Присъда по дело №661/2024 на Апелативен съд - София

Мотиви по ВНОХД № 661/2024г. на САС, 7 състав

С присъда № 186 ОТ 23.11.2023г. по НОХД № 2935/22г. Софийски градски съд, НО,
1 състав е признал подсъдимия М. В. Я. /със снета по делото самоличност/ за виновен в
това, че на 03.07.2020г. около 16,00 часа в гр.София, на ул.„***“ № *, без надлежно
разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/ разпространил като предал на Л. С. Г. високорисково наркотично вещество,
включено в Списък 1 - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарна медицина“ - Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС 293/27.10.2011 г.
/Дв. бр. 87/04.11.2011г./ на основание изменението на чл.3, ал.2 и ал.3 ЗКНВП, а именно
MDMA със съдържание на наркотичния компонент MDMA - 28 % с общо нето тегло 22,05
грама, на стойност 882,00 /осемстотин осемдесет и два лева/ лева, поради което и на
основание чл.354а, ал.1, изр.1, предл.1, алт.1, вр. с чл.54 от НК го е осъдил на наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 2 (две) години, както и наказание „Глоба“ в размер на 5
000,00 /пет хиляди/ лева.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът е определил така наложеното
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години на подсъдимия М. В. Я. да бъде
изтърпяно при първоначален „Общ“ режим“.
На основание чл.68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието
„Лишаване от свобода“ в размер на 6 /шест/ месеца, наложено на подсъдимия М. В. Я. по
НОХД № 1674/2018г. по описа на Районен съд-Благоевград.
На основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС съдът е определил така приведеното в
изпълнение наказание „Лишаване от свобода” в размер на 6 /шест/ месеца да бъде изтърпяно
от подсъдимия М. В. Я. при първоначален „Общ“ режим.
На основание чл.354а, ал.6, във вр. с ал.1, във вр. с чл.53, ал.2, буква „а” от НК
съдът е отнел в полза на държавата иззетите по делото наркотични вещества, които след
влизане на присъдата в сила следва да бъдат унищожени, а приложените по делото
транспортни опаковки, следва да останат на съхранение по делото и е върнал на подсъдимия
М. В. Я. вещественото доказателство предадено на 03.07.2020г. с протокол за доброволно
предаване - именно 1 /един/ брой мобилен апарат марка „Самсунг“.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия М. В. Я. да заплати
направените по делото разноски в размер на 1 270,00 /хиляда двеста и седемдесет лева/ лева
по сметка на СГС.
В законния срок против присъдата на Софийски градски съд е постъпила въззивна
жалба от адв.В. А. – защитник на подсъдимия М. В. Я.. В жалбата се поддържа, че присъдата
е незаконосъобразна и неправилна, постановена при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, неправилно приложение на закона и при явна
несправедливост на наложеното наказание. Сочи, че присъдата почива на предположения,
тъй като от събрания доказателствен материал не се установявала по безспорен начин
виновността на подсъдимия.Съдът не бил подложил на обстоен анализ всички
доказателства по делото, което ставало причина за неправилност на фактическите и правни
изводи.Наложеното наказание било завишено, тъй като не били отчетени всички
смекчаващи отговорността обстоятелства. Моли да бъде отменена присъдата или делото
бъде върнато за ново разглеждане от друг състав или бъде намалено наложеното на Я.
наказание.
В допълнение към въззивната жалба жалбоподателят сочи, че съдът е допуснал
1

съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на
защита на подс.Я., тъй като не е положил нужните усилия за разкриване на обективната
истина. Изводът за доказаност на авторството на деянието се основавал на неговите
обяснения и тяхното отхвърляне, а не на анализ на преките доказателства за държане или
разпространение на инкриминираните наркотични вещества. Поддържа, че съдебното
производство не било проведено всестранно, обективно и при пълно изясняване на всички
релевантни за предмета на делото обстоятелства. Виновността на лицето не била безспорно
и категорично доказана, а се основавала на предположения и догадки и почивала на
доказателства и доказателствени средства, които не са едностранчиви и си противоречат с
останалите събрани по делото такива. Били отхвърлени доказателствени искания, които биха
довели до изясняване на фактическата обстановка и правилна преценка на доказателствата.
Сочи, че единствените доказателства в подкрепа на обвинението са показанията на
свидетелите Ф. и С. - полицейските служители, които са били в района на посочения адрес и
са извършили проверка на свид.Г., за да намерят наркотичното вещество. Съдът неправилно
бил кредитирал показанията им, дадени по досъдебното производство, в частта, в която
сочат Я. като лицето хвърлило кутията, тъй като в съдебно заседание двамата не могат да го
разпознаят. Сочи, че от следствен експеримент или експертиза ще се докаже, че те не са
имали видимост към терасата на Я., при което е невъзможно да го разпознаят или дори
видят. Посочва, че в показанията на св.Г. не се съдържали доказателства, че именно подс.Я.
му е предал чрез хвърляне наркотичното вещество. Протоколът за обиска не може да бъде
косвено доказателство. Свидетелите Б., Д. и Д. са били изпратени на мястото много след
хвърлянето на кутията, поради което техните показания не касаят авторството.
Първоначалният отказ за отвори вратата е обясним, тъй като подс.Я. е бил сам с малкото си
дете. Показанията на поемните лица - свид.Н. и Д. не съдържали никаква информация за
инкриминираното деяние.Показанията на свид.И., който е оперативен работник и твърди, че
при оперативна беседа, подс.Я. му бил казал откъде е взел таблетките, не следва да се
разглеждат и кредитират. Показанията на св.А. били превратно предадени, като в тях нямало
никаква информация за конкретното разпространение на инкриминираните вещества.
Поддържа, че наложеното спрямо подс.Я. наказание е завишено.
В закрито заседание по реда на чл.327 и сл. от НПК не са допуснати
от въззивния състав разпит на подсъдимия или събиране на други
доказателствени материали.
В съдебно заседание пред въззивния съд Софийска апелативна
прокуратура, чрез представителя си – прокурор С., поддържа, че жалбата е
неоснователна. Счита, че не се установяват претендираните съществени
нарушения на процесуалните правила, че са събрани достатъчно и безспорни
доказателства относно авторството на деянието, обвинението е доказано,
наложеното наказание е справедливо и моли да бъде потвърдена присъдата.
В съдебно заседание защитата на подсъдимия – адв.А., моли да бъде
отменена присъдата и бъде постановена оправдателна, алтернативно – да бъде
върнато делото за ново разглеждане. Поддържа, че свидетелите Ф. и С. не са
имали възможност да видят подсъдимият да хвърля пакета, а показанията им
относно този факт не са категорични. Сочи като аргумент обстоятелството, че
действия по отношение на лицето са предприети по-късно, след пристигането
на Б. и Д., които са видели лице на терасата. Присъдата не може да почива на
предположения и следва да бъде постановена оправдателна такава. Като
основание за връщане на делото сочи противоречия и непълнота в мотивите на
присъдата. Излага обстоятелства относно личността на подсъдимия, за който
2

е установено чрез експертиза, че е бил наркотично зависим, но понастоящем
се е освободил, работи вече 5 години и няма никакви прояви в периода след
инкриминираната дата.
Подсъдимият Я. в лична защита поддържа казаното от адвоката си, а
в последната си дума няма какво да каже.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на
страните, доказателствата по делото и като провери законността,
обосноваността и правилността на присъдата, намери следното:
В мотивите на атакувания съдебен акт СГС е изложил възприетата
от него фактическа обстановка по делото, изведена от приобщения в хода на
първоинстанционното съдебно следствие доказателствен материал, а именно:
гласни доказателствени средства - обясненията на подсъдимия М. Я., дадени
в хода на съдебното следствие; показанията на свидетелите И. Я., Л. Г., С. А.,
Г. К., Х. М., А. И. и Г. К.; И. Ф., вкл. тези, дадени от него на ДП, прочетени и
приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр. с ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК /л. 45/; И.
С., вкл. тези дадени от него на ДП, прочетени и приобщени по реда на чл.281,
ал.5, вр. с ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК /л. 46/; Ю. Б., вкл.тези, дадени от него на
ДП, прочетени и приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр. с ал.1, т.1 и т.2, пр.2
НПК /л. 64/; М. Д., вкл. тези, дадени от него на ДП, прочетени и приобщени
по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2, пр.2 НПК /л. 65/; А. Н., вкл. тези, дадени
от него на ДП, прочетени и приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 и
т.2, пр.2 НПК /л.29/; Д. Д., вкл. тези, дадени от него на ДП, прочетени и
приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 НПК /л.31-32/; проведените в
хода на съдебното следствие на основание чл.143 НПК очни ставки между
свидетелите Л. Г. и А. И. и между подсъдимия М. Я. и свидетеля И. Ф.;
писмените доказателствени средства - протоколи за обиск и изземване в
неотложни случаи /л. 17-18, л. 25-26 от ДП/; протоколи за претърсване и
изземване в неотложни случаи /л. 19-20, л. 21-22, л. 23-24, л. 27-28, л.53-54, л.
55-56, л. 61-62 от ДП/; писмени доказателства - протоколи за доброволно
предаване /л.47, л.146 от ДП/, справки за съдимост, ведно с бюлетини за
съдимост на подсъдимия М. Я. и на свидетелите Л. Г. и С. А.; протоколно
определение от 08.12.2023 г., с което е одобрено споразумение за прекратяване
на наказателното производство по отношение на А. Д. И., постановено по
нохд № 5237/2022 г. по описа на СГС, НО, 11 състав; писмени документи,
приложени към писмо с изх. № РКП23-ДИ11-79- (1)/24.02.2023 г. на СО,
район „Красна поляна“ /л. 220-228 от съдебното следствие/; писмени
медицински документи за подсъдимия М. Я., съхранявани в „ГПИСПП-Коев и
Сие“ ООД, гр. София /л. 277-317 от съдебното следствие/; справка за трудови
договори по отношение на свидетелката И. Я. /л.359-360 от съдебното
следствие/; писмо от 13.11.2023 г. на „Максимум 69“ ООД /л. 367-371 от
съдебното следствие/; справка с per. № 227000-12056/10.11.2023 г. на 03 РУ
СДВР /л. 377-380 от съдебното следствие/; способи на доказване -
заключението по изготвената съдебно физикохимична експертиза по протокол
№ 511-Х/2020/21.12.2020г. /л.166-168 от ДП/; заключението по изготвената
3

съдебно оценителна експертиза /л.173-178 от ДП/; протокол за оглед на
веществени доказателства /л.223-2256 от ДП/; заключението на изготвената
комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза по отношение
на подсъдимия М. Я. /л. 325- 344 от съдебното следствие/, както и всички
приложени, представени и приети по делото писмени доказателства.
По своя обем и пълнота описаните доказателства са напълно достатъчни за
установяване на включените в предмета на делото обстоятелства, значими за правилното му
решаване. Доколкото някои от доказателствените източници не са интерпретирани правилно,
а значението на установените посредством тях фактически обстоятелства е останало
недооценено, САС намира за необходимо да изложи в хронологичен ред фактологията по
делото, така както я счита за установена по делото.
Така контролиращата инстанция намери за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият М. В. Я. е роден на ********г. в гр.***, българин, български
гражданин, осъждан, неженен, със средно образование, работи като телефонен техник в
„БТК“ ЕАД, с постоянен адрес: гр. ***, ул.„***“ № *, ет. *, ап. * и настоящ адрес гр. ***, кв.
„***”, ул.„***“ № 2, ЕГН **********.
На 03.07.2020г., за времето от 07,00 часа до 19,00 часа, полицейските служители -
свидетелите И. Ф. и И. С. били назначени като автопатрул ППГ-361, при 03 РУ СДВР,
обхващащ района на ж.к.„Красна поляна”, ж.к.„Сердика”, ж.к.„Гевгелийски”, ж.к.„Света
Троица”, ж.к. „Разсадника” и Центъра на град София.
Около 16,00 часа на 03.07.2020г., двамата свидетели Ф. и С. се намирали на ул.
„***”, пред № *, находящ се в ж.к. „Красна поляна”, когато пред лекият автомобил,
маркиран с надпис „Полиция“, в който двамата се намирали, паднал пакет. Свидетелите Ф. и
С. възприели падането на пакета, но не успели да видят точно от къде /кой етаж, балкон на
блока/, както и персонално от кой, е изхвърлен пакета.
В същия момент, и пред същия адрес, се намирало лице от мъжки пол, което взело
бързо хвърления пакет, прибрал го в късите си панталони и се качил в лек автомобил марка
„Тойота”, модел „Аурис” с peг. № ********, който бил паркиран на обособено за това място
пред № 23 на ул.„***”, в близост до процесното място. Преди да успее да стартира
автомобила и да потегли с него, бил спрян за проверка от полицейските служители Ф. и С..
При извършената на лицето полицейска проверка, същото било установено като свидетеля
Л. С. Г.. Същият заявил на двамата полицаи, че е изпратен на процесното място от свой
приятел, за да вземе процесната кутия, в която има наркотични вещества.
Свидетелите Ф. и С. докладвали за случая на ОДЧ при 03 РУ СДВР, след което на
инкриминираното място била изпратена дежурна оперативна група, в която били включени
Ю. Б., М. Д. и Л. Д., в качеството им на оперативни работници в 01 криминална група,
сектор „Противодействие на криминалната престъпност”, при 03 РУ СДВР.
На свидетеля Л. С. Г. бил извършен обиск в присъствието на поемните лица -
свидетелите А. Н. и Д. Д., за което процесуално следствено действие бил съставен протокол
за обиск и изземване в неотложни случаи. При извършеното действие в Г. била намерена и
иззета кутия от цигари с надпис „DUNHILL”, която била поставена между ластика и тялото
на долното му бельо отзад. В иззетата кутия от цигари се намерил полиетиленов плик,
съдържащ 50 /петдесет/ броя бежови на цвят таблетки с шестоъгълна форма, с маркировка
от две букви и череп от двете им страни. Намерените и иззети от свидетеля Г. вещества и
предмети били запечатани в присъствието на двете поемни лица. За намерените вещества и
4

предмети свидетеля Г. посочил в съставения протокол, че намерените у него таблетки са му
били хвърлени от балкон, от лице, което той не познава и ги взел. Протоколът за обиск и
изземване бил одобрен по реда на чл. 164, ал. 1 НПК с определение, постановено по нчд №
2374/2020 г. по описа на СГС, НО, 14 състав.
На управляваният от свидетеля Л. Г. лек автомобил марка „Тойота”, модел „Аурис”,
с per. № ******** било извършено действие по претърсване и изземване в присъствието на
поемните лица - свидетелите А. Н. и Д. Д., за което е съставен протокол, одобрен по реда на
чл.161, ал.2 НПК с определение, постановено по НЧД № 2375/2020г. по описа на СГС, НО,
14 състав. При така извършеното процесуално следствено действие не са намерени и иззети
вещи и предмети, притежанието на които да е забранено от закона.
Междувременно подсъдимият Я. се намирал в дома си - апартамент 10, намиращ се
на ул.„***” № *, ет.4, в ж.к. „Красна поляна”. Полицейските служители Б., Д. и Д. се качили
на ет.4 и започнали да звънят и тропат на вратата на апартамент 10. Подсъдимият Я. не
отворил веднага входната врата, независимо от настоятелното звънене на звънеца и
тропането от страна на полицейските служители. След известен период от време на адреса
пристигнала свидетелката И. М. Я. - майка на подсъдимия Я., в присъствието на която
входната врата на процесното жилище била отворена от подсъдимия.
За времето от 17,00 часа до 17,20 часа на 03.07.2020г. в посоченото жилище било
извършено претърсване в присъствието на поемните лица - свидетелите А. Н. и Д. Д.,
обективирано в съставения протокол за претърсване и изземване, при което не са намерени
и иззети забранени за държане вещества и предмети. Протоколът за претърсване и
изземване бил одобрен по реда на чл.161, ал.2 НПК е определение, постановено по нчд №
2376/2020 г. по описа на СГС, НО, 14 състав.
В хода на така проведеното процесуално следствено действие полицейските
служители Б. и Д. провели с М. Я. разузнавателна беседа, при която последният им
съобщил факти и обстоятелства, свързани с намерените у св.Л. Г. таблетки - лицето, от което
ги разпространява, негов съучастник в дейността и мястото, на което се съхраняват
наркотичните вещества.
В резултат на получената от М. Я. оперативна информация, по същото досъдебно
производство били извършени допълнителни процесуално следствените действия -
претърсване и изземване
в стая ***, находяща се на ет. 3 в хотел ***, на адреса ул. „***” № 6, град София, при което
били работеща електронна везна и твърда кафява бучка с неправилна форма, с размери 4x4
см. В хода на извършена разузнавателна беседа със свидетеля А. И., полицейските
служители, установили лицето, чиято собственост са наркотичните вещества – св.С. А.. На
посоченото лице бил извършен обиск, за което е съставен протокол за обиск и изземване,
при който били намерени 1 /един/ брой полиетиленово пликче, тип спейсбек, съдържащо
множество бели бучки с неправилна форма и различна големина; мобилен телефон и
парична сума. Било извършено претърсване на лекият автомобил марка „Ауди”, модел „А3”,
управляван от св.А., за което бил съставен протокол, при което били намерени и иззети -
пликче „спейсбек”, съдържащ бяло прахообразно вещество; множество неупотребявани и с
различна големина пликчета „спейсбек”; работеща електронна везна; лаптоп със зарядно
устройство.
Предвид посочената от свидетеля А. И. информация, че свидетеля С. А. съхранява
наркотични вещества в мазета, находящи се на адреса в град ***, ул.„***“ № * и в обитаван
от него апартамент, находящ се в гр.***, ж.к.„***“, бл. *, вх. *, ет.7, ап.60, били извършени
претърсвания в мазета, находящи се на посочения адрес, при което били намерени и иззети
прозрачни самозалепващи се пликчета; зелена тревиста маса, бяло прахообразно вещество и
бучки бяло вещество; мелничка с остатъци от зелена тревиста маса; тефтер с ръкописен
5

текст. За проведените процесуално следствени действия по претърсване и изземване в
мазета, находящи се на адреса в град ***, ул. „***” № *, били съставени протоколи, които са
одобрени, по реда на чл.161, ал.2 НПК с определения, постановени по нчд № 2380/2020 г. и
нчд № 2381/2020 г. по описа на СГС, НО, 14 състав.
Претърсване и изземване било извършено и в посочения по-горе апартамент,
обитаван от свидетеля С. А., при което не са намерени и иззети вещи, вещества и предмети
от значение за делото.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
физикохимична експертиза по протокол № 511-Х/21.12.2020г., се установява, че в иззетите
на 03.07.2020г. таблетки от свидетеля Л. Г. се доказва наличие на високо рисковото
наркотично вещество MDMA (екстази), което е със съдържание на наркотичния компонент
MDMA от 28 % и нето тегло от 22,05 грама.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно
оценителна експертиза се установява, че стойността на високорисковото наркотично
вещество MDMA (екстази), което е със съдържание на наркотичния компонент MDMA от 28
%, с нето тегло от 22,05 грама, е на стойност от 882,00 лева.
От заключението на допуснатата от съда в хода на съдебното следствие и
изготвена от вещите лица д-р Л. К. и Д. З.- С., комплексна съдебно психиатрична и
психологична експертиза по отношение на подсъдимия М. Я. се установява, че подсъдимия
е диагностициран с психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на
кокаин. Синдром на зависимост. Психични и поведенчески разстройства дължащи се на
употребата на алкохол. Вредна употреба. По негови данни вещите лица са установили, че е
започнал да употребява психоактивни вещества от 18 годишна възраст, като е пробвал почти
всички известни наркотични вещества, но най-дълго време е ползвал кокаин, поради което е
развил психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на кокаин.
Синдром на зависимост. Вещите лица са заключили, въз основа на изследваната от тях
медицинска документация за подсъдимия Я., че същия към дата 03.07.2020 г. е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и че
психичното му състояние към момента на прегледа му позволява да участва в настоящото
дело. Подсъдимия Я., считано от 02.12.2022г. провежда доброволно медикаментозно лечение
за наркотичната си зависимост с Велаксин и Грандаксин, като пациент на ГПИСПП „Коев и
Мутишев“ и успоредно с него провежда психотерапевтични сесии, което лечение
продължава и към датата на изготвяне на експертизата. Установено е, че подсъдимия има
три отрицателни теста вследствие на лечението, което му се провежда, както и че от около
месец не употребява наркотични вещества. Вещите лица са заключил, че не е необходимо
провеждане на специализирано лечение по отношение на подсъдимия Я., защото той
провежда такова. На последно място вещите лица посочват, че установената при подсъдимия
Я. зависимост към кокаин и вредна употреба на алкохол са съвместими с престой в местата
за лишаване от свобода.
Основните възражения по фактологията, залегнали в жалбата на
защитата на подсъдимия са насочени срещу възприетите от СГС фактически
положения относно авторството на престъплението.
Въззивният съд намери тези оплаквания за основателни и прие, че
въпросът за авторството на деянието не е разрешен правилно.
Първостепенният съд е преценил едностранчиво доказателствените
материали, тълкувал ги е превратно, като е заместил обективната липса на
положителни доказателства за участието на подсъдимия в престъплението с
недопустими за наказателния процес предположения.
6

Следва да се посочи, че първоинстанционният съд е положил
максимални доказателствени усилия за установяване авторството на
инкриминираното деяние, но е направил незаконосъобразни фактически
изводи.Изложената фактология на събитията обуславя ясен извод, че по
делото липсват преки доказателства, които да подкрепят обвинителната теза.
Показанията на разпитаните по делото свидетели по сигурен начин изясняват
по несъмнен начин единствено кога и при какви обстоятелства
инкриминираното наркотично вещество се е озовало на земята, на ул.„***“ №
*, респ. във владение на св.Л.Г.. Доказателства в тази насока се съдържат в
показанията на свидетелите Ф. и С. – полицейски служители, осъществяващи
автопатрул в района на местопроизшествието. И двамата са категорични, че са
видели пакетът да пада на земята, след което да го взема момче, което се качва
в автомобила си. В резултат на незабавната полицейска проверка било
установено лицето-получател – св.Л.Г., а след това, че въпросния пакет
съдържа забранени вещества, наложило докладването на случая на ОДЧ за
извършване на процесуално-следствени действия.
Въззивната инстанция не се съгласява с направения от СГС извод, че
свидетелите Л.Г., И. Ф. и И. С. са „очевидци на извършените от подсъдимия Я.
процесни действия на инкриминираните по делото дата, време и място…“.
Съдът е отчел наличието на непълнота и противоречие между показанията,
които свидетелите Ф. и С. са давали на двете фази на процеса, обстоятелство
което законосъобразно е наложило приобщаването на разпитите им от
досъдебното производство по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Извършеният анализ на тези доказателствени източници, обаче е неправилен.
Така, в показанията си дадени пред съда, св.Ф. е заявил, че е възприел
подсъдимия да изхвърля пакета от 3-4 етаж, а св.С. – че подсъдимият е бил на
терасата, но не може да каже дали той е изхвърлил пакета, тъй като не е видял
самото изхвърляне. В показанията си от досъдебното производство и двамата
свидетели са заявили, че не са видели изхвърлянето на пакета и лицето , а
само етажа, от който е направено – трети или четвърти. Обяснили са по какъв
начин се е достигнало до локализиране на апартамента, обитаван от
подсъдимия – информация, съобщена им от св.Г.. При разпита си след
прочитане на показанията му от досъдебното производство, св.Ф. е направил
следното уточнение: “Ние сме видели за секунди отгоре лице от мъжки пол и
след като той /Г., бел.моя/ е казал, че е от 4-ти етаж и затова сме се качили. Кой
точно го е хвърлил тогава не знаехме. За секунди виждаме лицето, след което
се скрива. Категорично не мога да кажа, че съм видял който и да било.“.
Доказателства за конкретното лице, което е изхвърлило пакета, не могат да
бъдат открити и в показанията на св.Л.Г., който в разпита си е бил
категоричен, че не познава подсъдимия, че пакетът е паднал пред него и не е
видял кой го е изхвърлил. Във връзка с мястото, откъдето е бил изхвърлен
пакета, свидетелят е заявил следното: “Не видях от къде беше изхвърлена тази
кутия“ и “Видях една кутия да пада и не видях от кой етаж.“. Следователно,
показанията на този свидетел по никакъв начин не кореспондират на тези на
7

полицейските служители и не подкрепят възприетия от СГС извод относно
лицето и мястото, от което е хвърлен предметът. В мотивите на присъдата си
СГС е направил подробен анализ на посочените гласни доказателствени
източници, но неправилно, дори некоректно е интерпретирал съдържащата се
в тях информация. След като е кредитирал показанията, които свидетелите Ф.
и С. са давали на досъдебното производство, като по-близкостоящи до
събитието, отчитайки естеството на работата им и изтеклия период от време,
напълно произволно първият съд е приел, че в тези именно показания се
съдържа информация относно авторството на деянието в лицето на подс.Я..
Внимателният прочит на тези разпити /л.45 и л.46 от д.пр./ показва, че
свидетелите са се ангажирали единствено с етажа, от който предметът е
паднал – трети или четвърти. Липсата на конкретика относно мястото – етаж
или ап., от което е хвърлен пакета, не може да бъде преодоляна посредством
показанията на Св.Г., който по никакъв начин в собствените си показания не се
е ангажирал с такава информация.
Ползваните за мотивиране на присъдата показания на оперативните работници Ю.
Б. /л.164-166 от н.о.х.д./ и М. Д. /л.192 н.о.х.д./ макар и да са били допустими към момента
на събирането им (в о.с.з. на 15.12.2022г. и 07.02.23г.) и тяхната оценка по същество от
първата инстанция, последващите изменения в чл.118, ал.2 НПК (ДВ, бр. 18/24 г.) налагат
понастоящем изключването им от доказателствената съвкупност. Така е, защото
новоприетите процесуални норми имат действие занапред и по неприключили наказателни
производства (чл.3 НПК), а с актуалната редакция на чл.118, ал.2 НПК е въведена забрана
изобщо посочените лица да бъдат разпитвани като свидетели. От прочетените в съдебното
следствие техни показания, дадени пред разследващия орган /л.46 и л.64 от д.п.), чиято
достоверност те са потвърдили, става ясно, че част от оперативната работа на въпросните
служители на МВР по разглеждания случай е включвала и „разузнавателни беседи“ по
смисъла на чл.10, ал.1, т.1 ЗМВР. И точно на това основание за тях вече важи забрана, че
длъжностни лица от тази категория „не могат да бъдат свидетели“.
Изключването на показанията на Б. и Д. компрометира като цяло несъмнената
доказаност на обвинението, доколкото от съвкупния анализ на останалите свидетелски
показания не могат да бъдат изведени уличаващи подс.Я. факти относно неговата
съпричастност към инкриминираното деяние.
Въззивният съд прие, че вътрешното убеждение на първия съд, че
именно подс.Я. е лицето, което е разпространило инкриминираното вещество,
не почива на факти, които по категоричен начин изясняват авторството на
деянието, така както изисква разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК, тъй като по
делото липсват преки или косвени гласни доказателства, които да могат
валидно да обосноват такъв извод. За да даде отрицателен отговор на този
първостепенен по значението си въпрос, настоящият състав изключи от
доказателствата различните предположения и умозаключения на разпитаните
по делото лица, като недостоверен източник на информация, доколкото те не
възпроизвеждат техни непосредствени впечатления от случилото се. В този
смисъл САС не даде вяра на показанията на полицейските служители Ф. и С.,
в частта им, в която насочват подозрението към подсъдимия, позовавайки се
възможен етаж, от който е изхвърлен пакета. Касае се за сграда с немалък
брой апартаменти и живущи в нея лица. При положение, че категоричен
8

отговор относно авторството на деянието не може да бъде извлечен от
показанията на свидетели, които да са видели, възприели и разпознали
подсъдимия като лицето изхвърлило пакета, обвинението не е доказано по
несъмнен начин.
Не могат да бъдат аргумент в подкрепа на обвинението
приобщените по делото доказателства за противоправната дейност на лицата
А. и И.. Първият съд е отделил значително място в мотивите на присъдата си
за описване на фактологията, свързана с претърсването на имоти, обитавани
от посочените лица, респ. откриването в тях на наркотични вещества.
Съображенията, с които се прави връзка между деятелността на тези лица и
инкриминираното поведение на подс.Я., са доказателствено необезпечени, тъй
като в показанията на посочените свидетели не се съдържат никакви данни за
конкретно повдигнатото обвинение. Всякакви други твърдения по принцип за
негова връзка с дейност по употреба, държане или разпространение на
наркотични вещества, нямат правна стойност и не могат да бъдат в подкрепа
на обвинението.
По изложените съображения и с оглед на обективно съществуващите
по делото доказателствени материали въззивната инстанция не може да
приеме, че на 03.07.2020г. около 16,00 часа в гр.***, на ул.„***“ № *, подс.Я.
без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ е разпространил, като предал на Л. С. Г.,
високорисково наркотично вещество MDMA със съдържание на наркотичния
компонент MDMA - 28 % с общо нето тегло 22,05 грама, на стойност 882,00
лева.
Ето защо САС призна подс.М. Я. за невинен и го оправда по
обвинението му по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.1, алт.1 от НК.
При този изход на делото контролиращият съд отмени присъдата на
СГС и в частта относно разноските по делото, за които подс.Я. е осъден – 1
270 лева направени в наказателното производство, които следва на основание
чл.190, ал.1 от НПК да останат за сметка на държавата.
Оправдаването на подс.Я. изцяло по повдигнатото му обвинение има
за последица отпадане на необходимостта от приложението на чл.57 от
ЗИНЗС, както и на чл.68, ал.1 от НК. Доколкото приложението на посочените
разпоредби има акцесорен характер по отношение на осъждането с налагане
на наказание лишаване от свобода, тяхното прилагане отпада по силата на
самото оправдаване на подсъдимия, без да е необходима изрична отмяна на
присъдата в тази й част.
САС потвърди присъдата на СГС в частта, с която съдът е отнел в
полза на държавата иззетите по делото наркотични вещества, чието държане е
забранено, които след влизане на присъдата в сила следва да бъдат
унищожени, а приложените по делото транспортни опаковки, следва да
останат на съхранение по делото, и в частта, с която е върнал на подсъдимия
М. В. Я. вещественото доказателство предадено на 03.07.2020г. с протокол за
9

доброволно предаване - именно 1 /един/ брой мобилен апарат марка
„Самсунг“.
Воден от горното и на основание чл.334, т.2 и т.6, във вр. чл.336, ал.1,
т.3 и чл.338 от НПК, Софийски апелативен съд, НО, 7 състав постанови
присъдата си.
10

Номер на акта:	22
Дата:	2 октомври 2024 г. (в сила от 28 октомври 2024 г.)
Съдия:	Емилия Колева

Дело:	20241000600661
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 май 2024 г.

Присъда по дело №661/2024 на Апелативен съд - София

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите