Решение по дело №902/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260075
Дата: 16 септември 2020 г. (в сила от 21 октомври 2020 г.)
Съдия: Ралица Йорданова Русева
Дело: 20204520200902
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юни 2020 г.

Съдържание на акта

            РЕШЕНИЕ №

                                               гр.Русе, 16.09.2020 г.

   В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският районен съд.... X наказателен състав....... в публично  заседание на седми август две хиляди и двадесета година в състав:

                   Председател: Ралица Русева

при     секретаря     Олга     Петрова     и     в     присъствието     на прокурора       , като разгледа докладваното от съдията   АНД № 902 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

      Постъпила е жалба от А.А. ***, против Наказателно постановление № 20- 1085- 001216 от 30.04.2020 г. на Началник Сектор ОДМВР Русе, Сектор ПП, с което за административни нарушения по чл.6 т.1 от ЗДвП и чл.100 ал.І т.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания- по ал.1- глоба в размер на 100 лв. на основание чл.183 ал.V т.1 от ЗДвП, по т.2- глоба в размер на 10 лева- на основание чл.183 ал.І т.1 пр.2 от ЗДвП.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради недоказаност на нарушението и неправилно приложение на закона.

Ответникът по жалбата поддържа становище за неоснователност на същата.

Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и в това си качество е многократно наказван за нарушения по ЗДвП.

На 14.04.2020 г., около 13.25 часа, в гр.Русе, полицейски патрул, в чиито състав бил св.С.Г.- мл.автоконтрольор в сектор ПП ОДМВР Русе, изпълнявал служебни задължения в района на бул.”Липник”.На кръстовище на булеварда с ул.”Братислава”, Г. забелязал водач на лек автомобил „Сузуки Витара” с рег. № В 1919 НР, който навлязъл и преминал през кръстовището на забранен червен сигнал на светофара.Лицето било незабавно спряно за проверка, при която се установило, че се касае до жалбоподателя А..Констатирано било също, че той не носи контролен талон към свидетелството за управление на МПС.При тези факти бил съставен АУАН № 153466/14.04.2020 г., сочещ нарушения по чл.6 т.1 пр.2 от ЗДвП и чл.100 ал.І т.1 от ЗДвП.Актът бил предявен, подписан без възражения и лично връчен.Ден след връчването, същият бил възразен, като лицето изложило твърдения, че управлявайки автомобила си, е преминал на жълт сигнал на светофара през съответното кръстовище.След запознаване с възраженията и доказателствата, наказващият орган е постановил обжалваното наказателно постановление.Във въззивното производство се твърди, че то е незаконосъобразно, като се поддържат възраженията по акта.Твърди се също така, че са налице съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на закона.

Приетата за установена фактическа обстановка се доказва от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН № 153466 от 14.04.2020 г., възражение, справка във връзка с възражението, докладна записка, справка за нарушител, показанията на св.Г., които следва да бъдат кредитирани изцяло като кореспондиращи  с писмения доказателствен материал.

       Правни изводи:

Жалбата е допустима, а по същество- неоснователна.

Съдът намира, че в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съставеният акт за нарушение и издаденото наказателно постановление притежават всички изискуеми от закона реквизити.Възраженията за нарушено право на защита на жалбоподателя не са основателни.Всяко едно от двете вменени нарушения по ЗДвП е посочено ясно като описание и правна квалификация, така че да се обезпечи упражняването на правата на нарушителя.Няма съмнение, че още към момента на съставяне на акта същият е разбрал какво му е вменено като неспазване на закона, за което доказателство се явява и конкретно изложеното възражение по фактите, а именно- че навлязъл в кръстовището на жълт сигнал на светофарната уредба.

По същество, извършването на всяко от нарушенията е правилно установено и доказано.

Чл.6 ал.І т.1 от ЗДвП задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.Видно от доказателствата по делото, жалбоподателят е нарушил това свое задължение, като е преминал през кръстовище при забранен сигнал на светофара- червен.Няма спор и относно това, че същият не е носел в себе си контролния талон към свидетелството си за управление на МПС, така както го задължава чл.100 ал.І т.1 от ЗДвП.

 Налице е редовно съставен акт за нарушение, който се ползва с презумптивна доказателствена сила според ЗДвП, а фактическите обстоятелства, макар и оспорени- не са опровергани.Св.Г. като очевидец е възприел непосредствено поведението на водача, а противопоставените аргументи реално не се доказват от нито едно от приобщените в производството доказателства.Що се отнася до второто вменено административно нарушение, то по отношение на същото дори липсва оспорване.

  Съдът намира обжалваното постановление за обосновано и законосъобразно и в частта на наложените административни наказания.Според текста  на чл.183 ал.V т.1 от ЗДвП, на санкция с глоба в размер на 100 лв. подлежи водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Само за прецизност, във връзка с възраженията на жалбоподателя, следва да се посочи, че преминаването при жълт светофарен сигнал е също условно, като принципно е забранено от закона, т.е. не е налице извинително поведение за лицето.

   Според чл.183 ал.І т.1 от ЗДвП, с глоба в размер на 10 лв. следва да бъде санкциониран водач, който не носи определени документи, сред които и контролен талон.

Искането случаят да бъде преквалифициран като маловажен, не е основателно.На първо място, спрямо лицето проверяващите са констатирали едновременно две нарушения в качеството му на водач на МПС.Независимо, че притежава СУМП само от три години- от 2017 г., А. е многократно санкциониран за нарушения по ЗДвП.Подробност, без пряко отношение към спора е факта, че след извършените административни нарушения, свидетелството на лицето е отнето като принудителна мярка. При тези доказани факти, очевидно не може да се приеме, че са налице условията по чл.28 от ЗАНН за прилагане на друга материалноправна норма.

По изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН съдът

                                                         РЕШИ:

 

       ПОТВЪРЖДАВА НП № 20- 1085- 001216 от 30.04.2020 г. на Началник Сектор ПП ОДМВР Русе, с което на А.А.А., ЕГН **********,***, за нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.V т.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лева, за нарушение по чл.100 ал.І т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.І т.1 от ЗДВП, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10 лв.

      РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.

 

                                                         Районен съдия: