Определение по дело №1016/2019 на Районен съд - Попово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 февруари 2020 г.
Съдия: Хрисимир Максимов Пройнов
Дело: 20193520101016
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е № 143

 

25.02.2020 г.,

гр. Попово

 

ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета  година  в закрито заседание в следния състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ХРИСИМИР ПРОЙНОВ

 

като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 1016 по описа за 2019 година, за  да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл. 140  ГПК.

            Предявени са обективно съединени искове от ***, представлявано от и.д. управител инж. С. Р. И., чрез адв. Н.Й. с адрес *** против М.Д.П. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, за осъждане на ответницата, в качеството й на наследник на К. Д. П.,  да заплати  сумата в общ размер на 261.74 лева, от които главница в размер на 229.69 лева  - незаплатени  в срок 11 броя ежемесечни фактури за потребени ВиК услуги от абонат 279031 на адрес: град П., ул. "*************** и 32.02 лева лихва за забава.

Исковата молба е подписана от  пълномощник на ищеца. Приложени са писмени доказателства във връзка с твърденията и исканията на страната. Спазени са законовите изисквания по чл. 127 и чл. 128 ГПК.

            В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал   писмен отговор, с който оспорва исковите претенции.

След извършената служебна проверка, съдът намира, че исковата молба е редовна и предявените искове са  допустими, родово и местно подсъдни на РС - П.

Следва делото да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание; да се съобщи на страните  проекта за доклад по делото;  да бъдат приети и приложени писмените доказателства; да бъдат напътени същите към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси по делото.

            Доколкото ищецът не е посочил периода на претендираната лихва за забава, на същия следва да бъде указано в срок до първото по делото заседание с препис за ответната страна, да уточни периода, за който се отнася претенцията му за лихва за забава, като в противен случай исковата молба в тази й част ще бъде върната.

Въз основа на изложените мотиви, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

            ИСКОВАТА МОЛБА  е редовна и предявените искове са  допустими.

            НАСРОЧВА  първо публично съдебно заседание на  02.04.2020г. от 10.00  часа, за които дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА  НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА  ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, а именно:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

а/ за права на ищеца:  В исковата молба се твърди, че ответницата е наследник на К.Д. П. с ЕГН: **********,***, починал на 23.12.2017 г.. 

Наследодателят  бил титуляр на партидата за ВиК услуги, открита за имот находящ се в град П., ул. „************* и на същия от 26.01.2016 до 31.12.2018 г. са били предоставяни В и К услуги, като същият се считал за потребител на В и В услуги  с абонатен № ****.

В периода от 31.10.2017 г. до 30.11.2018 г. от страна на П. на адрес град П., ул. „************* са били потребени ВиК услуги, за които съгласно чл. 33 от ОУ, са издадени 11 броя ежемесечни фактури, както следва: фактура № *********** г., фактура № *********** г., фактура № ***********     г., фактура № ************** г., фактура № *******************г., фактура № ************ г., фактура № ************* г., фактура № **************.,фактура № ***********************

Посочените фактури се явявали просрочени и изискуеми съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ.

Владеенето и ползването на имота, както приживе от П., така и след неговата смърт се установявало безспорно от карнети - на хартиен носител с период от 06.02.2017 до 03.2018 г. и по дистанционните отчети съгласно чл. 23, ал. 4, изречение последно от ОУ.

Показанията, вписани  в карнета били реални, отчетите били извършвани по реални показания на водомера, като до имота  бил осигуряван достъп, както приживе от Петков, така и след неговата смърт.

Наследниците на П. били унаследили своя наследодател и мълчаливо били приели наследство - недвижим имот град П., ул. „****************, по този начин за тях било възникнало задължението за заплащане на дължимите суми по издадени 11 броя фактури за потребени В и К услуги от техния наследодател.

В чл. 33, ал. 2 от ОУ било предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30 - дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 44 от същите се дължало обезщетение в размер на законната лихва.

Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решене, с което ответницата, в качеството й на наследник на К. Д. П.,  да заплати  сумата в общ размер на 261.74 лева, от които главница в размер на 229.69 лева  - незаплатени  в срок 11 броя ежемесечни фактури за потребени ВиК услуги от абонат № **********************на адрес: град П., ул. "****************** лева лихва за забава.

Претендират се направените по делото разноски.**

б/ Възраженията на ответника – В отговора на исковата молба, ответницата, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Възразява, че не са налице доказателства ответницата да е приела наследството на своя наследодател, както и да е живяла в процесния имот, респ. да е потребила ВиК услугите, чието заплащане се иска.

2. Правната квалификация на правата на ищеца: чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават:   няма такива;

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване:  няма такива;

5.Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти: 

По иска с правно основание чл. 79 ЗЗД, ищецът носи тежестта да докаже съществуването на валидно облигационно правоотношение с наследодателя на ответницте и източника, от който произтича това правоотношение; че ищецът реално е доставил ВиК услуга на наследодателя, а след неговата смърт и на ищцата; че същият е изразходвал претендираното количество вода и има съществуващи и действителни задължения за заплащане на претендираните услуги по процесните фактури за процесния период и в претендирания размер, както и че ответницата е приели наследството на наследодателя си, за което обстоятелство съдът УКАЗВА на ищеца, че  не сочи доказателства.

Ищецът по иска по чл. 86 от ЗЗД носи тежестта да докаже, че главното задължение е ликвидно и изискуемо, периода на забавата и размера на претенцията си.

ДОПУСКА  за приемане и прилагане представените с исковата молба писмени доказателства.

НАПЪТВА страните към медиация като способ за доброволно уреждане на спора или чрез постигане на споразумение между страните.

            ПРЕПИС ОТ ОТГОВОРА на исковата молба да се изпрати на ищеца           .

ПРЕПИС от  определението да се връчи на страните  едновременно с призовките за първото по делото  заседание, на основание  чл. 140 ал. 3 ГПК.

УКАЗВА на ищеца, че  в срок до първото по делото заседание, с препис за ответната страна, следва  да уточни периода, за който се отнася претенцията му за лихва за забава, като в противен случай исковата молба в тази й част ЩЕ БЪДЕ ВЪРНАТА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: