Решение по дело №67296/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7165
Дата: 18 април 2024 г. (в сила от 18 април 2024 г.)
Съдия: Господин Стоянов Тонев
Дело: 20221110167296
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7165
гр. София, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря Б.ХР.Р.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20221110167296
по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ВК - В” ООД срещу
К. Х. М..
С исковата молба „ВК - В” ООД е предявило срещу К. Х. М. по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите /ЗВ/.
С молба-уточнение от 09.01.2023 г. ищецът е уточнил петитума на иска
си, като претендира да бъде установено, че К. Х. М., ЕГН **********, в
качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с
абонатен номер *****, дъжи на „ВК-В" ООД сума в общ размер на 324,96лв.
(триста двадесет и четири лева и 96 ст.), представляваща остатък от сбор от
главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 03.07.2019г.
до 07.08.2019 г. на адрес гр.В, ул. „ОПП“ бл.75, ап.2; сума в общ размер на
76,55лв. (седемдесет и шест лева и 55ст.), представляваща остатьк от сбор от
обезщетения за забава врху тези главници за периода от 07.08.2019 г. до
04.03.2022 г.; както и законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 19.04.2022г. до окончателното им плащане,
за които суми е издадена заповед от 29.08.2021г. за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 19228/2022г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника по
договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия
и ответникът се явява потребител на доставените до процесия имот ВиК
услуги. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода и отвеждане на
отпадни води) в имота, находящ се на посочения адрес, а ответникът не е
заплатил дължимата цена, както и е изпаднал в забава в плащането й,
доколкото задълженията не са заплатени в 30-дневен срок след датата на
1
фактуриране.
Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, прави
възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва наличието на договорно правоотношение с ищцовото
дружество. Оспорва, че ищцовото дружество не е лицензиран ВиК оператор,
Оспорва, че е собственик на водоснабдения имот и че го е ползвал през
процесния период. Оспорва фактурираните от ищеца услуги да са
действително доставени до имота на ответника и да са потребени. Оспорва да
е извършван отчет на доставеното количество вода. Твърди, че
предоставените услуги са били некачествени и негодни, поради което
ответникът не следвало да ги заплаща. Твърди, че задълженията са заплатени.
Оспорва да е изпаднал в забава, поради което и искът за лихва за забава бил
неоснователен.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от справка от Агенция по вписванията К. Х. М. и Т.КР. М.а са
придобило на 21.12.2004 г. имот: апартамент № 2, обл. В, общ. В, гр. В, бул.
„ОПП“ № 75, ет. 2.
Не се твърди и не се доказва по делото К. Х. М. и Т.КР. М.а да са
съпрузи. Не се установява при какви квоти двамата са станали съсобственици
на посочения имот, поради което на основание чл. 30, ал. 2 ЗС съдът намира,
че ответникът е придобил през 2004 г. ½ ид.ч. от описания в исковата молба
недвижим имот.
По делото са приети като писмени доказателства още Решение № Ц-
20/28.12.2018 г. на КЕВР, както и ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор на „ВК - В” ООД, одобрени от ДКЕВР с
решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. – точка 8, които ОУ са приложими към
процесния период.
Представени са 2 бр. констативни протокола № 038/06.11.2018 г. и №
26/07.05.2019 г. за неосигурен достъп за извършване на отчет за периодите
08.05.2018 г. – 06.11.2018 г. и 06.11.2019 г. – 07.05.2019 г. за описания в
исковата молба имоти.
Настоящият състав намира, че тези констативни протоколи са
неотносими към предмета на спора, тъй като видно от молбата-уточнение от
09.01.2023 г. ищецът претендира главници за ползвани и незаплатени В и К
услуги за периода от 03.07.2019 г. до 07.08.2019 г., т.е. за период, следващ
периодите, за които се отнасят представените протоколи.
Следва да се подчертае, че съгласно чл. 24, ал. 4 от ОУ на ищеца „При
отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора
до водомера, и/или при неосигуряване на достъп повече от една година по
реда на чл. 23, ал. 6 и на чл. 24, ал. 3, длъжностното лице съставя протокол,
който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице
отбелязва в протокола трите имена и адреса на свидетеля, който може да бъде
и длъжностно лице на В и К оператора. След съставяне на протокола, В и К
операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл.
49, като за потребители в сгради в режим на етажна собственост, и/или
2
повече от един потребител присъединени към едно водопроводно отклонение,
начисленото количество се ограничава до разликата (общо потребление)
съгласно чл. 25, ал. 2 от Общите условия.“. Съгласно чл. 35, ал. 5 НАРЕДБА
№ 4 ОТ 14 СЕПТЕМВРИ 2004 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА
ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И ЗА ПОЛЗВАНЕ НА
ВОДОСНАБДИТЕЛНИТЕ И КАНАЛИЗАЦИОННИТЕ СИСТЕМИ „При
отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора
до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него
и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите
имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които могат
да бъдат и длъжностни лица на оператора.“
Представените протоколи не притежават реквизитите, изискуеми
съгласно цитираните норми на ОУ на ищеца и Наредба № 4/2004 г. – от тях не
става ясно дали е присъствал един свидетел, а дори и да се приеме, че един от
двамата служители на ищеца, извършили проверката, има качеството на
свидетел – то не е осигурена изискуемата идентификация – не са посочени
ЕГН и адрес на свидетеля.
С оглед на гореизложеното в рамките на процесния период ответникът
се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от процесния имот. В качеството си
на съсобственик ответникът се явява и потребител на ВиК услуги.
Съдът намира обаче, че по делото не е доказано количеството на
предоставените ВиК услуги.
Констативният двустранен протокол от 15.09.2022 г. установява, че към
датата на съставянето му водомерът, монтиран в описания в исковата молба
имот е отчитал показание от 292 м3. От този протокол не се установява
количеството вода, доставено до имота на ответника през процесния период.
Ищецът не е поискал съдебно-техническа експертиза, която да установи
количеството на доставените води до процесния имот. С определението от
14.12.2023 е указано на ищеца, че следва да докаже количеството и
стойността на предоставените ВиК услуги. От представените доказателства не
се установява количеството на доставените ВиК услуги, както и дали то
съответства на начислената стойност на претендираните услуги.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените по реда на чл.422,
ал.1 от ГПК искове за главница с правно основание във вр. с чл.79, ал.1 от
ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователността на главната претенция обуславя и неоснователност
на акцесорната претенция.
Поради това исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.
По разноските
Крайният изход на делото обуславят присъждане на разноски в полза
на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Ответникът не претендира разноски. В производството е представляван
от особен представител, чието възнаграждение е заплатено от ищеца.
Така мотивиран съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВК– В“ ООД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление:гр.В, ул. „П“№33, срещу К. Х. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. В, бул. „ОПП“, бл.75, ет.2, ап.2, обективно
кумулативно съединени искове, предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, с
правно основание във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че К. Х. М. дължи
на „ВК–В“ООД сума в общ размер на 324,96лв. (триста двадесет и четири
лева и 96 ст.), представляваща остатък от сбор от главници за ползвани и
незаплатени В и К услуги за периода от 03.07.2019г. до 07.08.2019 г. на адрес
гр.В, ул. „ОПП“ бл.75, ап.2; сума в общ размер на 76,55лв. (седемдесет и шест
лева и 55ст.), представляваща остатьк от сбор от обезщетения за забава врху
тези главници за периода от 07.08.2019 г. до 04.03.2022 г.; както и законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда - 19.04.2022г. до окончателното им плащане, за които суми е
издадена заповед от 29.08.2021г. за изпълнение на парично задължение по
ЧГД № 19228/2022г. по описа на СРС.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на преписи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4