РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Пазарджик , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Ирина Ат. Джунева
Кристина Л. Пунтева
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
в присъствието на прокурора Таня Петрова Мадина (ОП-Пазарджик)
като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215200600290 по описа за 2021 година
С Присъда №2 от 05.04.2021 година по НОХД № 313/2020 година по описа на В.ския
районен съд е признат подсъдимия Д. **. за виновен в това,че на 12.09.2017 година във В.,
чрез използване на неистински документ - сертификат *********, издаден от името на
„************“ *** - гр.С., с управител Б. Д. Т. от град С., е получил без правно основание
чуждо движимо имущество - сумата от 9000 лева, собственост на „************“ **** - В.,
с управител И. Г. К. от В., с намерение да го присвои - престъпление по чл.212, ал.1 от
НК,като е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от две години.
На основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода за изпитателен срок от три години и шест месеца,считано от влизане на
присъдата в сила.
Осъден е на основание чл.45 от ЗЗД подс.Д. да заплати на Заложна къща „*****“
ЕООД град В. обезщетение за претърпените имуществени вреди от престъплението в размер
на 9 000 лева, ведно със законна лихва,считано от 12.09.2017 година.
Осъден е подс.Д. да заплати на Заложна къща „*****“ ЕООД град В. разноски за
процесуално представителство по НОХД 313/2020г. по описа на РС В. в размер на 800 лева.
1
Осъден е подс.Д. да заплати разноски по делото по сметка на ОДМВР – Пазарджик –
217,80 лева /двеста и четиринадесет лева и 80 стотинки/ плюс пет лева за служебното
издаване на изпълнителния лист.
Осъден е подс.Д. да заплати разноски по делото в полза на РС- В. в размер на 394,68
лева плюс пет лева за служебното издаване на изпълнителния лист.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитника на
подс.Д.Д.-адв.С.М. от АК-Пазарджик.Твърди се в жалбата,че първоинстанционната присъда
е постановена при наличие на съществени процесуални нарушения,неправилна е,като е
нарушен материалния закон.Иска се присъдата да бъде отменена изцяло - и в
наказателната,и в гражданската й част,като бъде постановена нова,с която подсъдимият да
бъде оправдан.Алтернативно се иска присъдата да се отмени,като делото се върне за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от фазата на разпоредителното
заседание.Не се сочат нови доказателства.
Постъпило е и допълнение към въззивната жалба от адв.М.,в което се твърди,че
присъдата почива на предположения и обвинението не е доказано по несъсмнен
начин.Твърди се,че заложената на инкриминираната дата вещ се различава по 7 признака от
представената в съдебната фаза на процеса: по грамаж; по съдържание; по размер; по
стружки; по цвят; по номер и по дупки.Счита се,че гореизложените разлики,разгледани в
съвкупност,пораждат основателно съмнение,че вещта,предадена на процесната дата, не е
идентична с тази,представена в съдебната фаза на процеса,което съмнение е в пряка връзка
и с настъпилата имуществена вреда за заложната къща,която не била доказана по безспорен
начин.Иска се отмяна на присъдата и в наказателната,и в гражданската й част,като се
постанови нова присъда,с която подс.Д. да бъде оправдан.Алтернативно се иска връщане на
делото на първата инстанция за ново разглеждане,тъй като съдът бил пропуснал да се
произнесе с присъдата,какво да стане с вещественото доказателство,а и нямало произнасяне
с определение по реда на чл.306 от НПК.
Прави се доказателствено искане за предявяване отново на процесното кюлче в
съдебно заседание,което е уважено.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание,като подс.Д. твърди,че е невинен и че
кюлчето,което е оставил в заложната къща,е било жълто,а не бяло,с две дупки и размер 10
на 10 см,като предявеното кюлче в съдебно заседание не е кюлчето,което той е оставил на
процесната дата.
Пълномощникът на гражданския ищец-адв.А. поддържа становище,че присъдата
следва да бъде потвърдена като правилна,законосъобразна и обоснована и че едва в
съдебната фаза на процеса подсъдимият е започнал да твърди,че не това е вещта,която е
заложил,което е негова защитна теза.Не се сочат нови доказателства. Претендират се
сторените по делото разноски пред въззивната инстанция.
2
Представителят на Пазарджишка окръжна прокуратура поддържа становище,че
жалбата е неоснователна,като следва да се потвърди първоинстанционната присъда.Сочи,че
в хода на съдебното следствие е установено по безспорен начин,че представеният
сертификат е неистински документ и че на базата на този документ подсъдимият е получил
от заложната къща сумата от 9000 лева,която не е възстановил.Не се сочат нови
доказателства.
Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид всички събрани по делото
доказателства, доводите на страните и провери изцяло така атакувания съдебен акт,
съгласно правилата на чл.314 от НПК, прие за установено следното:
Въззивната жалба е неоснователна.
В пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения процесуален ред
по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият Д. **. на
12.09.2017 година във В., чрез използване на неистински документ - сертификат №
********, издаден от името на „**************“ ООД - гр.София, с управител Б. Д. Т. от
град София, е получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата от 9000
лева, собственост на „******************“ ЕООД - В., с управител И. Г. К. от В., с
намерение да го присвои.
За да направи този извод,първоинстанционният съд обосновано е кредитирал отчасти
обясненията на подс.Д. и изцяло показанията на свидетелите Б. Т.,И. В.,И. К.,А. Н.,М. К. и
Н. П.,заключенията по назначените съдебно-графически експертизи и заключението по
назначената съдебно-физико-химична експертиза,както и приетите по делото писмени и
веществени доказателства.
Настоящата инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д. живее в град В..През лятото на 2017 година подсъдимият отишъл в
обект на „***************“ ЕООД, в град В., на ул. „*********“ № ***, и поискал да
заложи кюлче от сребристобял на цвят метал, във формата на паралелепипед. В обекта по
това време на работа били служителите на „***********“ ЕООД - свидетелите И. К., М. К. и
Н. П.. Пред тях подс.Д. казал, че кюлчето е златно. Свидетелката К. се консултирала по
телефона със свидетеля И.Д. В., който работел като комисионер в дружеството и поискала
да й разясни процедурата по приемане в залог на златни кюлчета. Св.В. й обяснил, че такъв
тип злато се водело инвестиционно и не можело да бъде прието в залог без придружаващ
сертификат, удостоверяващ наличието на съдържание на благородния метал. Свидетелите
разяснили това изискване и на подс.Д., като предложили да му съдействат и изпратят
кюлчето при лицензирана фирма, която да извърши анализ и да издаде сертификат, но той
отказал.
Два-три месеца след това си посещение в заложната къща с кюлчето, на 12.09.2017
година подс.Д. отново отишъл в обекта на „***********“ на ул. „**********“ № ***,
3
където поискал да предаде в залог същото кюлче от сребристобял на цвят метал, във
формата на паралелепипед, с надпис **************, разположен в правоъгълник в горния
ляв ъгъл и с номер *************, 750 в долния десен ъгъл, за което кюлче представил в
заложната къща и Сертификат № ************* за химически анализ на сплав от
благородни метали,на който било посочено,че е издаден от „***********“ ООД София,
придружен с пакетче стружки. В сертификата било посочено, че „***********“ ООД е
лицензирана химическа лаборатория за благородни метали, че за анализ е представено злато-
кюлче, с тегло 236,70 гр., с химичен състав в тегловни % 800 Аu. Като дата на издаване на
сертификата била отразена датата 28.08.2017 година и че е представено за анализ от лицето
Я.А.. Като *********** е посочена Б. Т., а като получател на сертификата Я.А..
Сертификатът имал поставен с кръгъл син печат *********** ООД София.
На тази дата отново на работа били свидетелите К., К. и П.. Служителите се доверили
на представения от подс.Д. сертификат, не се усъмнили, че на вещта е правен лабораторен
анализ, тъй като видели, че по нея има дупки, а и към сертификата било прикрепено пакетче
стружки, поради което представената вещ била приета от тях в залог. При приемането й не
бил правен допълнителен лабораторен анализ за съдържание на злато - поради спецификата
на вещта, която се считала за инвестиционно злато и за приемането й било достатъчно да се
представи сертификат. Вещта била измерена при приемането й с електронна везна и
фотографирана заедно с представения сертификат от служителите на заложната къща.
Служителят св.М. К. сключил от името на „***********“ ЕООД с подсъдимия Д. договор за
паричен заем в размер на 9 000 лева, обезпечен със залог върху движима вещ във формата
на Заложен билет ***************. Първоначално на Д. била предложена по-висока сума
от 11 000 лева, тъй като заложената вещ била оценена на тази стойност, но предвид че
съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 Закона за ограничаване на плащанията в брой плащанията на суми
над 10 000 лева на територията на страната се извършват само по платежна сметка, парите
следвало да се преведат по посочена от подсъдимия банкова сметка, но той не бил съгласен
с този начин на плащане и по тази причина доброволно се съгласил да му бъде дадена по-
малка сума в брой – 9000 лева.
Така на 12.09.2017 година подс.Д. получил от св.К. сумата от 9 000 лева, собственост
на заложната къща. В договора бил уговорен тридесетдневен срок за връщане на заема, с
падеж-12.10.2017година, размер на лихва 270, 00 лв., размер на начислени такси 360,00 лв.,
или на падежа подс.Д. следвало да върне сумата от 9 630 лева. В Заложния билет било
вписано, че се предава в залог злато-скап /мат./-235,90 гр. /бруто 236,70 гр./, 18 к., златно
кюлче с лаб. Проба+стружки. Заложният билет е двустранно подписан - от заемателя-
подс.Д. и от представителя на заемодателя-св.К..
В попълнената декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните
къщи подсъдимият посочил също, че на 12.09.2017 година предава в залог злато-скрап
/мат./-235, 0 гр., 18 к., златно кюлче с лаб. Проба и стружки. Декларацията е подписана от
подс.Д., което обстоятелство той не оспорва по делото.
4
Според обичайната практика на „***********“ ЕООД, когато се предавали в залог
златни издалия, които са с карати, различни от 14, в заложния билет се вписвало, че златото
е материал скрап, тъй като, когато се пристъпвало към удовлетворяване на вземането на
кредитора чрез продажба на вещта, същата се продавала като материал, а не като ювелирни
изделия.
Договорът бил вписан в регистъра за сключените сделки по чл. 10, ал. 1 от
Наредбата. На падежа подс. Д. не се явил да погаси задължението си и да прибере
заложената вещ – процесното кюлче,прието като веществено доказателство по делото.
След като изтекъл предвидения в чл. ***, ал. 1 от Наредбата за дейността на
заложните къщи седмодневен срок, с подс.Д. се свързал свидетелят П. и го поканил да
погаси задължението, като върне заетата сума и плати уговорената лихва, на което
подсъдимият отговорил : „******************
След това с него се свързал и свидетелят А.М.Н. - прокурист на дружеството.
Двамата се срещнали. Пред св.Н. подс.Д. заявил, че съжалява за случилото, че кюлчето са го
взели заедно с негов приятел и че ще се свърже с него, за да се разберат и да възстановят
заетата сума и лихвите.
След тази среща служители на „***********“ ЕООД не са имали контакти с
подсъдимия. Тъй като поведението на подс.Д. усъмнило служителите на заложната къща,
свидетелката К. се свързала по телефона със служител на „***********“ ООД, сочена като
лабораторията, издала придружаващия заложената вещ сертификат. Попитала дали
сертификатът е издаден от тази лаборатория. Информирали я, че фирмата не се занимава с
анализ на благородни метали, а на лекарства, храни и козметика. Управителката на
дружеството-свидетелката Б.Д.Т., поискала от св.К. да й изпрати по *** снимка на
сертификата. След като го видяла, свидетелката Т. установила, че положения на
сертификата подпис не е нейния и че поставения печат се различава от този на
„***********“ ООД. Информирала за това св.К..
На 17.11.2017 година св.Т. сезирала Софийска районна прокуратура за проверка за
наличието на данни извършено документно престъпление. По жалбата й била образувана
преписка № 45326/17 по описа на СРП. Било възложено извършване на предварителна
проверка по случая за извършено престъпление по чл. 309, ал. 1 НК.
След разговора със св. Т. предаденото в залог кюлче било дадено от служители на
заложната къща за изследване за съдържание на злато в лаборатория на „***“ ООД - град
София. От извършения лабораторен анализ на 18.03.2018 година с апарат Олимпус се
установило следното съдържание на метали в кюлчето - желязо 70,37 % +/- 0,18; хром 18,
хром 18,84 % +/-0,13; никел 8,15 % +/- 0,12; манган 1,68 +/- 0,08; кобалт 0,59 +/- 0,09; мед
0,30 +/- 0,03; родий 0,060 +/- 0,008; цирконий 0,014 +/- 0,003.Тоест в съдържанието му
липсва каквото и да е наличие на злато.
5
С постановление от 07.02.2018 година на прокурор от Софийска районна
прокуратура преписка вх. № 230000-14246/17 по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 45326/17
била изпратена по компетентност на РП - Пазарджик ТО В.. На 15.06.2018 година с
Постановление на прокурор от РП - Пазарджик ТО В. било образувано досъдебното
производство по настоящото дело.
По делото са приети две заключения по назначена в хода на досъдебното
производство съдебно-графическа експертиза.И двете заключения са изготвени от вещото
лице А. и са с едни и същи задачи.Съдът кредитира изцяло второто заключение на вещото
лице А.-Протокол №16,тъй като за него вещото лице вече е разполагало с оригинала на
изследвания сертификат,както и със сравнителен образец от печата на
дружеството,посочено като издател на сертификата.Това заключение е компетентно и
добросъвестно изготвено и е прието по делото като неоспорено от страните.От него се
установява,че подписът върху Сертификат № ************* на „***********“ ООД на
„*********** Б. Т.“ срещу ръководител не е положен от лицето Б.Д.Т.. При извършеното
сравнително изследване вещото лице е установило различия в общите и частните
графически признаци между почерка, отразен в подписите, и от предоставения сравнителен
материал от лицето. Установява се също, че отпечатъкът от печата върху сертификат №
************* на „***********“ ООД-обект на експертизата, не представлява отпечатък от
печата на „***********“ ООД София. При извършеното сравнително изследване между
кръглия отпечатък от печат-обект на експертизата и отпечатъка от печат-сравнителен
материал, са налице различия в размера, в шрифта, в начина на изписване на текстовете,
различни текстове са поместени в двата отпечатъка от печати.
В хода на съдебното следствие е била назначена от първоинстанционния съд и
съдебно-графическа експертиза,от заключението на която се установява, че подписът и
ръкописният текст в оригинал на сертификат № ************* не са положени от подс. Д..
В хода на съдебното следствие е била назначена от първоинстанционния съд и
съдебно-физикохимична експертиза на приобщеното като веществено доказателство кюлче,
бяло на цвят с поставен върху него номер ************* и с печат левия горен ъгъл-
******************, и два броя полиетиленови пликчета със стружки.От това
заключение,прието по делото и неоспорено от страните,се установява,че и кюлчето,и
стружките са изработени от сплав на желязо с хром, никел и мед и в състава им отсъства
химичният елемент злато. Установено е,че металното кюлче и металните стружки не се
различават по химичен състав,като би могло стружките да произхождат от металното
кюлче.
По делото е приета справка от Министерство на икономиката,от която се установява,
че „***********“ ООД и „***“ ООД не са вписани в регистъра по чл. 60 от Наредбата по чл.
1а, ал. 10 от Валутния закон като лица с право да извършват лабораторни изследвания на
благородни метали в стандартен вид с право на издаване на анализен сертификат за тях.
6
Горната фактическа обстановка настоящата инстанция възприе въз основа на
кредитираните и от първоинстанционния съд гласни,писмени и веществени
доказателства,както и приети по делото експертни заключения.Аналогична фактическа
обстановка е била възприета и от първоинстанционния съд.
Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал отчасти
обясненията на подс.Д. - в частта,в която той обяснява, че на 12.09.2017 година му е
предложена сума по-висока от отпуснатата от 9 000 лева, надвишаваща 10 000 лева, която
той е отказал, защото не е искал плащането й да се извърши по банкова сметка, а е настоял
парите да му бъдат предадени в брой, че ги е получил и че не ги е върнал. Следва да се
кредитират и обясненията на подс.Д.,в които той установява,че е отишъл да заложи кюлче в
заложната къща 2-3 месеца,след като вече го е имал.Предвид датата,на която подс.Д. е
отишъл в офиса на заложната къща-12.09.2017 година,излиза,че той е имал вече кюлчето
към периода средата на м.юни-средата на м.юли 2017 година.Че подс.Д. е разполагал с
процесното кюлче 2-3 месеца преди да го заложи на 12.09.2017 година,се установява и от
показанията на свидетелката К.,която в показанията си установява,че подс.Д. първо е дошъл
в офиса на заложната къща само с кюлчето,без сертификата,а 2-3 месеца след това е дошъл
да го заложи вече и със сертификата.
Не следва да се кредитират обясненията на подс.Д.,че същият бил отишъл само един
път с кюлчето в офиса-тогава,когато го е заложил и е носил и сертификат.Тези му обяснения
се опровергават както от показанията на св.К.,така и от показанията на свидетелите П. и К.,и
от показанията на свидетелите В. и Н..Първите трима свидетели са присъствали лично и
двата пъти,когато подс.Д. е идвал в офиса им с кюлчето,а другите двамата свидетели във
връзка с работата си също са разбрали за двете посещения на подс.Д. в офиса на заложната
къща,за да заложи процесното кюлче.
Обосновано първоинстанционният съд не е кредитирал обясненията на подс.Д. и в
частта относно обстоятелството, че на 12.09.2017 година е предал в залог друга вещ, а не
приобщената по делото,както и че при предаването й на същата е правен анализ за
съдържание на злато в офиса на заложната къща. В тази част обясненията на подс.Д.
противоречат на на показанията на свидетелите И. К., М. К. и Н. П., които са присъствали
по време на предаване в залог на процесната вещ и по идентичен начин са описали
индивидуализиращите й белези - бял цвят, правоъгълна форма,като св.К. е посочила и
размерите на вещта.Свидетелите К. и П. пък единодушно са установили, че в единия ъгъл на
донесеното в залог кюлче от подс.Д. е гравирано „750“, а св.П. установява, че е над 200 и
няколко грама. Св.К. също сочи,че кюлчето било над 200 грама и че върху него е било
отбелязано титър 750,което е равно на 18 карата.Тези показания на свидетелите
кореспондират изцяло и с констатираните и от въззивната инстанция в съдебно заседание
цвят и надписи върху приетото като веществено доказателство по делото метално кюлче –
при предявяването му на страните.Св.П. е установил също така,че при приемането като
залог на кюлчето от подс.Д. то е било и заснето.
7
По делото са били приети снимките,направени на кюлчето в заложната къща,като от
тези снимки,неоспорени от страните по делото,намиращи се на л.159,162,163 и 164 по
НОХД №313/2020 година по описа на РС-В. ясно се вижда измереното тегло на
кюлчето,това че от едната му страна има две дупки и от другата му страна има също две
удпки,местоположението на тези дупки,формата на кюлчето,надписите върху него и номера
върху него,които напълно съвпадат с предявеното на страните кюлче пред въззивната
инстанция.Неоснователни са доводите на защитата,че на номера на кюлчето последната
цифра не била 9,а била 3.Вярно е,че тя не се вижда в цялост,но по начина,по който изглежда
поначало цифрата 3 и цифрата 9 не би било възможно графически с видимите на кюлчето
части от последната цифра от неговия номер да е изписано 3,а не 9.Освен това,дори и тази
последна цифра да не е гравирана изцяло върху кюлчето,то тя изглежда по един и същи
начин на снимките,на които е заснета в заложната къща/виж снимка на л.163 от делото/, и на
самото кюлче,предявено и пред въззивната инстанция.
При това положение настоящата инстанция приема,че е налице идентичност между
заснетото в заложната къща от служители й представено от подс.Д. кюлче,и кюлчето,прието
по делото и предмет на изследване на приетата по делото съдебно-физико-химична
експертиза.Този номер,който е гравиран на кюлчето – *************,е и номерът на
представения от подс.Д. в заложната къща процесен Сертификат.А както е приел и
първоинстанционният съд,е нелогично подсъдимият да представя сертификат за друга
заложна вещ, след като му е било надлежно разяснено преди това, че условие за сключване
на договора е именно изискването за представяне на придружаващ за предаваната в залог
вещ сертификат и че именно поради непредставянето на такъв първия път от подс.Д. не се е
стигнало до сключване на договор.
Същевременно подс.Д. не оспорва,че той е представил заедно с кюлчето в заложната
къща именно процесния сертификат.Датата обаче,която е посочена в този
сертификат,опровергава обясненията на подс.Д.,че той се бил сдобил със заложеното от него
кюлче от руснака И.,който му бил дал заедно с кюлчето и сертификата.И подс.Д.,и св.К.
установяват,че подс.Д. е имал кюлчето 2-3 месеца преди 12.09.2017 година,тоест около
периода средата на м.юни-средата на ч.юли 2017 година.Датата,която носи обаче самият
сертификат,е 28.08.2017 година-тоест няколко дни преди появяването на подс.Д. за втори
път в офиса на заложната къща с кюлчето.
Липсва обаче каквато и да било логика, ако подс.Д. е имал вече кюлчето със
сертификата към средата на м.юни-средата на м.юли 2017 година,той да се появи без него
по това време в заложната къща първия път,а пък втория път да дойде със сертификат,който
обаче е издаден не по времето,когато той твърди,че се е сдобил с кюлчето,а далеч след това-
няколко дни преди залагането му.
Доводите на защитата и обяснението на подс.Д. в съдебно заседание,че не било това
кюлчето,което той е заложил,се опровергават и от подписаната от подс.Д. декларация към
заложния билет по чл. 1, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи.В нея подс.Д.
8
доброволно е посочил, че предава златно кюлче с тегло 235,90 гр. - каквото е измереното от
служителите при предаването нето тегло.
Обосновано първоинстанционният съд е приел също,че е неоснователно
възражението на защитника на подсъдимия, че поради различията в теглото на вещта,
посочени в заложния билет, в декларацията по чл. 14, ал. 3 от Наредбата, в представения
сертификат, при извършените измервания от вещото лице по назначената физико-химическа
експертиза и в показанията на свидетелите, могло обосновано да се счита, че при сключване
на договора за залог е предадено златно кюлче от подс.Д., което обаче е било
подменено.Разлика в теглото по посочените документи няма. В заложния билет са записани
две тегловни стойности на вещта - нето и бруто, като бруто посочената стойност съвпада със
стойността от сертификата. Като се има предвид, че кюлчето е представено заедно с пакетче
стружки, то измереното бруто тегло е на кюлчето и стружките, а нето теглото е само това на
кюлчето. Нето теглото, посочено в заложния билет, съвпада с теглото от декларацията.
Разликата в измереното от вещото лице тегло на кюлчето и това в заложния билет е едва
000,01 гр., което обосновано съдът е приел,че е в допустимите стойности - при измерванията
с различни измервателни уреди.Не може също така да се очаква,че в показанията си
свидетелите ще възпроизведат с абсолютна точност размерите на вещта, нейното тегло, дали
по нея е имало три или четири дупки, в кой ъгъл точно са надписите.
Обоснован извод за подмяната на кюлчето не може да се направи и от разликата в
съдържанието на химични елементи при извършения по инициатива на служителите от
заложната къща лабораторен анализ и на извършения с назначената и приета от съда
физико-химическа експертиза, което може да се дължи на различния метод на изследване и
на различните използвани средства. Действително в лабораторния анализ, извършен в
лаборатория на „***“ ООД, е посочено, че се съдържат и други елементи освен сплав от
желязо с хром, никел и мед, но това обстоятелство не е решаващо за наличието на елемента
имуществена вреда от престъплението. Както обосновано е приел първоинстанционният
съд,решаващо в случая е обстоятелството, че и двете изследвания показват липса на
съдържание на злато, което прави вещта негодна да послужи като обезпечение на
вземаното и да удовлетвори интереса на заложния кредитор.
Действително на досъдебното производство предаденото в залог кюлче не е иззето и
приобщено по предвидения в НПК ред към доказателствената съвкупност, но този пропуск
на разследващите органи при извършване на процесуално-следствените действия не налага
безспорен и категоричен извод, че същото е подменено от някой от служителите на
заложната къща.
Обосновано съдът не е кредитирал и обясненията на подсъдимия, че при сключване
на договора за заем служителите на „***********“ ЕООД са правили проба за съдържание
на злато на представеното кюлче. Обясненията на подсъдимия са противоречиви с оглед
това му твърдение. Първоначално подс.Д. сочи, че пробата е извършена от свидетелите К. и
П., а след като подс.Д. и свидетелите са били поставени в очна ставка, подс.Д. е посочил, че
9
не тези двама свидетели,а св.К. била направила пробата, което обаче се опровергава от
показанията на свидетелите К., К. и П..
Настоящата инстанция намира за необходимо да коментира обясненията на подс.Д. и
във връзка с показанията на св.Х.,както и във връзка с показанията на св.Н..Липссва каквато
и да било логика в твърдяното от подс.Д. в обясненията му,че тъй като подсъдимият имал
стари дразги от училище със св.Х.,затова бил казал първоначално,че бил купил кюлчето от
него,а после лансира версията,че го е купил от руснак на име И..Ако наистина подс.Д. е бил
закупил кюлчето от руснака И. - и то със сертификат и след проба,че то е настина
златно,липсва каквато и да било логика да твърди пред съда,че го бил купил от св.Х.,с
когото очевидно нямат приятелски отношения.От своя страна св.Х. категорично отрича да е
притежавал някога златно кюлче и да го е давал на подсъдимия.
Същевременно пред св.Н. подс.Д. е заявил,че съжалява за това,което е направил/във
връзка с даденото в залог кюлче и получените от заложната къща пари/,били го направили
заедно с негов приятел,когото щял да потърси,за да нямат проблеми.
С оглед гореизложеното настоящата инстанция приема,че напълно обосновано и
законосъобразно първоинстанционният съд е приел,че подс.Д. на процесната дата
съзнателно се е ползвал от неистински частен документ/процесния сертификат/,за да получи
процесната сума от 9000 лева от заложната къща.Той е бил напълно наясно както с това,че
кюлчето,което дава в залог,не е златно,така и че сертификатът,който дава за него,в който е
пишело,че кюлчето е златно и че то е издадено от посоченото в него дружество с управител
св.Т.,е неистински.
Обосновано първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на св.С.,тъй като
те се опровергават както от показанията на кредитираните по-горе свидетели,така и от
противоречивите обяснения на подс.Д. относно това,откъде се е сдобил с процесното
кюлче.Освен това съдът обосновано е приел,че показанията на св.С. не могат да дадат
информация относно това,каква точно вещ е заложил на 12.09.2017 година подс.Д.,тъй като
е безспорно по делото,че този свидетел не е присъствал лично при сключване на договора за
паричен заем и при предаване на вещта в залог.
Показанията на свидетелите Х. пък не допринасят по никакъв начин за изясняване на
фактическата обстановка по делото.
Предвид гореизложеното настоящата инставнция приема,че обосновано и
законосъобразно първоинстанционният съд е приложил материалния закон,като е приел,че
подс.Д. от обективна и субективна страна на 12.09.2017 година е осъществил състава на
престъплението по чл.212,ал.1 от НК,за което е обвинен по настоящото дело.
В мотивите към присъдата си първоинстанционният съд е анализирал много
поддробно и обстойно всички събрани по делото доказателства,съпоставяйки ги и
отчитайки както наличните противоречия,така и сходствата помежду им.
10
Изводите,направени от съда при така анализираните поотделно и в съвкупност
доказателства,са логични,не е налице превратно или едностранчиво тълкуване на
доказателствената маса по делото.В този смисъл възраженията на защитата за липса на
мотиви и за неотговаряне на възраженията на защитата,за липса на аргументация досежно
направените от съда изводи по доказателства и по правото са изцяло неоснователни.
Настоящата инстанция приема за безспорно установено по делото,че представяйки
процесния сертификат № ************* от 28.08.2017 година, с който е удостоверил, че
предаваната в залог вещ-кюлче бяло на цвят с размери дължина 9,5 см., ширина 5,4 см. и
дебелина 0,5 см. и с надписи по него FINE WHITE GOLD SWISS GENEVE 18 C R в горния
ляв ъгъл, с номер, съвпадащ с номера на сертификата и с отпечатък 750 в долния десен ъгъл,
е изработена от осемнадесеткаратово злато, подсъдимият е въвел в заблуждение свидетеля
К., като съзнателно е създал у него невярна представа, че има правно основание да получи
заемната сума, тъй като предоставената в залог вещ реално притежава изискуемите качества
да обезпечи надлежно вземането. В резултат на тази невярна представа свидетелят К. е
извършил действие на разпореждане, като от името на „***********“ ЕООД на същият ден
е сключил договор за заем, обезпечен със залог на движима вещ и е предал на подс.Д. в брой
сумата от 9 000 лева, с което имуществото на заложната къща е намаляло.Тъй като в
химичния състав на дадената в залог вещ не присъства елемента злато, същата не притежава
стойността, на която е оценена, поради което не може да послужи за удовлетворяване на
вземането чрез продажбата й, от което следва, че на залогодателя е причинена имотна вреда.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият съзнателно
се е ползвал от неистинския частен документ, за да получи процесната сума. Това личи от
действията му-първоначално е предоставил само заложената вещ, без придружаващ я
сертификат, какъвто очевидно не е притежавал към този момент. След като се е сдобил с
документа,подс. Д. го е предоставил с намерението да заблуди служителите на заложната
къща, че притежава изискуемия от тях документ за сключване на договора и по този начин
да получи процесната сума.
Относно наказанието на подс.Д.:
Нказанието,което се предвижда в чл.212,ал.1 от НК за извършеното от подс.Д.
престъпление,е от 2 до 8 години лишаване от свобода.
При определяне на размера на наказанието на подс.Д. първоинстанционният съд е
отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства,които настоящата
инстанция не намира за необходимо да преповтаря.Обосновано съдът е приел,че не е налице
хипотезата на чл.55 от НК.Това е така,тъй като не са налице нито ммногобройни,нито
изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства.Освен това обосновано съдът е
отчел,че сумата от 9000 лева,получена от подс.Д. без правно основание, е сравнително
висока.Неоснователни са и доводите на защитата за продължителността на наказателното
производство,на които е аргументирано отговорено от първоинстанционния съд.
11
Наложеното на подс.Д. наказание е 2 години лишаване от свобода,което е минимално
предвиденото по чл.212,ал.1 от НК.Същото е наложено при явен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и се явява справедливо.
Обосновано съдът е приложил и нормата на чл.66,ал.1 от НК спрямо
подс.Д.,вземайки предвид чистото му съдебно минало до момента,като му е определил
изпитателен срок,близък до минималния - от 3 години и 6 месеца,който също не следва да
бъде намаляван – предвид постигане на целите по чл.36 от НК.
Присъдата е законосъобразна и в частта относно произнасянето на съда по
предявения граждански иск за имуществени вреди-предвид признаването на подс.Д. за
виновен и осъждането му за престъплението по чл.212,ал.1 от НК.Безспорно са установени
по делото всички елементи от състава на непозволеното увреждане-извършено
противоправно деяние от подс. Д., изразяващо се неправомерно получаване на чуждо
имущество без правно основание, настъпване на имуществена вреда в патримониума на
„***********“ ЕООД, чието имущество е намаляло със стойността на предадената на
подсъдимия парична сума от 9 000 лв., причинна връзка между деянието и вредите и вина,
доказана в настоящия процес. Предвид, че причинените от деянието вреди в размер на 9 000
лв. не са възстановени, искът законосъобразно е уважен, ведно със законна лихва върху
сумата 9000 лева, считано от датата на увреждането - 12.09.2017 година до окончателното й
изплащане.
Присъдата е законосъобразна и в частта,в която подс.Д. е осъден да заплати
сторените разноски по делото.
Предвид горното същата следва да се потвърди-като
правилна,законосъобразна,обоснована и справедлива,като се остави без уважение
депозираната въззивна жалба.
При извършената служебна проверка съдът не констатира и съществени процесуални
нарушения,които да са били допуснати от първоинстанционния съд при разглеждането и
решаването на делото,и които да налагат отмяна на присъдата само на това основание.
Неоснователни са доводите на защитата,че присъдата следвало да бъде отменена и
делото върнато на първоинстанционния съд,тъй като не бил се произнесъл по веществените
доказателства.Това съдът съгласно нормата на чл.306,ал.1,т.4 от НПК може да стори и с
отделно от присъдата определение.
Предвид неоснователността на въззивната жалба,ще следва подс.Д. да бъде осъден да
заплати на гражданския ищец „***********“ЕООД – град В. сторените по делото разноски
за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция – в размер на 830 лева.
Воден от горното и на основание чл.338 от НПК Пазарджишкият окръжен съд
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №2 от 05.04.2021 година по НОХД № 313/2020 година
по описа на В.ския районен съд.
ОСЪЖДА подс.Д. **. от град В., ул.“**************************,с ЕГН
**********,да заплати на „***********“ ЕООД – град В.,със седалище и адрес на
управление -град В.,ул.“***************,с Управител И.Г.К., сторените по делото
разноски за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция – в размер на 830 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13