РЕШЕНИЕ
№ 104 / 27.11.2019 г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски апелативен съд гражданско отделение
На 23 октомври 2019 г.
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪБИНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ЗЪБОВА
РОСИЦА СТОЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Христова в.гр. дело № 321 по описа за 2019 г. на Апелативен съд – Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по в.гр.дело № 321/2019 г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по реда на чл.258 И СЛ. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от Д. В. Г., представляван от адв. Т., против решение № 246/26.06.2019 г. по гр.дело № 723/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете му против З. К. К. с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата от 86 496 лв, представляваща половина от средствата, вложени за създаване на овощна градина от страните по делото – бивши съпрузи и за законната лихва върху главницата.
Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което исковете да бъдат уважени. Навеждат се оплаквания за допуснати процесуални нарушения – неуказване на страните в доклада, че не са представени доказателства за твърденията им в нарушение на разпоредбата на чл.146, ал.1, т.1 ГПК. По основателността на претенцията се сочи, че ответницата е признала по делото, че средствата за градината са използвани спестяванията на съпрузите. Твърденията й, че плащанията са от сметката й като земеделски производител не опровергават, че се касае за общи влогове съгласно разпоредбата на чл.19 СК, действал към датата на създаване на черешовата градина. Позовава се на практиката на съдилищата и на ВКС, че имуществото, придобито от земеделски производител, не става лично имущество. В този смисъл е и произнасянето на Бургаския окръжен съд по производството по делба между страните на придобитото по време на брака им имущество. Според страната съдът е приел, че не са представени доказателства за получавани от ищеца доходи, но без да оцени признание на ответницата, че той е пенсионер от 2004 г. със солидна пенсия. Фактическите твърдения в исковата молба се потвърждават и от свидетелските показания по делото. След развода, от 2013 г. градината се стопанисва единствено от З. К., която се обогатява за сметка на ищеца от плодоползването, въпреки решението в обратен смисъл по гр.дело № 60/2014 г. по описа на КРС. Цитира се решение № 59/22.04.2010 г. по гр.дело № 387/2009 г. по описа на ВКС относно необходимостта от изравняване след развод на икономически създадено по време на брака неравенство.
Ответната страна, редовно уведомена, не изпраща становище по въззивната жалба.
Бургаският апелативен съд, след цялостен анализ на събраните по делото и в двете инстанции по фактите доказателства приема в рамките на въззивните оплаквания следното:
Страните по делото са бивши съпрузи, чийто сключен на 14.04.1985 година граждански брак е прекратен с влязло в сила решение от 18.05.2013 година по гражданско дело № 351/2013 година на Карнобатски РС.
По време на брака, двамата бивши съпрузи са създали овощна градина въз основа на сключен от единия от съпрузите договор за аренда. По-специално на основание сключения на 30.09.2002 година между Д. Х., А. Х. и Д. Х. от една страна и ответницата З. Г. от друга страна като земеделски производител договор за аренда върху нива от 121.844 декара, находяща се в землището на град К., местност „А.“, представляваща имот № 1* по плана за земеразделяне на град К. е била създадена овощна градина с черешови насаждения. Договорът е сключен за срок от 12 години, като в рамките на неговото действие са били засадени 4557 черешови дръвчета до 2004г. На 09.10.2009 година е бил сключен втори договор за аренда на същата земеделска земя, в който изрично е записано, че трайните насаждения в имота са череши, които са били засадени през 2004 година от арендатора по договора, т. е. от ответницата. Договорът е сключен за 15 стопански години, като е съобразена плододайната възраст на овощните дръвчета.
Доказани са по делото разходи за изграждане на система за капково напояване и ограда - фактури на л. 14 – 32 от делото на обща сума 21 415лв.
Доказани са по делото при огледа на място от вещите лица насаждения от черешови дръвчета, така както са описани в исковата молба, неоспорени по размер и количество от ответната страна, но с констатации,че част от тях са погинали, че не се стопанисват и че градината не се обработва.
Ответницата е регистрирана като земеделски производител от 2002г., факт, по който страните не спорят, възпроизведен и в писмено доказателство на л. 7 от делото.
В подкрепа на своите възражения относно произхода на средствата ответницата е представила писмено доказателство, неоспорено, за получаване на сумата от 5 000лв. авансово срещу предаване на бъдеща продукция/л. 62/
Ищецът е представил доказателства за размер на получено от него обезщетение при пенсиониране и за размер на получаваната от него пенсия/ с въззивната жалба/.
С помощта на комплексна агротехнико-оценъчна експертиза е установено от представеното заключение, прието от съда и неоспорено от страните , че са били засадени 4557 овощни фиданки, от които към огледа на място 1205 броя са сухи, счупени /изрязани/ и изкоренени, при което положение годните за плододаване черешови дръвчета са 3352 броя. Посочено е, че разходите за създаване на овощната градина са в размер на 64 116.99 лева, тези за отглеждане и поддържане в младенческия период 69 175.26 лева или всички разходи по създаване и отглеждане през младенческия период са 133 292.25 лева. Оценката на овощната градена към настоящия момент е 582 425.75 лева. Ориентировъчната средна цена на системата за капково напояване, без проучването за наличието на подземни води е 31 500 лева. Стойността към момента на изграждането на оградата, с която е оградена овощната градина, фургона за охранителите и два броя навеси възлиза на сумата от 12 570 лева.
Последователно, както доктрината, така и тълкувателната практика на ВКС приема, че основателността на иска по чл.59 ЗЗД изисква доказване на следните обстоятелства - увеличаване на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, липса на друга възможност за защита на обеднелият, обедняването и обогатяването да произтичат от едни и същ факт или обща група факти като връзката между тях не е причинно – следствена. Неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да върне само онова, с което се е обогатил, и то само до размера на обедняването, като е дължима по-малката от двете стойности при разлика между тях- вж. ПП ВС №1/79г., решение № 251 от 04.04.2017г по т.д.1023/15г. на ВКС, ІІ т.о. решение 135/17г. по т.д. № 512/16г. на ВКС, ІІ т.о. и т.н., решение № 398/14г. по гр.д. 1933/13г. на ВКС, ІV г.о. и т.н.
В разглеждания случай неоснователното обогатяване се описва като вложени семейни средства от двамата съпрузи за подобрение, изразяващо се в превръщане на предоставената под аренда земеделска земя от 121 дка от нива в овощна градина от черешови дръвчета и капково напояване.
От съдържанието на договорите за аренда от 2002г. и от 2009г. не може да се направи извод, че по отношение на овощната градина в полза на ответницата възникват или се признават каквито и да са имуществени права с изключение на тези върху добива от череши за всяка година, т.е. самата овощна градина е собственост на арендодателите. За да възникне право на обезщетение за неоснователно обогатяване между бивши съпрузи след прекратяване на брака помежду им следва със средствата и усилията на единия съпруг да е увеличено личното имущество на другия.
От анализа на доказателствата в разглеждания случай не може да се направи подобен извод.
По време на брака си страните заедно са взели решение да вложат средства и усилия в обработка на земеделска земя и по този начин да осигуряват средства за семейството – поведение, което изцяло попада в хипотезата на чл. 17 СК, приложим поради това, че бракът им е прекратен при действието му през 2013г.
Тяхно общо е решението да засадят овощни дръвчета на арендованата земя. За да реализират продукцията, при пазарни условия, са разчитали на регистрацията на ответницата като земеделски производител. Не се твърди и не се установява тя да е регистрирана като търговец. В хода на делото/ отговор по чл. 131 ГПК и становище пред настоящата инстанция/ ответницата е заявила, че договорът й с арендодателите е прекратен, което не е оспорено от ищцовата страна и по косвен път може да се приеме за доказано от заключението на назначената комплексна агротехнико-оценъчна експертиза в частта за състоянието на насажденията – към момента на огледа през м. януари 2019г. вещото лице установява остатъци от система за капково напояване, неизвършвана резитба поне от 3 години, наличие на смолотечение по някои дървета, което е симптом за заболяване на дърветата поради нетретиране с препарати, силно заплевени междуредия с височина на плевелите 80-90 см, отсъствие на следи от почвена обработка. При тези констатации на експерта, приети от съда и неоспорени от страните се налага извода, че най- късно от 2016г. овощната градина не се обработва от ответницата, т.е. поне две години преди завеждане на иска по настоящото производство.
С влязло в сила решение № 206 от 31.10.2014г., по г.д. №60/14г. на КРС е отхвърлен искът на ищеца за делба на „плодоползването на овощната градина“.
По делото пред окръжния съд при разпределяне на доказателствената тежест съдът е дал изрични указания на ищеца да представи доказателства за обогатяването на ответницата, без наличие на основание за това, неговия размер, размера на вложените общи средства и размера на средствата с които се е обеднил /определение №1948 от 05.10.2018г./ Въззивната инстанция , на основание чл. 146 ГПК във връзка с наведено оплакване е дала възможност на въззивника да представи доказателства във връзка с оспорения извод на решаващия съд за недоказаност на размера на вложените от него средства. Представеното пред настоящата инстанция доказателство е заповед № 531 от 03.12.2003г. относно размера на определеното на ищеца обезщетение при прекратяване на договор за кадрова военна служба и справка за получаваните пенсии.
При това положение от правна страна въззивният съд достига до следните изводи:
Не се доказва твърдението на ищеца за наличието на подобрение, представляващо овощна градина в нива от 121.844 декара, находяща се в землището на град К., местност „А“, представляваща имот № 1* по плана за земеразделяне на град К., за която е сключен с ответницата договор за аренда, с което ответницата се е обогатила, доколкото тя не притежава свои самостоятелни права върху нея, нито по време на действие на арендния договор от 2009г., нито след прекратяването му. Безспорно страните са вложили сили и средства да създадат овощната градина, но от това не са възникнали имуществени права за никой от тях. От вложените общи средства като разходи за селскостопанската дейност те са имали възможност по силата на договора да реализират селскостопанска продукция, която да продават и така да издържат семейството си.
Дори да се приеме, че при непрецизна формулировка неоснователното обогатяване се претендира като спестени разходи на ответницата, то не се доказва твърдението в исковата молба, че вложените средства са от спестявания /влогове/на ищеца.
Разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на СК от 2009 г. гласи, че правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузи по заварени бракове какъвто е настоящия случай. По отношение на вземанията от парични влогове установеният с действащия Семеен кодекс режим на имуществени отношения предвижда, че те са лично имущество на съпруга- титуляр, за разлика от режима по отменения Семеен кодекс, който ги включваше в съпружеската имуществена общност. Следователно действащият СК преурежда в тази част отношенията между съпрузите, като от общи влоговете стават лични на съпруга - титуляр. Този режим обаче се отнеся само към онези влогове по заварените бракове, които са в наличност, т. е. влоговете също трябва да са заварени. Отношенията във връзка с парични влогове, които са ликвидирани /средствата по които са изтеглени/, какъвто би бил случая с твърденията на ищеца за влогове, вложени при засаждане на градината до 2004г., т.е. преди прекратяването на брака и при действието на СК от 1985 г., се регламентират от разпоредбата на чл. 19 от отменения СК, т. е. следва да се счита, че влогът е бил общ, а не лично имущество. В този смисъл има и задължителна практика на ВКС - решение № 427 от 3.04.2013 г. по гр. д. № 1244/2011
г., IV г. о. В същия смисъл е и практиката по отменените аналогични преходни разпоредби от СК от 1985 г. и СК от 1968 г., като напр. решение № 284 от 4.04.1997 г. по гр. д. № 10/1997 г., I г. о., решение № 904 от 2.10.2008 г. по гр. д. № 3167/2007 г., I г. о., решение № 462 от 14.09.2010 г. по гр. д. № 823/2009 г., I г. о. и др.За да се приеме такъв извод обаче не е достатъчно да се докаже получаването на обезщетението по цитираната заповед, а наличието и разпореждане с влог с титуляр ищеца по време на засаждането на овощната градина, което единствено кореспондира с наведеното твърдение за вложени влогове на ищеца.
Не се доказва наличието понастоящем на системата за капково напояване от една страна и вложени от ищеца средства в нейното закупуване от друга. В заключението си вещото лице потвърждава, че при огледа е установило единствено налични пластмасови тръби, а представените по делото документи – фактури и касови бонове сочат плащането да е извършено от ответницата и тези доказателства не са оспорени.
След като по несъмнен начин не се доказва обогатяване на ответницата вследствие на увеличение на нейните активи или спестяване на разходи, за които отговаря, обедняване на ищеца от влагане на точно определени суми, общите факти за това, то следва извод за неоснователност на иска по чл. 59, ал.1 ЗЗД.
По изложените съображения съдът достига до крайни изводи, които съвпадат с резултата приет от окръжния съд поради което решението следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното Бургаски апелативен съд
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА решение № 246/26.06.2019 г. по гр. дело № 723/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ