ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 723
гр. Бургас , 15.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501102 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 420, ал. 3 вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е повод частната жалба на кредитора „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган
Цанков“ № 37, действащ чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт
Ивайло Христов против определение № 262880 от 26.04.2021г., постановено по ч.гр.д. №
935/2021г. по описа на РС-Бургас, в частта, с която по искане на длъжника М. П. И., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Бургас, ул. „А. Б.“ № **, ет. * е спряно незабавното изпълнение,
допуснато въз основа на заповед № 260673 от 22.02.2021г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 935/2021г. по
описа на РС-Бургас и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 24.02.2021г., въз
основа на който е образувано изп.д. № 20214/********* по описа на ЧСИ Стоян Якимов.
В частната жалба срещу обжалваното определение жалбоподателят е изложил
съображения, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 420 от ГПК за спиране на
изпълнението. Сочи, че в молбата за спиране длъжникът е направил единствено възражения,
че е платил сумата, за която е издадена заповедта по чл. 417 от ГПК, тъй като същата е
принудително събрана в хода на изп. производство по изп. д. 20209240400961 по описа на
ЧСИ Галин Костов. Твърди се, че постановлението за възлагане на съпругата- недлъжник по
реда на чл. 505 от ГПК на ипотекирания в полза на банката-кредитор недвижим имот, както
и извършеното разпределение на получената вследствие възлагането сума са предмет на
обжалване, като към момента на подаване на жалбата кредиторът не е получил плащане на
разпределените му от ЧСИ суми. Жалбодателят сочи, че макар длъжникът да е подал
възражение по чл. 414а от ГПК, той не е оспорил вземането по заповедта по основание и
1
размер, а е направил единственото възражение, че сумата е платена в срока за доброволно
изпълнение. Липсват направени от длъжника възражения за наличието на неравноправни
клаузи и за неправилно изчислен дълг. Изложени са оплаквания за необоснованост на
обжалваното определение по чл. 420, ал. 2 от ГПК, по съображения, че съдът е игнорирал
факта, че за да получи сумите по разпределението, извършено по изп. д. 20209240400961 по
описа на ЧСИ Галин Костов, банката-кредитор следва да представи изпълнителен лист за
вземането си съгласно чл. 459, ал. 2 вр. с ал. 1 от ГПК, а според мотивите на районния съд
това е погрешно прието като основание за исканото спиране на изпълнението. По
гореизложените съображения, подробно развити в частната жалба се иска отмяна на
обжалваното определение по чл. 420, ал. 2 от ГПК като незаконосъобразно и постановяване
на ново, с което да бъде оставена без уважение молбата на длъжника М.И.а за спиране на
принудителното изпълнение. Моли за присъждане на разноските пред настоящата
инстанция в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. държавна такса за
въззивно обжалване.
В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК длъжникът М.И., чрез
упълномощения си процесуален представител е депозирал писмен отговор по частната
жалба, като е изложил съображения за неоснователността й. Счита, че са налице
предпоставките на чл. 420, ал. 2 от ГПК за спиране на изпълнението поради заявеното от
него възражение за недължимост на вземането с оглед извършеното плащане на дълга в
хода на образуваното изпълнително дело по описа на ЧСИ Галин Костов. Сочи, че
заплащането на сумата по издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК се
удостоверява с представените постановление за възлагане на недвижим имот от 25.02.2021г.
на основание чл. 505 от ГПК и протокол за извършено разпределение на суми от
05.03.2021г. Заявява, че банката действително все още не е получила разпределените й
средства, но това се дължи на нейните действия по обжалване на постановлението за
възлагане и отказа на ЧСИ да не се прилага чл. 505 ГПК, който длъжникът счита, че
представляват злоупотреба с права. По подробно изложените в писмения отговор
съображения моли за въззивният съд да остави без уважение частната жалба.
След извършена служебна проверка Бургаският окръжен съд намира, че частната
жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване пред въззивната инстанция
съдебен акт, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, събраните по
делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното от фактическа и правна
страна:
Със заповед № 260673 от 22.02.2021г. за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 3 от ГПК, поправена с разпореждане от
02.03.2021г. по същото дело, районният съд е разпоредил длъжниците М. П. И. и
„Мауришус Шугурс София“ ЕООД да заплатят солидарно на кредитора „Първа
инвестиционна банка“ АД сумата от общо 110 725.35 евро, представляващи сбор от
задължения по сключен договор за кредит № 000LD-R-012220 от 05.09.2012г., изменен и
допълнен с анекс № 1 от 29.04.2020г. и договор за поръчителство от 05.09.2012г., от която
2
сумата от 105 883.66 евро- главница, сумата от 458.83 лв.- договорна лихва, начислена за
периода от 13.01.2021г. до 01.02.2021г., сумата от 4174.01 евро- разсрочена лихва, начислена
за периода от 13.04.2020г. до 13.10.2020г. съгласно погасителен план към анекс № 1 от
29.04.2020г., сумата от 176.47 евро- лихва за забава за периода от 02.02.2021г. до
07.02.2021г. и сумата от 32.40 евро- разходи по застраховка, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 08.02.2021г. до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за платена държавна
такса в размер на 4331.20 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
На основание чл. 418, ал. 1 от ГПК е допуснато незабавно изпълнение и е издаден
изпълнителен лист, по който е образувано изпълнително дело № 20214/********* по описа
на ЧСИ Стоян Якимов. Видно от данните на 08.04.2020г. длъжникът М.И. е редовно
връчена покана за доброволно изпълнение.
С подадено в едномесечния срок по чл. 414а от ГПК възражение длъжникът М.И. е
оспорил дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, като е
поискал спиране на незабавното принудително изпълнение по реда на чл. 420, ал. 2 от ГПК,
по съображения, че банката е получила по-голямата част от вземането си в размер на
222 501.91 лв. по принудителното изпълнение, извършено по изп. д. 20209240400961 по
описа на ЧСИ Галин Костов, по което банката е присъединен взискател в качеството си на
ипотекарен кредитор. Посочил е, че с оглед извършеното принудително изпълнение и
разпределение на получената от него сума, задължението му към банката по издадената
заповед по чл. 417 от ГПК е изпълнено. Затова по гореизложените съображения е депозирал
и искане за спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
С обжалваното определение районният съд е уважил искането на длъжника, като на
основание чл. 420, ал. 2 от ГПК е спрял принудителното изпълнение.
При извършена служебна проверка на обжалваното определение, въззивният съд
не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост, поради
което намира, че то е валидно и допустимо.
По съществото на спора въззивният съд намира следното:
Съгласно чл. 420, ал. 1 от ГПК подаденото от длъжника възражение срещу заповедта
за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 -9 от ГПК
/измежду които е и настоящият по т. 3 от чл. 417 от ГПК/, освен когато длъжникът
представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД. Когато
длъжникът е потребител, обезпечението е в размер до една трета от вземането
Съгласно чл. 420, ал. 2 от ГПК съдът, постановил незабавното изпълнение, може да
го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране,
подкрепено с писмени доказателства в следните три хипотези: 1. вземането не се дължи; 2.
вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; или 3.
неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
В настоящия случай длъжникът не е направил искане за спиране по реда на чл. 420,
ал. 1 от ГПК, респективно не е представил надлежно обезпечение по смисъла на чл. 420, ал.
1 от ГПК, а е обосновал искането си за спиране на изпълнението на основание чл. 420, ал. 2,
3
т. 1 от ГПК, че вземането не се дължи, по съображения, че е изпълнено по проведеното
принудително изпълнение по горепосоченото изпълнително дело.
Видно от данните по делото, на основание чл. 459, ал. 2 вр. с ал. 1 от ГПК банката-
заявител е конституирана като присъединен взискател в качеството й на ипотекарен
кредитор по отношение на подлежаща на принудително изпълнение ½ ид.ч. от недвижим
имот на длъжника /целият в режим на СИО/ по образуваното срещу него изп. д.
20209240400961 по описа на ЧСИ Галин Костов. С постановление за възлагане от
25.02.2021г. на основание чл. 505 от ГПК ½ ид.ч. от имота е възложен на съпругата –
недлъжник, за което същата е внесла по сметка на ЧСИ сумата от 232 515.94 лв. С протокол
за разпределение от 05.03.2021г., получената по изпълнението сума е разпределена между
взискателите по изп.дело изп. д. 20209240400961 по описа на ЧСИ Галин Костов, като на
банката въз основа на представения изп. лист, издаден въз основа на процесната заповед е
определена за изплащане сумата от 222 501.91 лв., за която страните не спорят, че все още
не е получена. За да може банката- кредитор да получи разпределената й от принудителното
изпълнение сума обаче изпълнителното производство следва да продължи хода си, т.е.
разпределението следва да влезе в законна сила и да бъде приведено в изпълнение. В случая
обаче длъжникът иска спиране на изпълнението, преди банката да е получила сумите от
извършеното разпределение Освен това същият не оспорва възникването на вземането на
банката по издадения изпълнителен лист, а само твърди, че вследствие принудителното
изпълнение е извършеното разпределение, съгласно което задължението му е изпълнено.
Исканото спиране на изпълнението обаче има за цел да предодврати възможността
взискателя, чието вземане е оспорено от длъжника да осребри имуществени активи на
последния и да се удовлетвори преди да е установено действителното правно положение
относно това дали е налице вземане, т. е. дали е налице изпълняемо право. Затова, за да
докаже, че вземането не се дължи, не защото оспорва възникването му, а защото твърди, че
е изпълнено длъжникът следва да представи доказателства за извършено плащане, което да е
получено от кредитора. По делото са налице данни, че имот на длъжника е възложен по реда
на чл. 505 от ГПК за изпълнение на негови парични задължения към трети лица, като по
същото изп. дело банката е присъединен взискател по смисъла на чл. 459, ал. 2 вр. с ал. 1 от
ГПК. Именно поради представяне на издадения в нейна полза изп. лист по процесната
заповед по чл. 417 от ГПК на банката е заделена сума по извършеното разпределение, което
доказва, че вземането в полза на банката -кредитор съществува, и че към момента на
изготвянето му тя не е получила плащане, в т.ч. страните не спорят, че изпълнение не е
извършено и в хода на настоящото производство. Затова с оглед обстоятелството, че сумата
по разпределението все още не е предадена на кредитора, респ. няма данни да е платена по
друг начин, следва извода, че не са налице писмени доказателства по смисъла на чл. 420, ал.
2, т. 1 от ГПК, че вземането, за което е постановено незабавно изпълнение не се дължи, по
съображения, че е изпълнено. /в т.см. определение № 292 от 13.05.2010 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 67/2010 г., IVг. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева/.
Ето защо съдът приема, че подадената частна жалба се явява основателна, тъй като не
е налице соченото от длъжника основание по смисъла на чл. 420, ал. 2, т. 1 от ГПК за
спиране на изпълнението му поради недължимост на задълженията по издадената заповед за
изпълнение, по съображения, че са изпълнени. Като е спрял принудителното изпълнението
без налични доказателства за сочената от длъжника недължимост на вземането на
кредитора, без сумите по разпределението реално да са получени от кредитора, районният
съд е постановил неправилен съдебен акт, което налага отмяната му и постановяване на
нов, с който искането по чл. 420, ал. 2, т. 1 от ГПК следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изхода на делото в полза на частният жалбоподател следва да се присъдят
направените във въззивното производство разноски за платена държавна такса в размер на
4
25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 262880 от 26.04.2021г., постановено по ч.гр.д. №
935/2021г. по описа на РС-Бургас, в частта, с която по искане на длъжника М. П. И., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Бургас, ул. „А. Б.“ № **, ет. * е спряно незабавното изпълнение,
допуснато въз основа на заповед № 260673 от 22.02.2021г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 935/2021г. по
описа на РС-Бургас и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 24.02.2021г., въз
основа на който е образувано изп.д. № 20214/********* по описа на ЧСИ Стоян Якимов,
като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника М. П. И., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Бургас, ул. „А. Б.“ № **, ет. * за спиране на основание чл. 420, ал. 2, т. 1 от ГПК
на незабавното изпълнение, допуснато въз основа на заповед № 260673 от 22.02.2021г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 935/2021г. по описа на РС-Бургас, поправена с разпореждане от 02.03.2021г. по
същото дело и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 24.02.2021г., въз основа на
който е образувано изп.д. № 20214/********* по описа на ЧСИ Стоян Якимов.
ОСЪЖДА М. П. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас, ул. „А. Б.“ № **, ет. * ДА
ЗАПЛАТИ на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, действащ чрез упълномощения
си процесуален представител юрисконсулт Ивайло Христов направените във въззивното
производство разноски за платена държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5