№ 2972
гр. Варна , 23.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501852 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по частна /наименувана допълнителна
въззивна/ жалба на „ГАФИ“ ООД /в ликвидация/ чрез ликвидатора В.Ж. против
допълнително решение № 261380 от 20.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 4836 по описа за
2018 г. на двадесет и първи състав на Районен съд – Варна, с което е оставено без уважение
искането на частния жалбоподател, обективирано във въззивна жалба вх.№ 268520 от
28.09.2020 г., уточнено с молба от 24.02.2021 г., за допълване на постановеното по делото
решение № 3635 от 31.07.2020 г., на основание член 250 от ГПК.
В частната жалба се излагат доводи за недопустимост и незаконосъбразност на
атакувания съдебен акт. Сочи се, че претенцията за право на задържане е заявена и в
отговора на исковата молба, и в последното по делото заседание. Също така е поискано
спиране на делото до произнасяне на заведеното друго такова поради наличието на
преюдициалност на т.д.№ 920/2020 г. по описа на ВОС. Доколкото е налице надлежно
предявена претенция по друго дело, то първоинстанционният съд е следвало или да спре
делото до постановяване на стабилен акт по посоченото дело, или уважи претенцията за
право на задържане.
Моли се за отмяна на допълнителното решение и да бъде задължен
първоинстанционния съд да допълни решението си, като признае правото на задържане на
жалбоподателя, а в условията на евентуалност, ако допълнителното решение е основателно,
то да се произнесе съдът по основната въззивна жалба.
Срещу така депозираната частна жалба е постъпил отговор от насрещната страна, с
който същата се оспорва и желае потвърждаването му.
Съдът, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените
оплаквания и доказателствата по делото, намира следното:
На първо място следва да се отбележи, че по своята същност актът е определение,
доколкото с него не се решава спор по същество, не се взема становище по спорното право,
1
а по процедурен въпрос. Молбата за допълване на решение е допустима, ако решението е
непълно, ако молбата изхожда от легитимирано лице и, ако е подадена в срока по член 250,
алинея 1 от ГПК. Ако молбата е недопустима, тя се оставя без разглеждане с определение. В
този смисъл е и „Българско гражданско процесуално право“ – Живко Сталев, Анелия
Мингова, Огнян Стамболиев, Валентина Попова, Ружа Иванова, девето преработено и
допълнено издание, стр. 518. В случая страна по делото е поискала допълване на
първоинстанционно решение и по него районният съд се е произнесъл с атакувания акт, като
е оставил без уважение молбата, като е приел, че възражението за право на задържане е
извършено след изтичане на установения от закона срок.
Съобразно точка 4 от тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС, постановено
по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, възражението за признаване право на задържане срещу
предявен ревандикационен иск до заплащане на направените от ответника подобрения в
имота, е възражение, по което съдът се произнася в решението със сила на пресъдено нещо
/член 298, алинея 4 от ГПК/, и които по правило се преклудират с изтичане на срока за
отговор и не могат да се релевират по-късно. По изключение, когато вземането на ответника
е ликвидно, тоест установено с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение,
както и в случай, че ответникът е предявил насрещен иск за вземането си, при което
възражението за задържане се явява аксесорно право към исковата претенция за вземането,
същото може да се предяви за първи път пред въззивния съд, тъй като с него не се променя
спорният предмет и не е необходимо събиране на нарочни доказателства.
В конкретния случай вземането на частния жалбоподател не е установено с влязло в
сила съдебно решение или заповед за изпълнение. В законовоопределения срок не е
постъпил отговор на исковата молба, както и не е предявен и насрещен иск от ответника
„ГАФИ“ ООД /в ликвидация/.
Също така се явява неоснователно изложеният в частната жалба довод, че
първоинстанционният съд е следвало да спре настоящото дело до решаване със стабилен
съдебен акт на спора по т.д. № 920/2020 г. Такова искане е направено в съдебно заседание,
проведено на 10.07.2020 г., като са представени доказателства за депозирана искова молба
пред ВОС с правно основание член 55 от ЗЗД и член 72, алинея 1 във връзка с член 70,
алинея 3 от ЗС. След направена служебна справка в ЕИСС настоящият въззивен състав
установи, че в Окръжен съд - Варна е образувано т.д. № 920/2020 г. по иск на „ГАФИ“ ООД
/в ликвидация/ против „Златни пясъци“ АД, като с определение № 311 от 24.03.2021 г. е
прекратено производството по делото в частта по предявения иск с правно основание член
72, алинея 1 във връзка с член 70, алинея 3 от ЗС за заплащане на сумата 37 000 лева,
представляваща увеличена стойност на процесния имот, в резултат на извършени
подобрения в него, в хипотезата на член 232 от ГПК, тоест поради оттегляне на иска. Не е
налице преюдициалност на т.д. № 920/2020 г. на ВОС спрямо настоящото дело, за да е
приложима разпоредбата на член 229, алинея 1, точка 4 от ГПК, защото от изхода по
посоченото търговско дело не зависи изхода на спора по настоящото. На практика частният
жалбоподател се опитва да преодолее преклузията по отношение на възражението за
признаване право на задържане, настъпила с изтичане срока за отговор на исковата молба,
чрез предявяване на иск за заплащане на подобренията, извършени от него в имота и
признаване право на задържане.
Поради изложеното и следва извод, че частният жалбоподател /ответник по иска/ в
законовоопределения срок не е релевирал възражение за признаване право на задържане,
поради което и съдът не дължи произнасяне по него.
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение, наименовано допълнително решение, № 261380 от
20.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 4836 по описа за 2018 г. на двадесет и първи състав на
Районен съд – Варна, с което е оставено без уважение искането на „ГАФИ“ ООД /в
ликвидация/ чрез ликвидатора В.Ж., обективирано във въззивна жалба вх.№ 268520 от
28.09.2020 г., уточнено с молба от 24.02.2021 г., за допълване на постановеното по делото
решение № 3635 от 31.07.2020 г., на основание член 250 от ГПК.
Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването му на
страните с частна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд на
основание член 274, алинея 3, точка 1 от ГПК при наличие на предпоставките на член
280, алинеи 1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3