№ 243
гр. Бургас, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело №
20232100100645 по описа за 2023 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата
претенция на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260,
представлявано от изпълнителните директори Петя Димитрова и Димитър
Шумаров, против М. А. П., ЕГН **********, от град Б., ж. к. „И.“, бл. ***, ет.
*, ап. ** и С. З. П., ЕГН **********, от град Б., ж. к. „И.“, бл. ***, ет. *, ап. **
за приемане на установено, че ответниците дължат на ищеца солидарно
сумата от 18 058.36 евро и 240 лева по договор за кредит за покупка на
недвижим имот № НL 15204 от 21.12.2006 година и допълнителни
споразумения към него, от които сумата от 14 248.89 евро - главница за
периода от 02.08.2020 година до 06.12.2022 година; 2 409.87 евро -
възнаградителна лихва за периода от 02.01.2020 година до 01.11.2022 година;
1399.60 евро - наказателна лихва за просрочие за периода от 02.08.2020
година до 06.12.2022 година; 240 лева - разноски за връчване на покани за
периода от 17.11.2022 година до 06.12.2022 година, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 07.12.2022 година - датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от
ГПК пред Бургаския районен съд до окончателното и плащане, за които суми
по частно гражданско дело № 7985/2022 година по описа на Бургаския
окръжен съд са издадени в полза на ищеца заповед № 3810 от 13.12.2022
година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК и изпълнителен лист № 3072 от 14.12.2022 година.
В искова молба ищецът е въвел твърдения, че на 21.12.2006 година
1
между него като кредитодател и ответниците като солидарни
длъжници/кредитополучатели бил сключен договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL15204/21.12.2006 година, по силата на който първият
предоставил на вторите кредит в размер на 29 800 евро, от които 12 580 евро
за покупка на описания в договора недвижим имот и 17 220 евро за други
разплащания. Кредитополучателите се задължили да върнат предоставените
по договора суми, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на
договора. На основание чл. 1, ал. 2 от договора, за връщането на кредита и за
другите задължения по него лицата, подписали го като кредитополучатели,
отговаряли солидарно. За усвоения кредит ответниците дължали на банката
годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент /БЛП/ на банката
за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на
лихвата, плюс договорна надбавка от 0.5 пункта, като дължимите лихви се
начислявали от датата на усвояване на кредита. Към момента на сключване на
договора БЛП на банката за жилищни кредити в евро била в размер на 6%.
При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при просрочна
изискуемост на кредита кредитополучателите дължали лихва в размер на
сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на
издължаване на кредита плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
Кредитополучателите погасявали кредита на равни месечни вноски,
включващи и лихва във валута, в която той бил разрешен - евро, с размер на
всяка вноска от 222.18 евро.
Страните подписали няколко допълнителни споразумения и по-
специално на датите 26.02.2009 година, 25.02.2010 година, 23.09.2010 година,
01.06.2011 година, 29.06.2011 година, 22.02.2012 година, 09.11.2012 година,
30.04.2013 година и 11.06.2014 година, с които предоговорили някои отделни
клаузи от договора, касаещи съществуващите към съответната дата
задължения на ответниците към банката за главница, лихви и други и
съдържащи и констатации за дълга към този момент.
Поддържа се, че поради допуснати просрочия от длъжниците банката
предявила против тях осъдителен иск, образуван в т.д.№49/19 год. по описа на
БОС, с решението по което съдът приел, че всички допълнителни
споразумения са нищожни и в отношенията на страните следва да се прилага
първоначално уговорения в договора лихвен процент от 6,5%. Заявява се, че с
решение №135/06.07.2020 год., потвърдено с решение №123/05.01.2021 год.
по в.гр.д.№475/20 год. на БАС – последното недопуснато до касационно
обжалване, съдилищата приели, че не са се осъществили условия за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем и присъдили само падежиралите вноски в
размер на 3 890,58 евро и разноски.
Ищецът твърди, че се съобразил с решенията и преизчислил дълга
2
съобразно първоначалните условия.
На 19.07.2022 година между страните било сключено извънсъдебно
споразумение за прихващане на суми в размер на 8 318.31 лева с дължимата
от банката сума в полза на длъжниците, която се равнявала на 3 881.41 лева,
до размера на по-малкото от тях. След извършеното прихващане,
задължението на кредитополучателите по съдебните актове било в размер на
3 881.41 лева. Със споразумението страните констатирали, че на 24.06.2022
година ответниците извършили плащане в размер на 3 720 лева, което банката
се задължила да осчетоводи след подписване на споразумението. След
осчетоводяване на посочената сума, остатъчното задължение на М. и С. П.и,
произтичащо от влезлите в сила съдебни актове от проведеното производство
по осъдителен иск възлизало на 161.41 лева, която сума кредитополучателите
се съгласили да заплатят в деня на подписване на споразумението. Със
същото споразумение страните се съгласявали, че последното не
представлява новация на договора за кредит, не води до пълно погасяване на
съществуващите задължения.
С покани до М. П. и С. П., връчени на 01.11.2022 година от ЧСИ Д.
Николов, банката уведомила длъжниците за формираните просрочия и
неизпълнението на условията по договора, като обявила кредита за изцяло
предсрочно изискуем.
Банката депозирала заявление по чл.417 от ГПК и се снабдила със
заповед № 3810 от 13.12.2022 година за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист № 3072 от
14.12.2022 година.
В съдебно заседание исковете се поддържат, ищецът представя и
ангажира доказателства.
Ответниците са депозирали отговор, с който оспорват претенцията.
Посочват, че по търг. дело № 49/2019 година Бургаският окръжен съд
приел за изцяло нищожни всички допълнителни споразумения, сключени с
тях. Като последица от това, съдът заключил, че задълженията на
ответниците следва да бъдат изчислявани на базата на основния договор, без
да се прилага клаузата на чл. 3, ал. 5 от същия, а само чл. 3, ал. 1, според
който възнаградителната лихва се формира от БЛП от 6% и надбавка в размер
на 0.5 пункта. Твърдят, че за периода от 12.02.2007 година до 30.01.2019
година общият размер на начислените от банката въз основа на
допълнителните споразумения договорни лихви над първоначално
договорения лихвен процент възлизат на 8 963.70 евро. С тези надвзети от
ищеца суми, получени от него без основание за периода от 12.02.2007 година
до 30.01.2019 година ответниците са направили възражение за прихващане
3
сращу тяхното задължение към банката за главница, възлизащо общо на 14
248.89 евро до размера на по-малкото от двете.
Твърди се, че първите седем допълнителни споразумения били
сключени между ответниците и „Бългериън ритейл сървисиз“ АД на базата
договор за цесия от 03.10.2007 година със страни банката и „Бългериън
ритейл сървисиз“ АД, с който договор ищцовото дружество прехвърлило на
цесионера по него всички свои вземания, произтичащи от процесния договор.
Така, последователно с въпросните седем допълнителни споразумения,
договорът за кредит многократно бил изменян чрез увеличаване на годишния
лихвен процент по кредита над първоначално уговорения. С обратна цесия,
сключена на 25.01.2013 година ищцовото дружество отново придобило
първоначално прехвърлените на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД вземания,
произтичащи от същия банков договор. На основание тази втора цесия,
банката като титуляр на вземанията по банковия кредит допълнително
предоговорила с ответниците процесния договор чрез сключените на
30.04.2013 година и на 11.06.2014 година допълнителни споразумения и
отново се стигнало до увеличение на годишния лихвен процент по кредита
над първоначално уговорения. Поддържа се, че първият договор за цесия от
03.10.2007 година бил сключен в противоречие с чл. 2, ал. 4 от ЗКИ, което
водело до неговата нищожност на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД
във връзка с чл. 2, ал. 4 от ЗКИ, в какъвто смисъл се прави и възражение.
Нищожността на тази първа цесия налага извода, че тя не е породила
прехвърлително действие, т. е. правата по договора не били прехвърлени в
полза на цесионера, както и че последвалите допълнителни споразумения,
сключени между ответниците и „Бългериън ритейл сървисиз“ АД били
недействителни. Също така сключеният договор за цесия, по силата на който
банката прехвърлила в полза на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД вземанията
си по процесния договор за кредит с ответниците, се явявал нищожен и на
основание чл. 26, ал. 2, предл. 5-то от ЗЗД. С първата цесия банката нито
отписала счетоводно задълженията си по процесния кредит, нито пък било
извършено вписване, съобразно чл. 17, ал. 1, б „а“ от ПВ във връзка с чл. 117
от ЗЗД, доколкото било цедирано вземане обезпечено с договорна ипотека.
Ответниците поддържат, че с двете споразумения, сключени с банката,
ищецът значително завишил базовия лихвен процент, като от 6% съгласно
основния банков договор, тази величина нараснала до 8.2%, а със
споразумението от 11.06.2014 година договорената надбавка била фиксирана
на 6.23% плюс базов лихвен процент от 5.2%. В тази връзка посочват, че
клаузата на чл. 5 от сключеното споразумение с банката на 30.04.2013 година
и клаузата на чл. 5 от споразумението от 11.06.2014 година са неравноправни,
а поради това и нищожни на основание чл. 146, т.12 и ал. 143, т. 10 от ЗЗП.
Така банката получила суми и в частност заявените 8 963.70 евро без да има
4
основание за това.
В съдебно заседание оспорването се поддържа, ангажират се
доказателства.
Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Страните са сключили договор за кредит за покупка на недвижим имот
№ HL 15204/21.12.2006г., по който ищецът предоставил на ответниците
кредит в размер на 29 800 евро, от които 12 580 евро за покупка на недвижим
имот в гр.Бургас и 17 220 евро за други разплащания. Няма спор, че
кредитополучателите са усвоили заемните средства в деня на откриване на
заемната сметка по договора, за което страните са подписали приложение към
договора на 12.02.2007 год.
При сключването на договора страните са уговорили заплащането на
възнаградителна лихва по чл.3.1 от договора, лихва при
просрочие/предсрочна изискуемост (чл.3.3), размер и вид на дължимите от
кредитополучателя такси – чл.4 от договора, краен срок на издължаване,
както и разсрочване на задължението на месечни вноски, включващи
главница и лихви, с фиксиран размер от 222,18 евро. Погасяването на
кредита се извършва във валутата, в която е разрешен – евро – чл.6 ал.2.
Не се спори, че на 03.10.2007 год. ищецът е прехвърлил с договор за
цесия вземанията си по договора за кредит на „Бългериън ритейл сървисиз“
АД, както и че на 26.02.2009г., 25.02.2010г., 23.09.2010г., 01.06.2011г.,
29.06.2011г, 22.02.2012г. и 09.11.2012г. са сключени допълнителни
споразумения към процесния договор между „Бългериън ритейл сървисиз“
АД и ответниците. Допълнителни споразумения се сключени и след
обратното придобиване на вземането от ищеца, съответно на 30.04.2013 год. и
на 11.06.2014 год.
С решение №135/06.07.2020 год. по т.д.№49/19 год. на БОС, потвърдено
с решение №123/05.01.2021 год. по в.гр.д.№475/20 год. на БАС – последното
недопуснато до касационно обжалване, съдилищата са приели, че договорът
за прехвърляне на вземане между „Юробанк България“ АД и „Бългериън
ритейл сървисиз“ АД и всички допълнителни споразумения към договора за
кредит не са произвели ефект в отношенията между страните, ето защо
задълженията на ответниците следва да бъдат изчислени по първоначално
възприетия в договора лихвен процент. В резултат на горното, с помощта на
вещо лице по приключилите дела е установено, че ответниците дължат
вноски за главница с настъпил падеж за периода от 02.03.2019 год. до
02.02.2020 год. и частично задължение с падеж 02.02.2019 год. от 29,42 евро,
5
общо 1 664,89 евро; вноски за възнаградителна лихва с падежи 02.09.2018 год.
– 02.02.20 год. и частично задължение за лихва с падеж 02.08.2019 год. от 5,86
евро, общо 1 590,82 евро и наказателна лихва за просрочие в размер на 85,87
евро и тези именно вноски с настъпили падежи са присъдени в полза на
кредитодателя, без да бъде споделен доводът му за предсрочна изискуемост
на цялото задължение.
След приключване на спора страните са сключили споразумение от
19.07.2022 год., с което са прихванали задълженията си до размера на по-
малкото от тях – задълженията от 8 318,31 лв. на кредитополучателите срещу
задължението от 4 436,90 лв. на банката, като след прихващането ответниците
са останали задължени със сумата от 3 881,41 лв. Тази сума е била намалена
със сумата от 3 720 лв. – заплатена от длъжниците на 24.06.2022 год., но
неосчетоводена от банката, след което е останало задължение от 161,40 лв.,
заплатено от ответниците – признание на ищеца в исковата молба и платежен
документ от 19.07.2022 год. на л.61 от делото.
След това последно плащане от 19.07.2022 год. не се твърди от
ответниците и не се представят доказателства от тях, че са продължили
погасяването на задължението си по договора за кредит.
На 26.10.2022 год. банката е отправила до тях покани, връчени на
01.11.2022 год., с които поради допуснати просрочия е обявила кредита за
изцяло предсрочно изискуем. На 07.12.2022 год. е депозирала заявление по
чл.417 от ГПК и на 13.12.2022 год. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №3810 по ч.гр.д.№7985/22 год. за следните суми: 14
248.89 евро - главница за периода от 02.08.2020 година до 06.12.2022 година;
2 409.87 евро - възнаградителна лихва за периода от 02.01.2020 година до
01.11.2022 година; 1399.60 евро - наказателна лихва за просрочие за периода
от 02.08.2020 година до 06.12.2022 година; 240 лева - разноски за връчване на
покани за периода от 17.11.2022 година до 06.12.2022 година, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2022 година - датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 от ГПК пред Бургаския районен съд до окончателното й плащане.
Покани за доброволно изпълнение, ведно със заповедта, са връчени на
длъжниците съответно на 15.02.2023 год. и 15.03.2023 год., а възражения от
тях са депозирани на 17.02.2023 год.
Приключилото с окончателен съдебен акт производство по т.д.№49/19
год. на БОС преклудира всички възражения на длъжниците, основани на
факти, настъпили до влизане на сила на съдебните актове, вкл. възраженията
за нищожност на цесията между „Юробанк България“ АД и „Бългериън
ритейл сървисиз“ АД и на всички допълнителни споразумения към договора
за кредит, ето защо тези възражения не следва да се обсъждат, а отделно от
6
това, самата банка се е съгласила с възприетата в съдебните решения
нищожност на цесията и допълнителните споразумения и е преизчислила
дълга, като се е „върнала“ към първоначалния лихвен процент и погасителен
план – заключение на вещото лице по икономическата експертиза. От
заключението и от обясненията на вещото лице в с.з. става ясно, че след като
е преизчислила дълга при възнаградителна лихва от 6,5%, банката е отнесла
всички плащания, включително и тези по споразумението за прихващане, в
резултат на което кредитополучателите са в забава от 02.01.2020 год. за
възнаградителната лихва и от 02.08.2020 год. за главницата и наказателните
лихви.
От вещото лице също е изготвен погасителен план при първоначално
заложената месечна анюитетна вноска от 222,18 евро – отг. на задача №1 на
ответниците. Плащанията в размер на 31 019,38 евро са отсени към дълга в
поредността по чл.76 ЗЗД и е установено, че с тях са погасени вноски до
№140 или погасената главница би била 12 594,34 евро. След това със
споразумението е погасена главница в размер на 2 378,26 евро и погасената
главница (при първоначалните условия на договора) придобива размер от
14 972,60 евро. Не са заплатени вноски с настъпили падежи от 02.03.20 год.
до 02.10.22 год., а именно главница в размер на 4 782,05 евро и
възнаградителна лихва в размер на 2 163,85 евро.
От горното следва, че към датата на връчване на поканата – 01.11.2022
год. ответниците са били в просрочие на задължението си по договора и
банката е упражнила валидно правото си да обяви задължението за изцяло
предсрочно изискуемо на основание чл.18 ал.1 от договора (т.18 от ТР
№4/18.06.2014 год. по т.д.№4/13 год. на ОСГТК на ВКС). С това едностранно
упражнено право изискуема е станала цялата главница, т.е. и сумата от
10 045,35 евро (колона №8 от таблицата на стр.12 от заключението), в
резултат на което задължението придобива следния размер: главница от
14 827,40 евро – с настъпил падеж и предсрочно изискуема, възнаградителна
лихва в размер на 2 163,85 евро от 02.02.2020 год. до 02.10.2022 год.,
наказателна лихва в размер на 1 038,63 евро за периода от 02.04.2020 до
01.11.2022 год. Не се дължи наказателна лихва за периода от 01.11.2022 год.
до претендираната дата 06.12.2022 год., тъй като целия дълг е трансформиран
в предсрочно изискуем на 01.11.22 год.
Доводите на ответниците, че не е настъпила предсрочна изискуемост,
тъй като банката не претендира такава, а се позовава на изсрочване на дълга,
не съответстват на заявеното по делото от кредитора, а освен това
становището им е коригирано с депозираните писмени бележки.
Възражението на ответниците за прихващане със сумата от 8 963,70
евро, които те са заплатили без основание по договора и представляващи
7
лихви в размер, по-голям от първоначалния лихвен процент, е неоснователно.
Както се установява още от решението по т.д.№49/19 год. на БОС,
всички суми, представляващи погасена лихва в по-голям размер, уговорен въз
основа на неравноправни и нищожни клаузи в договора, са взети предвид при
изчисленията на вещото лице и са послужили за преизчисляване на
задължението по първоначалния лихвен процент и погасителен план. Така
именно е установено, че ответниците дължат само вноски за главница с
настъпили падежи за периода от 02.03.2019 год. до 02.02.2020 год. и частично
задължение с падеж 02.02.2019 год. от 29,42 евро, общо 1 664,89 евро и
вноски за възнаградителна лихва с падежи 02.09.2018 год. – 02.02.20 год. и
частично задължение за лихва с падеж 02.08.2019 год. от 5,86 евро, общо
1 590,82 евро и те са присъдени с решението. С подписване на
споразумението страните са се съгласили, че горните задължения на
ответниците са погасени изцяло, т.е. до м.февруари 2020 за главницата и
лихвата. След този момент дългът е преоформен от банката, като са
съобразени съдебните решения, ето защо по същия начин постъпилите в
повече суми са отнесени за погасяване на дълга и той придобива вида,
посочен в заключението по настоящото дело, вкл.напълно съответства на
сочения от вещото лице период на просрочие. От горното следва, че дори и да
е имало заплатени в повече суми за лихви, те са послужили за цялостното
погасяване на задължението по първоначалния погасителен план от самия
кредитор, ето защо се явяват платени с основание – погасяване на задължение
по валидно съществуващо облигационно отношение.
В обобщение съдът намира, че установителната претенция за дълга по
договор № НL 15204 от 21.12.2006 год. е основателна до размера от 14 827,40
евро – главница с настъпил падеж и предсрочно изискуема, възнаградителна
лихва в размер на 2 163,85 евро от 02.02.2020 год. до 02.10.2022 год. и
наказателна лихва в размер на 1 038,63 евро за периода от 02.04.2020 до
01.11.2022 год. Претендира се за съществуваща главница в по-малък размер -
от 14 248,89 евро (падежирала от 2.08.2020 год. и предсрочно изискуема) и в
съответствие с правилото на диспозитивното начало именно в тази размер
следва да бъде установена. Също така се претендира за установяване
наказателна лихва от 02.08.2020 год., ето защо от изчислената в заключението
обща стойност 1 038,63 евро следва да бъдат извадени вноските за м.април-
юли 2020 год. и така задължението придобива размер от 1 026,62 евро. За
разликите до предявените размери претенциите за договорна и
възнаградителна лихва следва да се отхвърлят, както и за период – съответно
от 02.01.20 год. до 02.03.2020 год. за договорната лихва и от 01.11.2020 год.
до 06.12.2020 год. за наказателната лихва.
Претендира се да бъдат установени като съществуващи и разноски в
8
размер на 240 лв., посочени общо в заповедта за изпълнение като разноски за
уведомяване за връчване на покани.
Кредиторът е представил доказателства за заплащане на разходи на
ЧСИ за връчване на покани в общ размер от 120 лв. Освен това е заплатил
разходи за изготвяне на покани от адвокатско дружество в размер на 240 лв.
Доколкото се претендира само по-голямата от сумите, а са представени
доказателства за реално извършване на извънсъдебни разходи, последните
трябва да бъдат установени със съдебното решение като съществуващи.
В полза на ищеца следва да му бъдат присъдени сторените разноски в
настоящото производство по представен списък от 751,58 лв. държавна такса
и 250 лв. възнаграждение на вещо лице.
В заповедното производство от банката са направени разноски от
711,18 лв. – държавна такса и 2 400,19 лв. възнаграждение на адвокат.
Възражението на ответниците за прекомерност на адвокатското
възнаграждение следва да се разгледа от исковия съд (т. т.12 от ТР
№4/18.06.2014 год. по т.д.№4/13 год. на ОСГТК на ВКС) и е основателно.
Минималният размер, изчислен по реда на чл.7 ал.7 от Наредба №1/2004 год.
на ВАС възлиза на 1 989,62 лв., ето защо претендираното възнаграждение в
размер на 2 400,19 лв. следва да се редуцира до 2000 лв.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заповедното и
исковото производство от общо 3 679 лв. съразмерно на уважената част от
иска.
Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по претенцията на „Юробанк България“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от изпълнителните
директори Петя Димитрова и Димитър Шумаров, против М. А. П., ЕГН
**********, от град Б., ж. к. „И.“, бл. ***, ет. *, ап. ** и С. З. П., ЕГН
**********, от град Б., ж. к. „И.“, бл. ***, ет. *, ап. ** че ответниците дължат
на ищеца солидарно по договор за кредит за покупка на недвижим имот №
НL 15204 от 21.12.2006 година следните суми : 14 248.89 евро – главница, от
която падежирала от 02.08.2020 до 01.11.2022 година и предсрочно
изискуема; 2 163,85 евро - възнаградителна лихва за периода от 02.03.2020
година до 01.11.2022 година; 1 026,62 евро - наказателна лихва за просрочие
за периода от 02.08.2020 година до 01.11.2022 година; 240 лева - разноски за
връчване на покани, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
9
07.12.2022 година - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК пред Бургаския районен съд до
окончателното и плащане, за които суми по частно гражданско дело №
7985/2022 година по описа на Бургаския окръжен съд са издадени в полза на
ищеца заповед № 3810 от 13.12.2022 година за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
претенциията за установяване на задължения над тези размери и за периода
от 02.01.20 год. до 02.03.2020 год. за договорната лихва и от 01.11.2020 год.
до 06.12.2020 год. за наказателната лихва.
ОСЪЖДА М. А. П., ЕГН **********, от град Б., ж. к. „И.“, бл. ***, ет.
*, ап. ** и С. З. П., ЕГН **********, от град Б., ж. к. „И.“, бл. ***, ет. *, ап. **
да заплатят на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260,
представлявано от изпълнителните директори Петя Димитрова и Димитър
Шумаров разноски в заповедното и първоинстанционното производства в
размер на 3 679 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10