Р Е Ш Е Н И Е №138
гр.Несебър, 23.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на единадесети юни, през две хиляди и
двадесета година в състав:
Районен съдия: Петър Петров
при секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 97 по описа за 2020 година, за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано въз основа на предявен иск с правно основание чл.149, във връзка с чл.143, ал.2 от Семейния кодекс.
В обстоятелствената част на исковата молба В.Г.И. с ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на ищеца Д.П.П. с ЕГН **********, двете с адрес: ***, твърди, че тя – майката на малолетното дете, и ответника П.И.П. с ЕГН **********,***, са живели на съпружески начала и че от съвместното им съжителство е родено детето Д.П.П., родена на ***г., а родителите на детето са се разделили, считано от 01.08.2017г. От раздялата им единствено майката на детето полага непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето, като му е осигурила необходимите условия и подходяща среда. От раздялата им ответникът е спрял да се интересува за детето си, не е предоставял никакви средства за издръжката му, дори не се е обаждал. Макар и подпомагана от родителите си при отглеждането на детето, В.И. изпитва сериозни финансови затруднения, а доходите, които получава, не са достатъчни за да се посрещнат ежедневните нужди на детето, поради което ответникът също следва да изпълнява задълженията си като поеме част от издръжката му. Необходимо е да се заделят средства, свързани с обучението на детето и за извънкласните форми на обучение, наред с тези, необходими за храна и дрехи. Моли ответникът да бъде осъден да заплати на Д.П.П., чрез нейната майка и законен представител В.Г.И., сумата в размер на 1 800 лева, представляваща издръжка за минало време за периода от 01.12.2018г. до 30.11.2019г. (по 150 лева на месец за периода от 12 месеца), ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В подадения от ответника отговор на исковата молба се оспорва иска по размер. Ответникът отрича твърденията на ищцата, че двамата са живеели на съпружески начала, а с влязло в сила решение от 18.12.2019г. на Ямболския окръжен съд е прието да установено, че той е биологичен баща на детето. Ответникът твърди, че живее на съпружески начала с друга жена М.Д.Г., и че от това съвместно съжителство има родени две малолетни деца – Й.П.П., родена на ***г., и Н.П.П., родена на ***г., както и че винаги е живеел и работил в град Ямбол. Ответникът издържа двете си деца, едното от които е ученик в VІІ-и клас през учебната 2019/2020г., а по-малкото дете е със сериозни здравословни проблеми и е необходимо да се заделят средства основно за лечение в санаториум. През по-голямата част от периода, за който се претендира издръжката, ответникът е бил безработен и като такъв е регистриран в Бюрото по труда, а понастоящем работи по трудово правоотношение като получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата от 610 лева. Твърди, че не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства, живее в жилището на родителите си, докато майката на детето има по-големи финансови възможности предвид, че притежава такива имущества и възможност да реализира доходи от отдаване на жилища под наем през летния сезон. Като основни доводи за оспорване размера на претендираната издръжка за минало време, която следва да заплаща за детето си, ответникът посочва, че част от нея се претендира за период повече от една година преди предявяване на иска, а от друга страна, че ако бъде уважен иска в този му размер, всичките му доходи от трудова дейност следва да послужат за издръжка на децата му, като за него не биха останали средства за преживяване. Моли при определяне размера на издръжката да бъде съобразен минималният законоустановен размер в зависимост от размера на минималната работна заплата. Претендира разноски съобразно отхвърлената част от иска.
В съдебно заседание законният представител на малолетното дете заявява, че поддържа иска, счита същия за доказан по основание и размер и моли да бъде уважен изцяло.
Ответникът се явява лично в съдебно заседание и с упълномощен адвокат, който поддържа становището за ограничените финансови възможности на ответника да заплаща издръжката в претендирания размер предвид задълженията му да издържа другите си две деца, поради което моли издръжката да бъде определена под законоустановения минимум, а именно на сумата в размер на 140 лева месечно.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Ответникът П.И.П. е баща на децата Й.П.П., родена на ***г., и Н.П.П., родена на ***г.
На ***г. е родено детето Д. В.И.. От показанията на свид. Димитринка Стоянова се установява, че след раждането на детето Д., детето заедно с майката В.И. са се установили да живеят в дома на родителите на последната – бабата и дядото на детето по майчина линия, на адреса в град Свети Влас, кв. Русалка № 102, община Несебър, където живеят и понастоящем и заедно с другото дете на В.И., което тя е родила по-късно. Майката на детето е работила в хранителен магазин, но е била подпомагана основно от родителите си както при полагането на непосредствени грижи по отглеждането на детето Д., така и за осигуряване средства за издръжката на детето. Те обаче не могат да осигурят всички необходими средства за издръжката на детето, а понякога и за посрещане на основните му нужди, тъй като средствата не достигат, като получаваната от бащата на В.И. пенсия е в размер по-малко от 200 лева на месец. В.И. не притежава недвижимо имущество, а само лек автомобил. През периода от 10.09.2018г. до 01.04.2019г. е работила като продавач-консултант с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 566 лева, на 28.12.2019г. е постъпила на работа като касиер срещу основно месечно трудово възнаграждение в размер на 580 лева, а през периода от 08-и до 25-и април 2020г. пак е работила като продавач консултант.
С влязло в законна сила на 18.12.2019г. Решение от 27.11.2019г., постановено по гр.д.№ 131/2019г. по описа на Ямболския районен съд, е признато за установено, че П.И.П. е биологичен баща на детето Д. В.И. от майката В.Г.И., като е установено детето да носи имената Д.П.П.; родителските права по отношение на детето са предоставени на майката В.Г.И., като на бащата е определен подходящ режим на лични отношения с детето и същият е осъден да заплаща на детето ежемесечна издръжка в размер на 150 лева, считано от влизане в сила на решението – 18.12.2019г., до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
През учебната 2019/2020г. Д.П.П. е ученик в VІ-и клас в СУ „Любен Каравелов“ – град Несебър.
Ответникът П.П. периодично работи по трудово правоотношение като обикновено работи на минималната работна заплата, а за периода от 12.07.2019г. до 05.02.2020г. е бил регистриран като безработен. Считано от 03.02.2020г. същият работи по трудово правоотношение като охранител срещу уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 610 лева. Той също не е декларирал, че притежава движимо или недвижимо имущество.
Едно от децата на ответника, с което той съжителства – Н.П.П., е с тежко хронично заболяване, с водеща диагноза Астма с преобладаващ алергичен компонент и е инвалид с 50% чужда помощ. Необходимо е често провеждане на системно медикаментозно лечение, както и да прекарва време в диспансер за стабилизиращо климатолечение. Макар такси да не се заплащат за това лечение, е необходимо да се осигуряват средства за пътни разноски и за квартира, необходими за да се извършват прегледи на детето и за извършване на процедури в санаториум в други населени места.
Ответникът П.П. само в първите години след раждането на детето Д. го е посещавал да го види, и то предимно инцидентно, но през последните десет години въобще не се е интересувал от детето, от неговото състояние, неговите нужди и от физическото му и интелектуалното му развитие.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК, в сила от 01.10.2009г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат – чл.142, ал.1 от СК. Алинея втора на чл.142 от СК посочва, че минималният размер на издръжката на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете“. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи подходящ размер на издръжката, който задължително трябва да е съобразен с минималния законоустановен такъв. За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплати издръжка за минал период, следва да се установи, че същият не е заплащал такава и не е полагал никакви грижи за детето си през този период, размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка. По отношение на първата група обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство, съдът намира от една страна, че действително ответникът – бащата на детето Д., не е полагал никакви грижи за него и не е осъществявал каквито и да е контакти с него. Както обикновено през 2019-а година непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето, както и за цялостната му издръжка, е полагала единствено майката В.И., подпомагана от родителите си.
Детето Д.П.П. понастоящем е на 13 години, ученик и средствата, които са били необходими за издръжката му през 2019-а година не са били малки, а са били обичайните за дете на неговата възраст. Освен това майката осъществява фактическото отглеждане на детето. Същата издържа и друго свое по-малко дете. Не се твърди и от ответната страна бащата да е давал издръжка на детето под каквато и да е форма в процесния период от време.
Съдът приема, че бащата на детето Д. – П.П., е млад, здрав и в трудоспособна възраст и е на мнение, че същият е в състояние да реализира месечен доход в размер над средния за страната такъв.
При преценка какъв е подходящия размер на издръжката за 2019-а година, който отговаря едновременно на потребностите на детето и на доходите на родителя, задължен за нея, съдът намира, на базата на събраните писмени и гласни доказателства, че детето Д.П.П. има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват, обща месечна издръжка в размер на около 300 лева – за храна, дрехи и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, необходими за правилното интелектуално и физическо развитие. При разпределение на тази издръжка и предвид, че детето живее при майка си и същата полага ежедневни грижи за него, настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява половината от тази издръжка, а именно по 150 лева на месец, който размер съвпада с исковата претенция.
Доводите на ответника – бащата на детето, че той не следва да заплаща тази издръжка, а по-малка – 140 лева, колкото е бил минималният законоустановен размер, предвид, че същият не е работил през част от периода и не е получавал доходи от трудова дейност, както и че трябва да издържа другите две свои деца, за едното от които е необходимо да се заделят допълнителни разходи, се явяват несъстоятелни. Първо, ответникът сам се е поставил в невъзможност да не работи и реализира доходи от трудова дейност за част от процесния период, а освен това същият има възможност да реализира такива доходи в значително по-голям размер по съображенията, изложени по-горе, по който начин би обезпечил издръжката на трите си деца, съобразно нуждите им, както и средства за собственото си преживяване. Второ, подобно на него и майката на детето не е в състояние да работи на постоянна работа и да реализира постоянни доходи от трудова дейност, освен това и тя има друго дете, което също издържа и за което полага непосредствени грижи, и тя не притежава недвижими имоти, от които да се издържа. Няма основание да се приеме тезата на ответника, че двете деца, с които той съжителства, само заради този факт следва да бъдат привилегировани пред детето му, за което той никога не е полагал непосредствени грижи и не е осигурявал издръжка, въпреки откритото му несъгласие и нежелание за това.
Предвид гореизложеното съдът намира, че искът е доказан по основание и размер и като такъв следва да бъде уважен, но началото на периода, за който следва да бъде присъдена издръжката за минало време, е 03.02.2019г., а не 01.12.2018г. с оглед разпоредбата на чл.149 от СК, съгласно която издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяване на иска, поради което искът за тази част от претендирания период се явява недопустим, което пък има за последица прекратяване на производството в тази му част, а не отхвърляне на иска като неоснователен.
Налага се извода, че сумата, която следва да заплати ответникът за издръжка на детето Д.П.П., е в размер на 1 575 лева, а именно за период от десет месеца и половина (от 03.02.2019г. до 17.12.2019г.) – по 150 лева на месец.
С оглед изхода на делото на ответника не следва да бъдат присъждани разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК, като претенцията за това следва да бъде отхвърлена. От ищцовата страна не са правени разноски, не се претендират такива, поради което съдът не следва да се произнася по присъждането на такива разноски.
Съгласно правилата на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт държавна такса върху присъдената издръжка, а именно сумата в размер на 63 лева, която да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Несебърския районен съд.
Съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството в частта, с която В.Г.И. с ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на ищеца Д.П.П. с ЕГН **********, двете с адрес: ***, претендира П.И.П. с ЕГН **********,***, да бъде осъден да й заплати сумата в размер на 300 лева, представляваща издръжка за минало време за периода от 01.12.2018г. до 02.02.2019г., поради недопустимост на иска.
ОСЪЖДА П.И.П. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.И. с ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на ищеца Д.П.П. с ЕГН **********, двете с адрес: ***, сумата в размер на 1 575 лв. (хиляда петстотин седемдесет и пет лева), представляваща издръжка за минало време за периода от 03.02.2019г. до 17.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от 03.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на П.И.П. с ЕГН **********,***, за осъждане на Д.П.П. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител В.Г.И. с ЕГН **********, двете с адрес: ***, да му заплати сумата в размер на 300 лева, представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, като неоснователна
ОСЪЖДА П.И.П. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Несебърския районен съд сумата в размер на 63 лв. (шестдесет и три лева), представляваща държавна такса върху присъдената издръжка.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от деня на постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: