Решение по дело №3680/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1122
Дата: 8 ноември 2021 г.
Съдия: Мария Георгиева
Дело: 20201000503680
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1122
гр. София, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева

Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20201000503680 по описа за 2020 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ответника по гр.д. 14 328/18 г. по
описа на СГС. С решение по него № 1494 от 24.02.20 г., съдът като е
кредитирал събрани по делото гласни доказателства и е анализирал
правдоподобността на тезата на ищеца, е уважил иска с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 152 ЗЗД и е прогласил за нищожен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, материализиран в нотариален акт
115/14 г. по описа на нотариус 260 на Нотариалната камара. С оглед изхода на
спора е присъдил разноски в полза на ищеца.
Недоволен от решението е ответникът. С въззивната жалба той
утвърждава, че дори с допуснатите гласни доказателства не е установено
твърдението на ищеца за сключване на договора с цел гарантиране връщането
на заем от ищеца като заемополучател на ответника като заемодател. Моли
решението да бъде отменено, а искът – отхвърлен. Претендира разноски.
Ищецът възразява срещу жалбата и пледира за потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно.
Тъй като доводите за неправилност на решението са свързани с
1
прилагането на правните разпоредби, във въззивното производство не са
правени респ. Уважавани доказателствени искания.
Състав на САС, като установи, че е сезиран с допустима жалба,
атакуваща валидно и допустимо съдебно решение, приема, че следва да се
произнесе относно правилността на решението на СГС на база императивните
правни норми и доводите за неправилност, съдържащи се във въззивната
жалба съобразно наличните в първоинстанционното дело доказателства.
Въз основа доводите на страните и събрания доказателствен
материал САС прави следните изводи:
Фактическите твърдения на ищеца са, че след неколкократни заемни
правоотношения, в които той имал материалноправното качество на
заемополучател, обезпечени с ипотека над недвижим имот (апартамент,
наследен от покойната му майка) и неплащане на заемните суми, за да
избегне изнасянето на имота на публична продан, се допитал до приятели.
Предложено му било да получи заем от ответника, а за да обезпечи
изпълнението му, да прехвърли собствеността над ипотекирания имот.
Постигната била уговорка, при изплащане на заемната сума имотът да бъде
прехвърлен обратно от ответника на ищеца.
Като свидетели по делото са разпитани лицата М. Г. (приятел на ищеца)
и С. Д. (брат на ответника). Първият заявява, че в софийски МОЛ присъствал
на среща между ищеца и ответника. Там те постигнали съгласие ответникът
да заеме на ищеца сумата, която той дължи на трето лице, а в замяна да
получи под формата на симулативна продажба (без да заплаща продажна
цена) собствеността над ипотекираното жилище, което да върне на ищеца при
погадяване на заема. Свидетелят не е присъствал при предаване на парите.
Вторият свидетел заявява, че макар да е брат на ответника, не е в близки
отношения с него, в последните години живее в Обединеното кралство
Великобритания и не е запознат с отношенията между страните.
Представено е доказателство – тристранно споразумение между ищеца
ответника и заемателя по предходните заемни правоотношения, съгласно
което третото лице (заемодател) се задължава при изпълнение на
задълженията по заемните правоотношения, да вдигне ипотеката. Уточнен е
размерът на заемните суми – 32 000 лв.
Видно от атакувания като нищожен нотариален акт именно на толкова
2
възлиза продажната цена. Това е сума, която не съответства на
среднопазарната цена на имота (многократно занижена е).
На с. 165 е класирана молба от ищеца, твърдяща, че поради многократно
по-ниската спрямо продажната цена, договорът следва да се прогласи като
нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 – противоречие с добрите нрави.
Вторият иск бива заявен като евентуален спрямо първия. Изявлението не носи
подпис на заявителя и поради това не следва да породи правни последици при
разглеждане спора по същество.
Настоящият състав приема, че при така установената фактическа
обстановка първостепенният съд е основал решението си на житейскко
предположение, което е логично обосновано, но не не почива на събрания по
делото доказателствен материал. Не е установен източникът на заявеното с
исковата молба заемно правоотношение, предпоставящо последващо
обезпечително такова със способи, невизирани от закона. Договорът за заем е
реален. Той се сключва не в момента на постигане на съгласие, а с предаване
на заемната сума. Поради това показанията на разпитания по делото свидетел
Г. следва да се ценят като такива за отношенията между страните в
преддоговорната фаза. За същинските договорни отношения не са събрани
доказателства, дори извън обичайно изискуемата се от закона писмена
форма.
СГС счита, че е нелогично ищецът да прави опит да не допусне
принудително изпълнение над имота и в същото време да се лишава от същия
на цена, несъответстваща на пазарната. Настоящият състав, като зачита
логичността на предположението, приема, че на същото могат да се
противопоставят други хипотези: продажната цена да е симулативна с цел
заобикаляне на фискални задължения, произтичащи от сделката. В този
случай ответникът няма интерес да наведе довод за симулативност, тъй като
същият ще доведе до идентичен с целеположения от ищеца резултат
(нищожност на сделката).
Ищецът твърди в исковата молба, че е влязал в поредицата заемни
правоотношения поради „глупост и неопитност”, но на този аргумент може да
се противопостави наличния от негова страна житейски опит за обезпечаване
на заемното правоотношение чрез ипотека, а не чрез транслация на правото
на собственост и писмената фиксация на отношенията (пример за което е
3
тристранното споразумение).
Предвид горното САС приема, че липсва доказване както в условията на
доказателствен процес, основан на писмено начало, така и чрез допустимите
спрямо конкретните фактически твърдения гласни доказателства. В
доказателствена тежест на ищеца е да установи първичното правоотношение,
водещо до постигане на забранения от чл. 152 ЗЗД резултат. Доколкото няма
доказателства за заемането на парична сума от ответника за ищеца, то
квалифицирането на атакуваната сделка като обезпечителна такава е
неоснователно.
Стигайки до извод за недоказаност на иска за нищожност, обусловена
от противоречие със закона, САС не дължи произнасяне по заявената с
уточнителна молба от евентуална претенция за противоречие на договора за
покупко продажба с добрите нрави с оглед несъответствието между
насрещните престации, тъй като това уточнение е направено с неносеща
подпис на заявителя молба (с. 165). Няма фактически твърдения и петитум,
които да обосноват анализ с оглед разпоредбата на чл. 33 ЗЗД.
Поради горното обжалваното решение следва да се отмени, а искът да
бъде отхвърлен. На основание чл. 78, ал. 3 ЗЗД в полза на ответника следва да
се присъдят сторените от него разноски за двете инстанции, които са в размер
на 3 500 лв. адвокатски хонорар за първоинстанционното производство (с.
56) и същият размер на адвокатски хонорар за въззивния процес и 477 лв.
държавна такса – общо 7 477 лв за двете съдебни инстанции.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1494 от 24.02.20 г., постановено по гр.д. 14 328/18
г. по описа на СГС и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като недоказан искът с правно основание чл. 26, ал. 1 пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 152 ЗЗД, предявен от Л. Б. И. срещу С. А. Д. за прогласяване
нищожността на договор за покупко продажба на недвижим имот –
апартамент № 17, ет. 4 с административен адрес гр. София, ж.к. Сердика, бл.
12 А, материализиран в нотариален акт 115/14 г. по описа на нотариус № 260
на Нотариалната камара.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Л. Б. И. да заплати на С. А. Д.
разноски за двете инстанции в общ размер 7 477 (седем хиляди, четиристотин
седемдесет и седем) лв.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.
2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5