гр. СИЛИСТРА, 05.04.2019 г.
Силистренският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито
заседание на пети април
през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
при секретаря и в присъствието на прокурора
сложи на разглеждане гр. д. № 41 по описа за
2019 г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Делото е образувано по искане, предявено от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, чрез председателя Пламен Георгиев Димитров, ЕГН ********** и адрес за призоваване: гр. Варна, ул. „Алеко Константинов” № 17, ет.1, срещу С.С.Д., ЕГН **********, Е.Р.Р., ЕГН **********, С.Е.Р., ЕГН **********, и Е.Е.Р., ЕГН **********, всички с постоянен адрес: ***, с правно основание по чл. . 153, ал. 2 от ЗПКОНПИ, във връзка с § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ (обн. ДВ, бр. 1 от 03 януари 2019 г.), за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност : 370 196,57 лева.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците, чрез процесуален представител , са депозирали писмен отговор своевременно, като е заявила, че считат, че предявеното против тях искане от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, чрез председателя Пламен Георгиев Димитров, ЕГН ********** и адрес за призоваване: гр. Варна, ул. „Алеко Константинов” № 17, ет.1, с правно основание по чл. 153, ал. 2 от ЗПКОНПИ във вр. с § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 370 196,57 лева, е недопустима, тъй като считат, че не са спазени процесуалните предпоставки за съществуването и упражняването на правото на иск. Твърдят, че в случая, проверката на КОНПИ (сега КПКОНПИ) за установяване на значително несъответствие в имуществото на С.С.Д. е започнала въз основа на решение по протокол № ТД 07ЛО/УВ-1679/28.02.2017 г. по чл. 22, ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.) на директора на ТД на КОНПИ-гр.Велико Търново при хипотезата на чл.22, ал.1, т. 18 от ЗОПДНПИ (отм.) поради привличането и като обвиняем за извършено престъпление, попадащо в предметния обхват на закона и уведомление от ОП-Силистра до ТД на КОНПИ - гр. Варна от 13.02.2017 г. Решението на КОНПИ за образуване на производство по ЗОПДНПИ с № 850 е взето на 17.10.2018 г., като не се твърди от комисията и не се установява от доказателствата по делото този срок да е продължен. Според тях, едногодишният срок чл. 27, ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.) е започнал да тече на 28.02.2017 г. и е изтекъл на 28.02.2018 г., а решението на Комисията за образуване на производство е взето на 17.10.2018 г., т.е. след изтичането му. Дори и да е било взето решение за шестмесечно продължаване /т.е. до 28.08.2018г./, срокът отново би бил изтекъл. Не се налага различен извод и при действието на приложимия съгласно ал.2 на § 5 от ПЗР (ДВ, бр.1 от 03.01.2019 г.) към настоящия момент ЗПКОНПИ, уреждащ срока на проверката по аналогичен начин в чл. 112. Ответниците считат, че срокът по чл. 27, ал.1 ЗОПДНПИ (отм.) е преклузивен, като се позовават на обилна съдебна практика в тази насока. С оглед на това, че неспазването на преклузивните срокове води до загуба на правото за предприемане на процесуални действия след изтичането им, то образуваното след изтичането на този срок производство срещу първата ответница е недопустимо, недопустим е и предявения иск и не подлежи на разглеждане по същество от настоящия окръжен съд, поради което молят да се прекрати производството по него.
Ищецът, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, чрез процесуални представители Валентин Трифонов - държавен инспектор и Севджихан Шефкова - инспектор при ТД на КПКОНПИ Велико Търново, ТО Русе , са представили писмено становище по направеното искане за прекратяване на производството по делоот, поради недопустимост на иска, съгласно което считат, че сроковете по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) са уредени в специален закон, в особено производство, поради което не може да се приеме, че се подчиняват на общия режим на процесуалните срокове по ГПК, няма основания да се приеме, че са преклузивни.
От събраните по делото доказателства,съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 850/17.10.2018 г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в ТД Велико Търново уведомление от Окръжна прокуратура - град Силистра вх. № 447/21.02.2017 г. за привличане в качеството на обвиняема на С.С.Д. с ЕГН **********, по досъдебно производство № 6518ЗМ-125/2016г по описа на ОДМВР - гр. Силистра, пр. пр. № 2002/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура - град Силистра, за това, че през периода 07.11.2009 г. - 09.09.2014 г. в с. Кайнарджа, обл. Силистренска, в условията на продължавано престъпление е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 6747,12 лв. /шест хиляди седемстотин четиридесет и седем лева и дванадесет стотинки/, като не е подала съответните декларации по чл.49, ал.3 от Закона за местните данъци и такси в Дирекция „Местни приходи“ към Община Кайнарджа, в нито един случай на получените 89 броя дарения от различни лица на обща стойност 134 942,38 лв. – престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, което попада в предметния обхват на чл. 22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ (отм.).
В хода на проверката е установено, че С.С.Д. с Решение № 23 от 18.04.2017г. по АНД № 73/2017г. по описа на Окръжен съд - гр.Силистра /вх.№ТД07ЛО/УВ-9807/06.12.2017г. и №ТД07ЛО/УВ-9971/18.12.2017г./, е призната за виновна в това, че:
- През периода 07.11.2009г - 09.09.2014г. в с.Кайнарджа, обл.Силистра, в условията на продължавано престъпление, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, на обща стойност 6747,12 лв. по смисъла на чл.93, т.14 от НК, като не е подала съответните декларации по чл.49, ал.3 от Закона за местните данъци и такси в Дирекция „Местни приходи“ към Община Кайнарджа, в нито един случай от получените в периода 89 бр. дарения от различни лица, на обща стойност 134 942,38 лв., като до приключване на съдебното следствие данъчните задължения ведно с лихвите са платени - престъпление по чл. 255, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК я освобождава от наказателна отговорност и й налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ глоба в размер на 2 000 лв.
С.Д. е осъдена да заплати в полза на Републиканския бюджет сумата от 412,62 лв., представляваща направените в хода на досъдебното производство разноски.
Съдебното Решение е влязло в законна сила на 04.05.2017 г.
С протокол рег. № ТД07ЛО/УВ-1679/28.02.2017 г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на С.С.Д., ЕГН **********.
С определение № 76/29.02.2019 г., постановено по настоящото са допуснати исканите обезпечителни мерки по реда на чл. 389 ГПК . по висящ иск..
Тук следва да се отбележи, че междувременно, в хода на настоящото производство е приет Закон за изменение и допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, обн. ДВ, бр.1 от 03.01.2019 г., с който е създадена нова ал.2 в § 5 от ПЗР на закона. Съгласно нея, неприключилите проверки и производства пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се довършват по реда на този закон. Според чл. 107, ал.1 от ЗПКОНПИ, комисията образува производство за отнемане на незаконно придобито имущество, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. Според ал.2, обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Проверката по чл.107, ал.2 започва с акт на директора на съответната териториална дирекция, когато лице е привлечено като обвиняем за престъпление по чл. 108, ал.1 от закона. Според чл. 112, ал.1 и ал.2, проверката по чл.107, ал.2 продължава до една година, като комисията може да удължи срока до 6 месеца. Тази проверка, аналогично с отменения ЗОПДНПИ приключва с решението на комисията за прекратяване на проверката или с решение за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество (чл.113 от ЗПКОНПИ). По тази причина измененията от януари 2019 г., касаещи редът на довършване на производства по предишни закони , не касае промени по отношение приложението на разпоредбите за сроковете за проверката, защото те са едни и същи. В тази връзка, характерът на срока като инструктивен или преклузивен следва да се изведе от общия смисъл на закона, теорията за сроковете в облигационното право и справедливостта като върховен принцип в законодателството и правораздаването и не на последно място от разпоредбите в ЕП, касаещи този въпрос.
Въпросът за процесуалната природа на срока по чл. 15, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ е дискусионен. Ето защо, с разпореждане от 25.07.2018 г. на председателя на ВКС е образувано т. д. № 1/2018 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия за приемане на тълкувателно решение по въпроса: "Какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.); , съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.); и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, за възникването надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т. е преклузивен или инструктивен е предвиденият в чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.); , съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.); и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, и съответно допустимо ли е образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИПДП (отм.); , чл. 74 ЗОДНПИ(отм.); и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок?". Този въпрос е относно характера на срока /инструктивен или преклузивен/ по специалния закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Конкретизиран от касационния съд въпросът се свежда до преценката на правния характер на сроковете по чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.); , съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ за провеждане на предварителната проверка на имуществото на проверяваното лице, респ. за образуване на съдебното производство за отнемане на имуществото, след налагане на обезпечителните мерки, дали същите са инструктивни или преклузивни и неспазването им, препятства ли развитието на исковото производство пред съда, преклудирайки материалното право на Държавата за отнемане на имущество от субектите, включени в персоналния обхват на закона. Бъдещото решение по тълкувателното дело ще даде обвързващо тълкуване по релевантния за настоящето производство правен въпрос.
Доколкото този въпрос е обуславящ за изхода на настоящето производство и доколкото понастоящем няма тълкувателно разрешение, настоящият съд ще изложи собствени съображения, довели до промяна на първоначалното му становище по него, базирани на вътрешното му убеждение, разпоредбите на закона, правната доктрина и досега съществуващата съдебна практика, която счита за съответстваща на неговото виждане по въпроса, тъй като има изобилна и изключително противоречива съдебна практика, но за разлика от ВКС , настоящата инстанция няма процесуална възможност да спре производството по настоящото дело до приключване на производството по тълкувателното дело.
Така изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:
Отменения ЗОПДНПИ регламентира особено санкционно производство по установяване и отнемане в полза на държавата на имущество,придобито от престъпна дейност.Със закона са учредени органите за установяване на незаконно придобито имущество - Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество и нейните териториални звена –Дирекции и са посочени правомощията им, както и са регламентирани трите основни етапа на развитие на законовата процедура и тяхната продължителност.Производството е единно, но осъществяващо се в относително самостоятелно обособени фази, както следва: 1./ провеждане на предварителна проверка; 2./ внасяне в съда на искане за обезпечаване на бъдещ иск и действия след налагане на обезпечителните мерки и 3./ съдебно производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество.
Регламентация на началото,края и продължителността на отделните фази е дадена с особените процесуални разпоредби на закона и при приложимост на разпоредбите и на ГПК /чл. 56 и чл. 80 от закона/.
Проверката по чл. 21 - 36 ЗОПДНПИ (отм.), които са били приложими към началото на настоящото производство преди съдебната му фаза, предхожда производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, чието начало се поставя с налагане на обезпечителни мерки от съда. Извършва се от органите на Комисията по чл. 13, ал. 1 ЗОПДНПИ. Предмет на проверката е изясняване на произхода, начина на придобиване и преобразуването на имуществото на проверяваното лице за определен от закона срок (чл. 28, във връзка с чл. 27, ал. 3 ЗОПДНПИ ( отм.). Проверката започва с акт на директора на съответната териториална дирекция въз основа на възникнало законово основание за провеждането й .За начална дата на проверката по правилата на чл. 25, ал.1 от ЗОПДНПИ, във връзка с чл. 25, ал.1 от АПК, чл. 6, ал.1 и чл. 125, ал.1 от ГПК следва да се счете датата на постъпване на уведомлението от сезиращия орган-съответния прокурор. Проверката продължава до една година, като този срок може да бъде удължен само по изключение и еднократно с не повече от шест месеца-така чл. 27, ал.1 и ал.2 от ЗОПДНПИ. Законът е установил по императивен начин максималната продължителност на срока за проверка – до една година /чл. 27, ал.1 /, т.е. тя може да приключи и преди това.В разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.2 от ЗОПДНПИ изрично е посочено,че Комисията следва да приеме решение за удължаване срока на проверката по чл. 27 от ЗОПДНПИ, т.е. не е допустимо проверката да продължава фактически и след изтичане на едногодишния срок, а еднократното постановяване на решение по чл. 11, т.2 за удължаване срока на проверката е условие за допустимостта й и след изтичане на едногодишния срок .
Решенията си по чл. 11, т.1-4 от ЗОПДНПИ за удължаване на срока за проверката,прекратяване на проверката,отказ за образуване на производство, респ.образуване на производство по ЗОПДНПИ,което включва внасяне в съда на искане за налагане на обезпечителни мерки и на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, Комисията постановява въз основа на мотивиран доклад на директора на съответната териториална дирекция –така чл. 27, ал.4, 37, ал.1, чл. 61, ал.1 от ЗОПДНПИ.Срокът за изготвяне на докладите е едномесечен-съответно по чл. 27, ал.4 от ЗОПДНПИ,считано от приключване на проверката, респ. по чл. 61, ал.1 от ЗОПДНПИ, след обсъждане на възраженията на проверяваното лице и събиране на посочените от него доказателства .Едномесечен е срока за приемане на решение от Комисията,считано от внасяне на доклада- чл. 61, ал.2 от ЗОПДНПИ.Обстоятелството,че не е посочен срок за приемане на решение от Комисията в случаите на депозиран доклад по чл. 27, ал.4 от ЗОПДНПИ,не означава,че законът допуска да бъде отлагано неограничено във времето произнасянето на органа.Сроковете,които законът установява за изготвянето на доклади и постановяване на решения са инструктивни и с дисциплиниращ съответния орган ефект.Във всички случаи, тези срокове са част от общо предвидената продължителност за съответната фаза на санкционното производство.Така в разпоредбата на чл. 27, ал.4 от ЗОПДНПИ (отм.) е посочено,че докладът се изготвя въз основа на резултатите от проверката и в едномесечен срок от приключването й.Граматическото и логическото тълкуване на разпоредбата сочи,че законодателят свързва началото на срока с фактическото приключване на конкретната проверка/което може да настъпи и преди изтичане на сроковете по чл. 27, ал.1 и 2 от ЗОПДНПИ/, при което органа разполага със съответните сведения за имуществото на проверяването лице по чл. 28, ал.1 от ЗОПДНПИ,които да бъдат оценени и формиран съответния мотивиран извод . В случай,че законодателят е целял сроковете за произнасянето на органа да не са част от общата продължителност на съответната фаза,то би посочил, че органът следва да се произнесе в едномесечен срок от изтичането на сроковете по чл. 27, ал.1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ.Този извод, безспорно следва и при сравнение със сроковете,установени в разпоредбите на чл. 57, ал.4, чл. 60, ал.2 и чл. 61, ал.1 и 2 от ЗОПДНПИ за всички страни / проверяваното лице и органите/ в подготвителната фаза след налагане на обезпечителните мерки.
Анализът на посочените по-горе разпоредби сочи,че максималната продължителност на двете фази: 1./ провеждане на предварителна проверка и 2./действията след налагане на обезпечителните мерки и до образуване на съдебно производство, е уредена с императивни правни норми и е съответно е до 1 година/1 година и 6 месеца, респ. до 3 месеца.
Касае се до срокове,които по правната си природа са преклузивни, като довод за това е фактът, че е предвидено удължаването им, докато инструктивните срокове, каквито са някои по ГПК , например за изготвяне на съд. акт, не предполагат възможност за удължаване. Освен това, въпреки, че са инструктивни, някои от сроковете, не могат да бъдат удължавани безкрайно, тъй като се носи дисциплинарна отговорност. В случая срокът, въпреки възможността за удължаване , не е удължен и дори няма данни да е постановен доклада по чл. 27, ал.4 ГПК. Цитираното неколкократно Решение № 850/17.10.2018 г. на КПКОНПИ също не фигурира в описа на доказателствата, приложени към преписката за съда, поради което не може да се изясни дали то играе ролята на доклад или касае някакви други правомощия на КПКОНПИ към оня момент. Ако то е акта по чл. 27, ал.4 ЗОПДНПИ (отм.), то той действително е изготвен след изтичане на преклузивния срок по чл. 27, ал.1 ЗОПДНПИ (отм.). Видно от протокол рег. № ТД07ЛО/УВ-1679/28.02.2017 г. проверката е започнала на 28.02.2017 г., няма данни да е удължаван, а Решение № 850/17.10.2018 г. , ако е докладът по чл. 27, ал.4 ЗОПДНПИ (отм.), е постановен осем месеца след изтичане на срока. При разбирането за инструктивността на сроковете, следва ли да се счита допустимо пренебрегването им с месеци и години и с колко години, всъщност?!
Съдебната практика в подкрепа и на двете становища относно правната природа на сроковете за извършване на проверката по ЗОПДНПИ (отм.) е обилна и не е вярно, че актуалната практика подкрепя становището на ищеца. Има многобройна актуална практика и в обратна насока и тя е посочена от ответниците. Така , че до постановяване на тълкувателното решение , на първоинстанционно ниво решението на въпроса за всяко конкретно дело е въпрос на вътрешно убеждение на съда, разглеждащ делото.
В заключение, следва да се подчертае, че равото на мирно използване на собствеността е прокламирано като принцип в чл. 1 от Допълнителен протокол № 1 към КЗПЧОС. Лишаване от имущество поначало е допустимо, когато е в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и общите принципи на международното право. На тази основа трайно установената практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по приложението на протокола и чл. 6 от КЗПЧОС сочи,че ефективна правна регулация може да се постигне само на базата на ясен закон, с предвидимо правно действие,както и изисква всяко ограничаване на ползването или отнемане на незаконно придобито имущество по пътя на граждански иск на държавата спрямо неоснователно обогатилите се лица да отговаря на три критерия: 1./ законоустановеност; 2/необходимост за постигане на легитимна цел и 3/ пропорционалност. Ако се приеме,че срока за проверката по чл. 27, ал.1 и ал.2 от ЗОПДНПИ не е преклузивен, а инструктивен,то би се стигнало до нарушение на критериите за законоустановеност и пропорционалност,тъй като органите по ЗОПДНПИ биха могли неограничено във времето да осъществяват разширените си правомощия и неограничено във времето –извън законоустановения разумен срок да въздействат неблагоприятно в правната сфера на проверяваното лице.
Предявените искове са недопустими и не подлежат на разглеждане.
По тия съображения,съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА предявеното искане от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, чрез председателя Пламен Георгиев Димитров, ЕГН ********** и адрес за призоваване: гр. Варна, ул. „Алеко Константинов” № 17, ет.1, срещу С.С.Д., ЕГН **********, Е.Р.Р., ЕГН **********, С.Е.Р., ЕГН **********, и Е.Е.Р., ЕГН **********, всички с постоянен адрес: ***, с правно основание по чл. . 153, ал. 2 от ЗПКОНПИ, във връзка с § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ (обн. ДВ, бр. 1 от 03 януари 2019 г.), за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност : 370 196,57 лева.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.№ 41/2019 год., образувано по искане от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, чрез председателя Пламен Георгиев Димитров, ЕГН ********** и адрес за призоваване: гр. Варна, ул. „Алеко Константинов” № 17, ет.1, срещу С.С.Д., ЕГН **********, Е.Р.Р., ЕГН **********, С.Е.Р., ЕГН **********, и Е.Е.Р., ЕГН **********, всички с постоянен адрес: ***, с правно основание по чл. . 153, ал. 2 от ЗПКОНПИ, във връзка с § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ (обн. ДВ, бр. 1 от 03 януари 2019 г.), за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност : 370 196,57 лева.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред Апелативен съд Варна.
СЪДИЯ: