О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№…………../11.05.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII състав, в
закрито заседание на единадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 1116 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба от Ж.Я.М. - Н., подадена чрез пълномощника й – адв. Катерина
Китанова за изменение на решение № 349/28.02.2018г., постановено по настоящото
дело, в частта за разноските. Твърди се, че данъчната оценка на имота е
по-ниска от тази, въз основа на която съдът е определил дължимата държавна
такса и е съобразил при определянето на цената на иска и на размера на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата, като се представят писмо
от Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна и удостоверение за данъчна оценка
изх.№ **********/19.02.2018г., като се поддържа, че предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото адвокатският хонорар, заплатен от ищцата
следва да бъде намален на 1871,08лв.
В срока по чл.248 ал.2 от ГПК е постъпил отговор от
насрещната страна, чрез пълномощника й – адв. В.В., като е изразено становище
за неоснователност на молбата.
За да се произнесе по молбата, съдът съобрази
следното:
Молбата е подадена в срока по чл.248 ал.1 от ГПК и от
надлежна страна, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество, молбата е неоснователна по следните съображения:
С решение № 349/28.02.2018г.,
постановено по гр.дело № 1116/2017г. по описа на ВОС, ГО, VII състав, е уважен изцяло предявеният от М.С.Ц. срещу Ж.Я.М. – Н. иск с правно
основание чл.108 от ЗС, като ответницата е осъдена да заплати на ищцата сумата
от 3036,38лв., представляваща направени по делото
разноски, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Размерът на
присъдените разноски е формиран от следните суми: 519,44лв. – платена
държавна такса, 340лв. – депозит за вещо лице, 25лв. – държавни такси за
издаване на съдебни удостоверения, 51,94лв. държавна такса за вписване на
исковата молба и сумата от 2100лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. В
решението съдът се е произнесъл по направеното от ответницата възражение по
чл.78 ал.5 от ГПК и го е счел за неоснователно, предвид действителната
фактическа и правна сложност на делото, като е посочил, че съгласно Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението
се определя от цената на иска и възлиза на 2088,32лв., поради което и
присъденото на ищцата в размер на 2100лв. не е прекомерно. При определяне на
цената на иска, на основание чл.69 ал.1 т.2 от ГПК, съдът е взел предвид
представеното при образуването на делото удостоверение за данъчна оценка на
процесния имот изх.№ **********/05.04.2017г./л.30 от гр.д.№ 2404/2017г. на ВРС-
31 състав, в което е посочено, че данъчната оценка на имот с идентификатор
10135.2552.1442лв. е 51 943,90лв. и именно въз основа на тази сума е
определил цената на иска , както и размера на дължимата държавна такса и
размера на адвокатското възнаграждение, като въз основа на същата сума е
определена и таксата за вписване на исковата молба в Служба по вписванията –
гр. Варна. Последвалата промяна на размера на данъчната оценка е ирелевантна по
отношение на определената от съда цена на иска по удостоверението от
05.04.2017г. и не следва да бъде съобразявана при произнасянето по искането в
молбата.
С
оглед изложеното, съдът намира, че молбата за изменение на
решението се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
Воден
от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ж.Я.М.
- Н., подадена чрез пълномощника й –
адв. Катерина Китанова за изменение на решение № 349/28.02.2018г., постановено
по гр.дело № 1116/2017г. по описа на ВОС, ГО, VII състав, в
частта за разноските, на основание
чл.248 ал.1 от ГПК.
Определението
подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд, в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: