МОТИВИ към присъда №9 от 06.02.2020 година
по НОХД №987/2019 година по описа на РС – Ловеч
Срещу подсъдимия Д.П.Д. *** е внесен обвинителен акт
за извършено престъпление по чл.195
ал.1 т.2 и т.7 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.28 ал.1 от НК затова, че на 05.12.2018,
в гр.Ловеч, повторно в немаловажни случаи, отнел чужда движима вещ оставена без
постоянен надзор - велосипед „SPARTA“ на стойност 80.50 лева от владението
и без съгласието на собственика Л.К. ***, с намерение противозаконно да я
присвои.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура – Ловеч поддържа обвинението така, както е повдигнато с
обвинителния акт. Счита, че от доказателствата, събрани в хода на досъдебното
производство и съдебното следствие, безспорно се е установила фактическата
обстановка, описана в обвинителния акт, авторството на деянието, че Д. е отнел чужда движима вещ - велосипед марка
„Спарта”, оставен без постоянен надзор. С оглед данните по делото за
предходните осъждания на подсъдимия, деянието е
извършено при условията на повторност, като случая счита, че не е
маловажен. Безспорно, от свидетелските показания на К., О. и П. се установило
мястото, от където е отнета вещта. Действително е била без постоянен надзор,
достъп до нея са имали повече хора. Смята за несъстоятелно и защитна теза
посоченото от подсъдимия в обясненията му, че е взел колелото с цел да търси
собственика, което ако е имал такова намерение, първо - колелото е отнето с
ясното съзнание, че същото е чуждо и ако е имал такова намерение, изобщо нямало
е да го взима и ако е искал да го връща, то е
щял да търси собственика около мястото, където е било сложено колелото, тъй
като в този момент на игрищата е имало трениращи младежи, работещи и обслужващи
самите игрища и ако е целял връщане, щял е да го стори в този момент. Счита, че
не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Ш., който не е пряк
очевидец, нито на извършване на деянието, нито на действията на подсъдимия, а
преразказва версия, която в последствие му е възпроизведена от подсъдимия.
Обяснението, което е дал подсъдимият, че си е стояло там колелото и преди две
седмици, намира обяснение в показанията на свидетеля К., че същият работи към
футболен клуб Литекс и като обслужващ лекар на младежкия отбор, работното му
време е всеки ден и има логика, че ежедневно той с колелото ходи на работа,
паркира го или го слага на едно и също място, което обяснявало, че е възможно
наистина подсъдимият и две седмици преди това да го е видял на същото место.
Счита, че безспорно от заключението на вещото лице е установена и стойността на
отнетото колело. Не се потвърдило, че е
изоставено и прашасало. Въз основа на всички доказателства по делото е било
установено авторството на деянието, че извършител е подсъдимият Д.. Това
обстоятелство, че той е взел колелото, не се изключвало и от обясненията му.
Въз основа на всички доказателства по делото, моли съда да признае Д.Д. за
виновен, като с оглед личността на самия подсъдим, данните за предходните му
осъждания, деянието е извършено при условията на повторност, изтъква, че не са
налице смекчаващи вината обстоятелства, като предлага на съда да му бъде
наложено наказание три години лишаване от свобода, което наказание на основание
чл.57 ал.1 т.2 б.”в” от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим. Тъй като
настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на определеното с присъда
№12/21.04.2017г. по НОХД №129/2017г. на ОС – Ловеч, в сила от 09.05.2017г., с
която е извършено и групиране на наказанията и е определено общо най-тежко
наказание от три години лишаване от свобода, в чийто срок е извършено настоящото деяние, счита, че на
основание чл.68 ал.1 от НК следва да бъде приведено в изпълнение и отложеното
общо най-тежко наказание три години лишаване от свобода.
Подсъдимият Д.П.Д., редовно призован, се явява лично и
със служебно назначения по досъдебното производство адвокат В.Г. ***, който
моли съда да оправдае подзащитния му по повдигнатото обвинение. Счита, че същият
следва да носи отговорност по чл.207 ал.1 от НК, тъй като доказателствата по
делото установявали, че Д. е намерил чуждата движима вещ - велосипеда и в
продължение на седмица не е съобщил на властта, както той е заявил, че я държал
около десетина дни. Обръща внимание ,
че обвинението е приело, че на 05.12.2018 година, свидетелят Л.К. отишъл на
работа и около 13 часа подпрял колелото на входната врата на тренировъчната
база, като се позовавало само на показанията на този заинтересован свидетел –
пострадалия Л.К.. Изтъква, че не са се събрали никакви други доказателства,
нито в досъдебното производство, нито в съдебното. Напротив, подсъдимият, още
на досъдебното производство, проявявайки добросъвестност, давайки подробни
обяснения, е заявил, че е намерил велосипеда - по негови думи „захвърлен в
подземния тунел под басейна”. Счита, че на това твърдение трябва да се даде
вяра, тъй като всички разпитани от съда свидетели, нито един от тях не е установил
нещо по-различно от твърдението на Д.. Заявява, че по делото не са представени
доказателства за собствеността на велосипеда и до този момент няма приложена
нито фактура, нито друг писмен документ, от което да се направи извод за
собствеността. Моли съда да приеме, че деянието не е осъществено от субективна
страна. Подсъдимият не е могъл да предполага, че този велосипед, намерен от
него в тунела на големия басейн е собственост на К., когото той не познава. Той
е възприел, че е намерил тази вещ и за това не е действал с пряк умисъл, както
се твърди в обвинителния акт по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Обръща внимание,
че точка 7 на чл.195 ал.1 от НК се прилага само, ако случаят е немаловажен и
извършен повторно. Стойността на колелото е само 80.50 лева. Моли съда да се
съобрази с разпоредбата на чл.93 т.9 от НК. Кражбата може да бъде извършена
само с пряк умисъл, т.е. деецът да съзнава всички елементи на състава на
престъплението. Грешката на дееца относно наличието или липсата на някои от
елементите на състава на кражбата е
извинителна, т. е. следва да се приеме, че липсва субективен умисъл. Счита,
че предпоставките по чл.28 и чл.30 от НК са задължително условие за
квалификацията по чл.195 ал.1 т.7 от НК и двете кражби, както първата, така и
втората, да са немаловажни случаи. В тази насока се позовава на Решение
№667/28.11.2003г. по нак. дело №525/2003г. на първо наказателно отделение на
ВКС. По принцип, дали случаят е маловажен е правен извод, който следва да се
основава на всички обстоятелства относно престъплението. Предметът на
инкриминираното посегателство 80.50 лева
е в размер, доста под приетия стойностен таван от три минимални работни
заплати, каквато практика е приела ВКС. По възражението на прокуратурата, че
нямало данни и доказателства, че колелото е стояло около две седмици в тунела,
счита, че не може в тази насока да се позовават на заинтересования от изхода на
делото К., но счита, че дори съда да даде вяра на този свидетел, той не знае
кога неговият подзащитен е намерил колелото в тунела, колко дни след
изчезването на колелото. Най-вероятно е било отнето от друго лице и да е
захвърлено в този тунел, за което не следва да се търси наказателна отговорност
на неговия подзащитен за кражба.
От събраните в хода на досъдебното производство и съдебното
следствие писмени доказателства, обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите и заключението на съдебно техническата и стоково-оценителна експертиза,
преценени в своята съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за
установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Д.П.Д. *** и бил безработен.
Свидетелят Л.К. *** и
работел като лекар на юношеския футболен клуб „Литекс“, като отговарял и за поддръжката
на тренировъчните терени. През 2012 година закупил от антикварен магазин в град
Ловеч велосипед „SPARTA“, който ползвал
ежедневно, за да ходи на работа до тренировъчната база на футболния клуб, която
се намирала в близост до плувния басейн в град Ловеч. Помещението, което
ползвал К. представлявало бетонна постройка с шест стаи, от които се ползвали
само две, които били остъклени и освен вратата, имало и метална решетка.
На 05.12.2018
свидетелят К. отишъл втора смяна на работа около 13:00 часа. Както всеки ден подпрял
велосипеда си на металната решетка на входната врата към стаята и зачакал
пристигането на футболистите от юношеския отбор. Вратата на която бил подпрял
велосипеда била на около три метра от него, но понеже било студено свидетелят я
затворил и нямал пряка видимост към самия велосипед.
Около 14:30 часа
свидетелят К. отворил входната врата, за да посрещне отбора и установил липсата
на велосипеда. Потърсил го, като обиколил тренировъчния център, но не го
намерил. По този повод сезирал с жалба органите на РУМВР - Ловеч, по която била
извършена проверка. От показанията на свидетеля И.П. *** се установи, че около
15-тина дни след кражбата на велосипеда е получил оперативна информация, че
подсъдимият с прякор „д.“ и свидетеля и.О. са били забелязани да излизат от
района на стария басейн с велосипед. При разговор на свидетеля П. с подсъдимия,
последният заявил, че велосипеда е при него и го предал доброволно, но същият
не изглеждал прашасал, неупотребяван и изоставен. Подсъдимият Д. и свидетелят О.
са дали пред свидетеля П. саморъчно написани обяснения, в които са посочили, че
са намерили велосипеда на 05.12.2018 година около 14:00 часа зад басейна, като
поддържат тази версия както в хода на досъдебното производство, така и пред
настоящия състав.
Съдът не даде вяра на
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля О. относно
местонахождението на велосипеда, тъй като се опровергават от останалите
доказателства по делото. В тази връзка твърдението на защитника на подсъдимия,
че не се знаело кой е отнел велосипеда и колко време след това подсъдимия го е
намерил в тунела под басейна, е неоснователно, тъй като от събраните
доказателства се установява, че К. е подал жалбата за отнемането на велосипеда
още същия ден – 05.12.2018 година, като е заявил, че деянието е станало между
14:00 и 14:30 часа. Същата дата и същия час са посочили и подсъдимия и
свидетеля О. като момент на намирането му. Съдът не намери основание да не
кредитира показанията на пострадалия, тъй като същите са последователни и
непротиворечиви както в досъдебното производство, така и в хода на съдебното
следствие и се подкрепят от останалите доказателства по делото. Настоящият
състав не кредитира показанията на свидетеля П.Ш., тъй като самият той заяви,
че разказва това, което е разбрал от Д. и О., а съгласно чл.117 от НПК със
свидетелски показания могат да се установят факти, които свидетелят е възприел.
В конкретния случай Ш. не е възприел нито един факт от обективната
действителност.
При тези съображения,
въз основа на всички преки и косвени доказателства, преценени в тяхната
съвкупност, съдът стигна до единствения извод, че именно подсъдимият Д. е отнел
велосипеда, който е бил облегнат на металната решетка на вратата на
помещението, ползвано от пострадалия.
Настоящият състав
намира за неоснователно възражението на защитата за липса на доказателства
относно собствеността на велосипеда, тъй като за придобиване собствеността
върху движима вещ законодателството не изиска писмена или друга форма, а и
вещта е индивидуализирана по характерни белези, описани от пострадалия и в
последствие при изготвената след оглед на вещта съдебно техническа и
стоково-оценителна експертиза, която е дала заключение че стойността на
предмета на престъплението възлиза на сумата 80.50 лева.
При така изяснените фактически обстоятелства,
настоящата инстанция намира, че с деянието си Д.П.Д. е осъществил от обективна
и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.2
и т.7 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 от НК, а именно: на
05.12.2018г., в гр.Ловеч, повторно в немаловажни случаи, отнел чужда движима
вещ оставена без постоянен надзор - велосипед „SPARTA” на стойност 80.50 лева
от владението и без съгласието на собственика Л.К. ***, с намерение
противозаконно да я присвои.
Настоящият състав не споделя твърдението на
защитата за маловажност на случая с оглед ниската стойност на предмета на
престъплението, тъй като съгласно т.7 от Постановление № 6 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 3/71 г.,
Пленум на ВС, (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.) за да се
определи дали кражбата е маловажен случай, съдилищата трябва да преценяват не
само стойността на откраднатото имущество и липсата или незначителността на
вредните последици, но и всички обстоятелства, които характеризират деянието и
дееца. В конкретния случай, въпреки сравнително ниската стойност на предмета на
престъплението, с оглед личността на
подсъдимия и преди всичко предходните му осъждания, които не са включени
в квалификацията на деянието, обуславят по-висока степен на обществена опасност
от обикновените случаи и поради това кражбата не се явява маловажен случай.
Съдът приема, че по време на съдебното следствие по
безспорен начин бе установено, че подсъдимият е автор на престъплението, за
което е предаден на съд. Д. е осъществил изпълнителното деяние чрез действие
като е преустановил фактическата власт на собственика върху вещта и е установи
свое владение върху нея.
От субективна страна, деянието е извършено с пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като Д. е съзнавал общественоопасния
характер на противозаконното отнемане и произтичащите от него общественоопасни
последици, като е целял настъпването им. Този извод на съда се подкрепя от
всички събрани по делото доказателства.
Причините за извършване на престъплението, според
настоящата инстанция, са липсата на средства и желанието на подсъдимия да се
облагодетелства по неправомерен начин.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът
квалифицира деянието, призна подсъдимия за виновен и го осъди.
При определяне вида и размера на наказанието на
подсъдимия Д., съдът съобрази от една страна като смекчаващи вината
обстоятелства сравнително ниската стойност на предмета на престъплението и
обстоятелството, че отнетата вещ е била възстановена, а от друга страна като
отегчаващи вината обстоятелства предходните му осъждания, които не се включват
в квалификацията на настоящото деяние и при превес на смекчаващите вината
обстоятелства му наложи наказание 1 /една/ година лишаване от свобода, което да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Настоящият състав, като съобрази, че с присъда №12/21.04.2017
година, постановена по НОХД №129/2017 година на Окръжен съд – Ловеч, влязла в
сила на 09.05.2017 година, с приложението на чл.24 от НК, на Д. е било
определено общо най-тежко наказание по НОХД №334/2016 година по описа на ОС –
Ловеч, НОХД №1429/2016 година по описа на РС – Ловеч, НОХД №1520/2017 година по
описа на РС – Ловеч, НОХД №100/2017 година по описа на ОС – Ловеч и НОХД №129/2017
година на Окръжен съд – Ловеч и НОХД №129/2017 година на Окръжен съд – Ловеч в
размер на три години лишаване от свобода, изпълнението на което на основание
чл.66 ал.1 от НК е било отложено за срок от три години прие, че деянието по
настоящото производство е извършено в изпитателния срок на определеното общо
най-тежко наказание, поради което са налице условията на чл.68 ал.1 от НК и съдът
постанови Д. да изтърпи определеното общо най-тежко наказание три години
лишаване от свобода при първоначален строг режим. На основание чл.59 ал.1 от НК
съдът приспадна от така приведеното в изпълнение общо най-тежко наказание
лишаване от свобода времето, през което е бил задържан по НОХД №129/2017 година
по описа на ОС – Ловеч.
При този изход на процеса съдът осъди подсъдимия
Веселин Недялков Веселинов да заплати на ОД на МВР - Ловеч сумата от 77.28 лева
и на ЛРС сумата от 30 лева разноски по делото.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: