№ 8471
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110165307 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
25.07.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на седми юли през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело №
65307/2021 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от ЗАД „АБ“ АД срещу „ДЗ“ АД, като се твърди, че на
04.10.2017 г. в гр. Русе, водачът на МПС „Ровър 45“, рег. № ...................... ВН, поради
виновното си и притоправно поведение станал причина за настъпване на ПТП, като били
нанесени вреди по МПС „Митсубиши“, рег. № Р ..................... ВХ, собственост на Г С..
Поддържа, че за ПТП-то бил съставен двустранен констативен протокол, като било
посочено, че виновният водач при включване от локално платно в главен път в гр. Русе, бул.
„България“ не бил спазил предимството и засягал увреденото МПС. Навежда доводи, че към
момента на ПТП-то за МПС „Митсубиши“, рег. № Р ..................... ВХ имало валидна
сключена застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № 17-
0300/170/5000052 с период на застрахователно покритие 01.02.2017 г. до 31.01.2018 г.
Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка
1
(именувана „щета“) № 0300/17/777/507310, като вредите по застрахованото МПС били
остстранени в доверен сервиз, като била заплатена сумата от 5007,13 лева, а освен това били
сторени и обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Твърди, че към момента
на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен
риск от ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок
на застрахователно покритие от 15.05.2017 г. до 14.05.2018 г. Поддържа, че с плащането на
застрахователно обезщтение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия
застраховател. Навежда доводи, че е поканил ответника да заплати претендиратана сума, но
последният бил отказал неоснователно, поради което бил изпаднал в забава, като дължал
мораторна лихва в размер на 1434,10 лева за периода от 15.01.2019 г. до 15.11.2021 г. Иска
ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като претенциите се
оспорват. Твърди, че по делото не са ангажирани доказателства за виновно и противоправно
поведение от страна на водача на МПС „Ровър 45“, рег. № ...................... ВН, което
обосновава подробно. Поддържа, че отговорността му като застраховател е функционално
обусловена от наличието на непозволено увреждане от страна на застрахования водач, което
в случая не било налице, поради което не можело да се ангажира и неговата отговорност.
Навежда доводи, че от представените доказателства не можело да се направи еднозначен
извод за причините за настъпване на ПТП-то и неговия механизъм. Излага съображения, че
изцяло виновен за ПТП-то бил водачът на МПС „Митсубиши“, рег. № Р ..................... ВХ,
съответно сочи, че била налице хипотеза на съпричиняване. Твърди, че липсвала причинно-
следставена връзка между механизма на ПТП-то и твърдените от ищеца вреди по
застрахования автомобил, като извършени ремонтни дейности не съответствали на реални
необходимите за отстраняване на вредите, поради което и стойността на извършения ремонт
била завишена. Поддържа, че след като е неоснователен главния иск, то такъв бил и иска за
мораторна лихва. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
2
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно, че: 1) на 04.10.2017 г. в гр. Русе е настъпило
ПТП между МПС „Ровър 45“, рег. № ...................... ВН и по МПС „Митсубиши“, рег. № Р
..................... ВХ; 2) че към момента на ПТП-то за МПС „Митсубиши“, рег. № Р .....................
ВХ имало валидна сключена застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица №
17-0300/170/5000052 с период на застрахователно покритие 01.02.2017 г. до 31.01.2018 г.; 3)
е била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0300/17/777/507310, като
вредите по застрахованото МПС били остстранени в доверен сервиз, като била заплатена
сумата от 5007,13 лева, а освен това били сторени и обичайни ликвидационни разходи в
размер на 15,00 лева; 4) че към момента на ПТП-то при ответника е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на
застрахователно покритие от 15.05.2017 г. до 14.05.2018 г.
Представен е двустранен констативен протокол от 04.10.2017 г., в който е отразено,
че на 04.10.2017 г. в гр. Русе е настъпило ПТП между МПС „Ровър 45“, рег. № ......................
ВН и по МПС „Митсубиши“, рег. № Р ..................... ВХ. В протокола е отразено, че
механизмът на ПТП-то е следния: МПС „Ровър 45“, рег. № ...................... ВН се включва в
движението по основен път, като не пропуска движещият се по него МПС „Митсубиши“,
рег. № Р ..................... ВХ в следствие на което настъпва удар между двата автомобила.
Двустранният констативен протокол има формална доказателствена сила (арг. чл. 180
ГПК), тъй като представляват частен удостоверителен документ и като такъв не притежават
материална доказателствена сила, поради което се преценяват от съда по вътрешно
убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. Въпреки това, когато не е
налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен протокол, при
извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото, съдът може да
приеме, че описаните в негов факти са се осъществили. Обратно при наличието на
оспорване на отразените факти, то приложения документ следва да се цени с останалите
събрани по делото доказателства. В случая обстоятелствата отразени в двустранни
констативен протокол са спорни между страните – в частта по отношения механизма на
ПТП-то.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля
Р.К..
От казаното от св. К. се установява, че си спомня, че преди 5 години е била участник
в ПТП, но помни случаи по-общо с оглед изминалия период от време. Инцидентът бил
станал в гр. Русе. Имала работа до МЕТРО – Русе и в посока обратна към града, била поела
тази посока, като там имало участък, който позволявал да се изчака преди да се влезе в
основното движение. Свидетелства, че била изчакала там, като била погледнала огледало за
обратно виждане, но дали поради мъртва точка или друга причина, човек управляващ черен
джип я бил удари. Сочи, че била подала сигнал, че се престроява в основното движение.
След това помни, че е звъняла на сина си, както и колега бил дошъл и бил написал
двустранен протокол. Изяснява, че смята, че платното в което е искала да се включи е с три
ленти за движение – било голям булевард, и имало тази допълнителна лента в която тя
изчаквала. Ударът бил настъпил в третата лента, най-лявата лента. Установява, че лентата
от която тя се престроявала била фактически четвърта, която свършвала, което позволявала
да се включи в движението в третата лента. Свидетелства, че манерата за престрояване не
била завършила, когато бил настъпил удара. Била навлязла в лентата, когато усетила удара
отзад. Сочи, че била спирала преди да се включи в основното движение, тъй като била в
изчакващата лента. На мястото се карало бавно, като тя фактически правела обратен завой
от Метро и се влизало в този участък, като фактически не знаела колко метра е участъка, но
било лента за ускоряване, за да се престроиш и да се влезе в основното движение. В
3
момента на удара не помни как се е движела, но била бавно, тъй като според свидетеля, като
пешеходец щяла да се движи по-бързо. Свидетелства, че мисли, че в другите две ленти е
имало движение, защото бил главен и натоварен път. Не била видял в третата лента, в която
се била включвала да има друг участник в движението. Ударът бил станал за части от
секундата. Сочи, че багажникът й бил хлътнал, като ударът бил от дясната й задна страна,
освен това били увредени стоп, фар и половината багажник, а на другият участик бил
увредена неговата лява половина. Свидетелства, че ударът бил настъпил между двете ленти,
но не била много сигурна, тъй като станало бързо, а тя била подала мигач, за да се включи в
основното движение. Установява, че към този момент била управлявала автомобил Роувър,
но не помни другият автомобил какъв е бил. В откритото съдебно заседание от 10.03.2022 г.,
съдът е установил, че свидетелят носи и ползва двустранен констативен протокол, като
сочи, че другият участик е бил с автомобил Мицубиши. Изяснява, че с другия водач, който
бил по-млад от нея нямали спорове. При предявяване на двустранен констативен протокол
(находящ се на л. 10 в кориците на делото), свидетелят сочи, че няма положен подпис от
нея, като подписа до буква А не е от нея, а вероятно от човека, който бил писал протокола.
Изяснява, че в екземпляра, който тя имала от протокола нещата били различни, но схемата в
двустранния протокол по делото отразявала процесното ПТП. Свидетелства, че изобщо не
помни да е видяла другия водач, поради което не може да каже дали същият е подал мигач,
респективно дали се е престроявал. Сочи, че не поддържа връзка с човека, който бил писал
протокола, като единствено знаела, че бил заминал за Англия.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. К. за достоверни, тъй като,
преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични,
като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на
делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до
извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече,
логично е с оглед изминалия период от време свидетелят, да си спомня случая по-общо,
допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на
човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на
правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се,
включително свидетелят ги потвърждава, под страх от наказателна отговорност.
Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните
възприятия е нормално свидетелите да описва някои детайли по различен начин, доколкото
същият е и пряк участник в ПТП-то.
Прието и неоспорено е заключението на САТЕ, като се изяснява, че механизмът на
ПТП-то е следният: на 04.10.2017 г., около 18:50 ч., лек автомобил „Ровър 45“, рег. № Р
................. ВН, се движи по Републикански път I-5, с посока от гр. Русе към гр. Бяла, и в
района след магазин Метро, на предназначеното за обратен завой място, водачът
предприема маневра обратен завой, като при включването си в движението в обратна
посока при наличието на знак Б1 – „Пропусни движещите се по пътя с предимство“, не
пропуска движещият се по пътя лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“, рег. № Р
..................... ВХ, като насъпва ПТП с него. Експерът е посочил, че вредите по лек автомобил
„Мицубиши Аутлендър“, рег. № Р ..................... ВХ, които са отразени в описа на
застрахователя отговарят на ПТП-то и са в причинно-следствена връзка със същото.
Изяснено е, че стойността необходила за възстановяване на лек автомобил „Мицубиши
Аутлендър“, рег. № Р ..................... ВХ на базата на средни пазарни цени към датата на ПТП-
то е в размер на 6429,97 лева. Посочено е, че размера на ликвидационните разходи е в
размер на 15,00 лева. Вещото лице е достигнало до изводите си, като е изследвало писмени
доказателства по делото, а така и показанията на св. К.. Установено е, че процесният участък
4
се състои от три ленти за движение, двете десни ленти са предназначени за движение
направо и са разделени помежду си от единична прекъсната линия. Най-лявата лента за
движение е с дължина около 150-200 метра, и е предназначена за ускорение на
извършващите обратен завой автомобили, като в началото си е разделена от останалите две
ленти с единична непрекъсната линия (с дължина 100-120 метра), която преминава в
единична прекъсната в края на лентата. Вещото лице е изяснило, че водачът на лек
автомобил „Роувър“ се е движел срещу знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с
предимство“ и Г3 – „Движение само наляво след знака“, а водачът на лек автомобил
„Мицубиши“ се е движел срещу пътни знаци Б3 – „Път с предимство“, Г1 „Движение само
направо след знака“ и А18 „Пешеходна пътека“. Изяснено е, че по делото няма достатъчно
данни на базата на които да се определи скоростта на движение на МПС-тата към момента и
преди настъпването на удара. Също така е изяснено, че няма достатъчно данни, за да може
се изясни от техническа гледна точка дали водачът на лек автомобил „Мицубиши
Аутлендър“, рег. № Р ..................... ВХ е можел да предотварти удара.
Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на
чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е извършено обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените
задачи, като по делото не се установява, че експертът е заинтересован от изхода на правния
спор или е недобросъвестен.
При определяне на стойността на дължимото регресно вземане, съдът намира, че
следва да вземе предвид стойността изяснена в заключението на САТЕ по средни пазарни
цени. Трябва да се изясни и принципната позиция на настоящият съдебен състав, че
съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи. Съгласно чл. 399 КЗ,
предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко
право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при
обикновената имуществена застраховка максималният размер на вредите, които могат да
настъпят, може предварително да бъде определен, поради което застрахователната сума не
трябва да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Начинът на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл.
405 КЗ, съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от
осъществяване на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност
към същия момент – така Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т.
о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК.
Настоящият съдебен състав, като извърши съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства намира, че са налице всички материални предпоставки за уважаване на
предявеният иск в цялост, при спазване на основният принцип в българският граждански
процес – за диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК). Тоест, съдът следва да се
произнесе в рамките на заявеното основание и размер на претенция, които ищецът е въвел с
исковата молба. В тази насока трябва да се отбележи, че по делото безспорно е установено,
че виновното и противоправно поведение на водачът на МПС „Ровър 45“, рег. №
...................... ВН е причина за процесното ПТП. Съгласно правилото на чл. 25 ЗДвП, водач
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност
5
за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път
или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение. При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни
превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно
средство, което се намира в дясната пътна лента. Отделно от това е изяснено, че водачът на
лек автомобил „Роувър“ се е движел срещу знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с
предимство“, като същият предвид настъпилото ПТП, поради виновното си поведение (под
форма на вината – небрежност) е нарушил императива на ЗДвП и ППЗДвП, поради което и
поведението му се явява противоправно.
По отношение претенцията на за мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира
следното:
В новелата на чл. 412, ал. 3 КЗ е предвидено, че в срок 30 дни от представянето на
всички доказателства застрахователят трябва: 1. да определи и изплати размера на своето
задължение по предявената претенция, или 2. мотивирано да откаже плащането.
Следователно, една след изтичане на срока за доброволно плащане длъжника изпада в
забава.
От писмо (л. 42 в кориците на делото) се установява, че на 15.01.2019 г. ответникът е
отказал да изплати регресното вземане, което е предмет на настоящото производство.
С оглед на горното, съдът намира, че ответникът е изпаднал в забава, поради което,
при аритметическото пресмятане на претенцията (арг. чл. 162 ГПК) следва извод, че
ответникът дължи мораторна лихва в размер на 1434,10 лева за периода от 15.01.2019 г. до
15.11.2021 г. – при спазване на принципа за дипозитивното начало – арг. чл. 6, ал. 2 ГПК,
доколкото действителният размер на вземането е в размер на 1440,95 лева.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че ответникът е погасил
дължимите суми чрез плащане, поради което и с оглед неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в
обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Неоснователно е възражението за съпричиняване (т. нар. compensatio culpae –
компенсация на вини). По делото не се доказа, че застрахованият при ищеца водач е
допринесъл обективни с поведението си за настъпването на вредоносното събитие и
произтичащите от това вреди. С оглед неблагоприятните последици на доказателствената
тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществен в обективната
действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. В тази насока – за пълнота трябва да се спомене, че
с оглед възприетият механизъм на ПТП-то, а така и при съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства следва да се направи извод, че изключителна вина за процесното
ПТП има водачът, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищеца. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като е
доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
му се присъди сумата от 1290,12 лева, представляващи деловодни разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДЗ“ АД, ЕИК: ..................., със седалище и адрес на управление: гр.
....................... да заплати на ЗАД „АБ“ АД, ЕИК: ....................., със седалище и адрес на
управление: гр. ...................., на основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 5007,13 лева, представляващи регресно вземане и обичайни ликвидационни
разходи по застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0300/17/777/507310 за ПТП от
04.10.2017 г., около 18:50 ч., като лек автомобил „Ровър 45“, рег. № Р ................. ВН, се
движи по Републикански път I-5, с посока от гр. Русе към гр. Бяла, и в района след магазин
Метро, на предназначеното за обратен завой място, водачът предприема маневра обратен
завой, като при включването си в движението в обратна посока при наличието на знак Б1 –
„Пропусни движещите се по пътя с предимство“, водачът виновно и противоправно не
пропуска движещият се по пътя лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“, рег. № Р
..................... ВХ, като насъпва ПТП с него, като са нанесени вреди по лек автомобил
„Мицубиши Аутлендър“, рег. № Р ..................... ВХ, ведно със законната лихва от 16.11.2021
г. (датата на подаването на исковата молба) до окончателното плащане, както и сумата от
1434,10 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за регресното вземане за
периода от 15.01.2019 г. до 15.11.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ДЗ“ АД, ЕИК: ................... да заплати на
ЗАД „АБ“ АД, ЕИК: ....................., сумата от 1290,12 лева, представляващи деловодни
разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двусемичен срок от съобщението до
страните пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7