О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1453
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на пети юни
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело № 776 по описа
за 2020 година.
С Решение № 240 от 20.01.2020г., постановено по гр. дело № 7097/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, представлявана от Директора Николай Николов да заплати на М.П.Д. сума в размер от 1 808, 76 лева, представляваща главница – неплатено брутно допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 261 часа за периода от 01.07.2016г. до 31.07.2019г. на изпълняваната длъжност „водач на специализиран автомобил“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Царево при Регионална дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас към Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР и сумата от 229, 35 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата (мораторна лихва) за периода от 01.11.2016г. до 31.07.2019г., заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на главния иск – 23.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност защита на населението“ – МВР, представлявана от Директора – Николай Николов чрез процесуалния представител Татяна Стойкова, с която се претендира да бъде отменено постановеното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена ищцовата претенция. В жалбата се посочва, че атакуваното решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от Закона за МВР. В жалбата се посочва, че е неправилен извода на съда, че за исковия период е действало правилото на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 0, 143 и че тя е запазила действието си след постановеното решение по административно дело № 5450/2016г. на ВАС до приемането на новата Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда, организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Посочва се, че втората съществена грешка на съда се състои в допускането на субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. основната съществена грешка на съда се състои в допускането на субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007г. В жалбата се извършва подробен анализ на действащото законодателство и се посочва, че не са налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ и ЗДСл и актовете, към които препращат, освен това в ЗМВР – 2014г. е посочено препращане към КТ само в конкретни правни норми, но редът за полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. В жалбата се посочва, че да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма – в случая – чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове. Посочва се, че съдът е приел като доказателство резултатите от назначената от него по искане на ищеца съдебно-икономическа експертиза, но е налице разминаване между исковата претенция и предмета на възложената съдебно-икономическа експертиза.
В жалбата се отправя искане да бъдат присъдени направените по делото разноски. Отправя се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна, тъй като не е налице фактическа и правна сложност на делото.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване, депозирана е в преклузивния срок за атакуване на първоинстанционното решение и от лице, което разполага с валидна представителна власт за това, дължимата държавна такса е заплатена.
Ответната страна по въззивната жалба – М.П.Д. депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба, в който посочва, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, а изводите на съда са съобразени със събраните по делото доказателства. Претендира се атакуваното решение да бъде потвърдено.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Предявени са два обективно кумулативно съединени иска от М.П.Д. против Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, с които се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати сума в размер на 1 374 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 229 часа за периода от 01.07.2016г. до 31.07.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1, 143, сума в размер на 170 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане, изчислено върху главницата от 1 374 лева, начиная от 01.09.2016г. до датата на подаване на исковата молба в съда, изчислена сумарно за всеки отчетен период, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
В хода на производството е направено изменение на претенцията, като се увеличава претендираната сума от сума в размер на 1 374 лева на сума в размер от 1 808, 76 лева за 261 часа извънреден труд, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, както и се увеличава претенцията за заплащане на обезщетение за забавено плащане от сума в размер на 170 лева на сума в размер на 229, 74 лева и на основание чл. 214 от ГПК съдът е приел направеното изменение.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА на страните по въззивно гражданско дело № 776/2020 г. по описа на Окръжен съд - Бургас постъпилата въззивна жалба с вх. № 6427/07.02.2020г. по описа на Районен съд – Бургас, депозирана от Главна дирекция „Пожарна безопасност защита на населението“ – МВР, представлявана от Директора – Николай Николов чрез процесуалния представител Татяна Стойкова против Решение № 240 от 20.01.2020г., постановено по гр. дело № 7097/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, както и постъпилия писмен отговор от въззиваемия – ищец в първоинстанционното производство – М.П.Д..
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от постановеното определение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.