Р Е Ш Е Н И Е №193
гр. РУСЕ..........18. VI....... 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД..........……….......ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ
в публично заседание на ………….29 май 2020 г…………….в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АГЛИКА
ГАВРАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ : АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА,мл.с.
при СЕКРЕТАРЯ.........МАРИЕТА
ЦОНЕВА……..……..........и в присъствието
на ПРОКУРОРА..........................................................………...........като разгледа
докладваното от............СЪДИЯТА ГАВРАИЛОВА...........….....В.гр.д. N148 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Р.А.А.,***, е обжалвала решение №4 от 14.01.2020г. на Беленския районен съд, постановено
по гр.д.N570/19г., с което са отхвърлени
предявените от нея искове и е осъдена да заплати разноските по делото.Излага
доводи за неправилност на решението и моли въззивният
съд да го отмени и да отхвърли иска, при законните последици.
Въззиваемият И.Ц.И.,***, не изразява
становище по основателността на жалбата.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата
и събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
Въззивната жалба е подадена
от заинтересованата по спора страна, в
законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд образувано по искова молба на Р.А.А. против И.Ц.И., с която са предявени искове с правно основание
чл.55,ал.1,предл.2 и чл.86 от ЗЗД ответникът да бъде
осъден да й заплати сумата от 5000лв. получена на неосъществено основание, както
и 2539,32лв. представляваща мораторна лихва върху
дължимата сума за периода от 17.06.2014г. до 17.06.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от завеждане на исковата молба.За да отхвърли
исковете, съдът е приел, че по делото не е установено предаване на сума в
размер на 5000лв. от ищцата на ответника, както и че претенциите са погасени по
давност.Въззивният съд намира, че решението е
правилно, по следните съображения :
В исковата молба се твърди, че
ответникът е поискал от ищцата сумата от 10 000лв.,за да може той
да покрие свое задължение към банка, и
обещал, че впоследствие ще й ги върне
и едновременно с това ще й предостави и
заем от 3000 лв.Твърди се, че ищцата е предоставила на ответника паричната сума
на 14.06.2011г. Ответникът не само че не е дал заема от 3000лв., но и не върнал
сумата от 10000лв.Продал свой личен автомобил и така погасил 5000лв. получените от Р. А. 10 000лв. Ответникът останал задължен за сума
в размер на 5000 лв., получена на неосъществено основание. Искът е предявен на
17.06.2019г. и в отговора на исковата молба по чл.131 ГПК, ответникът е
възразил, че претенцията е погасена по давност.
В първоинстанционното производство
са разпитани като свидетели близки на жалбоподателката, които имат впечатления
от отношенията между страните и заявяват, че между тях е имало уговорки за предоставяне на парични суми, както и че тя е предала на
ответника сумата от 10000лв. Свидетелите А. Б. А.- племенник на
жалбоподателката, ищца по делото, и Р. А.,
нейн съпруг на ишцата,
както и на С.Р.-близка приятелка, изнасят данни, че ответникът И.И. се занимавал с лихварство и през годините ищцата е
вземала от него заеми по 100,200лв, „на приятелски начала, но за 100лв. му давала
по 10лв. на месец – лихва“-св.А. и св.А.. Във връзка с осигуряването на
средствата за купуването на недвижим имот,
жалбоподателката решила да поиска
на заем от ответника сумата от 3000лв. Свидетелите А. и А. установяват, че
имали уговорка с И. първо те да му дадат 10000лв., за да може той „да освободи“
от банката други свои пари /голяма сума – св.А./. Ответникът обяснил, че има
проблеми с банката и поискал от Р. А.
сумата от 10 000лв, за да си покрие някакви задължения, след което щял да й
върне 10 000лв, както и да й даде на
заем сумата от 3000лв.И двамата свидетели твърдят, че на 14.06.2011г.
ответникът взел от ищцата и нейния съпруг 10000лв., след което се скрил. След
време посетил ищцата и й заявил, че нито може да даде заема от 3000лв., нито да
й върне нейните пари. Предоставил й свой собствен лек автомобил, който тя
продала за 5000рв и така си възстановила част от парите.Междувременно Р. А. е
подала и жалба в полицията срещу И.Ц.И. за това, че на 14.06.2011г. му е дала
сумата от 10000лв. и той не е възстановил сумата към момента на подаване на
жалбата – вж.жалба от 04.05.2012г. на л.29 от ДП №206/16г. по описа на РП-Бяла
/ДП №2518/16г. по описа на ОДМВР-Русе/.
На 15.02.2016г. А. е подала заявление до началника на РПУ-Две могили, с
което го уведомява, че И. не отричал, че има да дава пари, но само обещава и не
ги връща/л.42/. По повод подадените жалба и заявление, И. нееднократно, през различни периоди от
време, давал обяснения пред разследващите полицаи.Първите обяснения са снети на
23.02.2016г., в които категорично е
заявил, че не дължи никакви пари на Р. А. и не е получавал от нея пари нито
през 2011г., нито през някоя друга година /л.43 от ДП № ДП №2518/16г. по описа
на ОДМВР-Русе/.В обяснение от 27.10.2016г. признава, че през 2011г. е взел от Р.
А. 5000лв., за да сключи сделка от нейно име и впоследствие да й върне парите
заедно с реализирана печалба. Сделката се провалила и както И. и Р. А., така и други
хора, загубили парите си.Не искал да излъже А. и продал личния си автомобил и й
върнал 5000лв. с 500лв. за забавата./л.14/. При така изложената фактическа
обстановка първоинстанционният съд е приел, че установяване на плащането и основанието за извършването
му - съществуване на заемно правоотношение,
не може да
стане със свидетелски показания, доколкото стойността на договора за
заем, какъвто ищцата твърди, че съществува,
е на стойност над 5000 лв. - арг. чл. 164, ал.
1, т. 3 ГПК.Съдът е посочил, че дори да е установено преминаването
на процесната сума в патримониума
на ответника, вземането на ищцата е погасено по давност.
Във въззивното производство
не са ангажирани
доказателства, които да променят приетата
и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка. Постановеният извод за неоснователност на предявения облигационен иск
кореспондира с доказателствата по делото и правилно е приложен материалния
закон.Не са представени надлежни доказателства за сключване на договор за заем, по силата на който ищцата
предоставила на ответника парична сума в размер на 10000лв., предвид
разпоредбата на чл.164,ал.1,т.3 от ГПК и исковете по чл.55,ал.1,предл.2 и чл.86 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.Правилно
съдът е приел, че признанието на И. на факта, че през 2011г. е взел от Р. А.
сума от 5000лв., е направено на 27.10.2016г., след като вече е изтекла
давността, с която се погасява вземане за неоснователно обогатяване и искът за
заплащане на сумата следва да се отхвърли и като погасен по давност. Ето защо обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така и на основание чл.271,ал.1, предл.1 ГПК въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4 от 14.01.2020г. постановено по гр.д.№570/19г. на Беленския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :