РЕШЕНИЕ
№ 2322
гр. Варна, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20213110114821 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от ЦВ. М. Б.,
с която претендира да бъде осъден Б. П. Б. да му заплати сумата от 2000 лева
по договор за заем от 11.10.2017год., 3000 лева по договор за заем от м. март
2018г.; 1000 лева по договор за заем от м. май 2018г.; 800 лева по договор за
заем от м. май 2018г.; 1500 лева по договор за заем от 26.05.2018г.; 1800 лева
по договор за заем от м. юли 2018г; 289,31 лв. по договор за заем от м.
декември 2018г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 13.10.2021г. до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се
основават претендираните права: Ищцата ЦВ. М. Б. и ответникът Б. П. Б. били
съпрузи в периода от 20.07.2015г. до 14.04.2021г. По време на брака им, от
2017-та година ответникът започнал да иска пари на заем от съпругата си,
която имала спестявания отпреди това с различни обяснения - за закупуване
на лек автомобил, за уравнение на дял при делба със сестра му, да закупи
мотофреза на баща си. На предаването на парите свидетели били децата на
ищцата от предходен брак. Съпругата му, след като разбрала за негова
извънбрачна връзка, многократно от края на 2018-та година го канила да й
върне заетите пари. След прекратяване на брака им, изпратила и нотариална
покана, получена от ответника на 01.09.2021г. Моли се исковата претенция да
бъде уважена, както и да й бъдат присъдени сторените по делото съдебно-
деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен
отговор от редовно уведомения ответник, с който оспорва иска. Сочи, че не е
получавал пари в заем от ищцата. На 11.10.2017г. синът на ищцата М. Х. му
1
предоставил 1000 лв., но за закупуване на лек автомобил на негово име,
включително разходите за прехвърляне и пътни до гр. П. Като пълномощник
на М. Х. той действително закупил автомобил от гр. П. на 12.10.2017г. за
сумата от 800 лв., за което е налице съставен писмен договор с нотариална
заверка на подписите. Разходите по нотариалното прехвърляне и пътните
били на стойност 200лв. Сумата от 298,31 лв. в действително представлява
данъчно задължение на сина на ищцата М. Х. Твърденията за други получени
от ответника в заем суми в периода месец март 2018та година до края на
2018-та година се оспорват, тъй като от началото на месец март страните са
били във фактическа раздяла и ответникът е живеел в гр. Б. до началото на
месец септември, когато се завърнал за две седмици в гр. В. и след това
заминал за Ф* Г.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От писмените доказателства – заверени за вярност решение № 261432
от 27.11.2020г. по гр.д № 5537/2020г. по описа на ВРС, VII с-в; нотариална
покана от ЦВ. М. Б. до Б. П. Б. ведно с разписка за връчването й чрез н. Д. Б.,
рег. № *** при РС-Д.; договор за покупко-продажба на моторно превозно
средство от 12.10.2017г.; пълномощно с рег. № ******г. на нотариус с рег. №
**** от ******г.; справка за неплатени задължения на М. Х. Х. **********
към О. В. от 15.07.2020г., се установява, че: ЦВ. М. Б. и Б. П. Б. сключили
граждански брак на 20.07.2015г., който бил прекратен с развод на 14.04.2021г.
На 01.09.2021г. Б. П. Б. получил нотариална покана изпратена му от ЦВ. М. Б.
да й върне дадени в заем 10389,31 лева в едноседмичен срок от получаването
на поканата. На 12.10.2017г. в гр. П. М. Х. закупил чрез пълномощник Б.Б.
лек автомобил „Р****“ за сумата от 800 лв.
От събраните гласни доказателства: показания на свидетеля Р. Х. Х., се
установява, че е син на Ц. Б. Познава Б.Б., който е бил бивш съпруг на майка
му. Присъствал е при даване в заем на пари от майка му на нейния бивш
съпруг по време на брака им. През месец октомври 2017г. му дала 2000 лева,
които поискал, за да закупи автомобил на неговия баща, като не знае дали е
купил такъв действително. През месец март 2018 година му дала 3000 лева,
тъй като имал някакви дела със сестра си за имоти. В началото на месец май
2018г. му дала 1000 лева, за да закупи мотофреза на баща си. В средата на
месец май му дала 800 лева да отиде в гр. С. да направят паметник на чичо
му. В края на месец май му дала 1500 лева за паметник на дядо му. През
месец юли му дала 1800 лева отново за автомобил. Всички описани пари
майка му ги давала на съпруга си под формата на заем с уговорка, след като
му свършат делата той да й ги върне. Това били нейни лични спестени пари
през годините. Парите били давани в левове в банкноти по 20 и 50 лева.
Ставал случаен свидетел на техните разговори и се зачудил, защо му дава
пари, след като Б. изкарва пари. Не е имало конкретни дати за връщане. В
края на 2018-та година му дала 289,31 лева да си плати данъка за негова кола
„Р*****“ комби вариант 2005 година, тъмно сив цвят, закупена през есента на
2017 година. Впоследствие разбрала, че не ги е платил тези данъци.
Уговорката била той да поеме тези разходи за колата, тъй като само той я
карал. Този автомобил бил закупен с пари дадени на Б. от брат му и струвал
около 3000 лева като трябвало да се използва за служебни цели. Б. ходил да
го закупи като пълномощник на брат му от гр. П. или гр. П. Даването на
сумите ставало вечер, след като се прибрали от работа в квартирата им в кв.
2
„В.“, където той, майка му, брат му и Б. живеели като семейство до Нова
година на 2018 година. Къщата била триетажна. Те живеели на втория етаж
състоящ се от три стаи, един хол, една кухня и две бани. Свидетелят от време
на време живеел и в гр. С., защото учил там до 2015 година. С брат му
направили Б. съдружник, тъй като живял дълги години с майка им и му имали
доверие. Отговарял за закупуването на материали. Всяка сутрин през периода
2017-2018 година се срещали в кв. „Л.“ при другия им колега, за да
разпределят обектите. Преди края на 2018та година майка му и Б. не са се
разделяли. В началото на 2019 година майка му узнала от сестрата на Б., че
той е лъгал и родителите си, и сестра си, и тях същевременно. От време на
време ходел при родителите си, като твърдял, че те са в болница на смъртно
легло. Веднъж две седмици го нямало когато уж правил ремонт в къщата в
с.Г. Не е имало по-голям период от този, в който да е отсъствал. Майка му е
правила опити да си поиска парите, но той се криел.
От показанията на свидетеля А. П. П. се установява, че Б. му е познат,
приятел от 10 години. Бил е познат на майка му, която починала. Ц. я виждал
само веднъж /разпознава е в залата/ есента на 2017 година, в кв. „В., където тя
живеела с Б. в къща на два етажа, на втория етаж състоящ се от три или
четири стаи. Отишъл у тях вечерта, спал в хола на дивана и на другия ден
рано сутринта тръгнали с неговата кола заедно с Борислав да купуват
автомобил от гр. П. Б. купил „Р***“ тъмно син цвят, седан като пълномощник
на сина на Ц. Бил свидетел, когато синът дал 1000 лева на Б. сутринта преди
да тръгнат за закупуването на автомобила. Виждал го е един път този син,
около 30 годишен с къдрава коса. Автомобилът струвал 800 лева и 200 лева за
нотариуси и разноски. Не е чул да имат някаква уговорка помежду си. Не се
сеща точно коя година е бил автомобила. Б. не е женен сега, но когато
купували автомобила предполага, че е бил женен за Ц. Знае, че са разделени и
не живеят заедно и оттам предполага, че може и да са разведени, но не знае
дали е приключило делото. Разделени са от 2018 година. На втори март 2018г.
Б. отишъл в квартирата на свидетеля в гр. В. на бул. „Ч.”, останал около една
седмица и после заминал за гр. Б. при вуйчо си. Стоял около пет-шест месеца
там, като два пъти свидетелят е ходил на гости при него през лятото. Не знае
работил ли е там. Те са му роднини и може да са го издържали. Преди това
работел. Той си имал собствен бизнес за циклене на паркет с работници. Не
му е споделял дали синовете на Ц. са участвали в този бизнес. Оставил си
бизнеса и отишъл в Б. без да работи, може би да си почине. От месец март до
есента се чували и поддържали контакт като не му е казвал, че е идвал в гр. В.
Не го е виждал. След това се върнал в гр. В. останал няколко дена при
свидетеля и му казал, че заминава за Ф Г. Не се сеща точно кога се върнал от
Г. и колко време е стоял там. Доколкото знае от него не е поддържал лична
връзка с Ц. след раздялата им.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд,
като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 240 ЗЗД.
Договора за заем е реален, безвъзмезден (при липса на изрична уговорка
за противното), каузален и неформален - не е необходима определена форма
за неговата действителност, писмената форма е форма за доказване на същия.
Предвид на това, че договорът за заем е реален, същият се счита сключен едва
когато въз основа на съгласието на страните заетите пари или вещи бъдат
предадени на заемателя. Като консенсуален договор предполага постигането
3
на съгласие между двете страни по него за сключването му. От това легално
определение се извеждат следните негови елементи: основни - страни,
предмет и кауза(основание), и факултативни – срок (падеж) и др. условия
/модалитети/.
При иск с такава правна квалификация и с оглед на изложените от
страните по настоящото дело твърдения, ищецът е длъжен да установи при
условията на пълно и главно доказване, че се намира във валидно
облигационно правоотношение с ответника съобразно неформален договор за
заем, както и обстоятелството, че е изправна страна по договора за заем, тъй
като е изпълнил задълженията си да предаде във фактическа власт на
заемателя уговорените вещи – пари на стойност 10389,31 лв., и уговорения
падеж за връщането им /респ. при липса на уговорен падеж отправена покана
с посочен срок/. При установяване на посочените обстоятелства, ответникът
носи тежестта да докаже точно изпълнено от него в количествено и времево
отношение задължение за връщане на получената в заем парична сума, респ.
другите правопогасяващи обстоятелства, на които основава възраженията си -
че част от сумата е получена във връзка с уговорка за заплащане на
задължения на трето лице и за закупуване на семеен автомобил.
В случая от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност се
налага изводът, че ищецът чрез събраните гласни доказателства установи
предаване на ответника на част от претендираната сума - 10000 лева, срещу
поето от последния задължение да му ги върне, което обуславя наличието на
твърдяните сключени помежду им неформални договори за заем. Показанията
на водения от ищцовата страна свидетел са подробни, последователни,
вътрешно непротиворечиви, отразяват негови лични възприятия относно
предаването на процесните суми и като цяло трайните му впечатления от
съвместния живот на страните, с които е живеел в едно жилище.
Действително тези показния следва са ценят в хипотезата на чл. 172 ГПК, но
цитираната норма от ГПК изисква те да бъдат разколебани от други събрани
данни по делото. Такива съдът не констатира. Свидетелят на ответната страна
не опроверга възможността ответникът да е присъствал, в който и да било от
сочените от ищеца времеви периоди в жилището обитавано съвместно от
страните, дори и да се приеме, че действително в част от тях е бил в друга
квартира или в друг град. Той сочи, че за раздялата на Б. с Ц. знае само от
него, като в действителност не са говорили много за взаимоотношенията им –
„конкретни неща не е споделял“. В тази насока съдът не намира за логично и
достоверно, че действително ответната страна е пребивавала около шест
месеца на гости у роднини в отдалечено населено място, при положение, че и
според двамата свидетели ответникът е имал трудови задължения в гр. В. По
същата причина не кредитира и обстоятелството, което свидетелят е възприел
чрез ответника за продължителното му пребиваване във Ф Г. При
действително наличие на такова, за него би следвало да е налице
документална обосновка представена по делото– пр. трудов договор, адресна
регистрация, самолетни билети или др. Не е налице според съда и
идентичност между удостовереното от този свидетел закупуване на
автомобил, цената за който в размер на 1000 лв. е платена от един от синовете
на ищцата и нейното твърдение за дадени в заем 2000лв. Липсва идентичност
на сумите, като според представените документи – пълномощно и договор, и
според показания на водения от ищцовата страна свидетел този автомобил –
„Р****“ е бил закупен със средства на трето лице, за да бъде използван за
нуждите на общото им предприятие.
4
Следва да се отбележи, че според цитираното съдебно решение по гр.д
№ 5537/2020г. по описа на ВРС, което е приключило с прекратяване на брака
на страните, а и според служебно известите на съда процесуални действия
извършени от страните по него, в хода му настоящият ответник е признал
твърденията за своето виновно поведение, както и другите твърдяни
обстоятелства от съпругата му свързани с разстройството на брака, вкл.
момента на фактическата им раздяла, който не съвпада със сочения в
настоящото производство.
Не се установи предварително уговорен падеж за връщане на сумата, но
е налице изпратена по нотариален ред покана за плащане, поради което с
връчването й и изтичането на посочения в нея срок, вземането е изискуемо –
08.09.2021г.
Съдът намира за неоснователен иска за сумата от 389,81 лв. – видно и
от изходящото от ищцата писмено изявление, обективирано в приетата
справка за задължения, тя е била дадена не с уговорка за връщането й, а за да
бъдат заплатени от ответника задължения на сина на ищцата - М. При това
положение и по гореизложените съображения относно характера на договора
за заем, тази сума не е предадена във връзка с такова правоотношение и
претендирането й на това правно основание следва да се остави без уважение.
Въз основа на гореизложените правни доводи искът следва да се уважи
частично. Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат определени на
осн. чл. 78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца, като съобразно представените
доказателства за платена държавна такса и заплатено възнаграждение на
представлявалия го упълномощен адвокат те са в общ размер на 2282лева.
Относно адвокатското възнаграждение съдът намира за основателно
направеното възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК, като предвид фактическата и
правна сложност на предявените искове, вида и характера на извършените
процесуални действия, намира за обоснован хонорар от 850лв., съразмерно на
уважената част от иска – 1313,70лв.
Респективно на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК следва да се определят разноски на
ответника, които са в размер на 850лв. за адвокатско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от иска – 11,68лв.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 240 ал. 1 ЗЗД Б. П. Б. ЕГН ********** да
заплати на ЦВ. М. Б. ЕГН ********** сумата от 2000 лева по договор за заем
от 11.10.2017год., 3000 лева по договор за заем от м. март 2018г.; 1000 лева
по договор за заем от м. май 2018г.; 800 лева по договор за заем от м. май
2018г.; 1500 лева по договор за заем от 26.05.2018г.; 1800 лева по договор за
заем от м. юли 2018г, ведно със законната лихва върху главниците от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 13.10.2021г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 ГПК Б. П. Б. ЕГН ********** да
заплати на ЦВ. М. Б. ЕГН ********** сумата от 1313,70 лева
представляваща направените съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.3 ГПК ЦВ. М. Б. ЕГН **********
да заплати на Б. П. Б. ЕГН ********** сумата от 11,68 лева представляваща
направените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6