№ 1738
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка С.а
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка С.а Въззивно гражданско дело №
20221100500774 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 05.11.2021 г. по гр.д. № 21366/21 г., СРС, ГО, 128 състав
е осъдил „В.К.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.Люлин 7, бул. ****, АТЦ „Силвър център", ет.2, офис 73Г,
представлявано от Д.С.Д. да заплати на М. Г. С., ЕГН **********, с адрес
гр.София, ж.к."**** сумата от 353,74 лв., представляваща заплатени без
основание такса за експресно разглеждане и неустойка по договор за
потребителски кредит № 5528692/23.05.2015 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба - 15.04.2021 г., до окончателното плащане на
дължимото, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер
от 383,16 лв. Осъдил е „В.К.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.Люлин 7, бул. ****, АТЦ „Силвър център", ет.2,
офис 73Г, представлявано от Д.С.Д. да заплати на М. Г. С., ЕГН **********,
с адрес гр.София, ж.к."**** сумата от 323,13 лв., представляваща направени
от ищеца разноски съобразно изхода на делото. Осъдил е „В.К.” ООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Люлин 7, бул. ****,
АТЦ „Силвър център", ет.2, офис 73Г, представлявано от Д.С.Д. да заплати
1
на адвокат Искр. П. Н., с адрес гр.София, ул."****, сумата от 276,97 лв.,
представляваща възнаграждение по чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата за процесуално представителство и защита на ищеца М. Г. С.,
ЕГН **********, по настоящето гр.д.№ 21366/2021 г. по описа на Софийски
районен съд.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца М. Г. С., ЕГН
**********, с адрес гр.София, ж.к."**** чрез процесуалния си представител
адвокат В.Н. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“**** в частта, в която
СРС, ГО, 128 състав е отхвърлил иска на М. Г. С., ЕГН **********, с адрес
гр.София, ж.к."**** срещу „В.К.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.Люлин 7, бул. ****, АТЦ „Силвър център", ет.2,
офис 73Г, представлявано от Д.С.Д. за осъждане на „В.К.” ООД, ЕИК **** да
заплати на М. Г. С., ЕГН ********** за разликата над 353,74 лв. до пълния
предявен размер от 383,16 лв., както и в частта на присъдените разноски с
мотиви, изложени в жалбата. Посочил е, че съдът е достигнал до правилния
извод за неравноправния характер по смисъла на чл.143, ал.1, т.10 от ЗЗП на
клаузата за експресно разглеждане на заявката за паричен заем, както и
относно противоречието на клаузата за неустойка на добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД, като е счел, че същите са нищожни, респ.
водят до неоснователно обогатяване на дружеството заемодател.
Същевременно, съдът неправилно е приел, че поетите с тези клаузи по
договора задължения за заплащане на такса за експресно разглеждане и за
неустойка, не следва да бъдат включени при изчисление на действителния
размер на ГЛП и ГПР по договора, респ. не водят до пълната нищожност на
последния. Сочи, че по делото е установено, че процесният договор за заем №
5528692 от 23.05.2019 г. с „В.К.“ ООД е недействителен на основание чл.22 от
ЗПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановени
императивни правила. В нарушение на императивните правила в процесния
договор ГПР е посочен единствено като процент, без изрично да са описани и
основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.
Действително, на ищеца е начислена неустойка в по-малък размер от
първоначално предвидения-37,62 лева, но тава се дължи на факта, че М.С. е
погасил предсрочно сумата по процесния договор за заем, 6 месеца по-рано
от първоначално уговореното. Според приетата ССЕ действителният размер
на ГПР по процесния договор, ако се вземат предвид размерът на отпуснатия
2
кредит и изплатените от М.С. към „В.К.“ сума е главница, договорна лихва и
начислената „такса експерсно разглеждане“, като действителният размер ГПР
би бил 289,72%. Като се включи и начислената неустойка то действителният
размер на ГПР би бил даже по-висок от посоченото. Като се вземат предвид
размерът на отпуснатия кредит и всички изплатени от М.С.о суми по
сключения договор, е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в
императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, като в процесния договор е
налице грешно посочен ГПР. В пряко нарушение на императивното правило
на чл.19, ал.1, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК ответното дружество не е включило
в ГПР разходите за заплащане на допълнителна услуга „експресно
разглеждане“ в размер на 316,12, както и разходите за заплащане на
„неустойка“ в общ размер на 210, 70 лв., които по своята същност
представляват печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се
плаща периодично, поради което трябва да е част от ГЛП и ГПР. При
условие, че ГПР беше законосъобразно описан, действителният такъв щеше
да надвишава многократно посочения в договора 49,36 %, а според ССЕ 48,66
%. Ето защо е налице нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК
водещо до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил
потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията
между страните.
Обстоятелството дали правилно е изчислен и посочен ГПР се
установява на база изискванията на единната формула, залегнала в самата
директива 2008/48/ЕО и транспонирана в ЗПК, поради което тя има и
нормативно значение. Горепосочените такси, в това число и „експресно
разглеждане на заявката“ и начислената неустойка безспорно попадат в
изискванията на Директивата-те представляват общи разходи, които
обуславят сключването на договора при тези условия и са предварително
заложени. По тези съображения тези клаузи изискват размерът им да се
включи в общия размер на разходите и от там в ГПР. Неправилното
изчисляване и посочване е самостоятелно основание за недействителност на
договора. Прави се извод, че грешното посочване на размера на ГПР следва
да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, респ. целият договор следва да се обяви за недействителен на
основание чл.22 от ЗПК.
3
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в
обжалваната част и да бъде постановено друго, с което да бъде уважен
предявения иск в пълен размер. Претендират се разноски за двете съдебни
инстанции, включително адвокатски хонорар.
Въззиваемото дружество „В.К.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр.София, ж.к.Люлин 7, бул. ****, АТЦ „Силвър център", ет.2,
офис 73Г, представлявано от управителя С.П.П., чрез пълномощника адвокат
А. Н.ска от МАК оспорва въззивната жалба. Не претендира разноски за
въззивната инстанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
СГС, при условията на служебната проверка по чл.269 ГПК извърши
преценка първо на валидността и допустимостта на обжалваното решение.
Съобразявайки изложеното съдът прие, че атакуваното решение е
постановено от компетентен съдебен състав и в съответната форма, поради
което се явява валидно и допустимо.
Въззивната жалба е подадена в двуседмичния преклузивен срок по
чл.259, ал.1 ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 ГПК, подадена е от
страна с правен интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт,
поради което е редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Предявен е иск за неоснователно обогатяване от М. Г. С., ЕГН
********** срещу „В.К.” ООД, ЕИК **** за осъждане на „В.К.” ООД, ЕИК
**** на сумата от 179, 16 лв., представляваща недължимо платени суми по
потребителски кредит № 5528692 от 23.05.2019 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба-15.04.2021 г. до
окончателното й изплащане. Твърди се, че на 23.05.2019 г. страните са
сключили договор за потребителски кредит № 5528692 за сума в размер на
800 лв., която е погасена предсрочно, като допълнително е за платена сума от
179,16 лв., като тази сума е изменена по реда на чл.214, ал.1 ГПК на сумата от
383,16 лв. Развиват се доводи за нищожност на целия договор и на отделни
негови клаузи, за унищожаемост на договора като сключен при крайна нужда.
Ответникът оспорва изложените доводи и моли да бъде отхвърлен
4
предявения иск.
От правна страна:
По делото е безспорно, че ищецът е кредитополучател сключил с
ответното дружество договор за потребителски кредит № 5528692/23.05.2016
г., който договор е сключен в офис на ответника в гр.София. На ищеца е
предоставена съответната информация в стандартния европейски формуляр и
в отправено индивидуално предложение за сключване на договор за паричен
заем. Ищецът е подписал процесния договор на 23.05.2019 г., ведно с общите
условия към него, въз основа на което е получил сумата от 800 лв. срещу
задължение да я върне за 28 седмици при вноска от по 86.59 лв. В самия
договор са изчерпателно изброени всички падежни дати /чл.2, ал.1, т.4 от
договора./. Изрично е посочено, че във всяка една от погасителните вноски се
включва част от дължимата главница, лихва и такса за експресно
разглеждане. Страните са постигнали съгласие за фиксиран лихвен процент
от 40.32% и годишен процент на разходите/ГПР/ от 49.36%. Уговорено е и
предоставяне от страна на кредитополучателя обезпечение в 3-дневен срок от
сключване на договора, изразяващо се в осигуряване на поръчител или
банкова гаранция, като при неизпълнение се дължи неустойка в размер на
210.70 лв. С оглед експресното разглеждане на документите на ищеца, на него
му е начислена такса в размер на 316.12 лв.
При тези данни и съобразно предвиденото в чл.22 от приложимия в
случая Закон за потребителския кредит/ЗПК/, настоящата инстанция също
приема процесният договор за действителен. Той е сключен в писмена форма
и съдържа разяснение на правата на кредитополучателя, както и на
съществените елементи на сделката като срок, размер на годишната лихва и
годишния процент на разходите и др. Съпроводен е с приложимите общи
условия на кредитиращата институция, които са подписани от ищеца. Макар
и да липсва погасителен план като отделно приложение, месечните вноски и
падежните дати са вписани в самия договор /чл.2, ал.1, т.4 от същия/. Спазено
е и изискването на чл. 10, ал.1 от ЗПК относно размера на шрифта, с който е
изписано съдържанието на договора.
Претендираната сума от 383, 16 лв. включва платени по процесния
договор суми за възнаградителна лихва, такса за експресно разглеждане и
неустойка.
Предмет на разглеждане е само платената сума за възнаградителната
5
лихва, включена в ГПР.
В договора е предвиден фиксиран годишен лихвен процент от 40.32 %,
като на ищеца е начислена договорна лихва в размер на 96,14 лв. съгласно
заключението на ССЕ, представляваща размера на дължимата такава по
процесния договор. От същата, при предсрочното погасяване на заема, той е
заплатил 29,42 лв. Съобразно предвиденото в чл.32, ал.1 от ЗПК,
потребителят има право по всяко време да погаси изцяло или частично
задълженията си по договора за кредит, като в тези случаи той има право на
намаляване на общите разходи по кредита, като това намаляване се отнася до
лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора. В Тълкувателно
решение 3/2017 г. от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК, ВКС приема,
че размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по
договор за заем, следва да се определи в размер само на непогасения остатък
от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва
от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.
Отбелязва се, че уговорената в договора лихва е възнаграждение за
предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора, поради
което с преустановяването на тази услуга, уговореното възнаграждение за
ползване за последващ период - след предсрочната изискуемост, не се дължи.
По аргумент на по- силното основание, такова възнаграждение не се дължи и
при предсрочно погасяване на кредита по инициатива на кредитополучателя.
В случая, в съответствие с посоченото по-горе, от ищеца е събрана лихва
единствено върху вноските с падеж преди предсрочно погасяване на кредита.
Както бе посочено по-горе, в конкретния казус е предвиден фиксиран
годишен лихвен процент от 40.32 %. В съдебната практика (решение № 906
от 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о. на ВКС, определение № 901 от
10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г., г. к., IV г. о. на ВКС) се приема, че
възнаградителната лихва може да надхвърля размерът на законната лихва, с
която се съизмеряват вредите за времето, в което остава неудовлетворено
кредиторовото парично притезание. За противоречащи на добрите нрави се
считат сделки (уговорки), с които неравноправно се третират икономически
слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на
един субект за облагодетелстване на друг, като е изведено в съдебната
практика, че уговорка относно размера на възнаградителната лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите
6
нрави, а ако вземането е обезпечено с ипотека за неморална следва да се
приеме лихва, която превишава двукратния размер на законната лихва.
В случая приетият в договора лихвен процент от 40, 32 % е четири
пъти размера на законната лихва, която към момента на сключване на
договора е в размер на 10 % . С така уговореното възнаграждение, което се
явява почти половината от предоставената сума, изчислена на годишна база,
се създава значително неравновесие между престациите, които си дължат
страните.
Ето защо, предвиденият фиксиран лихвен процент от 40,32 %, съдът
намира за противоречащ на добрите нрави и водещ до несправедливо високо
възнаграждение за кредитора, поради което клаузата на т.5 от договора, в
която е посочен годишен лихвен процент от 40,32 % се явява нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
На основание чл.271, ал.1, пр. II1 ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, в която съдът е отхвърлил иска за разликата
от 353,74 лв. до пълния предявен размер от 383,16 лв. и вместо него
постановено друго, с което „В.К.“ ООД бъде осъден да заплати на М.С.
разликата от 353,74 лв. до пълния предявен размер от 383,16 лв.,
представляваща заплатена от ищеца възнаградителна лихва.
Относно разноските за първата инстанция, то на ищеца се следват
разноски в пълен размер, т.е. ответникът следва да бъде осъден да заплати
разноски в размер на още 26,87 лв., а на пълномощника му адвокат Искр. П.
Н. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на още 23,03 лв.
За въззивната инстанция на въззивника се следват разноски за държавна
такса от 25 лв., а за процесуалният му представител адвокат Искр. П. Н.
разноски от 300 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 05.11.2021 г по гр.д. № 21366/21 г. на СРС, ГО,
128 състав в частта, в която СРС и отхвърлил иска за разликата от 353,74 лв.
до пълния предявен размер от 383,16 лв., представляваща заплатена от
ищеца възнаградителна лихва, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
7
ОСЪЖДА „В.К.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.Люлин 7, бул. ****, АТЦ „Силвър център", ет.2, офис 73Г,
представлявано от управителя С.П.П., чрез пълномощника адвокат А. Н.ска
от МАК да заплати на М. Г. С., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к."****
чрез процесуалния си представител адвокат В.Н. от САК, със съдебен адрес:
гр.София, ул.“**** разликата от 353,74 лв. до пълния предявен размер от
383,16 лв., представляваща заплатена от ищеца възнаградителна лихва.
ОСЪЖДА „В.К.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.Люлин 7, бул. ****, АТЦ „Силвър център", ет.2, офис 73Г,
представлявано от управителя С.П.П., чрез пълномощника адвокат А. Н.ска
от МАК да заплати на М. Г. С., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к."****
чрез процесуалния си представител адвокат В.Н. от САК, със съдебен адрес:
гр.София, ул.“**** направените по делото разноски съобразно изхода на
делото в размер на още 26,87 лв.
ОСЪЖДА „В.К.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.Люлин 7, бул. ****, АТЦ „Силвър център", ет.2, офис 73Г,
представлявано от управителя С.П.П., чрез пълномощника адвокат А. Н.ска
от МАК да заплати на адвокат Искр. П. Н., с адрес гр.София, ул."****,
сумата от още 23,03 лв., представляваща възнаграждение по чл.38, ал.2 вр.
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата за процесуално представителство и защита
на ищеца М. Г. С. за първата инстанция.
ОСЪЖДА „В.К.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.Люлин 7, бул. ****, АТЦ „Силвър център", ет.2, офис 73Г,
представлявано от управителя С.П.П., чрез пълномощника адвокат А. Н.ска
от МАК да заплати на М. Г. С., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к."****
чрез процесуалния си представител адвокат В.Н. от САК, със съдебен адрес:
гр.София, ул.“**** направените по делото разноски за въззивната инстанция
в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА „В.К.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.Люлин 7, бул. ****, АТЦ „Силвър център", ет.2, офис 73Г,
представлявано от управителя С.П.П., чрез пълномощника адвокат А. Н.ска
от МАК да заплати на адвокат Искр. П. Н., с адрес за осъществяване на
дейността: гр.София, ул."****, сумата от 300 лв., представляваща
възнаграждение по чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата за
8
процесуално представителство и защита на ищеца М. Г. С. във въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9