№ 655
гр. Бургас, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20232100500686 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на особения представител на А. Р. С. -ответник по гр.д.
№ 253 /2022 год. по описа на Несебърския районен съд против решение №
65/15.02.2023 год. ,с което е прието за установено по отношение на
въззивника ,че съществува вземане срещу него в полза на ВиК ЕАД-Бургас за
сумата от 631,92 лв.-представляваща доставена ,отведена и пречистена вода
за обект – гр.***, ул.*** № ** ап.*,дължима по издадени фактури за периода
от 28.10.2019 г. до 25.09.2020 г. с отчетен период от 11.09.2019 г. до
10.09.2020 г. ,ведно със законна лихва върху главницата ,считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -22.10.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението ,както и сумата от 9,10 лв. – обезщетение за
забавено плащане за периода от 27.11.2019 г. до 18.01.2021 г.,за които суми е
издадена аповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 1378/2021 г. по описа на РС-Несебър.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за
незаконосъобразно ,неправилно и необосновано.
На първо място се сочи ,че районният съд неправилно е приел за доказано
1
качеството на собственик на ответника .В хода на делото се е установило ,че
имотът има нов собственик ,на чието име понастоящем се води
партидата.Това обстоятелство не е оспорено от ищеца,който не е представил
доказателство за собственост ,с което безспорно разполага ,тъй като се
изисква при смяна на партидата .Не са представени и доказателства за
момента на прехвърлянето ,за да се прецени момента,от който е възникнала
отговорността към ищцовото дружество на новия собственик ..Доколкото
нормативните разпоредби са категорични ,че само собственикът е
ползвателят носят отговорност за парични задължения към ВиК оператора
,то безспорно ответникът няма качеството на потребител на ВиК услуги към
настоящия момент и към него не могат да се предявяват претенции.
Не са били коментирани от съда и останалите възражения на ответнита
страна –че липсва доказателство за валидно възникнало облигационно
правоотношение между страните ,не е представен писмен договор ,с който
ответникът се присъединява като потребител и приема ОУ на оператора
,което е задължително условие по чл. 8 ал. 5 от Наредба № 4/14.09.20004
г..Затова спрямо него общите уславия не могат да се считат за обвързващи /
изискването за одобряване на ОУ е поставено в чл. 8 ал. 1 от Нареба 4 и чл.
147а ал. 1 и ал. 2 ЗЗП.Представеният по делото документ –искането на
ответника за прехвърляне на партида ,не може да се приравни на изискуемия
по цитираната норма писмен договор .
Не е коментирано и възражението за ненадлежно отчитане на водомера и
липсата на валидни доказателства за количеството потребена вода –не е
представен карнет ,подписан от потребителя ,каквото е изискването на
Наредба № 4.Отчитането не е било електронно ,а е ставало или „от
клиена“,или „служебно „.Не е спазен предвидения изричен регламент – чл. 35
от Наредба № 4 за отчитане ,когато инкасаторът не може да влезе в
жилището.Не са представени и доказателства за връчването на
фактурите,както и покана за доброволно изпълнение /тъй като сроковете и
падежите на плащане са регламентирани в ОУ,а ответникът не е обвързан с
тях ,той е следвало изрично да бъде уведомен ,за да може сумите да станат
изискуеми /.
Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се
отхвърли претенцията и се присъдят разноски.
2
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано
лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият ищец по делото в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК
оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното
решение не са допуснати визираните нарушения.
Счита се за правилен извода за валидно възникнало правоотношение
между страните и легитимирането на ответника като
потребител.Неоснователно е възражението ,че ответникът не е вече
собственик на водоснабдения имот ,доколкото ,ако се твърди това ,то той
носи доказателствената тежест да докаже ,че е налице прекратително условие
, а не ищцовото дружество .Установено е ,че ответникът е собственик на
водоснабдения имот ,като без значение дали е реален потребител на
доставените услуги ,както и без значение е дали е сключил индивидуален
договор за предоставяне на ВиК услуги /в която насока е съдебната
практика/.Налице е изрична нормативна уредба за момента на възникване на
правоотношението между страните –чл.3 ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г.,т.е.
независимо от това дали е сключен индивидуален договор за предоставените
ВиК услуги ,ответникът по силата на цитираната Наредба № 4 е придобил
качеството на потребител на такива услуги с факта на придобиване на
собствеността върху водоснабдения имот и от този момент е възникнало
облигационното правоотношение ,по силата на което той се е задължил да
заплаща стойността на ползваните ВиК услуги , а ищоцовото дружество се е
задължило да доставя ,пречиства и отвежда вода до обекта на ответника .Това
правоотношение е регламентирано от закона и не е поставено в зависимост от
евентуалното заявление на предишния ,или новия собственик.
Подчертава се ,че е установено по делото ,че ответникът е собственик на
имота ,тъй като е придобил същият преди исковия период и
доказателствената сила на представения нотариален акт не е била оборена
.Тъй като ищецът не е твърдял ответникът да се явява „нов потребител“,то
цитираната от въззивника правна норма на чл. 8 ал. 5 от Наредбата е
неприложима-тя урежда отношенията между оператора и субектите ,чиито
имоти към момента на влизане в сила на ОУ не са присъединени към
водоснабдителните и канализационни системи ,при което се явяват нови
потребители съгл.чл.13 от Наредбата .Ответникът не е такъв нов потребител
3
.Голословно според въззиваемата страна е и възражението за обема на
консумацията .Посочва се ,че в елеткронния карнет не се полага подпис на
потребителя –той е следвало да противопостави своите възражения в
сроковете ,визирани в чл. 40 ал. 2 от Наредбата .Никъде в закона не се
изисква съставянето на някакви двустранни документи с оглед и
спецификата на услугата –при самоотчет на потребителя .В тази връзка са и
заключенията на вещото лице по изслушаната СТЕ.
Моли се за потвърждаване на решението .
Предмет на делото е иск на ВиК дружеството ,предявен на осн.чл. 422 от
ГПК за установяване на съществуването на вземания за доставени на
ответника ВиК услуги на обща стойност 631,92лв. ,ведно с обезщетение за
забава в размер на 91,10 лв. ,за което вземане е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1378/2021 г. на НРС.С
решението искът е уважен изцяло .
В исковата молба се е твърдяло наличие на договорно правоотношение
между страните ,по силата на което през процесния период ищецът е
доставял ВиК услуги ,за които са издадени представените по делото
12 бр. фактури и които не са били заплатени от ответника .С оглед
изложените твърдения искът правилно е бил квалифициран от
първостепенния съд като такъв за установяване съществуването на вземане
за реално изпълнение на договорно задължение ,ведно с обезщетение за
забава –по чл. 422 вр.чл. 124 ал. 1 ГПК вр.чл. 79 ал. 1 предл.1 и чл. 86 ал. 1
ЗЗД.Указанията за подлежащите на доказване факти ,дадени с доклада по
делото ,съответстват напълно на така приетата квалификация на исковете ,а с
решението си съдът се е произнесъл в рамките на очертания предмет по
делото .
За доказване на вземанията си ищецът е представил извадка от елекронен
отчет на водомер на обекта на ответника и 12 бр. фактури за начислените
количества и стойност на ВиК услуги ,обхващащи периода от 28.10.2019 г.
до 25.09.2020 г.Всяка една от фактурите съдържа реквизити ,в които
присъстват отчетените количества,периода на отчитане и единичната цена на
всяка една ВиК услуга .Процесният имот е отчитан единствено посредством
мобилно устройство и единственият начин за доказване на твърденията е да
се представят данните ,съдържащи се в него чрез възпроизвеждането им от
4
мобилното устройство .Затова е представена и справка от електронното
отчитане на показанията на водомера . Вещото лице по назначената по делото
техническа експертиза е посочило ,че за процесния период е имало 9 отчета
със запис „от клиента“,което означава ,че показанията на водомера са били
предоставени от самия потребител .
Установено е по делото, че ответникът е бил собственик на
водоснабден имот- на адрес – гр.*** ул.*** № ** ап.* ,за което
свидетелства представеният нот. акт № ***, рег. № *****,н.д. № ****/20** г.
на нотариус Ангелов ,с район на действие – Несебърски районен съд ,като е
представено искане за прехвърляне на партидата ,депозирано до водния
оператор лично от ищеца.Като собственик на имота ответникът има
качеството потребител на на ВиК услуга,във възникнала облигационна
връзка .В тази връзка следва да се посочи неоснователността на възражението
на въззивника за липса на основание за присъждане на претенциите за
исковия период ,тъй като имотът имал нов собственик ,на чието име
понастоящем се водила партидатата на имота във ВиК.Всъщност
доказателства в тази връзка не са били представени по делото и след като се
твърди настъпило прекратително условия по отношение на ответника във
връзка с ползването на ВиК услуги ,именно той е носел тежестта на доказване
на това твърдение .Освен това ,от обясненията на вещото лице става ясно ,че
ако има нов собственик на имота ,то това е станало през последните няколко
месеца , докато претенцията е за задължения през 2019-2020 г. ,когато именно
ответникът е бил собственик .
С други думи – възззивникът към исковия период е бил съсобственик на
процесния недвижим имот и като такъв дължи заплащане за ползвани ВиК
услуги.Затова следва да се подчертае ,че ответникът е пасивно легитимиран
да отговаря по настоящата претенция.
С влизането в сила на Наредба№ 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, в пар. 3 е предвидено, че условията и редът, при
които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения,
собственост на потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора,
се определят с общите условия за получаване на услугите ВиК и се
конкретизират с договорите за предоставяне на услугите В и К. Съгласно чл.
5
8, ал. 1 от Наредбата, получаването на услугите В и К се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата В и К,
наричани за краткост "общи условия", се определят правата и задълженията
на оператора и на потребителите. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал1 от
Наредба№ 4 от 14.09.2004 г., услугите В и К се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение, като отчитането се извършва от длъжностни лица на оператора
или лица, на които това е възложено с договор с оператора, както и от лица,
представители на етажната собственост, отношенията с което също се
уреждат с договор, като съгласно чл. 35, ал. 1 отчитането се извършва
периодично, съгласно посоченото в общите условия, но за не повече от 6
месеца.
Задължение на оператора на водоснабдителната система обаче е само
монтажът, поддръжката и контрола на водомерите на водопроводните
отклонения, но не и на индивидуалните водомери на потребителите – арг. от
чл. 32, ал. 10 от Наредба № 4/14.09.2004 г. Индивидуалните водомери като
средства за измерване и разпределение на изразходваното количество питейна
вода в сгради – етажна собственост, са собственост на потребителите на ВиК
услуги, като задължение на ВиК оператора е само да пломбира холендъра на
индивидуалните водомери към водопроводната тръба и то за сметка на
потребителя /чл. 33, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. /, съотв. задължение
на последния е да поддържа индивидуалния си водомер в техническа
изправност и за него са неблагоприятните последици от неточно отчитане
поради техническа неизправност на индивидуалния водомер..В случая се
касае до отчитане на индивидуален водомер ,като законодателят с оглед
спецификата на услугата е предвидил ,че по отношение на индивидуалните
измервателни средства потребителят е лицето ,имащо задължение да се
грижи и отговаря за правомерното водоснабдяване на обекта си .
При това положение и при наличие на електронно отчитане на водомера
в имота на ответника /тук следва да се отбележи ,че липсват твърдения по
делото ,че отчитането е било дистанционно ,напратив-навсякъде се твърди
6
,че имотът е бил отчитан директно ,електронно ,чрез мобилно устройство
/,след като показанията на същия нарастват във възходящ ред ,то следва
извода ,че потреблението е реално и в тази връзка е изпълнена техническа
експертиза с такава задача .Независимо ,че между страните не е сключен
индивидуален договор за предоставяне на ВиК услуги ,ответникът ,по силата
на закона и Наредба № 4/2004 г. , като собственик на процесния имот има
качеството на „потребител „ на такива услуги с факта на придобиване
собствеността върху имота .От този момент между страните е възникнало
облигационно отношение ,по силата на което ищецът се е задължил да
доставя ,причиства и отвежда вода до обекта на ответника , а последният се е
задължил да заплаща стройността на ползваните услуги.
Неоснователно е възражението относно изискуемостта на писмен договор
между страните /ищецът не е твърдял ответникът да се явява „нов
„потребител ,поради което и цитираната във въззивната жалба правна норма
на чл. 8 ал. 5 от Наредбата е неприложима/.
Що се касае до възражението относно обема на консумацията ,следва да
се посочи ,че законът изрично е предвидил ,че в електронен карнет не се
полага подпис на потребителя .Той обаче може да противопостави
евентуалните си възражения в сроковете по чл. 40 ал. 2 от Наредбата.Начинът
на отчитане съвпада със законоустановените форми ,визирани в наредба № 4
,в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице .Не е предвидено в закона
да се съставят някакви двустранни протоколи ,както се сочи от въззивника
/именно с оглед спецификата на услугата ,вкл.-самоотчет/.Няма изискване и
за връчване на фактурите и изпращане на покани за доброволно изпълнение
до ответника ,а и сроковете и падежите на плащанията са регламентирани в
Общите условия ,които /както бе казано по-горе /са обвързващи за ответника
като потребител на ВиК услуги .
Ето защо атакуваното решение следва да бъде потвърдено. При този изход
на производството в полза на въззиваемия ищец следва да бъдат присъдени
направените пред настоящата инстанция разноски ,които са в размер на 100
лв. – юрисконсултско възнаграждание.Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия и сумата от 200 лв. – възнаграждение за особения
представител на въззивника – ответник,платено предварително от ищцовото
дружество .
7
Поради гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 65/15.02.2023 г. постановено по гр.д. №
253/2022 г. по описа на Районен съд – Несебър.
ОСЪЖДА А.Р.О. ,ЕГН**********,с адрес – гр.*** ул.*** № ** ап.* да
заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ „ ЕАД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление-гр. Бургас ,ул.“Ген Владимир
Вазов“ № 3 ,представлявано от изп.д.Ганчо Тенев ,сумата 300 лв. –разноски
по делото пред настоящата инстанция ,от които 100лв –юрисконсултско
възнаграждение и 200 лв. – внесен и изплатен депозит за особен
представител на ответника.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8