Р Е Ш Е Н И Е
№ 260437 ,11.03.2021 г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-БУРГАС, Гражданско
отделение, 55-ти състав в открито съдебно заседание на девети март две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател: Красен Вълев
при
секретаря Анелия Такова, като разгледа докладваното от съдия Вълев гр.д.№ 2658 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по редовна искова молба на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД –
гр.Пловдив, ЕИК: ********* против Н.Й.Н. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ
адрес ***. Ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на ответника
съществуването на вземанията, за които е постановена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 411/ 2020г. по описа на БРС :
255,26 лева - стойността на доставена и потребена електрическа енергия за
периода 03.12.2016г. - 02.03.2017г.; 75,69 лева - обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва за периода 21.01.2017г. - 22.01.2020г. и
законна лихва върху главницата от подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 23.01.2020г. до изплащането на вземането. Претендира и
присъждане на направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
Ищецът
твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати цената на
доставената и потребена електроенергия за посочения период. Претендираните
задължения са начислени като задължение на ищеца на основание чл.98а от ЗЕ,
чл.7, т.1, чл.11, т.1 и чл.27, ал.1 от публично известните общи условия на
ответното дружество.
На
ответника са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията на основание чл.47, ал.5 от ГПК.В преклузивния срок по чл.131 ал.1 ГПК назначеният особен представител на
ответника представя писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер.
Сочи, че няма идентичност между собствения на ответника имот и обекта, за който
са издадени процесните фактури., нито има такава идентичност между наследодателя
на ответника и абоната, на който са издадени фактурите. Прави и възражение за
изтекла погасителна давност на част от претендираните вземания – за фактурата
от 01.09.2017г., която е със срок за плащане 20.01.2017г – повече от три години
преди подаването на заявлението на 23.01.2020г.
Представено
е заявление от С.Н.Б. вх. №9071/15.07.2019 г. /л. 5 от делото/ до „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, с което се иска смяна на партидата на обект намиращ се
в гр. Б. ИТН 2543901 с титуляр Г.С.П. поради продажба на Н.Й.Н. на 12.12.2014
г.
Представен
е Нотариален акт №90 от 11.12.2014 г., том II,
рег. №4103, дело №262 от 2014 г./л.9-10 от делото/, с който Д.Д.П., Н.Д.К., Н.Н.А.
и С.Н.Б. продават на Н.Й.Н. ½ от дворно място, представляващо поземлен
имот с идентификатор №07079.826.134 с адрес на имота: гр. Б. ведно с жилищна
сграда с идентификатор 0779.826.134.1,
находяща се в продаваемата част от поземления имот.
Представени
са удостоверения за наследници/л. 7-8/, от които е видно, че Г.С.Д. е починал
на 27.06.2011 г. и е оставил като единствен наследник сестра си К.С.К.. Тя е
починала на 11.07.2011 г. и е оставила
за наследници съпруг- Н.Д.К. и дъщери Н.Н.А. и С.Н.Б..
По делото
/л. 12-13/ е приложена и фактура
№**********/09.01.2017 с
получател на услугата Г.С.П., според която за период
03.12.2016г.-02.01.2017 г. за клиентски номер ********** за място на потребление:
гр. Б.***с ИТН 2543901 е начислена електрическа енергия за 274 кВтч на стойност
48.76 лева. С фактура №**********/09.02.2017/л. 14-15/ на получател на услугата Г.С.П., за период
03.01.2017 г.-02.02.2017г. за клиентски номер ********** за място на
потребление: гр. Б.********* с ИТН 2543901 е начислена електрическа енергия за
977 кВтч на стойност 168.92 лева. С фактура
№**********/09.03.2017/л. 16-17/ на
получател на услугата Г.С.П., за период 03.02.2017 г.-02.03.2017г. за
клиентски номер ********** за място на потребление: гр. Б.*** №3 с ИТН 2543901
е начислена електрическа енергия за 214 кВтч на стойност 37.58 лева.
Представена
е справка от кадастралната карта за имот с идентификатор 07079.826.134/л. 44/,
видно от която в имот с идентификатор 07079.826.134 се намират четири сгради
съответно с идентификатори 07079.826.134.1, 07079.826.134.2, 07079.826.134.3 и
07079.826.134.4.
По делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице Г.Г. е посочил, че доставчикът
"ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД с ЕИК: *********, е открил на
получателя на услугата на обект в Б.***, с ИТН - 2543901, Г.С.П., клиентски №
**********. За периода от
03.12.2016./02.03.2017. са издадени данъчни фактури №№ **********/09.01.2017,
**********/09.02.2017 и **********/09.03.2017 на предходният собственик Г.С.П.,
клиентски № **********. Фактурите,
издадени за периода от 09.01.2017 до 09.03.2017, са осчетоводени в отчетните
регистри по чл.124 от ЗДДС на ищеца, а именно в Дневник за продажбите - за
всеки един данъчен период, в Справка-декларация по ЗДДС - за всеки един данъчен
период и начисленият ДДС (20 %) по всяка една издадена фактура в общ размер на
42,54 лева е осчетоводен като задължение към републиканският бюджет по сметка
453/2/ Начислен ДДС по продажбите. Издадените 3 броя фактури са осчетоводени при доставчика/ищец по дебита на
сметка 411/Клиенти, аналитична партида Г.С.П., клиентски № **********. Дължимата
цена за консумирана ел.енергия и достъп до мрежата по процесиите фактури,
съгласно решенията на КЕВР за всеки отделен ценови период са изчислени
правилно.
По делото е
назначена и съдебно-техническа експертиза. Вещото лице Т.С. е посочил, че за
периода 23.12.2016 г до 22.03.2017 г както и преди този период има доставена
ел. енергия. Електромера е бил отчитан от отчетник. Доставените количества
съвпадат с отчетените такива. Електромерът се е отчитал на клиентски номер ********** на Г.П. който е
починал 2011 г. с ИТН 2543901. Клиентския номер на това ИТН е сменен на 07.2019
г с ********** на Н.Н.. През
процесния период 23.12.2016 г до 22.03.2017
електромерът е бил отчитан
от отчетник. Към момента електромера на ИТН2543901 се отчита дистанционно. Подменен
е на 1.09.2020 г с марка АДД с № 12982995. Процесният електромер, по който са
отчитани количествата изразходвана ел енергия, е бил подменен в периода
07.2017г. с нов .Имал е необходимите знаци за преминала проверка и срок на
годност 6 години.
В съдебно заседание вещото лице сочи, че е посетил на
място имота и ИТН, посочено в делото съответства на това на посетения обект.
Сочи, че става въпрос за къща в предната част на имота, а в задната част към
настоящия момент има изкоп.
Правното
основание на исковете е в разпоредбите на чл.422 вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр.
чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Съгласно
нормата на чл.92 от ЗЕ (изм. и доп. – ДВ, бр. 74 от 2006 г., изм., бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) страни по сделките с електрическа енергия са:
обществен доставчик на електрическа енергия; краен снабдител на електрическа
енергия; производител; краен клиент; оператор на електропреносната мрежа;
оператор на електроразпределителна мрежа; търговец на електрическа енергия;
доставчик от последна инстанция; координатор на балансираща група; оператор на
борсов пазар на електрическа енергия.
Понятието
„краен клиент“ е определено в §1 т.27г (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) като клиент, който купува електрическа енергия или природен газ
за собствено ползване, а понятието „клиент“ – в §1 т.27б (обн. ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) като клиент на едро или краен клиент на
енергия или природен газ, включително предприятие за природен газ, което купува
природен газ. Следва да се съобрази и дефиницията, дадена в §1 т.2а (обн. ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), според която „битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
Освен от
Закона за енергетиката процесното правоотношение се регламентира и от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, приети на основание чл.98а ЗЕ, одобрени от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) с Решение № ОУ –
13/10.05.2008г.
Според чл.1, т.4 от Общите условия
на ЕВН, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице,
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа на ”ЕВН България Електроразпределение” съгласно действащото
законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.
Следователно според общите условия ответникът е клиент на ищцовото дружество,
доколкото е собственик на имота още от 11.12.2014г. съгласно представения по
делото нотариален акт. Следователно съдът намира, че ответникът е в
облигационна връзка с дружеството по силата на общите условия. Без значение е
по-късното заявление за смяна на партидата и възраженията относно идентичността
на продавачите на имота и титуляра по предходната партида на имота.
Съгласно чл.98б, ал.4 ЗЕ и чл.98а, ал.4 ЗЕ, публикуваните
общи условия влизат в сила за потребителите, без да е необходимо изрично
приемане, като в чл.98а, ал.5 ЗЕ e предвидена възможност в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в
което да предложат специални условия, като ако същите се приемат, това се
отразява в допълнително писмено споразумение. Ответникът не твърди и не
установява да е заявил несъгласие с публикуваните Общи условия и да е предложил
специални такива съобразно дадената от закона възможност.
Доказва се по делото, че за процесния период ищецът е
доставил електрическа енергия за имота и тя е потребена от ответника.
Изготвената икономическа експертиза е дала заключение, че издадените фактури са
осчетоводени и липса плащане. Фактурираната ел.енергия е правилно остойностена
с единични цени по решение на КЕВР.
Изготвената техническа експертиза от своя страна е дала
заключение, че в имота на ответника има монтиран електромер, имащ
съответните знаци за преминала проверка и срок на годност
и се отнася към процесната измервателна точка -2543901.
При тези факти и
като кредитира изцяло експертизите, БРС намира, че за процесния период е била
доставена от ищеца ел.енергия за сумата от 252.26 лева.
Съобразно Тълкувателно решение №3/18.05.2012 г. по тълк.
д. №3/2011 на ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Вземанията на ищеца-електроснабдително дружество се
явяват периодични плащания и по отношение на тях се прилага тригодишна давност.
Ето защо основателно се явява възражението на ответника за погасяване по
давност на сумата от 48.76 лева- цена на електрическа енергия по фактура №№
**********/09.01.2017г. Посоченият падеж в същата е 20.01.2017 г., а
заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано в съда на 23.01.2020г. с дата на
пощенското клеймо 22.01.2020 г.
Ето защо искът е частично основателен и следва да се
уважи частично, като се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 206.50 лева главница, а за горницата до 255.26 лева да бъде отхвърлен.
Частичната му основателност, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД,
има за своя закономерна последица частична основателност на акцесорния иск – за
дължимост на мораторна лихва. На основание чл.162 от ГПК, съдът определя
размера ѝ на 62.93 лв., начислена върху всяко месечно задължение, за
периода от 21.02.2017 год. до 22.01.2020 г. Основателен е и искът за законната
лихва върху стойността на доставената електрическа енергия, начиная от
предявяване на иска – 22.01.2020 г. /арг. чл. 422, ал.1 от ГПК/, до
окончателното плащане.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД се следват
деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, съобразно
основателната част от исковете, възлиза на 686.51 лв., в т.ч. държавна такса,
депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1
от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Дължими са частично и разноските, сторени от ищцовото
дружество в производството по ч.гр.д. № 411/ 2020 год., до размера от 60.67 лв.
Водим от
горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че
Н.Й.Н. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** дължи на „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД – гр.Пловдив, ЕИК: ********* сумата
от 206.50 лева - стойността на доставена и потребена
електрическа енергия за периода
03.01.2017г. - 02.03.2017г.; 62.93
лева - обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва за периода 21.02.2017г. - 22.01.2020г. и законна
лихва върху главницата от 206.50 лева от подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на 23.01.2020г. до изплащането на вземането, за
които вземания по ч.гр.д. № 411 / 2020г. на БРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница, за горницата над уважения до пълния предявен
размер от 255.26 лв.; иска за мораторна лихва - за горницата над уважения до
пълния предявен размер от 75.69лв., както и иска за законна лихва върху
неоснователния размер на главницата.
ОСЪЖДА Н.Й.Н. с ЕГН ********** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД – гр.Пловдив,
ЕИК: ********* деловодни разноски за
производството по ч.гр.д. № 411/ 2020 г. на БРС в размер на 60.67 лв., както и за настоящото
производство, в размер на 686.51 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.