РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Девня, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И.ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20233120100299 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по молба от Директора на
Дирекция „Социално подпомагане” – Вълчи дол с искане за настаняване на
детето М. Д. С., ЕГН: ********** в семейство на роднини или близки –
домакинството на Р. Р. Х., ЕГН: ********** и А. Е. М., ЕГН: **********,
двамата с постоянен и настоящ адрес: с. **********., обл. Варна за срок от
две години, считано от влизане в сила на решението.
В молбата се излага, че със № ЗД/Д-В-ВД-004/27.02.2023 г., е
предприета мярка за закрила по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето
спрямо детето М. Д. С. ЕГН **********, а именно "Настаняване в семейство
на роднини или близки" по административен ред в семейството на А. Е. М.
ЕГН ********** и Р. Р. Х. ЕГН ********** - близки на детето. Мярката за
закрила е предприета след подаване на сигнал от А. Е. М. и съжителстващата
с него Р. Р. Х., че полагат грижи за детето М. Д. С., родено на 23.10.2015 г.
След извършено социално проучване се установило, че детето е родено от
съвместното съжителство на А. Е. М. и Г. Н. С. - майката на детето преди
осем години. Детето е записано М. Д. С. с баща Д. Т. С., тъй като майката е
имала сключен граждански брак с Д. С.. Когато М. е бил на три години,
майката взема детето и се разделя с А. Е. М.. След две години тя води детето
при г-н М. и заявява, че не може да полага грижи за него и го оставя той да
поеме отглеждането му. Междувременно г-н М. заживява на семейни начала с
Р. Х., която поема грижите за детето М., когато биологичната му майка го
оставя при А. М.. Сочи се в искането, че от извършените проучвания и
1
посещения в дома на семейството се установило, че детето М., живее заедно с
признаващия се за биологичен родител А. М. и съжителстващата с него Р. Х.
в много добри битови условия, между тях има изградена силна емоционална и
доверителна връзка. Живеят в жилище, което е собственост на родителите на
Р.. Детето е добре прието в дома им, говори свободно с тях, чувства се в своя
среда. Съжителстващата с г-н М. - Р. Х. и той самия изразяват своето
съгласие да полагат грижи в отглеждането на детето М. с подписани от тях
декларации. Г-жа Х. го обгрижва денонощно и изразява готовност и желание
да отглежда детето в семейна среда. След направени консултации от
социалните работници, детето е адресно регистрирано на адреса на
семейството, променен е личния му лекар, записано е в местно училище.
Твърди се, че след проведен разговор с Директора на ОУ "******” с.
С*********, се установило, че детето М. Д. е доста общително и контактно
дете. Заключава се, че в семейството, отглеждащо детето за него не
съществува риск за нормалното му психо-физическо развитие и възпитание в
тази среда. Също така от социалните проучвания по адресна регистрация на
родителите се установи, че майката е от години не полага никакви грижи за
детето и не се интересува от него. Вписаният в акта му за раждане като негов
баща пък изобщо не го познава, тъй като с майката са се разделили далеч
преди неговото раждане.
Вносителят сочи, че на този етап именно тази мярка е в интерес на
детето, тъй като задоволява потребностите на детето, стимулира неговото
развитие и компенсира липсата на родителска грижа, поради което и сезира
съда с искане за настаняване на детето в соченото приемно семейство за
визирания в молбата срок.
В открито съдебно заседание ДСП – Вълчи дол, чрез редовно
упълномощен представител поддържат молбата си.
Назначеният особен представител на детето изразява становище за
допустимост и основателност на молбата, като счита, че исканата мярка за
закрила удовлетворява интереса на детето.
Заинтересованите страни – приемните родители Р. Р. Х., ЕГН:
********** и А. Е. М., ЕГН: ********** изслушани в открито с.з. заявяват, че
понастоящем нямат проблеми във взаимоотношенията с детето, същото се
развива много добре и желаят да остане при тях.
Родителите на детето, редовно призовани, не се явяват, не се
представляват, с което демонстрират и пред съда пълната си
дезинтересованост от детето.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
2
Видно от представеното удостоверение за раждане, детето М. Д. С. е
роден на ******** г. от родители Г. Н. С., ЕГН: ********** и Д. Т. С., ЕГН:
**********.
Със Заповед № ЗД/Д-В-ВД-004/27.02.2023 г. на Директора на
Дирекция ДСП – Вълчи дол е постановена по административен ред временно
мярка за закрила "Настаняване в семейство на близки и роднини" на Р. Р. Х.,
ЕГН: ********** и А. Е. М., ЕГН: **********. Последният е биологичен
родител на детето, но тъй като майката е била в брак с М. С. той е вписан в
удостоверението му за раждане като негов баща.
Представени по делото са копия от декларации по чл. 24 ал. 3 от
ЗЗДт от Р. Х. и А. М., в които същите изразяват съгласието си да се грижат за
детето М. Д. С..
Представени са и саморъчни декларации от родителите на детето, в
които мойката заявява, че не желае да се грижи за него, а бащата, че не е
негов биологичен родител и не го познава.
В представения социален доклад за детето, изготвен от социален
работник в отдел „Закрила на детето” към ДСП – Вълчи дол се излага, че от
три години детето М. С. – на 8 години се отглежда от припознаващия се за
негов биологичен баща А. М. и съжителстваща с него Р. Х. при много добри
битови условия в дома им в с. С********, обл. Варна. Майката на детето го е
оставила в дома на неговия биологичен баща А. М. като му е заявила, че не
може да се грижи повече за него, тъй като си има ново семейство. Р. Х.
приема и отглежда детото като свое с помощта на своята майка, тъй като г-н
М. преимуществено работи в чужбина, за да ги издържа. Между детето и
съжителстващите с него съществува силна емоционална връзка, като то ги
припознава за свои роднини – съответно майка, баща и баба. Детето посещава
местно училище и се справя добре. Развива се нормално за възрастта си,
здрав е и има личен лекар в селото. От години майката на детето не го е
търсила, не се е интересувала от него, а при проведеното проучване
категорично е отказала да се грижи за детето си, тъй като новия й мъж не
знаел за него. Записаният като негов баща в акта му за раждане М. Д. С. пък
изобщо не познава детето и никога не го е виждал. Твърди, че не е негов
биологичен баща и заявява, че не желае да има нищо общо с него. Това
наложило настаняването на детето по административен ред в семейството на
лицата, полагащи грижи за него от три години, което било сторено със
3
Заповед № ЗД/Д-В-ВД-004/27.02.2023 г. на Директора на Дирекция ДСП –
Вълчи дол.
За да се произнесе по искането за настаняване на децата в
съответствие с разпоредбата на чл. 26 от ЗЗДт, съдът съобрази следното:
Законът за закрила на детето отдава приоритет на това едно дете да
бъде отглеждано в неговата семейна среда /чл. 25 ал.2 и чл.28 ал.4 от ЗЗДт/,
като в изключителни случаи то може да бъде настанено извън семейството,
ако важни причини налагат това и е в негов интерес.
В разпоредбата на чл. 25 от ЗЗДт като мярка за закрила е предвидено
настаняване на детето извън семейството, когато по отношение на него е
налице някое от изчерпателно изброените основания.
Анализът на събраните по делото доказателства формират извода на
съда, че по отношение на детето М. Д. С. са налице основанията, посочени в
т. 2 на чл. 25 от ЗЗДт – родителите на детето без основателна причина трайно
не полагат грижи за детето си. И двамата не желаят, а и нямат нужния
капацитет да отговорят адекватно на потребностите му от облекло, храна,
здравеопазване, образование, топъл и уютен дом.
Съгласно чл. 28 ал. 4 изр. 2 от ЗЗДт при настаняване на деца извън
семейството, съдът е длъжен да следва поредността по чл. 26 ал.1 от ЗЗДт,
освен когато това не е в интерес на детето. Първа по ред в тази норма е
мярката „настаняване на дете в семейство на роднини или близки”, т.е. при
равни условия тя следва да бъде предпочетена пред другите мерки, свързани с
настаняването на детето извън семейството му. В случая, видно от
представените социално проучване и декларации по чл. 27 ал. 4 от ЗЗДт /респ.
чл. 24 ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗЗДт/ е налице такава възможност
за настаняване на детето в семейство на близки, като А. М. дори твърди, че е
и негов роднина, а именно биологичен баща. Последният, заедно с майката на
детето, е полагал грижи за него от самото му раждане до навършването на 3
годишна възраст, когато майката го напуска и взема детето със себе си. След
две години тя оставя детето при г-н М., заявявайки му, че не може повече да
се грижи за него. От тогава до настоящия момент за детето се грижат той и
жената, с която съжителства на семейни начала – г- жа Р. Х., подпомагани и
от нейната майка. Те са неговите „най – близки“ хора, именно тях детето
разпознава и приема за свое семейство, поради което съдът намира, че в негов
4
най – добър интерес би било това да продължи. Установи се от събраните
доказателства, че семейството на Р. Р. Х., ЕГН: ********** и А. Е. М., ЕГН:
********** разполага с всички необходими условия за отглеждане на детето
и по този начин ще се осигури възможност то да пребивава в среда най -
близка до семейната, в която ще бъдат адекватно задоволявани неговите
потребности, както и ще бъде съблюдавано неговото правилно физическо и
психическо развитие. Детето вече е изградило близка връзка на обич и
доверие свъзрастните, които от години се грижат за него. С оглед на това
съдът счита, предприемането на тази мярка би била най-благоприятна за
правилното отглеждане, възпитание и развитие на детето още – повече,
предвид вече създалата се емоционална връзка между тях и изградените
отношения на топлота, внимание и непосредствени грижи.
По изложените съображения, съдът намира, че молбата е
основателна и следва да бъде уважена.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 28 ал. 1 от ЗЗДт, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА детето М. Д. С., ЕГН: ********** в "семейството на
близки" – домакинството на Р. Р. Х., ЕГН: ********** и А. Е. М., ЕГН:
**********, двамата с постоянен и настоящ адрес: с. Ст*********, обл. Варна
за срок от две година, считано от датата на влизане на решението в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване и протестиране
пред Окръжен съд Варна в 7-дневен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл.
28 ал.4 от ЗЗДт.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5