Решение по дело №905/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалбата на В. Г. Г., [ЕГН], гр. София, подадена чрез процесуален представител адвокат С. М., срещу Разрешение за строеж № 39/14.03.2024 г. на главния архитект на община Велинград, с което е разрешено извършването на „Основен ремонт и реконструкция на покривна конструкция“. Релевирани са доводи за нищожност, алтернативно за незаконосъобразност на разрешението за строеж, като издадено при липса на компетентност, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Претендира присъждане на разноски по приложен списък.

Ответникът – главният архитект на община Велинград, чрез процесуален представител А. К. – служител с юридическа правоспособност, в съдебно заседание и представени писмени бележки излага становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на жалбата.

Заинтересованите страни – П. Г. Б. и Г. П. Б., чрез процесуален представител адвокат И. К., изразява становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на разноски.

Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

На 14.03.2024 г. до главния архитект на община Велинград е подадено заявление за издаване на разрешение за строеж от Г. П. Б., П. Г. Б. и В. Г. Г. на обект „Ремонт и реконструкция на покривна конструкция“ в УПИ № IV-2893, кв. 123 по плана на гр. Велинград. На същата дата, от трите лица е подадено и заявление за съгласуване на инвестиционен проект – част Архитектура и Конструктивна, ведно с комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционен проект със съществените изисквания за строежите.

Представена е виза за ПИ с идентификатор 10450.502.149, с която на основание чл. 148, ал. 1 и чл. 169, ал. 1 ЗУТ се разрешава проучване и проектиране на: „Основен ремонт и реконструкция на покривна конструкция и обособяване на обитаемо подпокривно пространство – мансарден жилищен етаж (бивш тавански етаж)“.

С обжалваното Разрешение за строеж № 39/14.03.2024 г. на основание чл. 148, ал. 1 и чл. 169, ал. 1 ЗУТ е разрешено на заявителите да извършат предвидените в одобрения инвестиционен проект фаза ТП строителни и монтажни работи по „Основен ремонт и реконструкция на покривна конструкция“, строеж пета категория.

По делото е представен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 218/1992 г., с който П. Й. Б. дарява на дъщеря си В. Г. Г. ¼ идеална част от дворно място, застроено и незастроено от 256 кв.м., парцел четвърти, отреден за имот пл.№ 2893, кв. 123 по плана на гр. Велинград и заедно с П. Г. Б. й даряват собствените си ¾ идеални части от първи етаж на намиращата се в парцела къща на 100 кв.м. с общи части по чл. 38 от Закона за собствеността (ЗС) и ¾ ид.ч. от средната лятна кухня и при реално ползване на западното избено помещение под къщата.

Със същия НА П. Б. дарява на сина си П. Г. Б. ¼ ид.ч. от дворното място и заедно с В. Г. му даряват собствените си ¾ ид.ч. от таванския етаж на намиращата се в него къща на 100 кв.м. и ¾ ид.ч. намиращите се в това място гараж от 20 кв.м., южната и северната лятна кухня, с общи части по чл. 38 ЗС и при реално ползване на две избени помещения под къщата с източно изложение.

С Нотариален акт № 101/2006 г. П. Г. Б. дарява на дъщеря си Г. П. Б. собствения си самостоятелен обект в сграда – тавански етаж със застроена площ 100 кв.м. от жилищната сграда в УПИ № IV-2893, кв. 123 и при условията на чл. 38 ЗС относно общите части на сградата.

От заинтересованите страни са представени НА № 20/1976 г.; схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10450.502.149.1.3; Удостоверение № 45/17.12.2023 г. на инж. Я. Ч.; Удостоверение № 10775851-1/21.12.2023 г. на „Електроразпределение Юг“ ЕАД.

Представен е Констативен протокол № 403/01.04.2024 г. на инспектори при РДНСК-Пазарджик за извършена служебна проверка по чл. 156 ЗУТ, в който е посочено, че разрешението за строеж е издадено законосъобразно съгласно разпоредбите на ЗУТ.

По искане на жалбоподателката е допуснато и изслушано заключението по съдебно-почеркова експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено Вещото лице е заключило, че подписът под № 3 върху Заявление вх.№ 94-00/4190/14.03.2024 г. не е положен от В. Г. Г..

По делото е допуснато и изслушано заключението по съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като мотивирано и съответстващо на събраните доказателства, обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е посочило, че записаното в разрешителното: „Строеж Пета категория: Основен ремонт и реконструкция на покривна конструкция“ предполага промяна на височината и предназначението на подпокривното пространство с одобряване на инвестиционен проект, който е налице и е одобрен без всички необходими части по него и без подписи на инвеститорите. Посочва, че се увеличава обема на подпокривното пространство чрез промяна на височината му (чрез задигане на надзида). При извършеното измерване на място наклонът на покривните скатове е 56%, а по одобрения инвестиционен проект – 30%, а над прозорците по южната фасада – 10%. Кота стреха е +8,20, а по одобрения проект - +9,10, т.е. задигнат е надзида на подпокривното пространство. По южния скат е налице само една капандура, а по проект са предвидени три прозореца под южния скат.

В съдебно заседание експертът заявява, че със задигането на надзида се променя височината на подпокривното пространство. Посочва, че в разрешението за строеж е следвало да бъде записано шеста категория строеж, касаеща ремонт на покрива, а не както е посочено – пета категория, за която се изискват всички части на инвестиционния проект, които в случая не са налични. Допуснатата техническа грешка в т. 4 от заключението е отстранена при изслушване на експерта, който уточни, че разпоредбата на чл. 147в, ал. 3 ЗУТ е цитирана в становището на ответника, а не е записана в РС.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима като инвокираща твърдения за нищожност на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което по аргумент от чл. 149, ал. 5 АПК подаването й не е обвързано със срок.

В частта на заявеното при условията на евентуалност искане за отмяна на разрешението за строеж поради неговата унищожаемост, жалбата се явява недопустима. Съгласно чл. 215, ал. 4 ЗУТ, жалбите и протестите се подават чрез органа, чийто акт се обжалва или протестира, в 14-дневен срок от съобщаването му. Видно от представените по делото документи разрешението за строеж е връчено на 01.07.2024 г. на А. С., упълномощен представител на В. Г., съгласно нотариално заверено пълномощно. Срокът за обжалването му е изтекъл на 15.07.2024 г., а жалбата срещу него е подадена чрез органа до съда на 22.07.2024 г., т.е. извън законоустановения срок. Срокът за подаване на жалбата с твърдения за унищожаемост е преклудиран и съдът не дължи произнасяне по тях, поради което в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане.

Неоснователно е твърдението на ответника и на заинтересованите страни, че за В. Г. не е налице правен интерес от обжалване на разрешението за строеж. По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 218/1992 г., с който П. Й. Б. дарява на дъщеря си В. Г. Г. ¼ идеална част от дворно място, застроено и незастроено от 256 кв.м., парцел четвърти, отреден за имот пл.№ 2893, кв. 123 по плана на гр. Велинград и заедно с П. Г. Б. й даряват собствените си ¾ идеални части от първи етаж на намиращата се в парцела къща от 100 кв.м. с общи части по чл. 38 ЗС и ¾ ид.ч. от средната лятна кухня и при реално ползване на западното избено помещение под къщата.

Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС, при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.

Според цитираната разпоредба покривът е обща част за всички собственици и доколкото разрешението за строеж е за основен ремонт и реконструкция на покривната конструкция, то за В. Г. е налице правен интерес от обжалването му (в този смисъл решение по адм. дело № 6748/2022 г. на ВАС, Второ отделение). В подкрепа на изложеното е и записаното в НА, че на В. Г. е дарен първият етаж от къщата, ведно с общите части по чл. 38 ЗС, какъвто безспорно е покривът, т.е. за жалбоподателката е налице правен интерес по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ.

Неоснователни са изложените доводи от заинтересованите страни за недопустимост на оспорването поради установената забрана в чл. 156, ал. 8 ЗУТ. Регламентирания в нормата засилен стабилитет на влязлото в сила разрешение за строеж защитава правата на възложителя, като изключва възможността за неговата отмяна чрез извънредните способи. В случая обаче производството не е по реда за отмяна на влязло в сила разрешение за строеж, а по реда чл. 215 ЗУТ с искане за обявяване на нищожността му, което може да бъде направено безсрочно (определение по адм. дело № 2459/2024 г. на ВАС, Второ отделение).

Разгледана по същество жалбата, в частта й с искане за обявяване на нищожност на разрешението за строеж е неоснователна.

Нищожни са онези актове на администрацията, които поради радикални, основни недостатъци, засягащи компетентността на органа, който ги издава, поради формата, в която се издават, или съдържанието, което трябва да имат, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога - до унищожаемост: 1). всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2). порокът във формата е основание за нищожност само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление; 3). съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление; 4). нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен на това основание би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание на нито една правна норма, само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание; 5). превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до унищожаемост на акта, и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.

По делото не е спорно, че обжалваният акт е издаден от компетентния за това административен орган, в кръга на предоставените му по закон правомощия, съгласно чл. 148, ал. 2 ЗУТ, според който разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината, в случая на Община Велинград.

Актът съдържа минимално изискуемите реквизити по чл. 59 АПК, поради което не е налице съществен порок на формата, който да води до липса на волеизявление. По делото е безспорно, че исканата от закона писмена форма е спазена. Що се отнася до реквизитите на акта значение за нищожността могат да имат само изискванията по т. 5 – разпоредителна част, и на т. 8 – в частта за подпис на лицето, издало акта, защото ако няма разпоредителна част няма волеизявление, а ако няма подпис няма индивидуализиран субект, който да е направил волеизявлението. В случая, видно от оспорения акт налице са и разпоредителна част и подпис на лицето – главният архитект на община Велинград, издал акта.

От мотивната част на разрешението за строеж е видно, че в него са изложени фактически и правни основания. Мотивите на акта кореспондират с разпоредителната му част, волеизявлението на административния орган е ясно формулирано, независимо от твърдението на жалбоподателката, че не съответства на издадената виза по чл. 140 ЗУТ, което обаче са доводи обуславящи унищожаемост на акта, но не и неговата нищожност, доколкото в РС е записано, че се разрешава извършване на строителни и монтажни работи на строеж: „Основен ремонт и реконструкция на покривна конструкция“ и същото съвпада с волята на заявителите. Мотивите за издаването на разрешението се съдържат в самата административна преписка – техническия проект и комплексния доклад, в които е посочено, че на места съществуващата покривна конструкция е силно компрометирана и се налага нейната подмяна. Посочено е и правното основание за издаването му – чл. 148, ал. 1 и чл. 169, ал. 1 ЗУТ.

Обстоятелството, потвърдено от заключението по съдебно-почерковата експертиза, че заявлението от 14.03.2024 г. за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, по които се издава разрешение за строеж не е подписано лично от В. Г. не води до нищожност на издадения акт. Нарушението не е толкова съществено, че да е довело до липса на волеизявление. Не е довело и до ограничаване правото на защита на жалбоподателката, доколкото на същата е връчено издаденото разрешение за строеж и е дадена възможност да го обжалва, от която тя се е възползвала, макар и извън законоустановения за това срок.

Липсва основание за нищожност на решението и по критериите, относими към неговата материална незаконосъобразност. За да е налице такава е необходимо предметното съдържание на разпореждането, което се съдържа в акта, да нарежда извършването на едно явно престъпление или явно невъзможни положения или да се основа на нищожен административен акт. Ще е налице нищожност, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материална норма, когато актът е изцяло лишен от законово основание и когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. В случая разпоредбата на чл. 148 ЗУТ допуска издаване на разрешение за строеж, което в случая е въз основа на одобрен технически инвестиционен проект, който е неразделна част от него, т. е. налице е законно основание. Не се установява и пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма. На РС е извършена служебна проверка по реда на чл. 156 ЗУТ от служители на РДНСК-Пазарджик, които са приели, че разрешението е издадено законосъобразно съгласно разпоредбите на ЗУТ. Ето защо, липсва основание за обявяване нищожността на разрешението за нарушения на материалния закон.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата срещу Разрешение за строеж № 39/14.03.2024 г. на главния архитект на община Велинград за разрешаване на строеж: „Основен ремонт и реконструкция на покривна конструкция“, с искане за обявяването му за нищожно е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от спора, основателно е искането на процесуалния представител на Г. Б. за присъждане на разноски, поради което В. Г. следва да бъде осъдена да заплати на Г. Б. сумата от общо 1 000 лв., представляващи 400 лв. внесен депозит за вещо лице и 600 лв. адвокатско възнаграждение съгласно договор № 135/25.10.2024 г. за правна защита, съдействие и упълномощаване.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. Г. Г. с искане за отмяна на Разрешение за строеж № 39/14.03.2024 г. на главния архитект на община Велинград като недопустима и

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 905/2024 г. по описа на Административен съд-Пазарджик в горепосочената част.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Г. Г. с искане за обявяване на нищожност на Разрешение за строеж № 39/14.03.2024 г. на главния архитект на община Велинград.

ОСЪЖДА В. Г. Г., [ЕГН], гр. София, [жк], [адрес], да заплати на Г. П. Б., [ЕГН], гр. Велинград, [улица], сумата от 1 000 (хиляда) лева, представляваща разноски по делото.

Решението в прекратителната му част с характер на определение подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок, а в отхвърлителната му - с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.