Решение по дело №60/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 ГПК във вр.с чл.121 и чл.119 ал.1 ГПК и е образувано по частна жалба на Х. В. Г. от гр.Д.,Община Б.,У.”. В. №27 против протоколно определение на РС-Р от 13.01.2009г. по гр.д.№714/2009г.,с което съдът се е произнесъл по направеното от жалбоподателя възражение за родова неподсъдност на делото на РС.

В частната жалба се поддържа,че атакуваното определение е постановено при нарушение на правилата за родовата подсъдност.Жалбоподателят изтъква съображението,че исковете по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземането са подчинени на общите правила на исковия процес по отношение на подсъдността и съобразно размера на вземането,чието съществуване е предмет на установяване ,искът може да е родово подсъден на ОС като първа инстанция,ако цената му надхвърля 25 000лв.Твърди се,че е така и в случая,тъй като размерът на вземането,чието установяване се цели с предявения иск е 40 800 евро .Иска се отмяна на обжалваното определение и прекратяване на производството пред РС-Р и изпращане на делото по подсъдност на ОС-Благоевград.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по частната жалба Ч. пълномощника му А.Н. И..Според поддържаното от ответника по жалбата становище,независимо от размера на вземането,чието съществуване е предмет на установяване с иска по чл.422 ал.1 ГПК,този иск винаги е подсъден на РС,който е постановил издаване на заповедта за изпълнение .Моли въззивния съд да потвърди обжалваното определение .

Частната жалба е процесуално допустима.Подадена е в срока по чл.275 ал.1 ГПК от надлежна страна в производството и е насочена против валиден С. акт ,чиято обжалваемост произтича от разпоредбата на чл.121 ГПК.Макар дължимата държавна такса по частната жалба да е внесена по сметка на РС-Р,това не я прави нередовна.Достатъчно е удостоверяването с представената вн.бележка,че таксата е внесена по сметка на първоинстанционния съд за да се приеме,че жалбоподателят е изпълнил задължението си да плати дължимата държавна такса.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

С обжалваното определение,постановено в съд.заседание на 13.01.2010г. по гр.д.№714/2009г.,РС-Р е приел за неоснователно възражението на ответника /настоящия жалбоподател/ Х. Г. за родова неподсъдност на делото на РС.Съдът се е обосновал със съображението,че искът по чл.422 ал.1 ГПК е установителен и е пряко свързан със заповедното производство ,тъй като цели установяване съществуването на паричното вземане,за което е издадена заповед за изпълнение.Затова,според РС, искът по чл.422 ГПК е подсъден винаги на РС ,който е издал заповедта за изпълнение и че пряката връзка на този иск със заповедното производство изключва приложението на разпоредбата на чл.104 т.4 от ГПК.

Посочените съображения не се споделят от настоящия състав на въззивния съд.При подадено възражение от длъжника и предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК заповедното производство става част от исковия процес.Това обаче не означава,че заповедното производство се преобразува в исково и то пред РС,който е издал заповедта за изпълнение.Обратното становище обезсмисля разпоредбата на чл.422 ал.1 ГПК досежно постановеното с нея,че искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение при спазен срок по чл.415 ал.1 ГПК.Обезсмисля се и правилото на чл.415 ал.2 ГПК относно задължението на заявителя да представи доказателства ,че е предявил иска в дадения срок ,тъй като ако не стори това РС обезсилва издадената заповед за изпълнение .Ако независимо от размера на вземането искът по чл.422 ал.1 ГПК е подсъден на РС,който е постановил издаване на заповедта за изпълнение ,задължението ,вменено на заявителя с чл.415 ал.2 ГПК се явява лишено от всякаква логика.Очевидно е ,че идеята на законодателя за представяне на доказателства по чл.415 ал.2 ГПК за предявяване на иска в дадения срок произтича от хипотетичната възможност искът по чл.422 ал.1 ГПК да се окаже родово подсъден на ОС,ако цената му надхвърля 25 000лв.

В заключение въззивният съд приема,че искът по чл.422 ал.1 ГПК се разглежда по общите правила на исковото производство,в т.ч. и правилата определящи родовата му подсъдност.Вярно е,че този иск е установителен,но е оценяем ,тъй като предмет на установяване с него винаги е оценяемо право-съществуването на паричното вземане ,за което е издадена заповедта за изпълнение.Цената на иска по чл.422 ал.1 ГПК се определя от размера на паричното вземане,чието съществуване цели да установи.Ако цената на иска надхвърля 25 000лв,то той е родово подсъден на ОС като първа инстанция съобразно чл.104 т.4 ГПК.Съображението,че по иска по чл.422 ал.1 ГПК се довнася дължимата държавна такса не обосновава направения от РРС извод,че винаги е родово подсъден на РС,издал заповедта за изпълнение.Довнасянето на таксата следва да се извърши по сметка на онзи съд,на който искът е родово подсъден.Но дори ако довнасянето е извършено по сметка на РС,то следва да бъде зачетено доколкото за редовността на исковата молба е меродавно установяване на плащането на дължимата такса.

Спазването на родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка за валидността на гражданския процес,за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно. Констатацията за родова неподсъдност налага прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на съответния съд.Предвид изложеното обжалваното определение следва да се отмени,като делото се върне на РРС с указание за прекратяването му поради родова неподсъдност на предявения иск и изпращането му по подсъдност на ОС-Благоевград.

Водим от горното ,съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ протоколно определение на РС-Р от 13.01.2009г. по гр.д.№714/2009г.,с което е отхвърлено като неоснователно възражението на ответника Х. В. Г. за родова неподсъдност на делото на РС.

ВРЪЩА делото на РС –Р за прекратяване на производството пред този съд и изпращането му по подсъдност на ОС-Б.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: