№ 388
гр. С., 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20222230200652 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на П. С. П. против наказателно
постановление №F617382/27.09.2021г. на Директора на офис С. на ТД на
НАП- Б., с което на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социално
осигуряване е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за
нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО във връзка с чл.4, ал.1, т.2, б. „а“ от
Наредба №Н- 13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените лица при тях, както и самоосигуряващите се лица. Моли да бъде
отменено обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно и своевременно призован се явява лично в
съдебно заседание. Моли съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно
призован се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който
счита наказателното постановление за законосъобразно и моли съда да го
потвърди. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят бил самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2
от КСО. Като самоосигуряващо се лице е следвало да подаде в компетентната
териториална дирекция на НАП данни с декларация образец №1 относно
„Данни за осигуреното лице“ за месец декември 2020г. Това е следвало да
стори в законоустановения срок по чл.4, ал.1, т.2, б. „а“ от Наредба №Н- 13 от
1
17.12.2019г., издадена от Министъра на финансите, а именно до 25- то число
на месеца следващ месеца, за който се отнасят данните. Тази декларация
образец 1 за месец декември 2020г. е била подадена по електронен път с КЕП
и входирана с протокол с вх. №20000213048636/14.04.2021г. Тъй като
декларацията не е била подадена до крайния срок за месец декември 2020г. до
25.01.2021г. служител от ТД на НАП- гр. Б., офис С., св. Н. Н. Х. за
извършеното нарушение съставила на жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение. Свидетели по съставянето на акта станали
колегите й, свидетелите П. Д. С. и М. Т. Т.. При предявяването на акта за
установяване на административно нарушение на 25.08.2022г. жалбоподателят
вписал възражения по същия, които били преценени като неоснователни.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение, впоследствие директорът на офиса в гр. С. на ТД на НАП- гр. Б.
издал обжалваното наказателно постановление като наложил на
жалбоподателя на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в 14- дневния преклузивен срок от
лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е
основателна.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели изцяло, тъй
като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към
предмета на делото.
Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.
Безспорно се установи от приложените по делото доказателства
извършеното от жалбоподателя нарушение на закона, тъй като той като
самоосигуряващо се лице е следвало да подаде в офиса в гр. С. на
Териториалната дирекция на НАП- гр. Б. декларация образец 1 за месец
декември 2020г. Тази декларация е следвало да бъде подадена до 25.01.2021г.,
тъй като това е срокът определен в чл.4, ал.1, т.2, б. „а“ от Наредба №Н-
13/17.12.2019г., издадена от Министъра на финансите. Това не е било
направено в този срок, а от показанията на разпитаните свидетели е видно, че
декларацията образец 1 за месец декември 2020г. е била подадена от данъчно
задълженото лице на 14.04.2021г. и е била приета с посочения по- горе
протокол с входящ номер 20000213048636/14.04.2021г. Съдът намира, че като
не е била подадена въпросната декларация в предвидения от закона 25-
дневен срок е била нарушена разпоредбата на чл.5, ал. 4, т. 1 от КСО.
Неправилно обаче наказващият орган не е преценил, че се касае за
нарушение, което може да се квалифицира като „маловажен случай“ по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. С извършеното нарушение липсва реално
нанесена щета за фискалната система, декларацията образец 1 е подадена със
2
закъснение, при което общественоопасните последици за обществото са
ограничени до минимум, освен това с оглед липсата на данни за повторност
на нарушението, характерът на деянието, при което закъснението в
подаването на декларация образец 1 не е довело до неблагоприятни
последици за фиска съдът намира, че изпълнителното деяние не засяга
съществено целите и предмета на кодекса за социално осигуряване и покрива
белезите на „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В настоящия
случай следва да се вземе предвид и обстоятелството, че жалбоподателят е
претърпял операция и последващо лечение в Германия в периода, в който е
следвало да изпълни задължението си по КСО, което се потвърждава от
съдържанието на представеното и прието като доказателство по делото
Експертно решение №91741/88/11.05.2022г. на ТЕЛК на „МБАЛ Д- р Иван
Селимински-С.“ АД. На административнонаказващия орган е предоставена
възможност да освободи от административна отговорност извършителя в
случаите на „маловажност“ на нарушението и това е било възможно в
настоящия случай, при вписаното възражение от жалбоподателя при
предявяването на акта за установяване на административно нарушение.
Прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да се базира на
преценка по целесъобразност. В този смисъл, при маловажни случаи на
административни нарушения административнонаказващият орган следва да
приложи чл. 28 от ЗАНН. В настоящия случай компетентният орган не е
отчел степента и тежестта на извършеното нарушение и макар, че наложената
санкция е в предвидения от закона минимален размер, същата се явява тежка
за жалбоподателя и би изиграла отрицателно въздействие върху него, вместо
да осъществи целите на административното наказание. Съдът счита, че е
следвало административнонаказващият орган да предупреди нарушителя, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №F617382/27.09.2021г. на директора на офиса в гр. С. на
ТД на НАП- Б., с което на П. С. П. с ЕГН ********** на основание чл.355,
ал.1 от КСО е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50
(петдесет) лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО във връзка с чл.4, ал.1,
т.2, б. „а“ от Наредба №Н- 13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените лица при тях, както и самоосигуряващите се
лица като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПРЕДУПРЕЖДАВА П. С. П. с ЕГН **********, че при извършване на
3
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4