Решение по дело №1389/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 174
Дата: 4 март 2021 г.
Съдия: Христина Петкова Юрукова
Дело: 20207150701389
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 174/4.3.2021г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Пазарджик, ХІІ състав, в открито съдебно заседание на трети февруари, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Мариана Шотева

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1. Николинка Попова

                                                                             2. Христина Юрукова

При секретаря Тодорка Стойнова и с участието на прокурора Стефан Янев, разгледа докладваното от съдия Юрукова касационно административнонаказателно дело № 1389, по описа на съда за 2020 г. За да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по касационна жалба на ОДМВР Пазарджик, Сектор "Пътна полиция", чрез началника на службата, против Решение № 260111/27.10.2020 г., постановено по АНД № 726/2020г. по описа на Районен съд Пазарджик. С обжалваното решение районният съд е отменил НП № 20-1006-000929/30.03.2020г. на началник група към ОДМВР Пазарджик, Сектор "Пътна полиция", за нарушение на чл. 145, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 177, ал. 6, пр. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение противоречи на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответната по жалбата страна – С.Д.Ч., не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице - страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна.

Районният съд Пазарджик е установил, че С.Ч. е санкционирана за това, че на 10.03.2020г., около 14.10 часа, в гр.Пазарджик, на ул.”Пловдивска” 84, в качеството си на собственик на л.а. с рег. № СВ8839РВ, съгласно договор за покупко-продажба от 07.02.2020г. при нотариус № 4494, не е изпълнила задължението си да представи придобитото МПС в службата по регистрация по постоянен адрес в едномесечен срок. За установеното против жалбоподателя е съставен АУАН бл. № 558858 от 10.03.2020 година, въз основа на този акт било издадено процесното НП № 20-1006-000929/30.03.2020г. на началник група към ОДМВР Пазарджик, Сектор "Пътна полиция". Районният съд е счел, че актът и НП не отговарят на императивните изисквания на чл.42, т.4 и на чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото не съдържат ясно и точно описание на нарушението, датата и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, които накърняват правото на защита на лицето до степен на невъзможност за неговото адекватно упражняване. Съдът е посочил, че в АУАН и в НП, при описване на нарушението, не е посочена датата, до която придобитото МПС е следвало да се регистрира, с това и посочване на датата на нарушението. Същевременно Районен съд Пазарджик е счел, че с оглед установената по делото фактология в случай, че се приеме за извършено нарушението по чл.145 ал.2 от ЗДвП, то съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Съгласно чл. 145, ал.2  от ЗДвП, задълженото лице трябва в срок до един месец да предприеме действие по регистриране на придобито превозно средство в съответната службата за регистрация на пътни превозни средства. Нарушаването на тази норма се осъществява, чрез бездействие. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията.

Касационният съд счита, че с оглед фактите и обстоятелства по делото, се установява съставомерност на деянието, тъй като в срока по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП Ч. не е изпълнила задължението си за регистрация на придобитото от нея МПС. Съдът счита, че посочването в АУАН и НП, че на дата 10.03.2020г. задълженото лице не е изпълнило задължението си за представяне на придобитото МПС в едномесечен срок в службата за регистрация по местоживеене, е достатъчно, за да отговори на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, и това е посочената дата на нарушението.

Административен съд Пазарджик споделя изводите на РС Пазарджик за приложимост на чл. 28 от ЗАНН в конкретния казус. Съгласно чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК/във връзка  с чл. 11 от ЗАНН/ – „Маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Съгласно представената Справка за нарушител/водач (л.15 по АНД №726/2020г.), за близо седем годишния период, през който жалбоподателката е правоспособен водач, спрямо нея не са били съставяни актове за установяване на административни нарушения и съответно, не са били издавани наказателни постановление. Съставени са били три фиша за нарушения по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП два и по чл. 21, ал. 1 от с.з – един. Периодът, през който С.Ч. е пропуснала да извърши надлежна регистрация на придобития от нея автомобил е един ден. Тоест явила се е за регистрация в първия ден, от който тя извършва нарушение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Не се твърди и не се установява, този пропуск на задълженото лице, да е станал причина за извършването или да е създал някакви предпоставки за извършването на някакви други административни нарушения или престъпления.

С оглед посочените по-горе факти и обстоятелства, деянието разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Ето защо налагането на глоба в нормативния акт размер от 200лв., се явяват несъразмерно тежка наказание, спрямо степента на обществената опасност на деянието.

Достигнал е до правилни изводи за приложимост на чл. 28а от ЗАНН, РС Пазарджик е приложил правилно закона.

По гореизложените съображения, касационният състав приема, че решението на районния съд не страда от изложените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260111/27.10.2020 г., постановено по АНД № 726/2020г. по описа на Районен съд Пазарджик.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

 2./п/