Решение по дело №561/2023 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 712
Дата: 2 октомври 2023 г. (в сила от 2 октомври 2023 г.)
Съдия: Василка Желева
Дело: 20237260700561
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

712

Хасково, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - XI тричленен състав, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Членове:

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА и с участието на прокурора ДЕЛЧО СТОЯНОВ ЛАВЧЕВ като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА канд № 561 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР – Хасково, представлявана от ВПД Директора Л. Н., против Решение №93/20.03.2023 г., постановено по АНД №81 по описа на Районен съд – Свиленград за 2023 г., с което е отменен Електронен фиш Серия К №6608209, издаден от ОДМВР Хасково.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение било неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи, че АНО бил изпълнил изискванията на материалния закон, като били спазени и всички процесуални разпоредби при издаването на Електронния фиш. От събраните по делото писмени доказателства не се доказвали изложените от жалбоподателя оплаквания относно допуснати нарушения на закона при съставянето на Електронния фиш. Издаденият ЕФ съдържал всички необходими реквизити, изискуеми по закон, съгласно разпоредбите на ЗДвП и ЗАНН, и били изпълнени кумулативно дадените изисквания по установяване на този вид нарушения. Извършеното нарушение на ЗДвП било надлежно документирано, а направените изводи на районния съд по отношение на това, че ЕФ не удостоверявал по надлежен начин извършеното нарушение, били неправилни и такива при превратно тълкуване на законовите разпоредби. Видно било от представените по делото доказателства, че мястото на извършване на нарушението и мястото, на което е разположено техническото средство, били категорично установени. Твърди се, че била налице и необоснованост на съдебното решение, като съдът преценил, че представените по делото доказателства са недостатъчни и непълни, въпреки, че по АНД №81/2023 г. била предоставена цялата административна преписка по оспорения фиш, съдържаща всички необходими и относими писмени доказателства. Направените от съда изводи по отношение съдържанието на ЕФ, както и правната квалификация на деянието, били напълно погрешни и необосновани. Сочи се, че преценявайки доказателствата по делото и съобразявайки се с разпоредбите на закона, съдът бил направил необосновани изводи, които не кореспондирали с материалния закон. Претендира се обжалваното решение да бъде отменено.

Ответникът по касационната жалба, Ш. И. Х., чрез пълномощника си адв.М. Б., изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и претендира обжалваното решение да бъде оставено в сила. 

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково в съдебно заседание счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно. 

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното решение Районен съд – Свиленград е отменил обжалвания пред него Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №6608209 от 19.10.2021 г. на ОДМВР Хасково, с който на Ш. И. Х. от [населено място], на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600.00 лева, за извършено нарушение но чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.

Според посоченото в Електронния фиш, установеното нарушение е че на 19.10.2021 г. в 10:27 часа в [област], АМ „Марица“ км.110+100 в посока от АМ „Тракия“ към Р.Турция, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 (60 км./ч), с АТС тип мобилна система (TFR1-M), насочена в посока към АМ „Тракия“, МПС лек автомобил Фолксваген Голф плюс с регистрационен номер [рег. номер] е заснето с установена стойност на скоростта 111 км/ч. и превишена стойност на скоростта 51 км/ч., при отчетен толеранс от -3%.

За да отмени Електронния фиш, районният съд е извършил анализ на приложимата нормативна уредба, като е преценил, че същият е изготвен по образеца, съгласно Заповед №Iз-305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи и формално отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него. Съдът е приел, че не е доказано извършването на нарушението от страна на Ш. И. Х., като е развил съображения за наличие на противоречие в данните по делото, а именно номерът на заснетия клип не съответства на тези, посочени в Протокола за работа и използването на АТСС. Като е съобразил, че отразеното в ЕФ не се счита за доказано, съдът е зачел принципа, че обвинението не може да почива на предположения, и е намерил, че вмененото на Ш. И. Х. нарушение не е доказано по безспорен и категоричен начин в съответствие с изискването на чл.303, ал.2 от НПК. Посочил е, че липсата на безспорни доказателства води до несъставомерност на деянието, а оттам и до незаконосъобразност на обжалвания Електронен фиш, което е основание за отмяната му. Отделно от това съдът е изложил съображения за наличие на противоречиви данни, обективирани в Протокола за използване на АТСС по отношение на това какво е ограничението на скоростта, каква е посоката на движение на процесното МПС и накъде е била насочена АТСС, като е констатирал несъответствие между фактическото описание на деянието, дадено от една страна в ЕФ и от друга страна – в документите, приложени в АНП. Приел е констатираното несъответствие за процесуално нарушение от категорията на съществените, като препятстващо възможността на нарушителя да узнае в какво точно е обвинен от фактическа и правна страна.

Административен съд – Хасково приема, че така постановеното решение е съответно на събраните по делото доказателства и на материалния закон.

Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд и не следва да се излага повторно. Районният съд правилно е констатирал, че е налице съставен Протокол за използване на АТСС на дата 19.10.2021 г., попълнен върху бланка образец – Приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, в който Протокол обаче липсва номера на заснетия Клип №18441. Очевидно е, че в представения по делото снимков материал – Клип №18441 от заснемане с TFR1-M №642 на лек автомобил с номер [рег. номер] има данни за измерена скорост на дата 19.10.2021 г. час 10:27:34 ч. и координати. Същевременно в Протокол рег.№1253р-11297/20.10.2021 г., при посочено начало на работа 10.00 часа, като номер на първо статично изображение/видеозапис е вписан номер 18442.

Разпоредбите на чл.10, ал.1 и ал.2 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. предвиждат за всяко използване на мобилно АТСС за контрол да се попълва протокол съгласно приложението, който се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол. По делото не са представени други доказателства за попълнен протокол, включващ номера на заснетото изображение – Клип №18441, а от страна на касатора изрично се твърди, че пред районния съд е била представена пълната преписка във връзка със съставяне на Електронния фиш. При тези данни обаче изводите на въззивния съд за недоказаност на административното нарушение се явяват съответни на събраните доказателства. 

Доколкото електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения, правилни са изложените в проверяваното решение изводи, че в тежест на издателя на фиша е да установи по несъмнен начин всички обективни и субективни признаци на административното нарушение, което в процесния случай не е било сторено. По делото липсват доказателства, от които да се направи заключение, че АТСС, с което е заснет Клип №18441, е било позиционирано на място с конкретно ограничение на скоростта, респ. с поставен пътен знак В-26, както е посочено в Електронния фиш. При това положение правилно въззивният съд е приел за недоказано по несъмнен начин извършването на санкционираното с Електронния фиш административно нарушение и неговото авторство. Мотивите на районния съд в тази насока се споделят изцяло и на основание чл.221, ал.2, предложение последно от АПК настоящата инстанция препраща към тях.

Наведените бланкетно в касационната жалба възражения за незаконосъобразност на решението не оборват направения извод. Административнонаказателната отговорност за нарушение, установено с техническо средство или система по реда на чл.186, ал.4 от ЗДвП, се носи от собственика на заснетото моторно превозно средство, или от лицето, на което моторното превозно средство е предоставено. От събраните доказателства не може категорично да се приеме, че вмененото на това физическо лице административно нарушение е безспорно установено и доказано, поради което правилно районният съд е отменил Електронния фиш.

Постановеното решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника по касационната жалба направените разноски за настоящото производство в размер на 500 лева, представляващи заплатеното възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от дата 07.09.2023 г. 

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №93/20.03.2023 г., постановено по АНД №81 по описа на Районен съд – Свиленград за 2023 година.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на Ш. И. Х., [ЕГН], от [населено място], [жк],  разноски по делото в размер на 500 (петстотин) лева.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: