Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 23.12.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 375 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Осъдителни искове по чл.108 от ЗС и чл.32, ал.2 от ЗС.
Производството
е образувано по искова молба на ищеца Е. ***, ЕГН **********, чрез адвокат И.Н.Ц.,
адвокат от АК - Пазарджик, преупълномощен от пълномощника на ищеца Г.М.Ксъдебен
адрес:***, за адвокат И.Ц., срещу Е.И.Я. ***.
Ищецът
твърди, че с влязло в сила решение по в. гр. д. № 193/2018 г. на Окръжен съд
-Пазарджик на ищеца е признато правото
на собственост върху 1/4 ид. част от един имот, който по сега действащия
кадастрален план на Велинград е с идентификатор 10450.502.3450. Към момента на
завеждане на това дело ответникът бил
във владение на този имот, тъй като го бил завладял след като сключил сделка за
него с несобственик. Въпреки съдебното решение ответникът не предавал на ищеца
владението на идеалната му част от имота. Ищеца го и поканил да стори това и да
му заплати обезщетение с нотариална покана рег. № 563 т. I № 35 на нотариус
Даскалов, но ответникът отново отказал с несъстоятелни доводи. Вследствие на
действията на ответника ищеца търпял вреди, изразяващи се в невъзможността да
ползва своята идеална част от имота. Тези вреди се оценявали на пазарната
наемна цена за подобни имоти във Велинград. Ищеца счита, че
при тази наемна цена за 1/4 ид.ч.
от имота е 50 лв. месечно. Ответникът владее незаконно имота от 05.02.2016г.,
когато е сключил договора с Община - Велинград. За периода от 05.02.2016 г. -
05.04.2019 г. (три години и два месеца) обезщетението за незаконното ползване
било 1 900 лв. Това пораждало правният интерес на ищеца от завеждане на
ревандикационен иск да реализира правото си на собственост и иск за присъждане
на обезщетение.
Въз
основа на така очертаната обстановка се
иска от съда да постанови решение, с което да се осъди Е.Я.
да предаде на Е.К. владението върху 1/4
ид.ч. от ПИ с идентификатор 10450.502.3450 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на Велинград, с площ 207 кв. м., административен адрес: ул.“К.”
№ 57, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при съседи: ПИ 10450.502.3451. Иска
се също така да се
осъди Е.Я. да заплати на Е.К. сумата 1 900лв.- обезщетение за ползване
на същата 1/4 ид.част от имот с идентификатор 10450.502.3450 за периода от
05.02.2016 г. - 05.04.2019 г., ведно със законната лихва от 13.02.2019г.
(датата на получаване на нотариалната покана). Претендира и разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който
изразява становище по обстоятелствата, които са въведени в исковата молба,
възраженията му срещу иска и обстоятелствата,на които се основават, а именно: С
влязло в законна сила решение по в.гр.д.№ 193/2018 г. на 18.04.2018 г. ПОС е
приел за установено, че Е.Ю. К. е
собственик върху 2/8 ид.ч. на 207 кв.м. поради което приема че Е.Ю. К. и М.С.Впритежават
право на собственост на 207 кв.м. част от УПИ ХХI-6777, в кв.178 по плана на
гр.Велинград. Към този момент собственик на УПИ ХХI-6777, в кв.178 е ответника.
В изпълнение на влязлото в законна сила решение била издадена заповед
РД-18-1214/06.06.2018 г. на Изп.директор на АГКК и бил заснет Поземлен имот с
идентификатор 10450.502.3450 с площ 207 кв.м. със собственици Е.Ю. К. на 2/8
ид.част и М.С.Вна 6/8 ид.части. Ответника не оспорвал признатите с влязлото в
законна сила решение права на собственост на ищеца Е.Ю. К. и М.С.В.. Поземлен
имот с идентификатор 10450.502.3450 попадал изцяло в поземлен имот с
идентификатор 10450.502.3451 собственост на
ответника. За да осъществи правото си на собственост, ищецът трябвало да
премине през поземления имот, собственост на ответника. Ето защо ответникът не
бил извършвал действия, с които да препятства възможността на ищеца да ползва
собствената си 1/4 ид.част от процесния поземлен имот. При така изложените
обстоятелства, счита че предявените искове са неоснователни, тъй като ответника
не осъществявал действия препятстващи възможността ищеца да упражни правото си
на собственост. В допълнителен отговор ответникът излаго и следното становище:
Ищеца нямал наведени твърдения да притежава противопоставимо на ответника
ограничено вещно право върху собствения му имот. А само при наличие на такова,
ответникът щял да бъде длъжен да търпи ограничение на правото си на
собственост. Редът за учредяване на право на преминаване през чужд имот бил регламентиран в чл.192 от ЗУТ. А в случая съдът не можел с решението си да признае право на преминаване
на ищеца през имота на ответника. Ето защо и неоснователни били твърденията, че
в следствие на действие на ответника, изразяващи се в невъзможност ищеца да
ползва своята идеална част от имота и поради това търпял вреди. В тази връзка
сочи, че отговорността за обезщетение за вреди възниквала само при
неоснователни, виновни действия, каквито в случая ответникът не бил извършвал.
Невъзможността на ищеца за достъп до имота му следвало да се преодолее по
начина указан в закона за учредяване преминаване през чужд имот. По тези
съображения се иска отхвърляне на исковете.
В о.с.з.
ищеца, чрез пълномощника си адв.Ц., подържа искове и иска уважаването им, като
на ищеца се присъди обезщетение в размера посочен в СТЕ, с подробни съображения
в писмена защита.
В о.с.з.
ищеца, чрез пълномощника си адв.Б., подържа възраженията си и иска отхвърляне
на исковете, с подробни съображения в писмена защита.
Съдът,
като разгледа събраните по делото доказателства и с оглед на наведените от
ищеца и ответника доводи, намира за установено следното:
Страните
не спорят, а и от представеното съдебно Решение №149/18.04.2018г. постановено
по в.гр.д.№ 193/2018г. на ОС Пазарджик, влязло в сила на 31.05.2018г. се
установява, че признато по отношение на ответника Я. правото на собственост на ищеца Е.К. върху 2/8 ид.части от имот с площ
от 207 кв.м. , заключени между буквите А, Б, В и Г от скица №2 към допълнително
заключение по СТЕ, представляваща част от УПИ ХХI -6777 в кв.178 по плана на
гр.Велинград. Като прието и за установено, че Е.Ю.К. и М.С.Впритежават правото
на собственост върху имота с площ от 207 кв.м. , заключени между буквите А, Б,
В и Г от скица №2 към допълнително заключение по СТЕ.
Страните
не спорят и по обстоятелството, че другия съсобственик в това дворно място е М.С.В.,
притежаваща 6/8 ид част от него, както и че ответника не собственик на този
имот.
По делото
не спорно, а и от представения от ответника Договор № 20/05.02.2016г., се
установя, че ответника Ев.Я. е станал собственик на УПИ ХХI -6777 в кв.178 по плана на
гр.Велинград с кад № 501.6777, целия с площ от 844кв.м.
Страните
не спорят и по обстоятелството, че сред влизане в сила на посоченото по-горе
съдебно решение по в.гр.д.№ 193/2018г. описания в него имот с площ от 207 кв.м.
е бил нанесен в кадастралната карта.
Видно от
представената Скица № 15-94501/18.12.2018г. процесния имот за който на ищеца е
признато право на собственост с площ от 207 кв.м. е с идентификатор 10450.502.3450,
който попада изцяло в имота на ответника, като свободно стояща площ, без
контактни точки с външните граници на УПИ ХХI -6777 от кв.178 по плана на
гр.Велинград.
От представената
Нотариална покана с рег.№ 541 на нот.Даскалов, връчена на ответника на
13.02.2019г. е видно, че с нея ищеца е поканил ответника в 7-мо дневен срок да
му предаде владението на собствените му идеални части от новозаснетия имот с
идентификатор 10450.502.3450. А също така е поканен да заплати в същия срок
обезщетение в размер на 5000лв. /за 5 години по 50лв. месечно/ за това че е
лишен от възможността да ползва имота си.
От
представения отговор на горната Нот.покана, връчен на ищеца на 18.02.2019г. от нотариус
Рангелова, е видно ответника да не
оспорва правата на собственост на Е.Ю.К. и М.С.Впри квоти от съответно
2/8 и 6/8 ид. части от имота с идентификатор 10450.502.3450. Но тъй като имота
бил общ на съсобствениците, счита че неговото използване и управление следвало
да по реда на чл.32, ал.1 от ЗС, като иска да бъде уведомен за това решение на
съсобствениците. В него е намерил по отношение на претенцията на ищеца за
заплащане на обезщетение за минало време, да не задължено лице.
По делото
е прието заключение по СТЕ изготвено от в.л.Б., неоспорено от страните, което и
съдът кредитира, като компетентно и безпристрастно. От заключението се
установява следното: Поземления имот с идентификатор 10450.502.3450, който е с
площ от 207 кв.м. е идентичен с имота описан в Решението на ПОС по в.гр.д.№
193/2018г. Няма достъп до този имот, тъй като за да стигне до него трябва да се
премине през имота на ответника с
идентификатор 10450.502.3451. Това може да стане като се предостави площ
за ползване намираща се между двата имота от 41 кв.м. или се предостави за
ползване алея с ширина 3,5м. и площ от25 кв.м., като връзка от ул.“К..“ Площети
за ползване са илюстрирани от вещото лице в две скици към заключението. Според
т.1 от заключението пазарния наем за ¼ ид. част от имота с идентификатор
10450.502.3450 е съответно: за 2016г. е
29лв. на месец; за 2017 и 2018г. е 30лв. на месец, а за 2019г. – 31лв. на
месец. Размерът на обезщетение за ¼ ид част от този имот за периода 05.02.2016г.-05.04.2019г.
е 1133лв. От разасненията дадени от в.л.Б. в съдебно заседание се установява,
че имота на ответника е ограден, а за да се достигне до имота на ищеца, той
трябва да премине през имота на ответника.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна съдът формира и правните си
изводи:
По иска
по чл.108 от ЗС.
Безспорно
се установява по делото, че ищеца е собственик на 1/4 ид. части (2/8ид.части) от
дворното място с идентификатор 10450.502.3450, което е с площ от 207 кв.м. и попадащо
изцяло в поземлен имот съставляващ УПИ
ХХI -6777 в кв.178 по плана на гр.Велинград с идентификатор 10450.502.3451 -собственост
на ответника.
В
качеството си на собственик на 1/4 идеални части /2/8 ид.части/ от дворно място
ищеца има право да ползва собствеността си.
Напълно
неоснователни съдът намира съображенията на ответника, че след като ищеца няма
учредено право на преминаване през имота на ответника, осигуряващо му
възможност за достъп и от тук да ползва своята собственост и след като никой не
му оспорва собствеността, то и ответникът не бил извършвал действия, с които да
препятства възможността на ищеца да ползва собствената си 1/4 ид.част от
процесния поземлен имот. При което ревандикационния
иск за предаване на владението бил неоснователен.
Точно
обратното - установява се по делото, че ответника Е.Я. е оградил своя имот, съставляващ
УПИ ХХI -6777 в кв.178 по плана на гр.Велинград с
идентификатор 10450.502.3451. По никакъв начин не предприел действия с
който да създаде възможност на ищеца да ползва своята собственост. Няма и
данни, а не се и твърди ответникът да не ползва имота на ищеца, който попада
изцяло в неговия имот, нито да е давал възможност на ищеца да го ползва,
респективно да упражнява правата си на съсобственост. За да е налице защитимо
право по смисъла на чл.108 от ЗС не е необходимо да се извършват някакви
активни действия от несобственика, които да препятстват упражняване на правото
на собственост на действителния собственик, а достатъчно ограждането на имота и
бездействието на несобственика, който като не допуска собственика до неговата
собственост, по този начин му пречи да упражнява правата си.
Ето защо
и искът по чл.108 от ЗС предявен от ищеца за осъждане на ответника Е.Я. да предаде на Е.К. владението
върху 1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор
10450.502.3450 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Велинград, с
площ 207 кв. м е основателен и като такъв ще се уважи.
По иска
по чл.59, ал.1 ЗЗД, вр. чл.31 ал.2 от ЗС.
Уважаването
на иск за заплащане на обезщетение за ползването на определена вещ по реда на
чл. 59, ал. 1 ЗЗД предпоставя кумулативното наличие на няколко предпоставки:
ищецът да е собственик на вещта; вещта да се ползва от ответника; липса на
правно основание за ползването на вещта; настъпило в резултат от ползването
обедняване на ищеца и обогатяване на ответника. При преценката на тези
предпоставки следва да бъдат съобразени и всички специални нормативни
изисквания или ограничения, когато обект на ползването е вещ, по отношение
собствеността и/или ползването на която такива съществуват.
Изцяло
неоснователни са възраженията на ответника, които се позовават на чл.192 от ЗУТ, като специален ред за учредяване на право на преминаване, считайки, че той
изключва правото на предявяване на общия иск по чл. 59 от ЗЗД. Да действително
в нормите на чл.192 от ЗУТ е описана административна процедура за преодоляване
на подобни проблеми, но тя не изключва приложението на общото гражданско
законодателство, при положение, че за периода, който е предмет на претенцията
не е задействана. Т. е. за всеки период, в който няма искане от страните за
нейното провеждане до компетентния административен орган и съответно нейното
приключване ищеца може на общо основание на българското гражданско
законодателство да претендират обезщетение за неоснователното си обедняване, в
пряка връзка с неоснователното обогатяване на ответниците. В гражданското право
не съществува друг ред на уреждане на тези отношения и поради това искът е
доказан по основание. Не съществува пречка всеки един от страните да инициира
производство пред компетентния административен орган по реда на чл. 192 от ЗУТ,
но чак при неговото окончателно приключване ще се изключи възможността за
претенции от страна на ищците по общия ред. В същност ответника е имал възможност
при наличието на предното съдебно решение и след отправената му покана да
предприе действия по това административно производство, но не го е сторили.
Формираният
спор е за присъждане на обезщетение, основанието за дължимост на което е факта
на неоснователното обогатяване: ответникът да ползва чужда вещ, без да възмезди
нейния собственик за това ползуване, в резултат на което се обогатява до размер
на пазарния наем, който иначе би платил ако ползването е договорено.
От
представеното по делото съдебно Решение №149/18.04.2018г. постановено по
в.гр.д.№ 193/2018г. на ОС Пазарджик, влязло в сила на 31.05.2018г. се
установява, че правото на собственост на ищеца е признато с него. Тоест от
датата на влизането му в сила - 31.05.2018г. ответникът владее процесния имот
без правно основание. Това е така тъй като преди това имота е владян от
ответника, като собственик въз основа на сключения от него с общината договор
за продажба.
При което
и периода в който ответникът владее имота на ищеца без основание е с начална
дата 31.05.2018г, това е така тъй като за периода от влизане в сила на
решението по установителния иск за собственост до предявяване на исковата молба
по настоящето дело ответникът вече е изгубил качеството си на собственик и владелец
и се е превърнал в държател на имота, поради което претенцията на ищеца може да
бъде квалифицирана единствено като такава за неоснователно обогатяване по 59 от
ЗЗД.
Тоест за
периода от преди тази дата 31.05.2018г., когато е влязло в сила съдебното
решение установяващо правото на собственост на ищеца, и за времето от
05.02.2016г. до 31.05.2018г. не налице незаконно ползване на чужда вещ, при
което и искът за заплащане на обезщетение е неоснователен за този период. В
периода от 31.05.2018г. до 05.04.2019г. са налице предпоставките за присъждане
на обезщетение за ползване на чужд имот, тъй като се установи, че ответника е
ползвал имота на ищеца, като част от собствения си имот, а не му е заплащал
обезщетение за това.
Представената
по делото нотариална покана, с които ищеца е поканил ответника да му заплаща
обезщетение за това, че го е лишила от ползването на притежаваната от него ид.
част от процесния имот, връчени на ответницата на 13.02.2019г. е ирелевантна за
възникване на задължението за заплащане на обезщетение за ползването на чужда
вещ без основание, доколкото не съществува законово изискване за писмена
покана.Следователно ползващият чужда вещ дължи обезщетение на нейния собственик
съобразно притежаваните от него права и без да е необходимо да е писмено
поканен да стори това. Тази покана има значение единствено за заплащане на
лихва за забава, каквато се дължи от дата на поканата.
Относно
размера - обезщетението за ползите, от които ищеца е лишени, следва да е в
размер на средния пазарен наем на имота.
От
заключение по СТЕ се установява, че пазарният наем за ¼ ид.част от процесния
имот е съответно: за 2018г. - 30лв. на месец, а за 2019г. – 31лв. на месец. За
периода от 31.05.2018г. до 31.12.2018г. или за 7 месеца се дължи обезщетение в
размер на 210 лв. (7х30лв.), а за периода 01.01.2019г. -05.04.2019г., в който
попадат 3 месеца и 5 дни при месечен наем от 31лв. се дължи обезщетение в
размер на 160лв. При което общо за периода от 31.05.2018г. до 05.04.2019г. на
обезщетението за ползване на процесния имота без основание от ответника е в
размер на 370лв. Тоест ищеца има право
на обезщетение в размер от 370лв. за
периода от 31.05.2018г. до 05.04.2019г.
До този
размер и и за горния период искът е основателен и като такъв ще се уважи, като
се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 92,50лв. – обезщетени за
ползване на имот без основание, ведно със законната лихва върху тази сума от
предявяване на искова молба до окончателното плащане. А за разликата до пълния
претендиран размер от 1900лв. и за периода
от 05.02.2016г. до 31.05.2018г., както и за законната лихва върху
разликата е неоснователен и като такъв ще с отхвърли.
Що се
отнася до искането за присъждане на законната лихва върху обезщетението от 13.02.2019г.-
дата на нотариалната покана, то на първо място във въпросната нот.покана е
даден срок за изпълнение от 7 дни, при което и ответникът е изпаднал в забава
след изтичането им, а доказателства за конкретен размер на тази претенция не са
ангажирани от ищеца, а негова е доказателствената тежест. Ето защо и
претенцията за лихва върху обезщетението за ползване на чужда вещ за периода от
от 13.02.2019г.- дата на нотариалната покана до предявяване на искова молба е
недоказани и като такава е неоснователна и ще се отхвърли.
Предвид изхода на делото ищеца има право на разноски съобразно
уважената част от иска, като е представил доказателства за направени разноски в
размер на общо 796,0лв., в това число 126,0лв. за държ.такса, 270лв. за СТЕ и
400лв. за адв.възнаграждение.. Ищецът е предявил общо 2 иска, от които първия е
уважен изцяло, а третия частично. При което и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК има
право на разноски в размер на 475,49 лв., по съразмерност, която и сума ще се
осъди ответника да заплати на ищеца.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответника има право на
разноски по съразмерност с отхвърлената част от исковете. По делото ответника е
представлявани от адвокат и са представили доказателства за направени разноски,
от общо 970лв., съобразно списък по чл.80 ГПК. С оглед изхода от спора- уважаване
на първия иск и частично отхвърляне на втория, ответника има право на част от
направените от него разноски или на разноски от
461,39лв., която и сума за разноски ще се осъди ищеца да му заплати.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
Осъжда Е.И.Я. *** да отстъпи собствеността и да предаде
владението на Е.Ю.К., ЕГН ********** ***, на следния имот: 1/4
ид.ч. от ПИ с идентификатор 10450.502.3450 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на Велинград, с площ 207 кв. м., административен адрес:
ул.“К.” № 57, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при съседи: ПИ 10450.502.3451.
ОСЪЖДА Е.И.Я. *** да заплати на Е.Ю.К., ЕГН ********** ***, СУМАТА
от 370,00лв. /триста и седемдесет лева/,
представляваща обезщетение по чл.59 от ЗЗД ползване на 1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор 10450.502.3450 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на Велинград, с площ 207 кв. м. без
основание в периода от 31.05.2018г. до
05.04.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.04.2019г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази
сума до пълния претендиран размер от 1900лв. и за периода от 05.02.2016г. до 31.05.2018г., както и за
законната лихва върху разликата и за лихва за забава за периода от 13.02.2019г.
до 03.04.2019г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Е.И.Я. ***, да
заплати на Е.Ю.К., ЕГН ********** ***, СУМАТА от 475,49 лв. /четиристотин
седемдесет и пет лева и 49 ст./ - разноски за производството по съразмерност.
ОСЪЖДА Е.Ю.К., ЕГН ********** ***, да заплати на Е.И.Я. ***, СУМАТА от 390,57 лв. /триста и деветдесет лева и 57 ст./ - разноски за
производството по съразмерност с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................