Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.03.2021
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
НО, ХІІІ-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари,
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
мл.
с. РОСИ МИХАЙЛОВА
При участието на секретаря Камелия Стоянова
в присъствието на прокурора Татяна Садай, след като разгледа докладваното от
съдия Михайлов ВНОХД № 957 по описа за 2020 година, намери за установено
следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда от 09.11.2017 г. постановена от СРС, НО,
103-ти състав по НОХД № 19838/2012 г., съдът е признал подсъдимия М.К.Н. за
НЕВИНОВЕН в това, че на 12.11.2010г. в гр. София, ж.к. „******ул. „******“ в
лек автомобил марка „БМВ“ управляван от М.К.Н., паркиран в близост до сградата
на 97-мо СОУ се съвкупил с лице от женски пол – З.Н.С., родена на *** г. като я
принудил към това със сила – /нанесъл удари с отворена длан по лицето, хванал я
за косата и й казал „събличай се“, излязъл от автомобила, отворил предната
дясна врата, издърпал пострадала за краката, хванал я за кръста и я завъртял с
гръб към себе си, притиснал я на предната дясна седалка, свалил ѝ
панталона заедно с бельото и проникнал с половия си орган във влагалището ѝ/,
поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НК, а на осн. чл.
190, ал.1 от НПК, съдът е възложил направените по делото разноски в тежест и за
сметка на Държавата.
Срещу така постановената Присъда е постъпил Протест от
СРП, в който се сочи, че обжалваният съдебен акт е неправилен и се иска
неговата отмяна, както и признаване на подсъдимия за виновен.
Постъпило е и Допълнително Изложение към подадения
Протест, в което се излагат доводи, че Присъдата на СРС е явно необоснована и
постановена в нарушение на Закона, доколкото съдът е тълкувал превратно
събраните по делото доказателства. Прокурорът прави разбор на доказателствата и
на противоречията в показанията на пострадалото лице. Отделно се сочат
допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в противоречиви
мотиви към присъдата. Сочи и че СРС е основал вътрешното си убеждение върху
неприобщени по надлежния ред доказателства – Протокол за очна ставка, който не
бил прочетен. В заключение отново се иска отмяна на присъдата и признаване на
подсъдимия за виновен.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на
чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че протестираната присъда е от
категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред,
поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за
изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага
разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание представителят на
държавното обвинението поддържа подадения Протеста и Допълнението към него.
Прави доказателствено искане за повторен разпи на пострадалата З.С. и допускане
на разпит на свидетелката К.С. – майка на пострадалата.
Защитникът на подсъдимия – адв. Л., пред въззивния съд
оспорва подадения Протест. Заявява, че няма искания по доказателствата и не
прави отводи и на съдебния състав, секретаря и прокурора.
В открито съдебно заседание подсъдимият Н. поддържа
изложеното от своя защитник.
В хода на въззивното съдебно следствие е допуснат
повторен разпит на пострадалата З.С. и разпит на свидетеля К.К.С..
В хода по същество прокурорът поддържа депозирания Протест
и препраща към подробно изложените мотиви за отмяна на атакуваната присъда в Допълнението
към него. Акцентира върху поведението на пострадалата пред съдебния състав,
която се притеснява да говори за случилото се, което сочи, че е често срещано
при жертвите на подобен вид престъпления. Намира за най-пълни, точни и
достоверни показанията, депозирани на 11.08.2012 г., тъй като те са снети в
период най-близък до инкриминирания. Емоционалното ѝ нестабилно състояние
сочи като причина пострадалата да не посети веднага полицейското управление и
да сигнализира за случилото се. В заключение предлага присъдата да бъде
отменена, а подсъдимият Н. да бъде признат за виновен по повдигнатото му с
обвинителния акт обвинение.
Защитникът на подсъдимия – адв. Л. в своята защитна
реч пледира за потвърждаване на атакуваната присъда. Застъпва становище, че
въпреки проведеното въззивно съдебно следствие не се установяват нови факти и
обстоятелства, които да налагат промяна на крайния извод, направен от районния
съд. Твърди, че пострадалата С. във всяка съдебна инстанция, както и в
досъдебното производство, представя различна версия за случилото се. Прави се
разбор на споделеното от нея и се излагат се съображения относно недостоверност
на показания ѝ. В заключение моли присъдата да бъде потвърдена.
Подсъдимият М.Н. в своята лична защита потвърждава
изложеното от защитника му, а в правото си на последна дума – моли присъдата да
бъде потвърдена.
Съдът, като
обсъди доводите в Протеста и Допълнението към него, както и изложените в
съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната
присъда намира следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият М. К. Н. е роден на *** г. в гр. София,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан,
безработен, живущ ***, ЕГН **********.
Подсъдимият Н. свидетелката З.С. се запознали покрай
брата на свидетелката С. и двамата излизали в общи компании. Те станали
приятели и имали интимни отношения.
В периода м. юни - м. юли 2010 г. свидетелката З.С.
започнала работа като сервитьорка в заведение „Алпинеум“, находящо се на входа
на „Западен парк“ в гр. София, в локалното платно до парка, управител на което
бил свидетелятБ.В.. През м. септември 2010 г. в заведението започнала работа
като сервитьор и свидетелката К.М., с която З.С. ***, където двете живеели и
били приятелки.
Редовен клиент в заведението бил подсъдимият Н., който
често изчаквал свидетелката С. да приключи работа и си тръгвали заедно с
управлявани от него лек автомобил „БМВ 5“. На 11.11.2010 г. подсъдимият отново
бил в заведението, отивайки заедно с негов приятел на име А. и приятелката му. Те
седнали на една маса и празнували рождения ден на приятелката на А., като се
черпили и консумирали алкохол, а подсъдимият употребил и наркотични вещества. Същата вечер на работа била и свидетелката З.С..
По време на празненството подсъдимият Н. започнал да се заяжда и закача със С.,
която недоволствала, че същият консумира алкохол. Подсъдимият Н. я викал и на масата, искал да ѝ
сипе уиски, като въпреки първоначалния ѝ отказ и сипал от бара, а С.
седнала на масата, пила уиски и изпушила една цигара.
По време на празненството по случай рождения ден на
приятелката на А., в заведението дошла свидетелката К.М., заедно с нейна
приятелка свидетелката Н. Н.. Те поседели около половин час, след което отишли
и седнали в пицария „Италия“ на Руски паметник в гр. София.
Около 02.00 часа на 12.11.2010 г. клиентите на
заведението започнали да се разотиват и накрая останали само управителятБ.В.,
подсъдимият Н. и свидетелката З.С.. Н. и С. под въздействието на употребения
алкохол започнали да се карат, тъй като свидетелката С. отказала да си тръгне с
подсъдимия Н.. Тя не желаела да се качва в неговия автомобил „БМВ“, тъй като Н.
бил употребил алкохол. Затова С. му казала, че ще си тръгне с шефа си свидетеля
В., който обикновено вечер след работа прибирал персонала. Отказът на С. да си
тръгне с подсъдимия Н. от заведението го ядосал, поради което той започнала да
я дърпа. След това, както била застанали до бара, подсъдимият ѝ ударил шамар,
в резултат на който С. залитнала и паднала на земята, удряйки си главата в
хладилната витрина в заведението. След като се изправила, подсъдимият Н.
започнала да ѝ вика „Тръгвай с мен“. Свидетелката З.С. отново отказала да
си тръгне с него, казвайки му че е пил и я е страх. Подсъдимият отново ѝ
ударил шамар и С. избягала зад бара. Н. също минал зад бара в заведението и
тръгнал към нея, която за да се защити, взела една стъклена кана. С. заплашила Н.,
че ще я хвърли към него, но подсъдимият я бутнал и тя паднала на земята с
каната, която се счупила и ѝ порязала средния пръст на лявата ръка, от
който потекла силно кръв. В резултат на това подсъдимият Н. казал на свидетелката
С., че ще я закара до „Пирогов“, за да я превържат. Тя се съгласила, качила се
в автомобила на подсъдимия и двамата тръгнали към УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, а свидетелят
В. затворил заведението и се прибрал в дома си.
Стигайки до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, подсъдимият Н.
спрял автомобила „БМВ“ встрани от входа на болницата и казал на С. да отиде да
я прегледат и след това да се прибере с такси до тях, а той нямало да слиза,
тъй като на входа имало полицаи, които щели да го разпитват. Свидетелката С. му
отговорила, че в такъв случай и тя няма да слезе от автомобила, като поискала
да я закара до дома ѝ, тъй като не се чувствала добре. Въпреки че се ядосал от това,
подсъдимият потеглил с автомобила в посока ж.к. „Люлин“.
След като стигнали с автомобила „БМВ“ до 97 СОУ в ж.к.
„Люлин“, подсъдимият М.Н. спрял управляваното от него МПС до оградата на
училището, като между двамата отново възникнал скандал, тъй като С. искала да
бъде закаран у тях. След кратко подсъдимият Н. отново подкарал автомобила си и
я закарал до блока ѝ в ж.к. „Люлин 5“, където я оставил. С. се качила в дома
си, където била само майка ѝ, която забелязала кръвта по пръста ѝ и
я попитала какво се е случило. Свидетелката С. обяснила, че възникнало сбиване
на работа, в резултат на което се порязала, след което казала, че си ляга.
Междувременно С. уведомила свидетеля В., че няма да
отиде на работа следващия ден, който се обадил на свидетелката М. и попитал
дали нейната приятелка свидетелката Н. Н. може да вземе смяната на С. в
заведението „Алпинеум“. Свидетелката Н. се съгласила и отишла на работа в
заведението.
Същия ден – 12.11.2010 г. подсъдимият Н. звънял по
телефона на свидетелката З.С., но тя не му вдигала, поради което той ѝ изплащал
и текстови съобщения. Вечерта свидетелката С. отишла в заведението „Алпинеум“.
Свидетелката Н. забелязала превързания ѝ пръст, поради което я попитала
какво се е случила. С. обяснила, че се е скарала с Н. и разказала как е
получила порязването.
На 13.11.2010 г. свидетелката С. решила да подаде
жалба и отишла в 09 РУП СДВР. На
следващия ден – 14.11.2010 г. тя отишла до КСМД при УМБАЛ „Александровска“, тъй
като от 09 РУП-СДВР ѝ било казано да направи това. Тя била прегледана и ѝ
било издадено Съдбномедицинско удостоверение на живо лице № 348/10 от
14.11.2010 г. за причинените ѝ телесни увреждания. Не ѝ бил
направен гинекологичен преглед от съдебният лекар, предвид изминалия период от
време, с оглед заявеното от С. в молбата ѝ до Началника на 09 РУП - СДВР.
От заключението на изготвената съдебно-медицинска
експертиза е видно, че на З.С. са причинени – оток и кръвонасядане в теменната
област на главата и дясната яблъчна област, кръвонасядане на лявата ушна мида и
задушна област, разкъсна рана по дланата повърхност на лявата ръка в основата
на трети пръст, като на същата гинекологичен преглед не е извършван, и тези
травматични увреждания са причинили на С. – временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, т.е разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 НК.
Съгласно заключението на комплексната
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на свидетелката З.С. е видно, че тя
е психично здрава, като при нея е било налице преживяване на тревожност,
свързана е уплаха от прояви на физическа агресия. Към момента на изследването, С.
е била адекватна и притежава психична годност вярно да възприема и
възпроизвежда факти и обстоятелства от значение по делото и да дава достоверни
отговори на поставените ѝ въпроси. А от заключението на съдебно-сексологичната
експертиза на З.С. е установено, че С. се намирала в етап на зряла сексуалност,
като не се долавят признаци за наличие на отклонения в сексуалността ѝ,
които да я лишават от възможността ѝ правилно да разбира свойството и
значението на случилото се или да я лишават от способността адекватно да
пресъздава събития, които са от значение по делото,
От заключението
на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на подсъдимия М.Н.
е видно, че той не боледува от психично заболяване и няма данни за
интелектуална непълноценност на същия, като по време на случилото се Н. е могъл
да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията
си, въпреки че се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване от лека
към средна степен, което е оказало известно влияние върху поведението му и го е
направило по-недооценъчно. А от заключението на съдебно-сексологичната
експертиза на М.Н. е видно, че при Н. не се откриват белези за наличието на
отклонения в сексуалността му.
Описаната
по-горе фактическа обстановка настоящата инстанция прие въз основа на събраните
и анализирани в тяхната съвкупност доказателства и доказателствени средства, а
именно:
Гласни: обяснения на подсъдимия М.Н.;
показания на свидетелите З.С., дадени пред въззивната и първата инстанции, вкл.
и приобщените по реда на чл. 281 ал. 4 във вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК
/л.38-39 и л. 127 от ДП/; на К.С., вкл. и приобщените по реда на чл. 281 ал. 4
във вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК /л. 43 от ДП/; на К.М., вкл. и частично
приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 във вр. ал. 1, т. 2 от НПК и по чл. 281,
ал. 4 във вр. ал. 1, т. 2 от НПК/л. 40 от ДП/, на Н. Н., вкл. и приобщените по
реда на чл. 281, ал. 4 във вр. ал. 1, т. 2 от НПК /л.42 от ДП/; наБ.В., вкл. и
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК /л.41
от ДП/.
Писмени: протокол за очна ставка,
съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 348/10 от 14.11.2010 г. издадено
на З.С. от КСМД при УМБАЛ "Александровска" ЕАД - София, справка за съдимост
на подсъдимия М.Н., заключението на съдебно-медицинската експертиза на З.С.,
заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на З.С.,
заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на М.Н.,
заключението на съдебно-сексологичната експертиза на З.С., заключението на
съдебно-сексологичната експертиза на М.Н..
Така възприетата от въззивния съд фактическа
обстановка по съществото си кореспондира изцяло с установената от първата
инстанция, тъй като събраните в хода на въззивното съдебно следствие
доказателства не водят до промяна на крайния извод относно недоказаност на
повдигнатото с обвинителния акт деяние. Главният и единствен източник на
обвинителни доказателства – показанията на свидетелката З.С. са подложени на
подробен и задълбочен анализ от районния съд, както по отделно, така и
съпоставяйки споделеното от нея с останалия събран и проверен по делото
доказателствен материал. Първата инстанция ясно и недвусмислено е обосновала
изводите си защо кредитира конкретни части от показанията ѝ и защо не се
доверява на други, в който смисъл не е налице противоречие в мотивите към
атакуваната присъда. Въпреки това въззивният съд констатира, че е допуснато
частично превратно тълкуване на посочения гласен доказателствен източник, в
каквато насока са част от възраженията на прокуратурата. Допуснатото нарушение,
от една страна, може да бъде отстранено от настоящата инстанция като такава, която
се произнася по съществото на делото, а от друга – същото не води до промяна на
крайните изводи за оправдаване на подсъдимия Н..
Спецификата на престъплението, за което подсъдимият Н.,
е предаден на съд, обуславя липсата на свидетели очевидци, които да са
възприели описаното в обвинителния акт деяние, поради което единственият
източник на обвинителни доказателства са показанията на свидетелката З.С.. На
споделената от нея версия за извършено спряно нея насилствено полово съвкупление
противостоят обясненията на подсъдимия Н., който отрича извършването на подобни
действия. Наличието на две самоизключващи се версия, като нито едната от тях не
може изначално да бъде изключена като недостоверна, налага внимателното
изследване както на показанията на свидетелката З. С., така и на обясненията на
подсъдимия Н..
Предвид наведените възражения от прокуратурата, както
в Допълнението към протеста, така и в съдебно заседание, въззивният съд ще
разгледа на първо място показанията на свидетелката З.С.. Споделеното от нея
седи в основата на обвинителната теза, като въззивният съд намира за необходимо
да акцентира, че осъдителна присъда може да бъде постановена и единствено въз
основа на свидетеля, пострадал от инкриминираното деяние. В чл. 117 от НПК
липсват ограничения на кръга факти, които могат да се установяват със
свидетелски показания, като е достатъчно съответният свидетел да ги е възприел
и да допринасят за разкриване на обективната истина. Същевременно в чл. 14, ал.
3 от НПК е залегнала забраната за предварителна сила на което и да е
доказателство или доказателствено средство в наказателния процес. Посочените
принципни постановки позволяват на съда да постанови осъдителна присъда въз
основа на един доказателствен източник, но същият трябва да съдържа достатъчна
доказателствена информация, относима към главния предмет на доказване, както и
да не са налице основания са неговото дискредитиране. В конкретния случай
показанията на свидетелката З.С., сами по себе си, не предоставят достатъчна
доказателствена основа, за да бъде признат подсъдимият за виновен по
повдигнатото му обвинение. Това е така, тъй като споделеното от свидетелката е
на първо място тенденциозно и непоследователно по отношение твърденията ѝ
за предходните отношения с подсъдимия Н.. При повторния разпит на свидетелката
от настоящия съдебен състав същата твърди, че тя не е имала интимни отношения с
подсъдимия, като тяхната връзка датирала от около 15 дни преди инкриминираното
деяние. Пред първата инстанция свидетелката З.С. е непоследователна и вътрешно
противоречива относно техните взаимоотношения. В началото на разказа си посочва,
че се познавала с подсъдимия от около 1-2 години преди инкриминираното деяние,
твърдейки че той е имал приятелско отношение към нея, а на самата нея ѝ
ставало приятно, когато го види. Впоследствие свидетелката З. С. споделя за
техните интимни отношения, като според нейните твърдения са имали връзка от
около 1-2 месеца и са имали един сексуален контакт. В хода на досъдебното
производство тяхното познанство според свидетелката датира от около 2-3 години
преди инкриминираното деяние. Пред разследващите органи свидетелката твърди, че
подсъдимият Н. като редовен клиент в заведението, в което С. работела, често се
закачал с нея и искал да имат не само приятелски отношения, но липсват
твърдения, че са имали такива. Очевидна е непоследователността на свидетелката З.С.,
както в досъдебното, така и в съдебното производство относно взаимоотношенията ѝ с
подсъдимия Н..
За коректив на така споделеното от З. С. относно
отношенията ѝ с подсъдимия в различните фази обосновано районният съд е
използвал показанията на свидетелите Н. и В.. Настоящият съдебен състав се
довери на споделеното от двамата свидетели в хода на досъдебното производство,
като техните показания са приобщени по надлежен ред. Разпитите пред
разследващите органи са били проведени в период по-близък до инкриминирания,
когато спомените им са били по-пълни, точни и ясни. Същевременно и двамата
свидетели са незаинтересовани от изхода на делото, като споделената от тях
информация е вътрешно последователна, логична и обективна. И Н., и В. са
категорични, че подсъдимият Н. и свидетелката З.С. са имали връзка,
предполагаща интимни отношения. В същият смисъл са и показанията на
свидетелката М.. Свидетелят В. споделя, че ги е виждал да се целуват и да се
прегръщат. Свидетелката Н., от своя страна, посочва, че З. С. ѝ е
споделяла за добро и внимателно отношение спрямо нея и дъщеря ѝ от
подсъдимия Н., както и че С. е била щастлива. Заявеното от свидетелите относно
връзката между подсъдимия и З.С. кореспондира с обясненията на подсъдимия,
поради което обосновано районният съд се е доверил именно на него относно
взаимоотношенията му със З.С. преди инкриминираното деяние.
На следващо място, внимателният прочит на мотивите към
присъдата сочи, че районният съд се е доверил предимно на приобщените по реда
на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК показания на свидетелката З.С.,
депозирани на 11.08.2011 г., относно събитията, развили се в заведението
„Алпинеум“ на 11.11.2010 г. и закарването след това на свидетелката до УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“. Свидетелката З. С. има съхранени конкретни спомени относно
посочените обстоятелства, които споделя и пред въззивната инстанция, но в
значително по-пестелив вариант, поради което въззивният съд приобщи и показанията
ѝ, депозирани пред разследващите органи на 21.08.2012 г. При внимателното
изследване на споделеното от свидетелката З.С. във всичките четири разпита
относно по-горе посочените обстоятелства, въззивният съд не констатира съществени
противоречия. Липсата на спомени и наличието на конкретни разминавания,
подробно описани от районния съд, са житейски обясними и правдиви с оглед
изминалия период от време от инкриминираното деяние до всеки конкретен разпит. Същевременно
показанията ѝ са устойчиви във времето относно присъствието на подсъдимия
Н. в заведението, празнуването на рожден ден, употребата на алкохол и наркотични
вещества от подсъдимия, за които свидетелката споделя и пред настоящият състав.
Самият подсъдим Н. не отрича, че въпросната вечер е употребил както алкохол,
така и наркотични вещества, поради което правилно районният съд е приел
посочените обстоятелства за отговарящи на обективната истина. На следващо
място, свидетелката З.С. споделя, че Н. се е закачал през цялата вечер с нея,
че желаел да тя да седне и да пийне с тях, поради което управителят –
свидетелят В. ѝ направил забележка. В тази част обосновано районният съд
се е доверил на заявеното от В., който не съобщава да е правел подобна
забележка. Същият обаче потвърждава, че между З.С. и Н. възникнал скандал.
Относно причината, поради която между тях двамата се породила разпра, подобно
на районния съд и настоящият съдебен състав се довери на споделеното от свидетелката
в първия по време разпит, където е посочила като причина нежеланието ѝ да
се качи в автомобила на подсъдимия, тъй като той бил употребил алкохол.
По-нататък анализирайки съобщеното от С. във всичките разпити относно
упражнената физическа агресия спрямо нея от Н. в ресторанта, въззивният съд
констатира, че не са налице противоречия относно последователността на
нанесените удари от подсъдимия. Свидетелката З.С. е детайлна и описателна в
двата разпита, проведени в хода на досъдебното производство, относно
последователността на нанесените шамари – първо в дясната област на главата от Н.,
в резултат на който тя залитнала и паднала на земята, удряйки си главата в
хладилната витрина в заведението; по-нататък след повторен отказ да си тръгне с
него – последвал втори шамар отново в дясната област на главата, след който С.
избягала зад бара. Свидетелката е категорична, че подсъдимият я е последвал и
тя за да се защити е взела стъклена кана, но подсъдимият я бутнал и тя паднала
на земята с каната, която се счупила и ѝ порязала средния пръст на лявата
ръка, от който потекла силно кръв. На следващо място, свидетелката е
последователна относно обстоятелството, че подсъдимият я е закарал до „Пирогов“
и причината, поради която тя не пожелала да слезе от колата и да я прегледат и
превържат, а пожелала да бъде закарана у тях.
Така споделеното от свидетелката С. относно възникналия
скандал между нея и подсъдимия, относно нанесените удари, счупената кана и
порязването на пръста търпи надлежна проверка при съпоставката му с останалия
събрани и проверен доказателствен материал. За наличието на скандал във
въпросната вечер, след като в заведението останали С., подсъдимия и В., споделя
и свидетелят В., който потвърждава, че З.С. в разгара на свадата паднала и се е
порязала на счупено стъкло. Въпреки че В. не е възприел удари от подсъдимия
спрямо С., обосновано районният съд се е доверил на показанията на
пострадалата, тъй като в тази част те кореспондират с изготвената по делото
съдебномедицинска експертиза. Експертът е установил оток и кръвонасядане в
теменната област на главата и дясната яблъчна област, кръвонасядане на лявата
ушна мида и задушна област и разкъсна рана по дланната повърхност на лявата
ръка в основата на трети пръст, като е категоричен, че травматичните увреждания
могат да бъдат причинени по начин, сочен от свидетелката З.С.. Гореизложеното
мотивира настоящата инстанция да не се довери и на твърденията на подсъдимия,
че не е удрял пострадалата, а само я е бутнал, в резултат на което тя е паднала
и се е порязала. Изложената от него версия се опровергава от показанията на З.С.,
разгледани съвкупно със заключението на СМЕ, поради което въззивният съд разглежда
обясненията му в тази част като средство за защита.
На следващо място свидетелката З.С. споделя за
осъществен без нейно желание насилствен полов акт, докато подсъдимият Н. отрича
наличието на такъв. Въззивният съд не може да сподели анализа на първата
инстанция на показанията на свидетелката в тази им част. В мотивите си СРС е
приел, че са налице непреодолими противоречия в показанията на З. С. относно
нейното положение спрямо подсъдимия по време на осъществяване на деянието. В
разпита си пред първата инстанция на няколко места свидетелката заявява, че тя
е била с гръб към подсъдимия Н. и само веднъж твърди, че е била с вдигнати
нагоре крака. Последното твърдение се появява на едно единствено място, като
същото може да бъде проекция на притеснението, изпитвано от свидетелката,
заставайки пред съда, за да сподели субективните си възприятия относно случая. След
приобщаване на показанията ѝ от предходната фаза, свидетелката
потвърждава споделеното от нея пред разследващите органи, заявявайки, че тогава
спомените ѝ са били по-пълни, точни и ясни. В хода на досъдебното
производство свидетелката е описала позицията ѝ спрямо подсъдимия – с
гръб към него, след като той ѝ издърпал краката, хванал я за кръста и я
обърнал по този начин. Пред въззивния съд свидетелката потвърждава именно тази
позиция въпреки изминалия около 10-годишен период от описаното в обвинителния
акт деяние. Поради това въззивният съд не счита, че са налице непреодолими
противоречия, като същите са отстранени чрез приобщаване на показанията на
свидетелката по предвидения за това ред, както твърди прокуратурата. Неоснователно
районният съд е поставил под съмнение показанията на С. и с оглед твърденията
ѝ за викове, въпреки които никой не се притекъл на помощ, и предвид
по-късното подаване на сигнал в полицейското управление. Според твърденията на
пострадалата деянието е извършено през нощта, около 3 часа, което обуславя
липсата на хора в района на училището. Ранните тъмни часове на 12.11.2010 г. не
предполагат преминаването на случайни хора, които биха могли да се притекат на
помощ, а според Стоянова действията са се развили значително бързо, поради
което дори и някой да е чул викове е възможно да е нямал достатъчно бърза
реакция, за да провери какво се случва и евентуално да се притече на помощ.
Районният съд не е съобразил и характера на подобен вид престъпления, при които
жертвите изпитват срам от случилото се и не са достатъчно емоционално силни, за
да споделят подобни преживявания с техните близки, а впоследствие и на
разследващите органи. Засягането на половата неприкосновеност е свързано с
тежки емоционални преживявания за жертвата, при които тя желае да се отърси от
преживяното, където се корени причината С. да подаде жалба на 13.11.2010 г.
Въпреки гореизложеното въззивният съд е на мнение, че
така изложената версия от свидетелката З.С. за осъществяване на насилствен
полов акт без нейно съгласие не може да се докаже по един категоричен и
непротиворечив начин с оглед противостоящите ѝ твърдения, изложени от
подсъдимия Н.. Тъй като по делото са налице две взаимоизключващите
се версии, изясняването на обективната истина изисква събирането на
доказателства за множество контролни по отношение на главния факт на процеса
обстоятелства с оглед извършването на преценка за достоверност на
противостоящите твърдения в свидетелските показания, респ. обяснения на
подсъдимия, като априори не може да бъде изключена правдивостта на което и да
било от тях. Въззивният
съд счита, че нито една от тях не може да бъде доказана по безспорен и
категоричен начин. Въпреки че настоящата инстанция намира за основателни
възраженията на прокуратурата срещу анализа на показанията на З.С. досежно
твърдяното от нея насилствено полово съвкупление, изложената от нея версия не
може да бъде обективно проверена. Подаването на сигнал на 13.11.2010 г. и
извършеният преглед от съдебен лекар на 14.11.2010 г., т.е. два дни след
инкриминираното деяние, е обусловило безпредметност на извършването на
гинекологичен преглед, а оттам и на невъзможност както за разследващите органи,
така и за съда да установят по категоричен и безспорен начин имало ли е
проникване във влагалището и било ли е то насилствено. При доказването на
престъпленията срещу половата неприкосновеност от съществено значение за
разкриване на обективната истина е извършването на гинекологичен преглед, който
поради спецификата на случаите и преживяванията на жертвите с първоначалното им
желание да отмият следите от насилника, често не се реализира навременно, както
в процесния случай. По делото лисват други косвени доказателства, които да
подкрепят версията на свидетелката З.С., въз основа на които да бъде кредитирано
споделеното от нея. От заключението на СППЕ са изводими данни за преживяване на
тревожност, свързана с уплаха от физическа агресия, които са недостатъчни, за
да подкрепят тезата за насилствено полово съвкупление. Това е така, тъй като
подсъдимият Н. е упражнил физическа агресия спрямо З.С., причинявайки ѝ
описаните в заключението на СМЕ травматични увреждания. Нанесените телесни
повреди в резултат на упражнената агресия от Н., реализирана още в ресторанта,
са напълно достатъчни, за да допринесат за тревожността, която С. изпитвала.
Другият доказателствен източник, в който се съдържат данни относно насилствен
полов акт, са показанията на свидетелката К.С., на които въззивният съд не се
довери. Свидетелката е майка на З.С. и заявява, че двете били в много близки
отношения, поради което дъщеря ѝ е споделяла всичко. Поради това тя
заявява пред въззивния съд, че е сигурна, че свидетелката З.С. към
инкриминирания момент е нямала приятел, а извършителят на деянието е бил
редовен клиент на заведението. От показанията на свидетелите Н., М., В. и от
обясненията на подсъдимия Н. по безспорен начин се установява, че той е имал
интимни отношения със свидетелката З.С. няколко месеца преди описаното в
обвинителния акт деяние. С оглед на така установените взаимоотношения между тях
двамата и предвид заявената сигурност на свидетелката К.С., че дъщеря ѝ
към този момент не е имала интимен приятел – твърдение устойчиво във времето,
въззивният съд счита, че противно на заявеното от нея, дъщеря ѝ – свидетелката
З.С. не ѝ е споделяла всяка подробност, свързана с нейния живот. След
като свидетелката З.С. не е била откровена с майка си относно интимните ѝ
отношения с подсъдимия Н., под съмнение се поставя и истинността на споделеното
на К. С. относно насилствения полов акт.
С оглед на гореизложеното въззивният съд счита, че по
делото не са налице нито преки, нито косвени доказателства, които да подкрепят
изложената от свидетелката З.С. версия за насилствено полово съвкупление с
подсъдимия Н.. Поради това въззивният съд е изправен пред обективната
невъзможност, въпреки положените усилия да събере косвени доказателства,
подкрепящи версията на З.С., да прецени достоверността на показанията ѝ в
тази част. Единствено споделеното от нея, разгледано съвкупно с наличието на
близки интимни отношения с подсъдимия Н. в продължение на няколко месеца преди
инкриминираното деяние, поставя под съмнение твърденията за насилствен полов
акт. От друга страна, подсъдимият отрича осъществяването на полово съвкупление
със свидетелката З.С.. В действителност обясненията на подсъдимия Н. са
средство за защита, но същите могат да бъдат и годно доказателствено средство. В
настоящия случай твърденията на Н. за липса полов акт не могат да бъдат
опровергани от показанията на свидетелката З.С. на фона на техните интимни
взаимоотношения към този момент и без наличието на доказателства в подкрепа на
споделеното от нея. Ето защо, с оглед противостоящите версии на свидетелката С.
и подсъдимия Н. въззивният съд прие, че не е възможно по непротиворечив начин в
съответствие с изискванията на чл.303 от НПК да се докаже обвинението, за което
Н. е предаден на съд.
Не на последно място, въззивният съд не споделя
изложените съображения от прокуратурата относно ненадлежно приобщаване на
протокола за очна ставка. Макар и очната ставка като способ на доказване да е
разновидност на разпита, което се извежда от систематичното му място в глава XIV, раздел II
от НПК, то не е предвиден специален ред за приобщаването на протокола за очна
ставка, какъвто е редът за приобщаване на показания, депозирани в хода на
досъдебното производство, регламентиран в чл. 281 от НПК. Поради това
протоколът за очна ставка като писмено доказателствено средство се приобщава по
реда на чл. 283 от НПК. Видно от протокола от съдебно заседание, проведено на
09.11.2017 г. първоинстанционният съд е прочел и приобщил писмените
доказателства по делото по реда на чл. 283 от НПК. Спазвайки процесуалните
разпоредби за приобщаване на доказателства, СРС надлежно е приобщил и въпросния
протокол, поради което няма пречка да формира вътрешното си убеждение въз
основа на същия.
С оглед на така изложения доказателствен анализ и
въпреки несъгласието на настоящата инстанция с част от мотивите на районния
съд, законосъобразни и обосновани се явяват правните изводи на първата
инстанция относно недоказаност на обвинението по чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НК.
От обективна страна не се установява по един
категоричен и непротиворечив начин, че подсъдимият Н. употребил сила с цел
принудително осъществяване на полово съвкупление със свидетелката З.С., а
именно да я е завъртял с гръб към себе си, да я е притиснал на предната дясна, седалка,
да е свалил дънките с бельото ѝ и да е проникнал с половия си орган във
влагалището ѝ, за което въззивният съд е изложил подробни съображения.
При недоказаност на обективната съставомерност на
деянието, безпредметно се явява обсъждането на субективната страна на деянието.
В заключение следва
да се отбележи, че съгласно константната съдебна практика, едно лице може да
бъде признато за виновно единствено и само тогава, когато е налице пълна и несъмнена
доказаност на обвинението. Ако въпреки усилията и след изчерпване на всички
процесуални средства, съмненията относно съпричастността му към определено
инкриминирано деяние не отпаднат, то следва да бъде оправдано, тъй като
обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Такъв е и настоящият
случай – извършените от съда, включително и от настоящата съдебна инстанция,
възможни и необходими процесуално-следствени действия за разкриване на
обективната истина и приложените в тази връзка процесуални способи не
позволяват да се направи категоричен извод, че повдигнатото с обвинителния акт
обвинение срещу подсъдимия Н. е несъмнено доказано. Невъзможността да се докаже
версията на З.С. на фона на дадените обяснения от подсъдимия Н., който твърди,
че полов акт не е имало, и липсата на доказателства, които да опровергаят така
споделеното от Н., обуславят постановяването на оправдателна присъда. Ето защо,
крайните изводи на районния съд за оправдаване на подсъдимия остават
законосъобразни.
Поради оправдателния
характер на постановената първоинстанционна присъда, разноските по делото
правилно са оставени за сметка на държавата, в съответствие с разпоредбата на
чл. 190, ал. 1 от НПК.
При извършената, на
основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на
протестираната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед
изложените съображения, същата следва да бъде потвърдена, а протеста оставен
без уважение като неоснователен.
Така мотивиран и на
основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от
09.11.2017 г. постановена от СРС, НО, 103-ти състав по НОХД № 19838/2012 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.