РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Карлово, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20215320200259 по описа за 2021 година
Установи следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № ** година на Началник РУ на МВР К.
към ОДМВР П. на Г. К. М. с ЕГН ********** от гр. К., обл. П., ул. „Г.К. №.,
вв. ет., ап., на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП,
както и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 12 контролни
точки за нарушението.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателя
М. и е депозирала жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен
срок. В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, а се представлява от
адв.Г., който поддържа жалбата, излага доводи за незаконосъобразност и
неправилност на наказателното постановление, като издадено при
съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано
прилагане на материалния закон, като моли НП да бъде отменено. Претендира
разноски.
Ответната по жалбата страна – РУ на МВР К. към ОДМВР П., редовно
призована, не изпраща процесуалненси представител. В писмено становище
моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Не претендира
1
разноски. Оспорва размера на разноските на адв. Г..
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което и допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административно-
наказателна преписка и събраните по нея и в хода на съдебното производство
гласни, писмени и веществени доказателства, прецени ги поотделно и в
тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
На * г. в гр.Б., на път ІІ-64, км.10 + 600м, с посока на движение от север
към юг свидетеля Д. Ж. – служител в РУП К., работил с мобилна радарна
система за видеоконтрол на скоростта TFR-1 М №612, монтирана в служебен
полицейски автомобил с рег. номер *. В контролирания участък действало
общото ограничение на скоростта за населено място до 50 км.ч.
В 21.44 часа системата заснела лек автомобил „БМВ Х 1 Х Драйв 20 Д“
с рег. № ** да се движи със скорост от 116 км/ч. при разрешената за участъка
в населеното място 50 км/ч.
От справка в централна база – КАТ била установена собствеността на
автомобила – същия бил собственост на Д.Е.А. ЕООД, с ЕИК * с управител
Н.И.М. който бил призован в РУП К., където в декларация за предоставяне на
информация, във вр. с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП на * г. потвърдил, че
на инкриминираната дата и място – в 21.44ч. на * г. в гр.Б., на път ІІ-64, км.10
+ 600м, с посока на движение от север към юг - не той, а жалбоподателката Г.
К. М. с ЕГН ********** от гр. К., обл. П., ул. „Г.К. №., вв. ет., ап. е
управлявала автомобила „БМВ Х 1 Х Драйв 20 Д“ с рег. № **.
За това за констатираното нарушение на жалбоподателя Г.М. бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия * с №*
от * г. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Въз основа на така съставения акт
е издадено обжалваното, с което за извършеното административно нарушение
по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП на
жалбоподателя са наложени административни наказания “глоба” в размер на
800.00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца. С
НП са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР и 12 контролни точки
за
нарушението
Съдът намира, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на наказателното постановление не
са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-
процесуалните правила.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.189,
2
ал.1 и ал.4 от ЗДвП съгласно Заповеди №8121з-515/14.05.2018 г. и №8121з-
825/19.07.2019 г. на Министъра на вътрешните работи.
При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление
са спазени сроковете по чл.34, ал.2 от ЗАНН и не са допуснати съществени
нарушения на административно-наказателно-процесуалните правила, които
да налагат отмяна на последните.
Поради изложеното съдът счита направените възражения в жалбата за
допуснати съществени процесуални нарушение за неоснователни.
Безспорно се установи от доказателствата по делото, че на процесната
дата и час, жалбоподателят е управлявал МПС – л.а. „БМВ Х 1 Х Драйв 20 Д“
с рег. № ** в гр.Б., на път ІІ-64, км.10 + 600м, с посока на движение от север
към юг със скорост 116 км/ч, намалена предвид възможната грешка от 3 %
съгласно техническата спецификация на мобилна радарна система тип "TFR1-
M", № 612 и приета стойност на нарушението от 113 км/ч. С разпоредбата на
чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложена забрана на водачите на МПС да ги управляват
в населено място със скорост над 50 км/ч.
От снимковия материал и клип №* се установява датата, скоростта, рег.
номер на автомобила, времето, мястото и превишението. Показанията на
свид. Ж. и С., съдът кредитира изцяло, като обективни, безпристрастни и
логически последователни, още повече, че същите са поели и наказателна
отговорност по чл.290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост.
Същите подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства и не са
противоречиви. При изпълнение на функциите си определените от министъра
на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на
правилата за движение по пътищата да използват технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на МПС /чл. 165, ал.2, т.6 от ЗДвП/, като нормата на
чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично определя като веществени доказателствени
средства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически
средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на МПС. Съгласно легалната
дефиниция по § 6, т.65 /нова, ДВ бр.19/2015 г./, "автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни -
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи е
издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
3
движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г./. При измерване,
скоростта на движение чрез мобилна система за контрол тип "TFR1-M", №
612 са спазени всички изисквания на посочената Наредба, видно от
приложените писмени доказателства: протокол № **/28.10.2020г. за
използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система /АТСС/,
снимков материал и клип №*, които съответстват на отразеното в протокола,
протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол.
Ето защо направените възражения от жалбоподателя в тази насока
съдът счита за неоснователни.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в
разпоредбата на чл.182 от ЗДвП, като за конкретното нарушение -превишение
от 113 км/ч при движение в населено място, законодателят в разпоредбата на
ал.1, т.6 от същия текст е предвидил глоба от 700 лева, която за всеки
следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв., като
се налага и наказание три месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство. Видът и размера на санкциите е фиксиран такъв, поради
което обсъждането на въпроса за справедливост е безпредметно.
Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните
административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП, което означава, че
отнемането на контролни точки не е санкция, която би подлежала на
самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно–отчетен
характер, което изпълнява предупредителна и информационно–статистическа
функция. Контролните точки се отнемат само въз основа на влязло в сила
наказателно постановление, а единствената възможност за тяхното
възстановяване е неговото успешно обжалване и отмяна на наложеното
наказание. При отнемане на контролни точки, съответния административен
орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му
се предопределя от факта на налагане на наказание за извършеното
нарушение.
С оглед на гореизложеното съдът прие, че правилно административно-
наказващият орган е ангажирал административно-наказателната отговорност
на жалбоподателя за извършеното нарушение, поради което обжалваното НП,
издадено от Началника на РУП К. е правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на спора, право да получи направените разноски има
въззиваемата страна, но тъй като такива не се претендират, то не се и
присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
1.ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ** година на
4
Началник РУ на МВР К. към ОДМВР П., с което на Г. К. М. с ЕГН
********** от гр. К., обл. П., ул. „Г.К. №., вв. ет., ап., на основание чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за
нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба №
Iз-2539 на МВР 12 контролни точки за нарушението
2. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 –дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Административен съд П. по реда на глава
ХІІ от АПК.
К.Б.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5