Решение по дело №116/2024 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 88
Дата: 15 май 2024 г.
Съдия: Мария Петрова Петрова
Дело: 20245000500116
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Пловдив, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20245000500116 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на реда чл.258 и сл. от
ГПК.
С Решение №1457 от 24.11.2023г., постановено по гр.дело №1627/2022г.
по описа на Окръжен съд-Пловдив, Н. Й. А. с ЕГН:********** и М. Б. А. с
ЕГН:**********, двамата от гр.П. Ж Т, бл. ********, са осъдени солидарно
да заплатят на Д. Х. З. с ЕГН:**********, от гр.С., ул. ********, сумата от
60000лв., представляваща платено от последния капаро в двоен размер по
сключен помежду им на 27.01.2022г. Предварителен договор за покупко-
продажба на моторно превозно средство – лек автомобил марка „М., модел
***“, рег.№*********, рама №*********, двигател №**********, с
нотариална заверка на подписите рег.№********г. на С. Д. – помощник
нотариус при М. З. – Нотариус рег.№*** по регистъра на Нотариалната
камара, с район на действие – Районен съд-Пловдив, дължима поради
разваляне на договора от страна на купувача Д. Х. З., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.05.2022г., до
окончателното изплащане; Н. Й. А. с ЕГН:********** и М. Б. А. с
1
ЕГН:**********, двамата от гр.П. Ж Т, бл. ********, са осъдени солидарно
да заплатят на Д. Х. З. с ЕГН:**********, от гр.С., ул. ********, сумата от
500лв., представляваща първа от общо десет вноски, всяка с размер на 500лв.,
от незаплатен остатък от продажна цена по сключен помежду им на
27.01.2022г. Предварителен договор за покупко-продажба на моторно
превозно средство – лек автомобил марка „М., модел ***“, рег.№*********,
рама №*********, двигател №**********, с нотариална заверка на подписите
рег.№********г. на С. Д. – помощник нотариус при М. З. – Нотариус рег.
№*** по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – Районен
съд-Пловдив, подлежаща на връщане поради разваляне на договора от страна
на купувача Д. Х. З., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 19.05.2022г., до окончателното изплащане; Н. Й. А. с
ЕГН:********** и М. Б. А. с ЕГН:**********, двамата от гр.П. Ж Т, бл.
********, са осъдени солидарно да заплатят на Д. Х. З. с ЕГН:**********, от
гр.С., ул. ********, сумата от 288,06лв., представляваща обезщетение за
периода 15.04.2022г.-18.05.2022г. за забавено плащане на сумата от 30500лв.,
от която: 30000лв. платени като капаро и 500лв., заплатени като първа от
общо десет вноски, всяка в размер на 500лв., от незаплатен остатък от
продажна цена по сключен помежду им на 27.01.2022г. Предварителен
договор за покупко-продажба на моторно превозно средство – лек автомобил
марка „М., модел ***“, рег.№*********, рама №*********, двигател
№**********, с нотариална заверка на подписите рег.№********г. на С. Д. –
помощник нотариус при М. З. – Нотариус рег.№*** по регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд-Пловдив,
подлежаща на връщане поради разваляне на договора от страна на купувача
Д. Х. З., като иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от
389,72лв. и за периода 04.04.2022г.-14.04.2022г. е отхвърлен като
неоснователен; Н. Й. А. с ЕГН:********** и М. Б. А. с ЕГН:**********,
двамата от гр.П. Ж Т, бл. ********, са осъдени солидарно да заплатят на Д. Х.
З. с ЕГН:**********, от гр.С., ул. ********, сумата от 4514,54лв.,
представляваща разноски по производството, съразмерно на уважените
искове; Д. Х. З. с ЕГН:**********, от гр.С., ул. ********, е осъден да заплати
общо на Н. Й. А. с ЕГН:********** и М. Б. А. с ЕГН:**********, двамата от
гр.П. Ж Т, бл. ********, сумата от 10,97лв., представляваща разноски по
производството, съразмерно на отхвърления иск.
2
Недоволни от така постановеното решение са останали жалбоподателите
Н. Й. А. и М. Б. А., които чрез пълномощника адв.Д. П. го обжалват във
всичките му осъдителни части с конкретни доводи за неправилност, касаещи
преценката на събраните доказателства и приетата въз основа на тях
фактическа установеност относно увредата на процесния автомобил, и
претендират за отмяната му и отхвърляне на предявените искове, както и за
присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.
Въззиваемата страна Д. Х. З. не е депозирал отговор на въззивната
жалба, като в съдебно заседание чрез пълномощника си адв.Д. Б. излага
становище и поддържа съображения за нейната неоснователност и
претендира за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
В исковата молба ищецът твърди по силата на подписан с ответниците
предварителен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство
от 27.01.2022г. те като продавачи да са се задължили да му прехвърлят лек
автомобил марка „М., модел ***“, с рег.№*********, в състоянието, в което
се намира, ведно с всички принадлежности, числящи се към него, за сумата от
35000лв. В деня на подписване на договора ищецът като купувач превел на
ответниците-продавачи по банков път сумата от 30000лв. като капаро по чл.1
от договора, както и сумата от 500лв., представляваща вноска от остатъчната
сума до пълния размер от 35000лв., с което изпълнил всичко дължимо от
него. Владението на автомобила, съгласно чл.5 от договора, било предадено
на купувача в деня на подписване на договора. Няколкостотин километра по-
късно, сумирани от разстоянието между гр.Пловдив и гр.София, както и
градското придвижване на автомобила до дома на купувача, същият спрял да
се движи и блокирал. При обстоен преглед от специалист се оказало, че от
двигателя на автомобила липсва разширителния съд, който по неясна причина
е бил демонтиран и заустената в него тръба, по която се движи охлаждащата
течност, е била завързана под двигателя, за да не се вижда липсата на този
важен елемент за правилното функциониране на двигателя, като липсата на
тази част е предизвикала изтичане на течността за охлаждане при
разширяване на същата и съответно блокиране и счупване на двигателя
3
поради прегряване, което счупване е отстранимо само чрез извършване на
основен ремонт и подмяна на части, включително пробития блок на двигателя
и останалите вътрешни щети от прегряването, които биха станали известни
при демонтиране на същия и отварянето му. При това положение продавачите
в противоречие на чл.1 от договора са предали автомобила в състоянието, в
което се намира, но без всички принадлежности. Ищецът направил оглед на
автомобила и пробно шофиране, но пропуснал да отбележи, че в пълното
пространство под предния капак на двигателя липсва разширителния съд, за
чиято липса продавачите очевидно били в известност. След като в
специализиран сервиз била установена причината за счупване на автомобила
– прегряване поради липса на разширителен съд, ищецът се свързал с
продавачите чрез техния син – посредник на сделката и явно упълномощен да
води преговорите, за да го уведоми и намерят разрешение на проблема, но,
въпреки проведените многократни разговори и полученото устно уверение, че
проблемът ще бъде решен, до разрешаването му не се стигнало, като
комуникацията била прекъсната от страна на продавачите, поради което
ищецът ги поканил с нотариална покана, връчена им на 04.04.2022г., в срок от
три календарни дни да предложат в писмен вид адекватен на състоянието на
автомобила вариант, с който да поправят, подменят и/или закупят нов
двигател, както и да поемат всички разноски по ремонта и регистрацията на
същия, и заявил, че разваля договора поради неизпълнение. С оглед на тези
обстоятелства е заявен петитум за осъждане на ответниците да върнат на
ищеца сумата от 30500лв., представляваща платена на отпаднало основание
цена по предварителния договор, както и да върнат полученото капаро в
двоен размер, ведно със законната лихва от датата на получаване на
нотариалната покана до окончателното изплащане на сумата. С уточняваща
молба вх.№19444/20.07.2022г. ищецът е заявил, че, тъй като с чл.11 от
договора страните са приели, че платената в деня на подписването му сума от
30000лв. е задатък/капаро по смисъла на чл.93 от ЗЗД и при неизпълнение на
задълженията на продавачите същите му дължат връщане на полученото
капаро в двоен размер, то петитума е за осъждане на ответниците солидарно
като съпрузи и съгласно чл.32,ал.2 и чл.36,ал.2 от СК да му заплатят сумата
от 60500лв., представляваща сбора от платената сума от 30500лв. и
договорната клауза за връщането й при разваляне по вина на продавачите в
двоен размер, т.е. 30000лв., ведно със законната лихва, изчислена до
4
13.07.2022г. в размер на 855,69лв. С уточняваща молба вх.
№30281/17.11.2022г. ищецът е уточнил, че претендираната лихва за забава за
периода от 04.04.2022г. до 19.05.2022г., на която дата е подадена по пощата
исковата молба, е в размер на 389,72лв.
С оглед на така изложените обстоятелства и уточнения петитум
предявените искове са с правна квалификация чл.93,ал.2,изр.2,
чл.55,ал.1,предл.трето и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
С отговора на исковата молба ответниците са признали сключването на
предварителния договор с упоменатите условия. Оспорили са поддържаното
от ищеца да са му предали автомобила без всички принадлежности и негоден
за употреба с твърдения той да му е бил предаден с разширителния съд за
охлаждащата течност на двигателя, без който колата няма как да пропътува
разстоянието от гр.Пловдив до гр.София, както и изминатите пробни
километри. Поддържат, че при намаляване на количеството на охладителна
течност в двигателя на таблото ще светне предупредителен светлинен сигнал
за известяване на водача и ако въпреки това ищецът е продължил да кара
автомобила, то изцяло негова е вината за прегряване на мотора. Настояват
установената след толкова дълъг период на ползване повреда да се дължи на
недобросъвестното поведение на ищеца и начина му на ползване на
автомобила.
С първоинстанционното решение относно състоянието на процесния
автомобил въз основа на кредитираните показания на ангажирания от ищеца
св.Б. Т., като изхождащи от незаинтересовано лице и кореспондиращи на
резултатите от извършената на 24.07.2023г. от служители на „С. М.“ЕООД
диагностика на същия за нуждите на допуснатата съдебна автотехническа
експертиза, както и на обясненията на вещото лице М., че, за да се установи
наличието на разширителен съд е нужно гледящият да разполага
предварително с информация за съответния двигател, а по делото липсват
данни при извършване на огледа преди сключване на договора ищецът да е
бил наясно с местоположението на този детайл, както и, че за да открие
липсата му на самото вещо лице се е наложило да направи сравнителен
анализ с подобен двигател, и като не са възприети показанията на свидетелите
на ответниците Д. А.-техен син и Т. К.-негов приятел, поради очевидната
заинтересованост на първия, е прието за установено, че при сключване на
5
предварителния договор разширителния съд не е бил наличен в моторното
превозно средство, а непосредствено след сключването му се е проявил
дефект, изразяващ се в невъзможност то да стартира и при преглеждането му
от св.Т. след като е бил закаран на платформа с Пътна помощ до сервиза са
установени и други неизправности: липсващи кори; наличие на кабели, които
не минават на точните места; отвор /счупване/ в цилиндровия блок, от който
се вижда счупена мотовилка; извеждане на маркуча на охладителната течност
под колата, при което, независимо, че причината за повредата на двигателя е
невъзможно да бъде определена, според заключението на автотехническата
експертиза, след като тази неизправност е била налична при сключване на
предварителния договор, не е могла да бъде констатирана при обикновения
оглед на вещта, проявила се е в рамките на срока по чл.197,ал.1,т.изр.1 от
ЗЗД, за което продавачите са уведомени веднага, не е отстранена към датата
на приключване на съдебното дирене и поради нея автомобилът не може да се
ползва по предназначение, то ответниците-продавачи са били в невъзможност
да изпълнят задължението си да предадат на ищеца-купувач вещта по
предварителния договор, която може да бъде използвана за обикновеното й
предназначение, поради което в правната сфера на последния е възникнало
право да развали договора и без да дава срок за изпълнение, съгласно
разпоредбата на чл.195,ал.1,предл.1 от ЗЗД, уреждаща особено приложение на
установената в чл.87 от ЗЗД правна възможност за разваляне на двустранните
договори поради неизпълнение, при която развалянето не е обусловено нито
от вината на продавача, нито от изтичането на даден срок за изпълнение, като
с връчената на ответниците на 04.04.2022г. нотариална покана ищецът е
упражнил това свое право. С развалянето на договора за ищеца на основание
чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД се е породило и правото да иска връщане на
платената първа вноска от незаплатения остатък от продажната цена от
500лв., както и в съответствие с уговорката по чл.11 от предварителния
договор във връзка с чл.93,ал.2,изр.2 от ЗЗД и платеното капаро от 30000лв. в
двоен размер или сумата от 60000лв. С нотариалната покана ответниците са
поканени да му върнат платените суми по договора в размер на 30500лв. в
срок от 10 календарни дни от датата на връчването й, т.е. до 14.04.2022г.,
след изтичане на който и съгласно чл.84,ал.1 от ЗЗД те са изпаднали в забава,
поради което и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД дължат обезщетение в размер
на законната лихва, равняващо се за периода 15.04.2022г.-18.05.2022г. на
6
288,06лв.
Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от
ГПК, намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваните му
осъдителни части и за допустимо.
Жалбоподателите оспорват фактическата установеност в
първоинстанционното производство, поради което тя подлежи на
преразглеждане от въззивния съд, съобразно изложените във въззивната
жалба оплаквания.
Между страните е сключен приложения предварителен договор от
27.01.2022г. с нотариална заверка на подписите, по силата на който
ответниците-съпрузи като продавачи са се задължили да продадат на ищеца
като купувач собствения им лек автомобил марка „М., модел ***“, с рег.
№*********, в състоянието, в което се намира към датата на сключване на
договора, заедно с всички числящи се към него принадлежности, за сумата от
35000лв., от която 30000лв. със значение на задатък/капаро, платима по
банков път при подписване на договора, а останалата част от 5000лв. на 10
равни месечни вноски в размер на 500лв. всяка, първата от които платима до
27.02.2022г., а последната до 27.11.2022г. /чл.1/. Владението върху
автомобила е предадено в деня на сключване на договора /чл.5/. Уговорено е,
че при неизпълнение на задълженията на продавачите, купувачът може да
развали договора, като те му дължат връщане на полученото капаро в двоен
размер /чл.11/. Според представените вносна бележка и преводно нареждане,
сумата от 30000лв., на която страните са придали значението на задатък, е
изплатена от ищеца на ответниците по банков път на 27.01.2022г., а първата
вноска от 500лв. от остатъка от продажната цена на 26.02.2022г.
За предварителния договор са приложими правилата на проектирания с
него окончателен за покупко-продажба на описания лек автомобил. При
продажба на вещ с недостатъци купувачът има правата по чл.195,ал.1 от ЗЗД
да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата,
което съставлява специална хипотеза на разваляне на договора, при която за
разлика от общата по чл.87 от ЗЗД развалянето не е обусловено от наличието
на вина у продавача, доколкото, съгласно чл.193,ал.3 от ЗЗД, той отговаря и
когато не е знаел за недостатъка, и не е обусловено от изтичането на даден от
купувача срок за изпълнение, както и правото по чл.195,ал.2 от ЗЗД да иска и
7
обезщетение за вредите, съгласно общите правила относно неизпълнението
на задълженията. Обезщетението за вредите от неизпълнението на
задължението за продажбата на вещ без недостатъци може да бъде изрично
договорено между страните под формата на задатък по чл.93,ал.2 от ЗЗД,
както в случая на авансово платената част в размер на 30000лв. от продажната
цена от 35000лв. с предварителния договор изрично е придадено значението
на задатък с присъщите му обезпечителна и обезщетителна функции чрез
предвиденото връщане на капарото в двоен размер при разваляне на договора
поради неизпълнение на задълженията на продавачите. За да възникнат за
купувача тези права следва продадената вещ да има недостатъци, които да са
съществували към момента на преминаване на собствеността, съответно
предаването на вещта на купувача и да са съществени по смисъла на
чл.193,ал.1 от ЗЗД като съществено намаляващи цената на вещта или нейната
годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление.
Продавачът отговаря както за явните недостатъци на вещта така и за
скритите, които не са могли да бъдат забелязани при обикновен преглед,
съгласно чл.194,ал.1 от ЗЗД. За тях, обаче, той следва да бъде уведомен
незабавно от купувача без значение кога са открити – при самото
предаване/приемане на вещта, когато са явни, или при по-късното им
откриване, когато са скрити и не е могло да бъдат забелязани при
обикновения преглед. Липсата на уведомяване или несвоевременното
уведомяване се приравнява на одобряване на вещта от купувача, при което
той губи правата си спрямо продавача, чиято отговорност отпада, с оглед
нормата на чл.193,ал.2 от ЗЗД, според която продавачът не отговаря за
недостатъците, които са били известни на купувача при продажбата.
Уведомяване на продавача не е необходимо само ако той е знаел за
недостатъка, според чл.194,ал.2 от ЗЗД. При това положение разграничението
на недостатъците на явни и скрити е от значение за своевременното
уведомяване на продавача за недостатъците, за чието съществуване той не е
знаел. Същите права купувачът има и когато вещта е била повредена, ако това
е станало поради нейните недостатъци, според чл.196,ал.1 от ЗЗД, а ако
повреждането е по вина на купувача, той може да иска само намаляване на
цената и обезщетение за вредите, съгласно чл.196,ал.2 от ЗЗД, но не и да
развали договора и да иска задатъка в двоен размер и връщане на платената
цена.
8
Посредством предявените искове ищецът ангажира отговорността на
ответниците за продажба на вещ – лек автомобил, с недостатък – липса на
разширителен съд за охлаждащата течност на двигателя, вследствие на който
е настъпило прегряване на двигателя, причинило блокиране и счупване на
същия с неясни вътрешни щети, установен при извършения впоследствие
преглед в специализиран сервиз, който не е могло да бъде забелязан от ищеца
при извършения от него преди подписване на договора оглед и пробно
шофиране и за който своевременно след откриването му от специалиста да е
уведомил устно ответниците чрез техния син, действал като посредник при
сключване на сделката.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на
съдебна автотехническа експертиза се установява, че липсата на
разширителен съд за охладителна течност би било свързано с правилното
охлаждане на двигателя и при намаляване на нивото й би се стигнало до
прегряване на двигателя и неговата повреда. Касае се при това положение за
част от системата, обезпечаваща нормалното и правилно функциониране на
двигателя, липсата на която би препятствала неговата работа и довела до
негодност на автомобила за присъщото му употребление за придвижване и
превоз. С оглед на това липсата й съставлява съществен недостатък.
Безспорно е за страните, че в същия ден непосредствено преди
сключване на процесния предварителен договор ищецът е извършил оглед на
автомобила и пробно шофиране, в каквато насока са както твърденията в
исковата молба, така и показанията на ангажираните от ответниците
свидетели Д. А.-техен син, който е посредничил при сделката, и Т. К.-негов
приятел. Безспорно е и обстоятелството, че след като същия ден ищецът се е
придвижил с автомобила от гр.Пловдив, където е сключен договора и му е
предаден, до гр.София, където живее, двигателят е блокирал и колата не е
можела да запали. Това наложило да бъде откарана с Пътна помощ до
автосервиза, в който работи ангажирания от ищеца св.Б. Т., установил, че
липсва разширителния съд за охладителната течност на двигателя, както и, че
същият е повреден – има счупване/отвор в цилиндровия блок, счупена
мотовилка, бутало, сигментни пръстени и маркучът на охладителната течност
бил изведен под колата, при което течността е капела под автомобила и
такава нямало, като автомобилът не бил отремонтиран, което се потвърждава
9
и от установеното при извършения на 24.07.2023г. в официален сервиз на
„М.“ в гр.София от служители на „С. М.“ЕООД оглед за нуждите на
съдебната автотехническа експертиза, потвърждаваща повредата на
двигателя, чийто ремонт е свързан с подмяна на почти всички важни детайли,
което би обезсмислило икономически такъв ремонт при цена на нов двигател
от 19434лв. с ДДС. Според обясненията на вещото лице М. в съдебно
заседание на 24.10.2023г. при изслушване на експертизата, за да открие
липсата на разширителния съд, извършващият огледа трябва да има
предварителна информация, да знае как изглежда двигателя и къде е
местоположението на този детайл, при което веднага ще забележи липсата
му, тъй като той се намира точно отпред, както е показано на съответната
снимка на подобен автомобил по заключението, според което е разположен в
горната видима част под капака на автомобила, но, ако не знае къде се намира
и какво да гледа, няма да забележи липсата му, като на самото вещо лице се
наложило да сравни с подобен двигател, за види къде е точното
местоположение на разширителния съд. От така дадените обяснения не може
да се направи извод за скрит недостатък. Напротив, касае се за основна част
от устройството на двигателя, а не за такава със специфично извън
обичайното оборудване предназначение, чието местоположение е в прекия
визуален периметър, а не във вътрешността, което да налага разглобяване за
локализирането й. При това положение и доколкото скрити са недостатъците,
които обективно не са могли да бъдат забелязани при обикновения преглед,
изискващ от купувача да положи дължимата грижа за щателното му
извършване, включително с помощта на компетентен специалист, съобразно
техническите характеристики на вещта, какъвто безспорно не е бил
ангажирал, липсата на разширителен съд следва да се квалифицира като явен
недостатък, за наличието на какъвто не е уведомил незабавно ответниците,
като липсват събрани от него доказателства в подкрепа на твърденията му да
е сторил това в устен разговор веднага след като св.Т. установил в края на
месец януари 2022г. липсата на разширителен съд. Напротив, според св.Д. А.-
син на ответниците, с посредничеството на който е сключен договора, ищецът
му се обадил след около 7-8 дни, за да му каже, че нещо по автомобила
тропало и ще отиде на сервиз, след което отново се свързал с него, за да го
уведоми, че двигателят е блокирал, но не и за липсата на разширителен съд
при предаване на автомобила, уведомяване за каквато са налице
10
доказателства да е сторил чак с връчената на ответниците на 04.04.2022г.
нотариална покана или повече от два месеца след сключването на договора,
предаването на автомобила и установяването на липсата на въпросния детайл,
което не може да се приеме за своевременно. Ищецът не ангажира
доказателства ответниците да са знаели за липсата на разширителния съд, за
да се приеме за ирелевантно уведомяването им.
В тази връзка основният спорен и във въззивното производство въпрос е
дали този недостатък въобще е съществувал към релевантния момент на
предаване на автомобила. Ангажираният от ищеца св.Т. депозира показания
за констатираното от него състояние на автомобила след като той е бил
закаран в гр.София, а не при предаването му в гр.Пловдив, на което не е
присъствал. В този смисъл не е налице противоречие с показанията на
ангажираните от ответниците свидетели, които третират състоянието на
автомобила към различен момент – именно този на предаване на автомобила
и предшестващите го няколко месеца, през които е бил обявен за продан и
редовно каран, и според които е разполагал с разширителен съд за
охладителната течност. Според експертизата, не може да се отговори на
въпроса какъв пробег може да измине автомобила, ако бъде демонтирано
разширителното казанче и водещият към него маркуч не е затворен, за да се
приеме, че в това състояние той не би могъл да измине пробните километри в
гр.Пловдив, разстоянието между гр.Пловдив и гр.София и градското
придвижване до дома на ищеца в гр.София, при което демонтажът му да е
извършен след предаването на автомобила, в какъвто смисъл са показанията
на ответниковите свидетели. Според ищцовия св.Т., причината за блокиране и
счупване на двигателя е прегряването му вследствие липсата на разширителен
съд за охладителната течност. Настоящата инстанция не кредитира
показанията в тази им част, тъй като те третират специални знания, за
ангажирането на каквито процесуалният закон предвижда друг ред и
доказателствено средство. В тази връзка, според приетото заключение на
САТЕ, липсата на разширителен съд по принцип е възможна причина за
установената повреда на двигателя, при която са счупени посочените детайли
от същия, но след прочитане на контролния модул се вижда, че липсват
грешки за прегряване на автомобила, което означава, че липсата на
разширителен съд за охладителна течност е възможно да няма отношение към
нея, като същевременно липсва някаква част от охладителната течност, но не
11
може да се определи как това е повлияло на работата на двигателя и до колко
има връзка с настъпилата повреда при положение и, че обстоятелството, че
уплътнителната паста на картера е неоригинална, навежда на обосновано
предположение някога в миналото да е извършван ремонт на двигателя
неясно какъв и с какво качество. Евентуален некачествен ремонт и свързаните
с такъв недостатъци, включително наличие на кабели, които не минават на
точните места, според св.Т., не са наведени от ищеца като обстоятелства, на
които основава претенциите си, и не са част от предмета на спора. Според
експертизата, не може да се определи конкретната причина за повредата на
двигателя. След като не се установява причина за повредата на двигателя да е
именно липсата на разширителния съд, не може да се приеме той да не е бил
наличен при предаване на автомобила и да е бил демонтиран още преди това,
което подкрепя показанията на свидетелите на ответниците по смисъла на
чл.172 от ГПК при отчитане на възможната им заинтересованост в тяхна
полза, предвид родството с тях и близките отношения помежду им. По делото
не са събрани преки доказателства за това кога и при какви обстоятелства е
демонтиран безспорно липсващият понастоящем разширителен съд за
охладителната течност на двигателя, а събраните в тяхната съвкупност не
установяват и по косвен път неговата липса към момента на предаване на
автомобила. При това положение ищецът, в чиято тежест е, не доказва по
категоричен начин соченият от него недостатък на автомобила да е
съществувал при предаването му, както и именно вследствие на този
недостатък двигателят да е повреден и автомобилът негоден за употреба, при
което не се установява той да разполага с правото да развали договора и да
получи задатъка в двоен размер, както и платената част от цената с
обезщетение за забава.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на предявените
искове, което налага първоинстанционното решение в обжалваните му части,
с които те са уважени, да бъде отменено като неправилно с отхвърляне на
исковете. Този резултат налага отмяна на решението и в частта му относно
присъдените в тежест на ответниците разноски, както и присъждане в тяхна
полза на разликата до пълния заплатен в първоинстанционното производство
и признат при прилагане на чл.78,ал.5 от ГПК размер, равняваща се на
***9,03лв., в съответствие с изричната им претенция. За въззивното
производство жалбоподателите са заплатили разноски от 1250лв. за държавна
12
такса и 7000лв. за адвокатско възнаграждение по представен договор за
правна защита и съдействие от 15.01.2024г. Въззиваемият е заявил изрично
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на
чл.78,ал.5 от ГПК. Възражението е основателно без да се съобразява Наредба
№1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
с оглед постановеното Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. на СЕС,
съгласно което тя е нищожна като нарушаваща забраната по чл.101, §1
ДФЕС. Според приетото от СЕС, в тази хипотеза националният съд е длъжен
да откаже да приложи тази национална права уредба по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително и в случаите, когато предвиденото в тази
наредба за минималните размери отразява реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. В мотивите си СЕС посочва, че цената на услуга, която
е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на
пазара, не може да се счита за реална пазарна цена. Напротив, съгласуването
на цените на услугите от всички участници на пазара, което представлява
сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл.101, §1 ДФЕС, е
пречка именно за прилагането на реални пазарни цени /вж.§60/. Затова
подходът следва да е конкретен, като съдът следва да определи дължимото
адвокатско възнаграждение въз основа на цялостна преценка на релевантните
за съответния случай обстоятелства. В тази връзка, съобразявайки, че предмет
на въззивно разглеждане са три иска за парични вземания, като спорът е
усложнен от фактическа страна, но релевантните за главните искове факти са
идентични, както е идентична защитата и на двамата жалбоподатели, и във
въззивното производство е проведено едно съдебно заседание без събиране на
нови доказателства, съдът намира, че разноските относно адвокатското
възнаграждение следва да бъдат присъдени в по-нисък размер от 3000лв., при
което общо дължимите на жалбоподателите за въззивното производство се
равняват на 4250лв., каквато сума следва да им се присъди.
Предвид изложените мотиви, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1457 от 24.11.2023г., постановено по гр.дело
13
№1627/2022г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, В ЧАСТТА, с която Н. Й. А.
с ЕГН:********** и М. Б. А. с ЕГН:**********, двамата от гр.П. Ж Т, бл.
********, са осъдени солидарно да заплатят на Д. Х. З. с ЕГН:**********, от
гр.С., ул. ********, сумата от 60000лв., представляваща платено от последния
капаро в двоен размер по сключен помежду им на 27.01.2022г. Предварителен
договор за покупко-продажба на моторно превозно средство – лек автомобил
марка „М., модел ***“, рег.№*********, рама №*********, двигател
№**********, с нотариална заверка на подписите рег.№********г. на С. Д. –
помощник нотариус при М. З. – Нотариус рег.№*** по регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд-Пловдив, дължима
поради разваляне на договора от страна на купувача Д. Х. З., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
19.05.2022г., до окончателното изплащане; В ЧАСТТА, с която Н. Й. А. с
ЕГН:********** и М. Б. А. с ЕГН:**********, двамата от гр.П. Ж Т, бл.
********, са осъдени солидарно да заплатят на Д. Х. З. с ЕГН:**********, от
гр.С., ул. ********, сумата от 500лв., представляваща първа от общо десет
вноски, всяка с размер на 500лв., от незаплатен остатък от продажна цена по
сключен помежду им на 27.01.2022г. Предварителен договор за покупко-
продажба на моторно превозно средство – лек автомобил марка „М., модел
***“, рег.№*********, рама №*********, двигател №**********, с
нотариална заверка на подписите рег.№********г. на С. Д. – помощник
нотариус при М. З. – Нотариус рег.№*** по регистъра на Нотариалната
камара, с район на действие – Районен съд-Пловдив, подлежаща на връщане
поради разваляне на договора от страна на купувача Д. Х. З., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
19.05.2022г., до окончателното изплащане; В ЧАСТТА, с която Н. Й. А. с
ЕГН:********** и М. Б. А. с ЕГН:**********, двамата от гр.П. Ж Т, бл.
********, са осъдени солидарно да заплатят на Д. Х. З. с ЕГН:**********, от
гр.С., ул. ********, сумата от 288,06лв., представляваща обезщетение за
периода 15.04.2022г.-18.05.2022г. за забавено плащане на сумата от 30500лв.,
от която: 30000лв. платени като капаро и 500лв., заплатени като първа от
общо десет вноски, всяка в размер на 500лв., от незаплатен остатък от
продажна цена по сключен помежду им на 27.01.2022г. Предварителен
договор за покупко-продажба на моторно превозно средство – лек автомобил
марка „М., модел ***“, рег.№*********, рама №*********, двигател
14
№**********, с нотариална заверка на подписите рег.№********г. на С. Д. –
помощник нотариус при М. З. – Нотариус рег.№*** по регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд-Пловдив,
подлежаща на връщане поради разваляне на договора от страна на купувача
Д. Х. З.; И В ЧАСТТА, с която Н. Й. А. с ЕГН:********** и М. Б. А. с
ЕГН:**********, двамата от гр.П. Ж Т, бл. ********, са осъдени солидарно
да заплатят на Д. Х. З. с ЕГН:**********, от гр.С., ул. ********, сумата от
4514,54лв., представляваща разноски по производството, съразмерно на
уважените искове, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Х. З. с ЕГН:**********, от гр.С., ул.
********, против Н. Й. А. с ЕГН:********** и М. Б. А. с ЕГН:**********,
двамата от гр.П. Ж Т, бл. ********, искове за солидарно заплащане на сумата
от 60000лв., представляваща платено от него капаро в двоен размер, и на
сумата от 500лв., представляваща платена от него първа от общо десет
вноски, всяка с размер на 500лв., от незаплатен остатък от продажна цена, по
сключен помежду им на 27.01.2022г. Предварителен договор за покупко-
продажба на моторно превозно средство – лек автомобил марка „М., модел
***“, рег.№*********, рама №*********, двигател №**********, с
нотариална заверка на подписите рег.№********г. на С. Д. – помощник
нотариус при М. З. – Нотариус рег.№*** по регистъра на Нотариалната
камара, с район на действие – Районен съд-Пловдив, поради разваляне на
договора от страна на купувача Д. Х. З., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда – 19.05.2022г., до окончателното
изплащане, както и на сумата от 288,06лв., представляваща обезщетение за
периода 15.04.2022г.-18.05.2022г. за забавено плащане на сумата от 30500лв.,
от която: 30000лв. платени като капаро и 500лв., заплатени като първа от
общо десет вноски, всяка в размер на 500лв., от незаплатен остатък от
продажна цена, по предварителния договор.
ОСЪЖДА Д. Х. З. с ЕГН:**********, от гр.С., ул. ********, да заплати
на Н. Й. А. с ЕГН:********** и М. Б. А. с ЕГН:**********, двамата от гр.П.
Ж Т, бл. ********, сумата от ***9,03лв. /шест хиляди четиристотин тридесет
и девет лева и три стотинки/, представляваща допълнителни разноски за
първоинстанционното производство, и сумата от 4250лв. /четири хиляди
двеста и петдесет лева/, представляваща разноски за въззивното
15
производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16