№ 781
гр. Пловдив, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно
наказателно дело № 20225330200220 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е обжалван електронен фиш
серия К № 4630687, издаден от ОД на МВР- Пловдив, с който на И.Х.Д., на
основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева, за извършено
нарушение по чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП. В жалбата си сочи, че счита
издадения електронен фиш за незаконосъобразен. Излага подробни
съображения за незаконосъобразността на издадения електронен фиш. Моли
съда да отмени обжалвания електронен фиш.
Въззиваемата страна в становището си, оспорва подадената жалба и
намира същата за неоснователна. Сочи, че при издаване на електронния фиш
били спазени изискванията на материалния и процесуалния закон. Ясно и
категорично били посочено мястото на фиксиране на нарушението.
Техническото средство, с което било фиксирано нарушението било годно за
употреба и от одобрен тип. Електронният фиш съдържал всички изискуеми от
закона реквизити. Излага подробни съображения за законосъобразността на
електронния фиш. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
подадената жалба като неоснователна. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.
1
В първото открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и
поддържа подадената жалба.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Електронният фиш е издаден за това, че на 09.03.2021г в 19.16 часа в
Републикански път ΙΙ- 64, километър 49 + 800 в посока с. Труд, при въведено
ограничение на скоростта 60 км/ч с пътен знак В 26. Нарушението е
установено с АТСС CORDON – М2- MD 1196, при отчетен толеранс на
измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, товарен автомобил
Дачия Дъстер, с рег. № **, се движел с установена наказуема скорост от 79
км/ч, а именно с превишаване на скоростта от 19 км/ч. Собственик на
моторното превозното средство е И.Х.Д..
Налице са основания за отмяна на издадения електронен фиш, тъй като
същият е издаден при нарушение на материалния и процесуалния закон,
предвид което се явява незаконосъобразен.
Посочените в снимката към електронния фиш географски координати,
като място на заснемане и извършване на нарушението, не кореспондират с
мястото на извършване на вмененото нарушение посочено в електронния
фиш. От представения снимков материал по делото с изображение на
техническото устройство заснело нарушението се установява, че мястото, на
което е било поставено заснемащото техническо устройство е в близост до
табела, като отсреща на пътния участък се забелязва сграда. От представеното
по делото статично изображение се установява, че мястото на което е заснет
процесният автомобил има поставен знак „В 34“. При извършена служебна
справка от съда в “Google maps” се установява, че участъкът на който е
извършвано заснемането (до мантинела на бензиностанция „Shell” и срещу
сградата, заснета на снимковия материал, и на който участък от пътя има
2
табела „В34“) е различен от мястото, на което се сочи в електронния фиш, че
е извършено нарушението, а именно: път ΙΙ- 64 км. 49 + 800 в посока с. Труд,
на което място няма нито мантинела, нито сграда от другата страна на пътя,
нито поставена табела „В34“. Видно е, че посочените в снимката към
електронния фиш географски координати, са различни от път ΙΙ- 64 км.49 +
800 в посока с.Труд. За да се определи еднозначно точното местоположение
на даден участък от земната повърхност, следва правилно да бъдат въведени
определящите за извършването на проверката величини – географска ширина
и дължина. Изходните данни 42˚.205048 северна ширина и 24˚ 733658 източна
дължина, са неотносими към посоченото място на извършване на вмененото
нарушение в електронния фиш. Горното обстоятелство се установява и от
приложеното по делото писмо от ОПУ- Пловдив, ведно със схема на
наличното знаково стопанство, касаещо процесния участък, от което ясно се
вижда и установява, че участък от пътя ΙΙ- 64 км. 49 + 800 в посока с. Труд, се
намира в близост до кръстовището при изхода от „Рефан“, и е на около
километър разстояние, след мястото на което е посочено като географски
координати, в статичното изображение, на което се е осъществявал
видеоконтролът. При използването на техническото средство липсва човешка
намеса при отчитането на географското местоположение. В тази връзка, съдът
приема, че е извършен незаконосъобразен видеоконтрол на място, различно
от вмененото и описано в електронния фиш нарушение, което от своя страна
опорочава процедурата по видеозаснемане на нарушението.
Доказателствената сила на протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. и протокола за успешно преминала последваща
метрологична проверка, е оборена.
На следващо място, в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г за използване на АТСС е посочено, че разстоянието от
пътния знак с ограничение до АТСС в метри е 150 метра. В представеното
писмо с вх. №8491/02.02.2022г. от ОПУ-Пловдив е отбелязано, че
нарастването на километража е в посока от с. Труд към гр.Пловдив. В
писмото се сочи, че пътен знак В26 въвеждащ ограничение на скоростта от 60
км/ч, е поставен на км 49 +860м. Посочено е, че действието му се изчерпва на
км 49 +736м, където е кръстовището при входа на фирма Рефан. Изваждайки
150 метра от мястото, на което е поставен знакът (49+860) следва, че
техническото средство е било разположено на км 49+ 710. От това следва, че
3
техническото средство е било разположено, след зоната на действие на
поставения знак за ограничение на скоростта В 26 и е имало възможност да
заснема приближаващите автомобили и след отменената забрана за движение
на скоростта. Това само по себе си представлява отново незаконосъобразен
извършен видеоконтрол, на място, на което не е наложена забрана за
ограничение на скоростта със знак В 26.
Отделно от това, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният
електронен фиш е издаден в нарушение на правилото по чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН, който гласи, че „за случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия
минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш“. Необжалваемият
минимум по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, към който се препраща, е в размер от 50
лева. Граматическото тълкуване на разпоредбата чрез употребата на предлога
„над“ води до ясен и единствен възможен извод, че действащата нормативна
уредба допуска контролните органи да осъществяват административно-
наказателната отговорност на лицата чрез издаване на ЕФ, единствено когато
налагат глоби в размер над 50 лева. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН
съдържа общо правило за поведение, приложимо спрямо всеки случай, при
който след като нарушението е било установено с АТСС, отговорността се
реализира чрез налагане на глоба с електронен фиш. Същевременно, както е
изяснено в практиката на касационната инстанция, макар посочената
разпоредба да се намира в общия закон ЗАНН, тя се явява специална спрямо
чл. 182 от ЗДвП. Това е така, защото с разпоредбите на чл. 182 от ЗДвП е
регламентирано задължението на водачите на ППС да не превишават
посочената максимално разрешена скорост и са предвидени следващите се
при неизпълнение неблагоприятни последици. Видът и размерът на
административните наказания са диференцирани в чл. 182 от ЗДвП в
зависимост от специално качество на субекта, от мястото на извършване на
нарушението и от размера на превишаването на разрешената максимална
скорост. Самата разпоредба на чл. 182 от ЗДвП обаче не съдържа особени
правила за начина, по който ще бъде реализирана отговорността – чрез
съставяне на АУАН и въз основа на него издаване на НП, чрез издаване на
електронен фиш или чрез фиш по чл. 186 от ЗДвП, а дава общата правна
4
рамка за определяне на наказанията при нарушенията за скорост.
Следователно всякога, когато е извършено такова административно
нарушение, то ще се квалифицира по общите правила на чл. 182 от ЗДвП
досежно вида и размера на наказанието. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН обаче урежда специално правило за поведение, тъй като поставя
допълнително изискване за начина, по който да се реализира отговорността в
хипотезите, когато съгласно общите правила на чл. 182 от ЗДвП следва да се
наложи наказание глоба, което не надвишава 50 лева.
Налице е специална и императивна забрана за санкциониране на
определени наказуеми деяния чрез издаване на електронен фиш, подобна на
забраната по чл. 11, ал. 2, изр. 2-ро от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. или
на забраната наказанията по чл. 182, ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 от ЗДвП (при които
кумулативно е предвидено и наказание лишаване от права) да се налагат чрез
електронен фиш. Така, както в практиката си наказващият орган съблюдава
другите, посочени по-горе, изключения пред издаването на ЕФ, то следвало е
да съобразява и правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Същото има императивен
характер и неспазването му винаги се цени за процесуално нарушение от
категорията на съществените, тъй като се достига до налагане на наказание с
електронен фиш в хипотеза, когато това е изрично изключено от действащото
законодателство. Недопустимо е по съображения за процесуална икономия и
улеснение в дейността на наказващия орган той да осъществява дейността си
в нарушение на императивни правила на процесуалния закон.
Същественият характер на нарушаването на забраната по чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН е изследван и установен в съдебната практика на касационната
инстанция. В актуалната си практика в Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по
к.а.н.д. № 1789/2020 г. на Административен съд – Пловдив изрично е прието,
че: „нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е специална спрямо чл. 182 ЗДвП и
несъобразяването й е самостоятелно основание за отмяна на електронния
фиш, тъй като изключва издаването му“. Съдебната практика следва да бъде
оценена и като трайна, тъй като указанията по приложението на чл. 39, ал. 4
от ЗАНН са дадени още с Решение № 2537 от 20.11.2013 г. по к.а.н.д. №
2342/2013 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение №
488 от 16.03.2015 г. по к.а.н.д. № 170/2015 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив.
5
Законосъобразният ред за ангажиране на отговорността на дееца е бил
чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Относимо
тук е и Решение от 23.07.2015 г. по к.а.н.д. № 162/2015 г. на Административен
съд – Габрово, в което съдът е разгледал казус, при който наказанието глоба в
размер на 50 лева по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено с НП и е прието за
неоснователно възражението, че същото е следвало да бъде наложено чрез
електронен фиш.
Така констатираниър нарушения на процедурните правила не може да се
санират едва във фазата на обжалване на ЕФ пред съда – нарушението е
съществено и неотстранимо, като производството изначално е опорочено чрез
налагане на наказанието с електронен фиш, когато това е изрично изключено
от закона.
Предвид гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява
незаконосъобразен и издаден в нарушение на материалния и процесуалния
закон и следва да бъде отменен.
Предвид изхода на спора, право на разноски има жалбоподателят, но
такива не са сторени, не са представени доказателства за това, не са поискани,
съответно и не следва да бъдат присъдени.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен
съд- Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4630687, издаден от ОД на МВР-
Пловдив, с който на И.Х.Д., ЕГН: **********, адрес: **, на основание чл.189
ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50.00 лева, за извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр.ал.1
от ЗДвП, като незаконосъобразен.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6