Решение по дело №14794/2016 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 08.11.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на първи ноември през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

                Членове: Пепа Тонева

   мл.съдия: Велизар Костадинов

 

при секретаря Капка Лозева..………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ……………съдия Михайлов …..в.гр.дело № 14 794... по описа

за 2016 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

                        Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от Т.И.Т., с която обжалва решение № 183 от 13.01.2016 г., постановено по гр.д. № 56 974/14 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 70 състав. В жалбата се твърди, че съдът неправилно е изградил изводите си без да има предвид, че предявеният иск е установителен, а не осъдителен. В тази връзка твърди, че за спора е ирелевантно дали установеното с влязло в сила решение може да се изпълнява или не. Твърди, че с предприетите конклудентни действия от ответника, представляващи разпореждане с имуществото на наследодателя са с пълното съзнание за наличието на определено имущество, което от своя страна по несъмнен начин указва приемането на наследството.  Ето защо моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното решение, като вместо него постанови ново, с което да се уважи предявеният установителен иск. Претендира разноски и пред двете инстанции.

                        Ответникът по въззивната жалба П.К.К., действаща чрез законния си представител Н.В.К. оспорва подадената въззивна жалба. Твърди, че изводите по отношение на приемането на наследството са правилни и законосъобразни. Твърди, че всъщност иска е насочен срещу недееспособно лице, което не е приело наследството , поради което не може да отговаря на задължения на наследодателя. В тази връзка твърди, че не е пасивно легитимирана да отговаря по иска.  Моли съда при даване ход по същество да постанови решение, с което да потвърди атакуваното, като претендира разноски.

                        Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                        От фактическа страна:

            Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 183 от 13.01.2016 г., постановено по гр.д. № 56 974/14 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 70 състав, че съдът е отхвърлил предявения от Т.И.Т. срещу П.К.К., малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител Н.В.К., иск е правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 535 ТЗ, вр. чл. 240 ЗЗД, за сумата от 21 000 лева, представляваща задължение по запис на заповед, издаден от К. В.К.на 01.04.2013 г., е падеж 31.12.2013г., за което вземане по ч.гр.д. № 70/2014г. по описа на Районен съд Омуртаг на 28.02.2014 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 ТПК и е осъдил, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Т.И.Т. да заплати на П.К.К., малолетна, чрез нейната майка и законен представител Н.В.К. сумата 2 100 лева - разноски, сторени пред Софийски районен съд в производството по чл. 422 ГПК.

            Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че по молба на ищеца, въз основа на запис на заповед, е образуваното ч.гр.д. № 70/2014 г. по описа на Районен съд Омуртаг е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на ищеца срещу ответника за сумата от 21 000 лв.

           Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че между наследодателя на ответника и ищеца е сключен договор за заем от 01.04.2013 г. Видно от текста на чл. 11 на договора, заемополучателят К. В.К.е поел задължението да издаде в полза на заемодателя Т.И.Т. запис на заповед за сумата 21 000 лева. Видно от съдържанието на договора със сключването му на 01.04.2013 г. заемната сума от 21 000 лева е предадена от заемодателя на заемателя (чл. 1, изр.1).

           Видно от заключението на назначената и изслушана съдебно-почеркова експертиза подписът под текста издател в процесния запис на заповед, както и под заемател в процесния договор за заем са положени от К. В.К.. Видно от договора за заем, страните  са уговорили падеж - 31.12.2013 г., който съвпада напълно и с падежа на задължението по процесния запис на заповед от 01.04.2013 г.

           Не се спори между страните, а се установява и от представеното по делото удостоверение за наследници, че заемателят К. В.К.е починал на 16.02.2014 г. и е оставил за свой единствен наследник по закон ответника П.К.К., дъщеря. Видно от същия документ ответникът К. е родена на *** г. и към датата на настъпилата смърт, и към датата на устните състезания, е малолетна /на 12 години/, следователно недееспособна по смисъла на чл. 61, ал. 2 ЗН.

            Не се спори между страните, а се установява и от постановеното от първоинстанционния съд определение по чл.140 от ГПК, че съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че наследникът е приел наследството на длъжника по някой от предвидените в ЗН начини, а в конкретния случай — приемането по опис от малолетното дете.

            Не се спори между страните, а се установява и от приложеното ч.гр.д. № 64/2014 г. по описа на PC-Омуртаг, че с определение от 25.02.2014 г. постановено по делото съдът е разрешил на основание чл. 130, ал. 3 СК извършването на продажба на принадлежащия на малолетното дете П.К.К., представлявано от своята майка и законен представител Н.В.К., и придобит по наследство от баща й К. В.К.недвижим имот - апартамент № 8 и гараж № 4, подробно описани в определението, находящи се на административен адрес гр. **********.

            От правна страна:

            При така установената фактическа обстановка съдът направи  следните правни изводи:

            Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения е предявен иск с правна основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240,  вр. чл. 535 ТЗ.

            С атакуваното решение № 183 от 13.01.2016 г., постановено по гр.д. № 56 974/14 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 70 състав, че съдът е отхвърлил предявения от Т.И.Т. срещу П.К.К., малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител Н.В.К., иск е правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 535 ТЗ, вр. чл. 240 ЗЗД, за сумата от 21 000 лева, представляваща задължение по запис на заповед, издаден от К. В.К.на 01.04.2013 г., е падеж 31.12.2013г., за което вземане по ч.гр.д. № 70/2014г. по описа на Районен съд Омуртаг на 28.02.2014 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 ТПК и е осъдил, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Т.И.Т. да заплати на П.К.К., малолетна, чрез нейната майка и законен представител Н.В.К. сумата 2 100 лева - разноски, сторени пред Софийски районен съд в производството по чл. 422 ГПК.

            По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

            По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът, в настоящия си състав намира, че същата е допустима. Подадена от оправомощени лица и в установените от закона срокове, поради което е процесуално допустима, а атакуваното решение е валидно и допустимо.

            Релевираните във въззивната жалба доводи са свързани с твърдения за неправилното приложение на закона, както и че съдът не се е съобразил, че предявеният иск е установителен, а не осъдителен, като целта на същия е установи със силата на присъдено нещо, че претендираната сума се дължи, както и че такова приемане е налице, с оглед извършените действия от ответника.

    Така релевираните основания за незаконосъобразност на атакуваното решение, съдът намира за основателни. Спорно, пред настоящия съд, както и пред първоинстанционния е значението на даденото разрешение по реда на чл.130 от СК за продажбата на част от наследството от ответника. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ГПК страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото за защита на лични или имуществени права, предвидени в материалното право, носители на каквито по аргумент от разпоредбата на чл. 1 от ЗЛС са физическите лица от момента на раждането до смъртта им. Интересът /нуждата/ от защита се обуславя от наличието на правен спор между страните относно тези права. С оглед на това и по силата на чл. 27, ал. 1 от ГПК страната трябва да е процесуално правоспособна, а такова е физическото лице, което е носител на лични и имуществени права, т.е. лицето от раждането до смъртта му.

Съобразно установената съдебна практика по приложението на чл. 61, ал. 2 ЗН, според която, за да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения е необходимо те да са приеми наследството по един от начините посочени в чл. 49 ЗН и чл. 51 ЗН; кредиторът, който претендира, че наследник на негов длъжник отговоря за задълженията на наследодателя си, следва да докаже, че наследникът е приел наследството на длъжника по някой от посочените начини; приемането на наследството по опис установено в разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗН има защитна функция - да ограничи отговорността на недееспособните лица за задължения на неговия наследодател до размера на полученото наследство, поради което докато са недееспособни те приемат наследството само по опис; по отношение на посочената категория лица не намира приложение установения в чл. 61, ал. 1 ЗН тримесечен срок за приемане на наследството по опис; пропущането на този срок не води до отнемане наследствените права на защитените лица и не ги лишава от възможността да приемат наследството и да претендират за дял от наследственото имущество и след срока по чл. 61, ал. 1 до отпадане на недееспособността, след което приемането може да се извърши по реда на чл. 49 и чл. 51 ЗН.

От защитния характер на нормата на чл. 61, ал. 2 ЗН може да се направен извод, че недееспособния не губи наследственото си качество с неприемането на наследството по опис. Целта на приемането на наследството по опис е да гарантира, че недееспособният, в случая малолетният наследник, няма да бъде увреден, ако пасивите на наследството превишават неговите активи. В този смисъл описът привежда в известност наследственото имущество, има отношение за отговорността пред кредиторите на наследството и доказателствено значение за обема на оставеното в наследство имущество. Неговото правно действие е да ограничи отговорността на недееспособния до размера на полученото наследство.

Когато има заведено дело срещу наследник, съдът който разглежда делото определя срок, в който наследството следва да се приеме по опис (чл. 51, ал. 1 ЗН). В настоящия случай първоинстанционният съд е указал и е разпределил тежестта на доказване на законния представител на малолетния, че следва да ангажира доказателства за приемане от негово име на наследството по опис. Бездействието на законния представител да заяви приемане на наследството по опис, с оглед на константната съдебна практика, няма за последица лишаването на малолетното дете от качеството му на наследник или от правото да приеме наследството на общия наследодател. Виндо от доказателствата събрани по делото е извършено от  малолетното дете, действащо чрез законния си представител, разпореждане с апартамент - лична собственост на наследодателя, без наследството да е било прието по опис от малолетното дете. Тези правни действия извършени веднага след смъртта на наследодателя, следва да се разглеждат, като приемане на наследството от малолетното дете, чрез законния представител, получил без опис разрешение за разпореждане с наследствения имот по чл. 130, ал. 3 СК от районния съд. Щом като с неприемането на наследството по опис, недееспособният не губи наследственото си качество, не губи и възможността да приеме наследството по опис и след срока по чл. 61, ал. 1 ЗН, липсват пречки наследството да се приеме мълчаливо, респ. правото на недееспособния да приеме наследството чрез конклудентни действия на законния представител не може да се отрече. За отговорността на наследника значение има дали е приел или е направил отказ от наследството, а приемането на наследството по опис е от значение, дали недееспособния ще отговоря до размера на полученото наследство, или неограничено съобразно дела от наследството. Както се посочи, значението на приемането на наследството по опис е да ограничи отговорността на недееспособния за задълженията на наследодателя до размера на прието наследството, ако се окаже, че наследството е обременено с повече дългове, отколкото с права, но дори и да не е извършен опис, отговорността остава ограничена и не може да надхвърли размера на полученото имущество - ако не е съставен опис, такъв може да се състави допълнително, включително и по време на принудителното изпълнение, а бездействието на законния представител няма за последица лишаването на недееспособния от наследственото му качество и правото да приеме наследството по опис. С извършеното по време на процеса разпореждане с наследствен имот и от името на малолетното дете, следва да се приеме, че е манефестирано мълчаливо приемане на наследството от недееспособния, поради което ответникът следва да отговарят за задължението на наследодателя си.

    С оглед на изложеното по-горе, съдът в настоящия си състав намира, че атакуваното решение е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи претендираната сума, за която е издаден заповед за незабавно изпълнение.

            На основание чл.78 от ГПК на въззивника се дължат разноски, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 420 лв., представляваща разноски за държавна такса в настоящето производство. С оглед задължението на съда разглеждащ установителния иск да се произнесе по отношение на разноските в заповедното производство, както и с оглед изхода на спора съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 660 лв., представляваща разноски за един адвокат в заповедното производство, както и сумата от 424.46 лв., представляваща размера на внесената държавна такса в същото производство. Разноски за адвокатска защита в първоинстанционното производство не следва да се присъжда, с оглед липсата на доказателства за реално извършени такива. Следва да се присъдят и направените разноски в размер на 502.97 лв., за изготвените експертизи, както и сумата от 424.46 лв., представляваща размера на внесената държавна такса.

            Водим от гореизложеното Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

                        ОТМЕНЯ решение № 183 от 13.01.2016 г., постановено по гр.д. № 56 974/14 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 70 състав, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постановява:

                        ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният от Т.И.Т., ЕГН: ********** срещу П.К.К., ЕГН: **********, малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител Н.В.К., ЕГН:********** иск, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.240 от ЗЗД, вр.чл.535 от ТЗ, че П.К.К. дължи на Т.И.Т. сумата от 21 000 (двадесет и една хиляди) лв., представляваща задължение по запис на заповед, издаден от К. В.К.на 01.04.2013 г., с падеж 31.12.2013 г., за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК на 28.02.2014 г. по ч.гр.д. № 70/14 г. по описа на Районен съд – Омуртаг.

                        ОСЪЖДА П.К.К., ЕГН: **********, действаща чрез законния си представител Н.В.К., ЕГН: ********** да заплати на Т.И.Т., ЕГН: **********,*** сумата от 420 (четиристотин и двадесет) лв. представляваща разноски в настоящето производство, да заплати сумата от 660 (шестотин и шестдесет) лв. и сумата от 424.46 (четиристотин двадесет и четири лв. и четиридесет и шест ст.), представляващи разноски в заповедното производство, както и да заплати сумата от 502.97 (петстотин и два лв. и деветдесет и седем ст.) и сумата от 424.46 (четиристотин двадесет и четири лв. и четиридесет и шест ст.), представляващи разноски в първоинстанционното производство.

                        Решението  подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд.

 

            Председател:                                                                      Членове: 1.

 

 

                                                                                                                      2.