Р Е
Ш Е Н
И Е
№
.................../…………………….. ,гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІІ състав, в
открито съдебно заседание на десети януари през 2023 година, в състав:
Председател: Веселина
Чолакова
при секретаря Камелия Александрова, и с участието на
прокурора от Окръжна прокуратура – Варна С. И., като разгледа докладваното от
административния съдия административно дело № 1335 по описа за 2022 година на
Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП. вр. чл.145 и чл.203 от АПК.
Образувано
е по обективно и субективно съединени, предявени от Р.Р.Р., ЕГН ********** с
адрес *** чрез адв. Д. жалба против принудителна административна мярка /ПАМ/,
изразяваща се в преместване на 28.05.2022 г. на лек автомобил марка „Golf VW“ с ДК
№ **, наложена от А.Й. и Г.А. - служители на „Т.-61“ ЕООД гр.София, на длъжност „водач открита платформа с
повдигащо устройство“; и иск за причинени от незаконосъобразната ПАМ,
имуществени вреди в размер на 93,00 лв.
Твърди
се , че оспорената ПАМ е нищожна, а в условията на евентуалност и
незаконосъобразна поради допуснати съществени процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон. Счита, че същата е наложена от
лица, които не разполагат с необходимата материална и териториална
компетентност. Сочи, че е нарушено правото му на защита, тъй като протоколът за
налагане на ПАМ не му е връчен своевременно, както и че не му е било
представено уведомление до РПУ Зл.Пясъци. Сочи се, че не се установява нито
една от предпоставките на чл.171,т.5, б.“б“, т.1-3 от Закона за движение по
пътищата. На изложените основания, поддържани както в проведените съдебни
заседания, така и в депозираните писмени бележки, моли за прогласяване
нищожността на ПАМ, а в условията на евентуалност - за нейната отмяна, като
ответника се осъди да му заплати обезщетение за причинените му имуществени
вреди в размер на 93,00 лв., представляващи такса за репатриране и отговорно
пазене на автомобила. Претендира и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответниците
по жалбата срещу ПАМ – служители на „Т.-61“ ЕООД, на длъжност водач открита
платформа с повдигащо устройство – А.С.Й. и Г.Г.А., в депозирани по делото
писмени становища и в съдебно заседание,
чрез пълномощниците си – адв.Е.и адв.Г., оспорват жалбата с твърдения, че е
доказано, че собственик на пътя, на който е бил паркиран автомобила, е „П.-З.п.“
ООД, което е превъзложило правомощията си за налагане на ПАМ на „Т.-61“ ЕООД, и
изрично и поименно е оправомощило служителите на „Т.-61“ ЕООД, наложили
мярката, с правомощията по чл.171 т.5 б.„б“ от ЗДвП. Освен това считат, че
оспорената ПАМ е разпоредена при спазване на административнопроцесуалните
норми. Сочи се, че разстоянието между автомобила и единичната непрекъсната
линия е било по-малко от 3 метра, което е поставило в невъзможност останалите
участници в движението да преминат по пътя, без да пресекат единичната
непрекъсната линия. Сочи се, че преди
мястото на паркиране има и неподвижен пътен знак В27. Счита , че мярката е
наложена при наличието на всички законови основания. Молят жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна. Претендират присъждане на съдебно-деловодни разноски
съгласно представен списък.
Ответникът
по иска за вреди - „Т.-61“ ЕООД гр.София, чрез същите пълномощници в писмено
становище, в проведните съдебни заседание и по съществото на спора, оспорва
предявения иск. Счита същия за неоснователен, като поддържа твърдения за
законосъобразност на мярката, по съображения идентични с тези на другите
ответници. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски съгласно
приложен списък.
Участващия
в производството прокурор при ВОП, дава заключение, че обжалваната ПАМ е
наложена при отсъствие на предвидените в закона материални предпоставки, поради
което следва да се отмени като незаконосъобразна, като това от своя страна е
предпоставка за уважаване на исковата претенция.
Съдът,
след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
І. По жалбата срещу наложената ПАМ:
Жалбата
е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК от лице с правен интерес от
обжалването, поради което се явява допустима.
Предмет
на обжалване е принудителна административна мярка, изразяваща се в преместване
на лек автомобил марка „Golf VW“ с ДК № ** наложена от А.Й. и Г.А. - служители на „Т.-61“
ЕООД – гр.София,
на длъжност „водач открита платформа с повдигащо устройство“.
Съобразно
мотивите за налагане на ПАМ, съдържащи се във фирмен констативен протокол от 28.05.2022
г. и доказателствата от представената административна преписка, процесната ПАМ
е наложена по отношение на паркираното в нарушение на установените правила за
движение в к.к.“Златни пясъци“ гр.Варна в зоната на действие на пътен знак В 27
, между хотел „Гладиола“ и хотел „Интернационал“ в активна пътна лента
обозначена с непрекъсната осева линия, с което създава опасност за останалите участници
в движението. В протокола се съдържа и окомерна схема на местоположението на
МПС.
В хода
на съдебното производство за установяване на собствеността върху терена, където
е бил паркиран и съответно откъдето е репатриран автомобила, са представени акт
за държавна собственост, решения на Окръжен съд – Варна, приемо-предавателен
протокол и разделителни протоколи – описи на имущество. По отношение
компетентността на органа, наложил процесната ПАМ, от ответника са представени:
Договор за възлагане на дейността по преместване на паркирани в нарушение на
правилата за движение ППС от 14.04.2022 г. между „П.-З.п.“ ООД и „Т.-61“ ЕООД /л.4-5 от
адм. преписка/, Договор за възлагане на
дейността по преместване на паркирани в нарушение на правилата за движение ППС
от 14.04.2022 г. между „Златни пясъци“
АД и „Т.-61“ ЕООД /л.6-7/, Заповед № 05/19.04.2022 г. , с която
управителят на „Паркстрой-Златни пясъци“ ООД като собственик на алеите,
паркингите и зелените площи оправомощава да извършват дейностите по чл.171 т.5
б.“б“ от ЗДвП конкретно посочени служители на „Т.-61“ ЕООД, сред които А.Й. и Г.А.
/л.8/ и Заповед № 024/19.04.2022г. от Изпълнителния директор на „Златни пясъци“
АД, собственик на част от алеите/пътищата в к.к. „Златни пясъци“ с аналогично
съдържание /л.9/. Представени са заповеди за възлагане на дейността репатриране
от „Златни пясъци“ АД и „П.-З.п.“ ООД на „Т.-61“ ЕООД /л.10,12/ и заповеди от
последното, относно компетентността на неговите служители, ведно с трудови
договори и длъжностни характеристики към тях /л.17-23/. Представено е писмо от
началника на Пето РУ при ОД на МВР-Варна , с което удостоверява, че е получена
информация за репатрирането на процесния автомобил / л.24/. Представени са
доказателства удостоверяващи правото на собственост на „Паркстрой-Златни
пясъци“ ООД върху всички пътища/алеи и паркинги в к.к. „Златни пясъци“.
Допълнително
в хода на съдебното производство е представена извадка от ГПОД в к.к. „Златни
пясъци“ в района на хотел „Гладиола“ и хотел „Интернационал“/л.61-63/ и скица
на ПИ с идентификатор 10135.513.393 / л.86/.
По
делото е допусната СТЕ.
При
така установените факти и с оглед определения в чл.168 от АПК предмет на
съдебната проверка за законосъобразността на акта на всички основания по чл.146
от АПК, съдът приема от правна страна следното:
Като
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, наложената ПАМ
следва да отговаря на изискванията на законосъобразност по кодекса – да е
издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и процедура,
при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на
закона.
По
валидността на акта:
В
жалбата са наведени възражения за нищожност на оспорената ПАМ, поради
налагането й от некомпетентен орган, които съдът преценява като неоснователни
по следните съображения:
Съгласно
чл.168 ал.1 от ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи длъжностни
лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците
или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да
бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на
предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или
на упълномощения от него водач. Анализът на разпоредба сочи, че компетентните
да налагат визираната в нея ПАМ длъжностни лица са: 1/ определените от
министъра на вътрешните работи и/или 2/ определени от собствениците или
администрацията, управляваща пътя. Конкретният случай попада във втората
хипотеза на чл.168 ал.1 от ЗДвП, тъй като лицето, извършило репатрирането на
процесния автомобил, е надлежно оправомощено да налага ПАМ от посочения вид от
собственика на пътя.
Видно
от представения АДС к.к.“Златни пясъци“, в т.ч. и алеите /улиците/ на
територията на комплекса, е бил собственост на „Златни пясъци“ ЕАД. Съгласно
приложените по делото решения на Окръжен съд – Варна и разделителни протоколи –
описи на имущество имотите са били включени последователно в имуществото
/капитала/ на новоучредените дружества „З.п. - с.“ АД; „Г. с.“ ООД и „П.-З.п.“
ООД, като по силата на решение от 03.12.2002г. по ф.д. № 2259/2001г. последното
дружество е образувано след отделянето му от „Г. с.“ ООД, при което в
собственост на „П.-З.п.“ ООД преминават част от техническата инфраструктура на
курортния комплекс, включително алеи /улици/, паркинги и зелени площи. От
разделителен протокол – опис се установява, че съгласно общо събрание на
съдружниците на „Г. с.“ ООД от 09.09.2002 г. от дружеството се отделя
имущество, в т. ч. и 77 588.00 кв. м. алеи, собствеността върху което преминава
върху новоучреденото дружество „П.-З.п.“ ООД. При съпоставка с данните в
разделителен протокол – опис, с който „Г. с.“ ООД придобива имущество от „З.п.
- с.“ АД, се установява, че площта на придобитите от праводателя на „П.-З.п.“
ООД алеи е идентична с тази на преминалите в собственост на последното
дружество /77 588.00 кв. м./. Тези обстоятелства водят до извода, че собственик
на всички алеи /улици/ на територията на к.к. „Златни пясъци“, а оттам и на
пътя, откъдето е репатриран автомобилът на жалбоподателя, е „П.-З.п.“ ООД.
Съгласно
Договор № 07/19.04.2022г. „П.-З.п.“ ООД е възложило на „Т.-61“ ЕООД гр.София
дейността по преместване на паркирани в нарушение на правилата за движение по
пътищата пътни превозни средства, създаващи опасност или затрудняващи /правещи
невъзможно/ преминаването на другите участници в движението, както и на ППС,
паркирани в парцели за озеленяване, по пешеходни алеи или по тротоари. Посочено
е, че договорът е сключен за срок от 14.04.2022 г. до 30.09.2022 г.
включително. Със Заповед № 04/19.04.2017г. „П.-З.п.“ ООД възлага дейността на „Т.-61“
ЕООД, а със Заповед № 05/19.04.2022 г. на „П.-З.п.“ ООД извършването на
дейностите по репатриране е изрично възложено на конкретни служители на „Т.-61“
ЕООД, сред които са А.Й. и Г.А.. Същите са упълномощени и от своя работодател „Т.-61“
ЕООД, а видно от приложените им трудови договори и длъжностната характеристика
на водач открита платформа с повдигащо устройство, в правомощията на тези
служители е определянето кои автомобили са паркирани неправилно в нарушение на
ЗДвП, както и в площи за озеленяване и тротоарите на територията на к. к.
„Златни пясъци“ и да извършват дейност по преместването им. Към датата на
налагането на ПАМ – 28.05.2022 г. А.Й. и Г.А. са упражнявали трудова дейност в
„Т.-61“ ЕООД , като видно от представените трудови договори № 461/14.04.2022 г.
и № 460/14.04.2022 г. са постъпили на работа на 16.04.2022 г.
От
гореизложеното се налага извод, че противно на твърдяното от жалбоподателя,
оспорената ПАМ не страда от порока некомпетентност на издателя и в тази връзка
представлява валиден административен акт.
Обжалваната
ПАМ е издадена в предписаната от закона форма, предвид факта, че по аргумент за
противното от чл.172 ал.1 от ЗДвП за принудителната административна мярка по
чл.171 т.5 б.“б“ от ЗДвП писмената форма не е изискване за валидност, т. е.
законодателят допуска мярката да се налага с устно разпореждане на
компетентното лице.
По
процесуалната законосъобразност на акта:
Съдът
преценява като неоснователни наведените от жалбоподателя възражения, за
допуснати в нарушения на административно-производствените правила. Противно на
твърденията в жалбата, се установи изпълнение на изискването по чл.171 т.5 б.”б“ изречение второ от ЗДвП за уведомяване на районното управление на МВР, от територията на което
е преместен автомобилът, за новото местоположение на същия.
Действително,
протоколът обективиращ процесната ПАМ не е бил връчен към момента на налагането
й на жалбоподателя , но това не е довело до нарушаване правото му на
защита, предвид своевременно
предприетото от него оспорване, поради което същото не може да се квалифицира
като съществено нарушение, обуславящо незаконосъобразност на ПАМ само на това
основание. При извършената служебна проверка, съдът не констатира други такива.
По материалната законосъобразност на акта съдът съобрази следното:
Като израз на държавна принуда
прилагането на принудителните административни мерки засяга директно и
безусловно правната сфера на адресата и следва да се подчинява на принципа на
законност. ПАМ могат да бъдат прилагани единствено в изрично и точно изброени в
закона случаи, по предвидения в съответната норма ред и начин и в съответствие
с целта на закона, като уреждащите ги норми подлежат на стриктно и
ограничително тълкуване. Недопустимо е прилагането на ПАМ на основание, което
не е изрично уредено в закона, или при липса на всички нормативноустановени за
това условия.
В
случая в съставения фирмен констативен протокол, съдържащ мотивите за
налагането на ПАМ, като фактически основания за налагането на ПАМ е посочено,
че автомобилът е паркиран в активна пътна лента, обозначена с непрекъсната
осева линия, с което създава опасност за останалите участници в движението и че
е паркиран в зоната на действие на знак В27.
Приложимата към обстоятелствата
по случая
материалноправна норма е тази на чл.171 т.5 б. “б“ от ЗДвП. Според посочената
разпоредба ППС се премества без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач в следните хипотези, които да установени в
условията на алтернативност: 1) когато е паркирано в нарушение на правилата за
движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за
принудително преместване на паркирано превозно средство; 2) когато създава
опасност или 3) когато прави невъзможно преминаването на другите участници в
движението. Нормата е императивна и при наличието на посочените в нея
предпоставки административният орган налага предвидената ПАМ „преместване на
ППС“ в условията на обвързана компетентност. Целите на ПАМ според разпоредбата
са осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на
административните нарушения.
Първата
изисква автомобилът да е паркиран в нарушение на правилата за движение, но на
места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително
преместване на паркирано превозно средство. Двете изисквания са дадени
кумулативно и при отсъствието на което и да е от тях, такава мярка не може да
се наложи. В случая се установява, че автомобилът е паркиран в нарушение на
чл.98,ал.1,т.7 от ЗДвП , която норма забранява престоят и паркирането на
платното за движение, където разстоянието между пътното превозно средство и
пътната маркировка, забранена за пресичане, е по-малко от 3 метра или с пътен
знак е забранено изпреварването. Противно на твърденията на ответниците, всички
доказателства сочат, че тази зона не е надлежно обозначена с пътен знак В 27 –
„Забранени са престоят и паркирането“ и допълнителна табела Т 17- с надпис
„Паяк“. Видно от неоспореното от
страните заключение по допусната СТЕ /и приложенията към същото/, ценено от
съда като обективно и компетентно дадено; от извадката от генералния план на
комплекса и от приложения по делото снимков материал, такива знаци са
поставени, но не са разположени в началото на пътя, или при навлизане в него. Видно
и от заключението на СТЕ пътен знак В27 е монтиран до бариерата на входа на
паркинга на хотел „Гладиола“. При това положение и предвид нормите на чл.49 и
чл.50 от ППЗДвП съдът не приема, че така поставените знаци въвеждат валидно
забрана за паркиране и престой на мястото, на което се е намирал автомобила на
жалбоподателя.
Според
съда от анализа на събраните по делото доказателства се установява, че в случая
е налице втората хипотеза на чл. 171, ал. 5, б. "б" от ЗДвП за
прилагане на ПАМ, а именно когато паркираното пътно превозно средство създава
опасност и прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Както
се посочи от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е осъществил
административно нарушение на чл.98,ал.1,т.7 от Закона за движение по пътищата
като е паркирал на платното за движение,
където разстоянието между пътното превозно средство и пътната маркировка,
забранена за пресичане, е по-малко от 3 метра. Видно е от заключението на СТЕ,
че това разстояние е било 1, 72 м. Установява
се от работилата по делото СТЕ, че четириколесно, моторно ППС не би могло да
премине по посока на движението на паркирания автомобил, без да пресече
непрекъснатата разделителна линия „М1“. Съгласно чл.63,ал.2,т.1 от ППЗДвП на
пътните превозни средства е забранено да
застъпват и пресичат "Единична непрекъсната линия" - М1. Видно
от приложените към административната преписка снимки и от заключението на СТЕ лекият
автомобил, собственост на жалбоподателя е паркиран на място, където създава
опасност и прави невъзможно преминаването на останалите автомобили, тъй
като при преминаването си в посоката на движение, ще следва да нарушат
въведената с линейната маркировка забрана. С оглед на това се установява втората
предпоставка на чл.171,т.5,б.“б“ от ЗДвП за налагането на принудителната
административна мярка.
При
тези данни съдът приема, че с паркиране автомобила на жалбоподателя на
разстояние по- малко от 3 метра от обозначената пътна маркировка - единична
непрекъсната линия – М1 е била създадена опасност и невъзможност за преминаването на другите участници в
движението и е налице втората хипотеза на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП.
Следователно принудителната административна мярка е приложена в съответствие с
материалния закон, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да се
отхвърли.
ІІ. По предявения иск:
Производството
пред съда е образувано по оспорване на индивидуален административен акт по реда на чл. 145 - 178 от АПК,
обективно съединено с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по
реда на чл. 204, ал. 2 от АПК.
Съгласно нормата на чл. 207, ал. 2 от АПК,
производството по съединения иск се прекратява и ако оспорването на
административния акт бъде отхвърлено. Липсата на отменен незаконосъобразен акт
води до недопустимост на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
С оглед
формирания извод за неоснователност на жалбата, предявеният иск за обезщетение
е недопустим на основание чл. 207, ал. 2 от АПК,
поради което в тази част производството следва да се прекрати.
При
този изход на спора следва да се присъдят на ответниците А.С.Й. и „ „Т.61“ ЕООД
на основание чл. 143, ал.3 от АПК разноски
по делото за всеки в размер на 500 лева, съгласно представен списък за разноски
и договор за правна защита и съдействие между адв. П.Г.Г. и А.С.Й. и договор за
правна защита и съдействие между адв. П.Г.Г. и „ Т.-61“ ЕООД.
Воден
от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на Р.Р.Р., ЕГН ********** с адрес ***
чрез адв. Д. против принудителна административна мярка /ПАМ/, изразяваща се в
преместване на 28.05.2022 г. на лек автомобил марка „Golf VW“ с ДК
№ **, наложена от А.Й. и Г.А. - служители на „Т.-61“ ЕООД гр.София, на длъжност „водач открита платформа с
повдигащо устройство“.
ОСЪЖДА Р.Р.Р.,
ЕГН ********** с адрес *** да заплати на
А.С.Й., ЕГН ********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00
/петстотин/ лева.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 1335/2022 г. по описа на Административен
съд-Варна в частта на предявения от Р.Р.Р., ЕГН ********** с адрес *** иск срещу „Т.-61“ ЕООД за присъждане на
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 93,00 /деветдесет и три/
лева.
ОСЪЖДА Р.Р.Р.,
ЕГН ********** с адрес *** да заплати в
полза на „Т.-61“ ЕООД – гр. София, ЕИК **разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 500,00 /петстотин/ лева.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд, в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: