РЕШЕНИЕ
№ 247
гр. Пловдив, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20225330104678 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от И. М. В., действащ като ЕТ
„*****“ срещу „Инпринт“ АД, с която е предявен иск по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415
ГПК, във вр. с чл. 327 ТЗ за установяването на задължението по заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК в размер на 9980.70 лева – неплатена цена по договор за продажба на
стоки – консумативи за полиграфията, за периода 09.08.2018 г. – 01.02.2019 г., ведно
със законната лихва.
В исковата молба се твърди, че ищецът доставил на ответника стоки на обща
стойност 9980.70 лева с ДДС, за което били издадени фактури. Стоките били получени
от ответника на съответната дата на издаване на фактурите, но същият не изпълнил
задължението си за плащане на цената. Иска се да бъде установено задължението на
ответната страна, за което била издадена заповед по чл. 410 ГПК, срещу която
постъпило възражение. Претендира се законна лихва върху сумата, както и
присъждането на разноските.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
претенцията. Не оспорва, че между страните са съществували търговски отношения.
Ответникът оспорва, че описаните в исковата молба стоки са получени от него, като
твърди, че такива стоки не са били завеждани в неговия склад. По данни от
счетоводството на ответното дружество, всички действително закупени стоки били
заплатени. В случай, че има фактури, по които не е извършено плащане, твърди, че е за
1
консумативи, които са се оказали със силно влошено качество, поради което били
върнати на ищеца. Счита, че за такива изцяло негодни консумативи не само не дължи
заплащане на цената, но има право да получи и обезщетение.
С определение от о.с.з. от 25.11.2022 г. исковата молба е върната в частта за
сумата над 1616.80 лева до 3616.80 лева по фактура № ****от 09.08.2018 г.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Относно допустимостта:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от настоящия ищец срещу ответника, по което е
образувано ч. гр. дело № 20401/2021 г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение за процесната сума.
В срок е постъпило възражение и съдът е указал на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е
предявен в преклузивния срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по
същество.
По иска по чл. 327 ТЗ:
От представените от ищеца копия на фактури се установява, че същият е продал
на ответника описаните в тях движими вещи. Фактурите, без № *****(платена изцяло
към настоящия момент) са подписани от представител на ответника, който е получил
стоките.
От приетата по делото ССЕ се установява, че всички процесни фактури са
осчетоводени от ответното дружество и включени в справките декларации по ДДС.
Общата стойност на задълженията е посочена в размер 9980.70 лева, който съответства
на посочения в исковата молба. Установяват се две плащания в размер на 2000 лева по
фактура № ****, извършено на 09.02.2022 г. (преди подаването на ИМ) и в размер на
2220.70 лева по фактура № *****и № ****, извършено на 17.05.2022 г. (след
подаването на ИМ). Заключението е изготвено след запознаване с документите по
делото и счетоводните записвания при страните, обосновано е, не е оспорено и следва
да бъде кредитирано.
Само по себе си, отразяването на фактурите в счетоводството на дружеството
ответник и включването им справката по ЗДДС, представляват недвусмислено
признание на задълженията. То взето предвид с останалите доказателства за
предаването, доказва тяхното съществуване. В този смисъл именно е и трайната
съдебна практика, в т. ч. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото безспорно се установява, че
2
дружество ответник дължи процесните суми, като следва да бъде взето предвид
извършеното в хода на процеса плащане на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Ето защо претенцията е основателна за сумата от 5760 лева по фактури номера
***** и следва да бъде отхвърлена за вземанията по фактури и с номера****** поради
плащане в хода на процеса.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените разноски за държавна такса в размер на 159.61
лева и 759.63 лева за ССЕ и адв. възнаграждение или общо 919.24 лева. Разноски не
следва да се присъждат за прекратената част от производството.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Инпринт“
АД, ЕИК *********, ДЪЛЖИ на И. М. В., действащ като едноличен търговец с
наименование „******“ ЕИК ****, сумата от 5760.00 лева- главница, представляваща
цена за продадени стоки по фактури № *****от 17.08.2018 г., № ***** от 21.09.2018 г.,
№ *****от 10.10.2018 г., № *****от 24.10.2018 г., № *****от 30.10.2018 г., № *****от
30.11.2018 г., № *****от 10.01.2019 г. и № ****от 01.02.2019 г., ведно със законна
лихва, върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда на 23.12.2021г. до пълното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над 5760.00 лева до 7980.70 лева по фактури № ****от 09.08.2018 г. и №
****от 31.08.2018 г., за които суми е издадена Заповед № ****от 04.01.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело № 20401/2021 г. по
описа на ПРС.
ОСЪЖДА „Инпринт“ АД, ЕИК *********, да заплати на И. М. В., действащ
като едноличен търговец с наименование „******, сумата от 919.24 лева- разноски
направени в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
3