Решение по дело №904/2020 на Районен съд - Несебър

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 260110

гр. Несебър, 29.04.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Радостина Менчева, като разгледа гр. д. № 904 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС.

От ищеца - Етажната собственост на комплекс „***********“ с идентификатор № ***********2 с адрес в с. Равда, ул. „С.**, представлявана от управителя Я.Л., е предявен иск, с който се иска да бъде признато за установено спрямо ответниците Е.  А.В. и В.Н.В., че дължат солидарно на етажната собственост сумата от 301,00 евро, формирана от такса поддръжка и фонд „Ремонт“, от които 50 евро за 2018г. и 251 евро за 2019г. Ищецът сочи, че ответниците са собственици на самостоятелен обект с № ************в сградата в режим на етажната собственост. Обръща внимание, че ответниците са съпрузи и владеят имота в режим на СИО – за задоволяване на семейни нужди. Излага, че на 15.06.2016г. било проведено общо събрание на ЕС, на което се взело решение да се заплаща обща такса от 12 евро на кв. м. за такса поддръжка и фонд „Ремонт и обновление“ (по 6 евро на кв. м. за всяко от перата). Сочи, че тази такса била определена за две години – 2016г. и 2017г. със срок, както следва: за 2016г. до 30.07.2016г. и за 2017г. – до 31.12.2016г. Излага, че на 16.07.2018г. било взето решение таксата да се определи в размер на 200 евро за самостоятелен обект и такса за фонд „Ремонт и обновление“ – съобразно идеалните части в общите части в сградата, но не по-малко от 1 % от МРЗ. Сочи, че така определената такса била за две години – 2018г. и 2019г., със срок за плащане, както следва: за 2018г. до 31.12.2017г. и за 2019г. – до 31.12.2018г. Твърди, че за 2018г. ответниците дължат 40 евро такса поддръжка и 10 евро за фонд „Ремонт“, а за 2019г. – 200 евро такса поддръжка и 51 евро за фонд „Ремонт“. Излага, че на събрание, проведено на 08.09.2020г. били приети решения относно избор на управителен съвет на ЕС. Сочи, че ответниците били поканени да заплатят задълженията си, но не го сторили. С тези доводи от съда се иска да уважи предявения иск. Претендират се разноски.

В срок по чл. 131 ГПК от особения представител на ответниците е подаден отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като неоснователен. Сочи, че ищецът следва да проведе пълно и главно доказване относно обстоятелствата за реално извършена дейност, както и на кого е заплатена. Счита, че исковата молба не се съдържат такива доказателства, поради което искът е недоказан. Моли да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:

В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС е да докаже, че ответниците са собственици на самостоятелен обект, който се намира в режим на етажна собственост – в Етажната собственост на комплекс „***********“ с идентификатор № ***********2 с адрес в с. Равда, ул. „С.**. Следва да докаже, че с влезли в сила решения на общото събрание в етажната собственост от 15.06.2016г. и 16.07.2018г. са определени такси, дължими от етажните собственици за управление и поддръжка на общите части и фонд „Ремонт и обновяване” за 2018г. и 2019г. Следва да докаже, че сумите се дължат от ответниците при условията на солидарност. В негова тежест е да докаже размера на претенцията си, както и, че е настъпила изискуемостта на вземането. При доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането. С оглед възражението на особения представител на ответниците в доказателствена тежест на ищеца е докаже, че за 2018г. и 2019г. реално е извършена дейност, както и на кого е заплатена.

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (на л. 8 – л. 9 от делото) се установява, че Е.  А.В. и В.Н.В. са придобили на 19.10.2018г. собствеността върху самостоятелен обект с идентификатор ***********2.82, находящ се в комплекс „***********“ – ет. 4, ап. 82. Установява се, че са придобили 9,93 кв. м. идеални части от общите части в сградата. Собствеността е придобита при равни квоти.  

Съдът намира, че относими към задълженията на ответниците (с оглед датата на придобиване на собственост от тях) са решенията на общото събрание на етажната собственост от 16.07.2018г. (обективирани в протокол на л. 14 – л. 27 от делото). Видно от инкорпорираната в този протокол таблица процента идеални части от общите части в сградата, притежаван за апартамент № 82 (към онзи момент собственост на Л.М.) е 0,567 %. Посоченото площообразуване е одобрено с решение по т. 1 от протокола. По т. 3 от дневния ред общото събрание определило финансовата година 2018г. с период 01.01.2018г. – 31.12.2018г. и срок за плащане на задълженията за 2019г. – до 31.12.2018г. Приело бюджет на ЕС за 2018г. По т. 4 от дневния ред били определени размерите на паричните вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2018г. и 2019г. Била определена вноска за 1% идеална част от общите части на сградата в размер на 176,88 лв., т.е. за притежаваните от ответниците идеални части – 100,29 лв. По т. 5 от дневния ред била определена парична вноска за управление и поддръжка за 2018г. и 2019г. – по 200 евро на апартамент.

По делото не се твърди и не се доказва цитираните решения да са обжалвани в предвидените срокове, поради което съдът намира, че същите са влезли в сила. В съдебната си практика върховната инстанция (Решение № 39 от 19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г. по описа на I гр. о. на ВКС) е имала повод да се произнесе в насока, че Етажната собственост се управлява от общото събрание на етажните собственици чрез решения, които се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Следователно за собствениците в етажната собственост е възникнало задължение да направят съответните вноски съобразно гласуваното от общото събрание. Съгласно цитираното решение неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. По делото се установи, че решенията на общото събрание са влезли в сила.

Ето защо за финансовите 2018г. и 2019г. за собствениците на апартамент 82 в сградата е възникнало задължение за заплащане на сумата от по 200 евро за всяка от годините – такса за управление и поддръжка и сумата от 100,29 лв. за всяка от годините – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“.

Съдът намира за неоснователни възраженията на особения представител на ответниците, че сумите не се дължат, тъй като липсват доказателства за това дали реално е извършена дейност и на кого е заплатена. Вярно е, че в цитираното Определение № 124 от 17.02.2020г. по гр.д. № 3130 от 2019г. на III гр. о. на ВКС е застъпено разбирането, че когато периодът на поддръжка вече е отминал трябва да се изясни дали реално е извършена дейност, дали и на кого е заплатена. Ако такава дейност не е извършена, осъждането на етажния собственик да заплати таксата би довело до неоснователно обогатяване на лицата, които не са извършили възложената им работа. В случая по делото като писмено доказателство е представен протокол от общо събрание на етажната собственост от 08.09.2020г. (на л. 28 – л. 33 от делото). По т. 1 от дневния ред общото събрание е приело отчета на УС за периода 01.07.2019г. – 01.07.2020г., одобрило е извършените разходи през отчетния период в размер на 11 591,69 евро. Наред с това от процесуалните представители на ищеца са представени писмени доказателства (на л. 72 – л. 105 от делото). Видно от тях УС на ЕС е изготвил и отчет за периода 13.06.2018г. – 01.07.2019г. (на л. 75 – л. 78 от делото). Липсват данни тези актове на общото събрание и на управителния съвет да са оспорени по предвидения ред по чл. 40 и чл. 43 от ЗУЕС. Ето защо съдът приема, че са налице валидни актове на органи на етажната собственост, с които са изготвени, респ. приети отчети за процесните периоди. В компетенциите на общото събрание е да одобрява отчета на управителния съвет – арг. от чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗУЕС, а от своя страна управителният съвет е компетентен да изготвя отчетите – чл. 23, ал. 1, т. 4 от ЗУЕС. След като са налице актове, издадени в рамките на компетентността на тези органи, за които няма данни да са оспорени по съответния ред, съдът приема за доказано, че действително за процесните периоди в комплекса е извършвана дейност по поддръжка, която е отчетен по предвидения за това ред. Ето защо възражението, че сумите за поддръжка не се дължат поради липса на доказана дейност в комплекса, е неоснователно.

С оглед изложеното съдът приема за доказани всички елементи от фактическия състав на предявения иск. Вземането е изискуемо с оглед определените падежи за плащане на вноските, а и с оглед нормата на чл. 38 от ЗУЕС, в която фигурира законоопределен падеж за изпълнение на решенията на общо събрание на етажна собственост. Действително ответниците дължат за 2018г. сумата от 10 евро за фонд „Ремонт и обновяване“ и сумата от 40 евро – такса поддръжка (представляващи около 1/5 от дължимите за цялата 2018г. суми), тъй като са придобили собственост върху апартамент № 82 в средата на месец октомври 2018г. За 2019г. дължат в пълнота годишните задължения по тези две пера – 200 евро такса поддръжка и 51 евро за фонд „Ремонт и обновяване“. Т.е. доказано е, че двамата ответници дължат общо за процесните периоди сумата от 301 евро.

Съдът намира за недоказано обстоятелството, че сумата се дължи солидарно от двамата ответници. В тази връзка с доклада, на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за твърдяната от него солидарност на вземането. Солидарност на задълженията възниква само когато е изрично уговорена или когато е предвидена в закона (арг. от чл. 121, ал. 1 от ЗЗД). В нотариалния акт, с който ответниците са придобили собственост върху апартамент № 82 липсва изрична уговорка, че задълженията за този апартамент към етажната собственост се дължат солидарно от тях. Вярно е, че съобразно чл. 32, ал. 2 от СК съпрузите отговарят солидарно за задължения поети за задоволяване нуждите на семейството. За да се установи тази солидарна отговорност обаче по делото следва да е доказано, че съответните лица са съпрузи, както и, че задълженията към етажната собственост са поети за задоволяване нуждите на семейството. Въпреки разпределената доказателствена тежест и указанията по чл. 146, ал. 2 от ГПК от ищеца не са ангажирани доказателства за тези обстоятелства. Поради тази причина съдът приема, че не е доказана сочената от ищеца солидарност на задълженията на ответниците.

В нотариалния акт (на л. 8 от делото) е посочено, че имотът се придобива при равни квоти от ответниците. Ето защо при липсата на доказана солидарност на задълженията им, всеки от тях дължи по ½ от калкулираните за този апартамент задължения към етажната собственост. Т.е. следва да бъде признато за установено, че всеки ответник дължи по 150,50 евро към етажната собственост, а искът да бъде отхвърлен в частта му, в която се иска да се признае задължение на всеки от тях за сумата от 301 евро, дължимо солидарно с другия.

По разноските:

При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят разноски. В настоящото производство ищецът е доказал разноски в размер на 25 лв. – за платена държавна такса и 400 лв. – внесен депозит за особен представител. Въпреки, че се претендира и сумата от 600 лв. – платено възнаграждение за един адвокат, доказателства за заплащането му не са налични по делото, тъй като в представения договор за правна защита и съдействие (на л. 7 от делото) е договорено възнаграждение от 600 лв., платимо в брой. Липсва обаче отбелязване, че сумата от 600 лв. е заплатена на процесуален представител на ищеца. Не са представени и допълнителни доказателства за плащането й (напр. разписка). Ето защо и по арг. от т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС, сумата от 600 лв. не следва да се присъжда в полза на ищеца.

От своя страна в заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 25 лв. – за платена държавна такса и 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Следователно ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца тези суми - за направени разноски в заповедното производство (арг. от т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).

Всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати по ½ от направените от ищеца разноски.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, че В.Н.В., гражданин на Руска Федерация, роден на ***г., код по БУЛСТАТ ****, с постоянен адрес ***, к-с ***********, ет. 4, ап. 82, дължи на Етажната собственост на комплекс „***********“ с идентификатор № ***********2 с адрес в с. Равда, ул. „С.**, представлявана от управителя Я.Л., сумата от 150,50 евро, представляващи 1/2 от общо дължимите за апартамент, представляващ самостоятелен обект с № ***********2.82, вноски за 2018г. и 2019г. – такса поддръжка и за фонд „Ремонт и обновяване“, приети с решение на ОС на ЕС от 16.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 30.12.2019г., до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта му, в която се иска да бъде признато за установено, че В.Н.В. дължи солидарно с Е.  А.В. цялата дължима сума за апартамент, представляващ самостоятелен обект с № ***********2.82, в размер на 301 евро.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, че Е.А.В., гражданка на Руска Федерация, родена на ***г., код по БУЛСТАТ ****, с постоянен адрес ***, к-с ***********, ет. 4, ап. 82, дължи на Етажната собственост на комплекс „***********“ с идентификатор № ***********2 с адрес в с. Равда, ул. „С.**, представлявана от управителя Я.Л., сумата от 150,50 евро, представляващи 1/2 от общо дължимите за апартамент, представляващ самостоятелен обект с № ***********2.82, вноски за 2018г. и 2019г. - такса поддръжка и за фонд „Ремонт и обновяване“, приети с решение на ОС на ЕС от 16.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 30.12.2019г., до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта му, в която се иска да бъде признато за установено, че Е.А.В. дължи солидарно с В.Н.В. цялата дължима сума за апартамент, представляващ самостоятелен обект с № ***********2.82, в размер на 301 евро.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.Н.В., гражданин на Руска Федерация, роден на ***г., код по БУЛСТАТ ****, с постоянен адрес ***, к-с ***********, ет. 4, ап. 82, да заплати на Етажната собственост на комплекс „***********“ с идентификатор № ***********2, с адрес в с. Равда, ул. „С.**, представлявана от управителя Я.Л., сумата от 212,50 лв., представляваща 1/2 от направените по делото разноски в общ размер от 425 лв., както и сумата от 162,50 лв., представляваща 1/2 от направените в заповедното производство разноски в общ размер от 325 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е.А.В., гражданка на Руска Федерация, родена на ***г., код по БУЛСТАТ ****, с постоянен адрес ***, к-с ***********, ет. 4, ап. 82, да заплати на Етажната собственост на комплекс „***********“ с идентификатор № ***********2, с адрес в с. Равда, ул. „С.**, представлявана от управителя Я.Л., сумата от 212,50 лв., представляваща 1/2 от направените по делото разноски в общ размер от 425 лв., както и сумата от 162,50 лв., представляваща 1/2 от направените в заповедното производство разноски в общ размер от 325 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: