№ 258
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Ц.ка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Въззивно гражданско дело
№ 20251800500015 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от Г. Х. Н., ЕГН ********** и по частна
жалба от Ю. Д. Г., ЕГН **********, против Решение № 271/22.07.2024 г. по ГД
№ 755/2025 г. на РС-Костинброд.
С него е допусната съдебна делба между Г. Х. Н., ЕГН ********** и Ю.
Д. Г., ЕГН ********** при равни квоти от по 1/2 идеална част от следните
недвижими имоти:
1. Поземлен имот в с. Б., община К., с площ от 598 кв.м. по нотариален
акт, а по скица от 597 кв.м. представляващ ПИ с идентификатор № .............., с
адрес с.Б., местност „Р.“, при съседи .............., .............., .............., ..............
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри одобрена със заповед
№РД-18 68/30.1.2020г. на изпълнителния директор на АГКК, както и
намиращото се в имота дървено бунгало от 15 кв.м. с идентификатор ..............,
с пристроена към него баня, дървена лятна кухня с площ около 16 кв.м./без
идентификатор/;
2. Подземен гараж №36 на ниво-1 с площ от 20, 66 кв.м., заедно с
1
2,212% ид.ч. от общите части на сградата и 0,270% ид.ч. от правото на
собственост върху терена с адрес гр.С., р-н „Т.“, ул. „Б. в.“ №..., ет. -., №..,
представляващ самостоятелен имот в сграда с идентификатор .............. при
съседи на етажа .............., съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри одобрени със заповед №РД-18 108/13.12.2016 г. на изпълнителния
директор на АГКК, и 0,227 % идеални части от правото на собственост върху
терена, върху който е изградена сградата, целият с площ от 2080 кв.м.,
обозначен като УПИ .-.. и 0,027 ид.ч. от правото на собственост върху терена,
върху който е изградена сградата, целият с площ от 2390 кв.м., обозначен по
скица, като УПИ .-..;
3. Гараж №19 на първия етаж на сградата кота 0, c площ от 30,68 кв.м.,
заедно с 0,64% ид.части от общите части на сградата без подземните гаражи,
заедно със съответните ид. части от правото на строеж върху гр.С., район „Т.“,
ж.к. М. л., ул.“Ш.Ш.“,
№27, ет.1, гараж 19 представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор на обекта .............. при съседи на същия етаж .............. под
обекта .............., .............., над обекта .............., съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри одобрена със заповед № РД-18-108/13.12.2016г.на
изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение засягащо обекта от
30.8.2022 г.
Отхвърлено е искането за допускане до делба на фургон от 15 кв.м.,
разделен на две стаи/без идентификатор/, който следва да се намира в
поземлен имот в с. Б., община К. с площ от 598 кв. м. по нотариален акт, а по
скица от 597 кв. м. представляващ ПИ с идентификатор .............., с адрес с. Б.,
местност „Р.“.
Оставено е без уважение искането на Г. Х. Н., ЕГН**********, да се
задължи Ю. Д. Г., ЕГН********** да и заплаща сумата от 300 лева месечно
за ползването на
Гараж №19 на първия етаж на сградата кота 0, c площ от 30,68 кв.м., заедно с
0,64% ид.части от общите части на сградата без подземните гаражи,заедно със
съответните ид. части от правото на строеж върху гр.С., район „Т.“, ж.к. М. л.,
ул.“Ш.Ш.“, №27, ет.1, гараж 19, представляващ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор на обекта № .............. при съседи на същия етаж .............. под
обекта .............., .............., над обекта .............., съгласно кадастралната карта и
2
кадастралните регистри одобрена със заповед № РД-18-108/13.12.2016г.на
изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение засягащо обекта от
30.8.2022 г.
Постановено е на основание чл. 344, ал. 2 ГПК допуснатият до съдебна
делба гараж №19 на първия етаж на сградата кота 0, c площ от 30,68 кв.м.,
заедно с 0,64% ид.части от общите части на сградата без подземните гаражи,
заедно със съответните ид. части от правото на строеж върху гр.С., район „Т.“,
ж.к. М. л., ул.“Ш.Ш.“, №27, ет.1, гараж 19 представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор на обекта .............. при съседи на същия етаж
.............. под обекта .............., .............., над обекта .............., съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрена със заповед № РД-18-
108/13.12.2016г.на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение
засягащо обекта от 30.8.2022г., да се ползва от Г. Х. Н., ЕГН**********,
считано от момента на влизане на обжалвания акт в сила до окончателното
извършване на делбата.
Постановено е на основание чл. 344, ал. 2 ГПК допуснатият до съдебна
делба п одземен гараж №36 на ниво-1 с площ от 20, 66 кв.м., заедно с 2,212%
ид.ч. от общите части на сградата и 0,270% ид.ч. от правото на собственост
върху терена с адрес гр.С., р-н „Т.“, ул. „Б. в.“ №..., ет. ., №.., представляващ
самостоятелен имот в сграда с идентификатор .............. при съседи на етажа
.............., съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със
заповед №РД-18-108/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, че
наред с неговото придобиване страните са придобили в съсобственост и 0,227
% идеални части от правото на собственост върху терена, върху който е
изградена сградата, целият с площ от 2080 кв.м., обозначен като УПИ .-.. и
0,027 ид.ч. от правото на собственост върху терена, върху който е изградена
сградата, целият с площ от 2390 кв.м., обозначен по скица, като УПИ .-.., да се
ползва от Ю. Д. Г., ЕГН**********, считано от момента на влизане на
обжалвания акт в сила до окончателното извършване на делбата.
Във въззивната жалба се развиват оплаквания за недопустимост на
първоинстанционното решение в частта, с която е оставено е без уважение
искането на Г. Х. Н., ЕГН**********, да се задължи Ю. Д. Г.,
ЕГН********** да и заплаща сумата от 300 лева месечно за ползването на
Гараж №19, тъй като такава искова претенция не е отправяна. Касае се до
3
писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор.
С частната въззивна жалба въззивникът Ю. Д. Г. развива подробни
съображения за неправлност на решението в частта относно привременните
мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК.
В срока за отговор на частната жалба въззиваемата оспорва
основателноста на частната жалба.
С Молба с вх. № 3497 / 31.03.2025 г. страните са релевирали искане
съдът да обезсили постановеното от него решение в частите относно
Поземлен имот в с. Б., община К., с идентификатор № .............. и фургон от 15
кв.м., доколкото са постигнали извънсъдебно споразумение.
С Определение № 372/02.04.2025 г. по ВГД № 15/2025 г. на СОС, влязло
в сила на 16.04.2025 г., е обезсилено Решение № 271/22.07.2024 г. по ГД №
755/2025 г. на РС-Костинброд в частите, с които:
-е допусната съдебна делба между Г. Х. Н., ЕГН ********** и Ю. Д. Г.,
ЕГН ********** при равни квоти от по 1/2 идеална част на Поземлен имот с
идентификатор № .............., находящ се в с. Б., община К., с площ от 598 кв.м.
по нотариален акт, а по скица от 597 кв.м. представляващ ПИ с , с адрес с.Б.,
местност „Р.“, при съседи .............., .............., .............., .............. съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрена със заповед №РД-18
68/30.1.2020г. на изпълнителния директор на АГКК, както и намиращото се в
имота дървено бунгало от 15 кв.м. с идентификатор .............., с пристроена
към него баня, дървена лятна кухня с площ около 16 кв.м./без
идентификатор/;
- е отхвърлено е искането за допускане до делба на фургон от 15 кв.м.,
разделен на две стаи/без идентификатор/, който следва да се намира в
поземлен имот в с. Б., община К. с площ от 598 кв. м. по нотариален акт, а по
скица от 597 кв. м. представляващ ПИ с идентификатор .............., с адрес с. Б.,
местност „Р.“.
Производството по делото е прекратено в тези части.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
4
Решението е валидно и допустимо.
Неоснователно се твърди частична недопустимост на
първоинстанционния акт. Противно на доводите във въззивната жалба, съдът
не се е произнесъл по непредявен иск. Видно от мотивите на решението,
сочената като недопустима част от акта, с която е оставено без уважение
искането на Г. Х. Н. да се задължи Ю. Д. Г. заплаща сумата от 300 лева
месечно за ползването на Гараж №19, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор на обекта № .............., е част от произнасянето по
искането на Г. Н. за постановяване на привременни мерки по реда на чл. 344,
ал. 2 ГПК, а не представлява разглеждане на непредявен иск. Безспорно
първоинстанционният съд търпи укор, тъй като не е дължал постановяването
на изричен отхвърлителен диспозитив, а единствено е следвало в мотивите да
констатира защо не са налице предпоставките за постановяване на
привременно плащане за ползването на имота, но това не прави акта в тази
част недопустим.
В обжалваната част решението е неправилно. Основателно се възразява
от частния въззивник, че за определяне на привременни мерки по реда на чл.
344,ал. 2 ГПК е необходимо доказване на материалноправната предпоставка,
че съсобственик не ползва имотите съобразно правата си. В теорията и
съдебната практика се приема, че постановяването на привременни мерки по
чл. 344, ал. 2 ГПК предполага, че участниците в имуществената общност не се
ползват от нея съобразно със своите дялове, а общите имоти се държат и
ползват от един или няколко от правоимащите. В тези случаи, съдът,
разглеждащ иска за делба, по молба на някой от невладеещите, разпределя
привременно между съделителите държането и ползването на общите имоти
съобразно с признатите с решението за допускане на делбата квоти, а когато
това е невъзможно, задължава съделителя, който ползва имоти, надминаващи
неговата квота, да плаща на ползващия по-малка част съответен дял от
ползването, т. е. наем за ползваните части, надхвърлящи правата му.
В настоящия случай със сезиращата молба по чл. 344, ал. 2 ГПК Г. Н. е
навела твърдения, че е лишена от ползване на процесните два гаража, тъй като
гараж № 19 се ползва единствено от Ю. Д. Г., а гараж № 36 е отдаден под наем
по договор, сключен между съделителя Г. и трето лице. С писмен отговор (вх.
№ 608/30.01.2024 г.) последният е оспорил твърденията, че лично ползва или
5
отдава под наем процесните имоти. Доказателства в подкрепа на твърденията
на съделителката Н. не са ангажирани. При това положение е неясно каква е
доказателствената основа, въз основа на която първоинстанционният съд е
изградил извода, че тя е лишена от правото да ползва имотите съобразно
правата си.
Въпреки горното, предвид новонастъпили във въззивното производство
обстоятелства, а именно признанието на въззивника, че действително
единствено той ползва гараж № 19, а гараж № 36 е отдаден под наем по
договор, сключен между него и трето лице, то това обстоятелство следва да
бъде прието за доказано, поради което искането не следва да бъде отхвърлено,
каквото искане е направен с частната жалба, а следва да бъдат постановени
привременни мерки. Съдът взима предвид това признание, тъй като други
доказателства относно ползването на процесните вещи липсват, съответно не
е оборено или разколебано от други доказателствени източници.
Не се споделят доводите в частната въззивна жалба, депозирана от Ю. Г.,
че предпоставка за основателност на искането за определяне на привременни
мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК е съсобствеността да е възникнала от наследяване.
Въпреки че граматическото тълкуване на разпоредбата е възможно да доведе
до подобен извод, в съдебната практика и правната доктрина, не съществува
колебание, че разпоредбата следва да се тълкува разширително и привременни
мерки могат да се постановят при наличие на съсобственост, без значение
какво е основанието за възникването й. Следва да се посочи, че довеждане на
тезата на частния въззивник до крайност (reductio ad absurdum), би означавало,
че съдебна делба е допустима също единствено в случаите, когато е наличие
съсобственост, основана на наследяване, поради употребата в чл. 344, ал. 1
ГПК на термина„сънаследник“.
Въпреки изложеното, съдът приема частната въззивна жалба за
основателна. Като съобрази, че частният въззивник Г. ползва гараж № 19, а
гараж № 36 е отдал под наем на трето лице и страните не спорят, че това е
станало без съгласието на частната въззивница, съдът приема, че тя е лишена
от правото да ползва двата наследствени имота съобразно правата си. Двата
процесни гаража са с различна площ, а съделителите имат равни квоти в
собствеността по - ½. При това положение е невъзможно те да бъдат
предоставени за ползване на страните и всяка да използва имота съобразно
6
правата си. Ето защо и съобразявайки фактическото положение и
становището на двете страни, съдът приема, че процесните гаражи следва да
се ползват до окончателното извършване на делбата от съделителя Г., който
следва да заплаща на Г. Н. сумата от 80 лева, представляваща половината от
пазарната цена за наем на гараж № 36 и сумата от 115 лева, половината от
пазарната цена за наем на гараж № 19. Размерът на пазарния наем се
установява от неоспореното от страните заключение на съдебно-оценителната
експертиза, което съдът кредитира в цялост.
С оглед изхода на делото, първоинстанционното решение в частта
относно определените привременни мерки, с изключение тази, с която гараж
№36 е предоставен за ползване на съделителя Г., следва да бъде отменено.
Предвид изхода на производството, претенцията на Г. Н. за разноски е
неоснователна.
Решението подлежи на обжалване единствено в частта, с която съдът се
е произнесъл по допустимостта на обжалвания първоинстанционен акт. В
останалата част, касаещ привременните мерки, има характер на определение и
е необжалваемо, тъй като производството е двуинстанционно.
Мотивиран от изложеното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 271/22.07.2024 г. по ГД № 755/2025 г. на РС-
Костинброд в частите, с които е:
оставено е без уважение искането на Г. Х. Н., ЕГН **********, да се
задължи Ю. Д. Г., ЕГН ********** да и заплаща сумата от 300 лева месечно
за ползването на Гараж №19 на първия етаж на сградата кота 0, c площ от
30,68 кв.м., заедно с 0,64% ид.части от общите части на сградата без
подземните гаражи,заедно със съответните ид. части от правото на строеж
върху гр.С., район „Т.“, ж.к. М. л., ул.“Ш.Ш.“, №27, ет.1, гараж 19,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта №
.............. при съседи на същия етаж .............. под обекта .............., .............., над
обекта .............., съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри
одобрена със заповед № РД-18-108/13.12.2016г.на изпълнителния директор на
АГКК, с последно изменение засягащо обекта от 30.8.2022 г.
7
Постановено на основание чл. 344, ал. 2 ГПК допуснатият до съдебна
делба гараж №19 на първия етаж на сградата кота 0, c площ от 30,68 кв.м.,
заедно с 0,64% ид.части от общите части на сградата без подземните
гаражи,заедно със съответните ид. части от правото на строеж върху гр.С.,
район „Т.“, ж.к. М. л., ул.“Ш.Ш.“, №27, ет.1, гараж 19 представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта .............. при съседи
на същия етаж .............. под обекта .............., .............., над обекта ..............,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри одобрена със заповед
№ РД-18-108/13.12.2016г.на изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение засягащо обекта от 30.8.2022г., да се ползва от Г. Х. Н.,
ЕГН**********, считано от момента на влизане на обжалвания акт в сила до
окончателното извършване на делбата.
Като вместо това:
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 2 ГПК допуснатият до
съдебна делба гараж №19 на първия етаж на сградата кота 0, c площ от 30,68
кв.м., заедно с 0,64% ид.части от общите части на сградата без подземните
гаражи, заедно със съответните ид. части от правото на строеж върху гр. С.,
район „Т.“, ж.к. М. л., ул.“Ш. Ш.“, №.., ет.., гараж .. представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта .............. при съседи
на същия етаж .............. под обекта .............., .............., над обекта ..............,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри одобрена със заповед
№ РД-18-108/13.12.2016г.на изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение засягащо обекта от 30.8.2022г., ДА СЕ ПОЛЗВА от Ю. Д. Г., ЕГН
**********, считано от момента на влизане на настоящия акт в сила до
окончателното извършване на делбата.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 2 ГПК Ю. Д. Г., ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАЩА на Г. Х. Н., ЕГН **********, сумата от 80 лева
месечно, считано от момента на постановяване на настоящия акт до
окончателното извършване на делбата или неговото изменение, или отмяна,
срещу ползването на собствената й ½ идеална част от Подземен гараж № 36 на
ниво-1 с площ от 20, 66 кв.м., заедно с 2,212% ид.ч. от общите части на
сградата и 0,270% ид.ч. от правото на собственост върху терена с адрес гр.С.,
р-н „Т.“, ул. „Б. в.“ №..., ет. -., №.., представляващ самостоятелен имот в сграда
с идентификатор .............. при съседи на етажа .............., съгласно
8
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със заповед №РД-18
108/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, и 0,227 % идеални
части от правото на собственост върху терена, върху който е изградена
сградата, целият с площ от 2080 кв.м., обозначен като УПИ .-.. и 0,027 ид.ч. от
правото на собственост върху терена, върху който е изградена сградата,
целият с площ от 2390 кв.м., обозначен по скица, като УПИ .-...
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 2 ГПК Ю. Д. Г., ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАЩА на Г. Х. Н., ЕГН **********, сумата от 115
лева месечно, считано от момента на постановяване на настоящия акт в сила
до окончателното извършване на делбата или изменение, или отмяна, срещу
ползването на собствената й ½ идеална част от Гараж №19 на първия етаж на
сградата кота 0, c площ от 30,68 кв.м., заедно с 0,64% ид.части от общите
части на сградата без подземните гаражи, заедно със съответните ид. части от
правото на строеж върху гр.С., район „Т.“, ж.к. М. л., ул. „Ш. Ш.“ №.., ет. .,
гараж .. представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор на
обекта .............. при съседи на същия етаж .............. под обекта ..............,
.............., над обекта .............., съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри одобрена със заповед № РД-18-108/13.12.2016г.на изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение засягащо обекта от 30.8.2022 г.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9