове за
разделно събиране на отпадъците (извън задълженията на организациите по
оползотворяване на масово разпространени отпадъци), транспортни средства и
транспортно-подемна техника, обезпечаващи функционирането на общинските системи
за управление на отпадъците. В случая заявеното от Община Казанлък искане на
основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.2 от Наредба № 7 от 19.12.2013г.,
е за разходване на натрупаните средства от отчисленията по чл. 20
от Наредбата за закупуване на 1бр. автомобил втора употреба, марка КИА, модел
СОУЛ по договор № Д 06-125/ 02.05.2023г., необходим за нуждите на Общинско
предприятие „Комунални дейности и поддръжка на инфраструктурата“. От посочената
по-горе регламентация по чл.24, ал.1, т.2 от Наредба № 7 от 19.12.2013г., е
видно, че нормативно не е определен нито вида на транспортното средство, за
закупуването на което могат да се разходват от общините натрупаните средства от
отчисленията по чл. 20
от Наредбата, нито има въведено изискване закупуваното транспортно средство да
е ново. В този смисъл само по себе си обстоятелството, че заявеното от Община
Казанлък искане е за разходване на средства за закупуване на транспортно
средство – лек автомобил втора употреба, противно на приетото от решаващия
административен орган, не може да обуслови извод за недопустимост на искането,
като непопадащо в хипотезата на чл.24, ал.1, т.2 от Наредбата. Дали
закупуването на транспортно средство със средства от отчисленията по чл.64 от
ЗУО е допустимо по см. на чл.24, ал.1, т.2 от Наредбата, се свързва с
преценката дали и доколко е налице нормативно регламентираното в посочената
разпоредба условие, а именно закупуването на транспортното средство да е за
обезпечаване функционирането на общинските системи за управление на отпадъците.
В случая основателно е възражението на жалбоподателя, че решаващият
административен орган изцяло е пренебрегнал описаните в заявлението
функционалности на автомобила и предназначението му да обезпечава
функционирането на общинската система за управление на отпадъците, като не са
обсъдени представените доказателства за ползването на автомобила в направление
„Чистота“ към Общинско предприятие „Комунални дейности и поддръжка на
инфраструктурата“.
При условие, че: 1. В приетата с Решение № 848/ 21.12.2022г. на
ОбС – Казанлък план сметка по чл.66 от ЗМДТ планираните разходи по компонент
събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за
тяхното третиране, включват и такива за закупуване на транспортни средства, в
т.ч на лекотоварен автомобил (втора употреба) и пътнически полутоварен
автомобил (втора употреба), обосновани с необходимостта от закупуването на
транспортните средства за подобряване ефективността и ефикасността на работата
на ОП „КД и ПИС“ (предметът на дейност на което Общинско предприятие включва
дейности по събиране на битови, строителни и опасни отпадъци и транспортирането
им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им; почистване
на отпадъци, изхвърлени на неразрешени за това места, ликвидиране на незаконни
сметища; организиране и контролиране на дейностите по сметопочистване и
сметоизвозване на територията на Община Казанлък и др.); 2. Че закупеният с
Договор за покупко-продажба на МПС № Д 06-125/ 02.05.2023г. от Община Казанлък лек
автомобил втора употреба, марка КИА, модел СОУЛ, за сумата от 15 900 лева
с вкл. ДДС, със Заповед № 1151 от 31.05.2023г. на Кмета на Община Казанлък, на
основание чл.12, ал.1 от ЗОС и чл.28 от Наредба № 15 за придобиване, управление
и разпореждане с общинско имущество, е предоставен за стопанисване и управление
на Общинско предприятие „Комунални дейности и поддръжка на инфраструктурата“,
при съставен приемо-предавателен протокол за прехвърлен актив от Община Казанлък
на ОП „КД и ПИС“ и 3. Със Заповед № 117 от 02.06.2023г. на Директора на
Общинско предприятие „Комунални дейности и поддръжка на инфраструктурата“ е
разпоредено, че основното предназначение на лек автомобил втора употреба, марка
КИА, модел СОУЛ с рег. № ******, е използването му към направление „Чистота“,
за извозване на работници от предприятието до по-трудно достъпни терени за
почистване на нерегламентирани сметища чрез ръчен труд и като помощно средство
за извозване на чували с битов отпадък до съответните депа от трудно проходими
места за мобилен камион или мини багер, следва да се приеме за доказано, че
закупуването на транспортното средство лек автомобил втора употреба, марка КИА,
модел СОУЛ, е за обезпечаване функционирането на общинската система за управление на отпадъците,
включваща дейности и ресурси по управление на отпадъците по см. на §1, т.46 от
ДР на ЗУО. Тези доказателства в контекста на посочените в заявлението
предназначение и функционалности на автомобила и подробно мотивиране на необходимостта
от ползването на такъв автомобил от ОП „КД и ПИС“ за почистването на
нерегламентираните сметища на трудно достъпни терени чрез събиране на отпадъка
и разчистване на терените посредством ръчен труд и извозването на чувалите със
смет от тези места до съответните площадки, както и за осъществяването на
контролната дейност на ОП „КД и ПИС“ във връзка с изхвърлянето на отпадъци
извън площадките за събиране на смет и контейнерите, дават основание да се
приеме, че транспортното средство е за обезпечаване и ресурсно осигуряване
осъществяването на дейности по „управление на отпадъците“ по см. на §1, т.46 от
ДР на ЗУО. С оглед на което и при липса на изложени в обжалваното решение
фактически и правни съображения и доказателства за наличието на нормативно
регламентирана пречка заявените от Община Казанлък на основание чл.25, ал.1 във
вр. с чл.24, ал.1, т.2 от Наредба № 7 от 19.12.2013г. средства от отчисленията
по чл. 20
от Наредбата, да бъдат разходвани за закупуване на транспортно средство - лек
автомобил втора употреба, марка КИА, модел СОУЛ, съдът приема, че обжалваният
отказ за предоставянето на сумата от 15 900лв с вкл. ДДС за закупуването
на този автомобил, е незаконосъобразен.
Фактическата, правна и доказателствена
необоснованост на упражненото от Директора на РИОСВ – Стара Загора правомощие
по чл.25, ал.9 във вр. с ал.7 от Наредба № 7 от 19.12.2013г. обуславят извод,
че оспореното Решение № СЗ-РО-252 от 16.10.2023г., като постановено в нарушение
на изискванията за мотивираност на акта и при неправилно приложение на
материалния закон, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. При условията
на чл.173, ал.2 от АПК, преписката следва да бъде върната на Директора на РИОСВ
– Стара Загора, за ново разглеждане и произнасяне по подаденото на основание
чл.25, ал.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.2 от Наредба № 7 от 19.12.2013г. от Община
Казанлък Заявление вх. № РД – 05 – 5852/ 05.10.2023г.
С оглед изхода на делото искането на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде
уважено, като на основание чл.143, ал. 1 от АПК, Регионална инспекция по
околната среда и водите – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на Община
Казанлък сумата от 150 лева, представляваща внесена държавна такса в размер на 50
лева и възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита, определено
в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ във връзка с чл.143, ал.3 от АПК във вр. с чл.37 от Закона за правната
помощ.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. второ във вр. с чл. 173, ал.2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на Община
Казанлък, представлявана от Кмета на общината, Решение № СЗ-РО-252 от
16.10.2023г., издадено от и.д Директор на РИОСВ – Стара Загора, с което е
отказано предоставянето на сумата от 15 900лв с вкл. ДДС от натрупаните
средства от отчисленията по чл.20 от Наредба № 7 от 19.12.2013г., като незаконосъобразно.
ВРЪЩА административната преписка на
Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, за
ново разглеждане и произнасяне по подаденото от Община Казанлък Заявление с вх.
№ РД-05-5852/ 05.10.2023г.
ОСЪЖДА Регионална
инспекция по околната среда и водите – Стара Загора да заплати на Община
Казанлък сумата от 150 (сто и петдесет) лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: