№ 7114
гр. София, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110156218 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 126 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от То,, представлявано чрез гл.
юрк. Борислав Ангелов, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, с която са
предявени първоначално обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1, т. 2
от ОУ на „Договорите между „Топлофикация София” и Търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
потребителите в сграда – Етажна собственост” и иск по чл. 45 от ЗЗД за
осъждане на ответника „Техем ,30036,, представлявано от Милена Пенкова
Стоянова и Войчех Лубинечки, с адрес: гр. София, ул. „проф. Георги Павлов“
№ 3 да заплати сумата в размер на 5115.51 лева – главница, представляваща
претърпяна загуба от несъбрано задължение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.10.2023г.,
до окончателното изплащане на вземането; както и сумата в размер на
1160.00 лева – главница, представляваща имуществени вреди от сторените
разноски по събиране на вземането по гр. д. № 33252/2021г. по описа на СРС
и гр. д. 53690/2021г. по описа на СРС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 12.10.2023г. до
1
окончателното изплащане на вземането.
В условията на евентуалност към иска по чл. 45 от ЗЗД, заплащането на
сумата от 1160.00 лв. се претендира на основание чл.45,ал.1, т.2 от ОУ на
договорите между „Топлофи, ЕАД и търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост, ведно със законната лихва от 12.10.2023г. до
окончателното й заплащане.
В исковата молба се посочва, че настоящите искове са предявени
против ответника поради съществуващо регресно притезание от претърпяна
загуба на ищеца, която била резултат от неправилен отчет и невярно дялово
разпределение, извършено от ответника в качеството му на лице, извършващо
услугата дялово разпределение, по чл. 139а от ЗЕ, по отношение на
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Банишора“ бл. 16А, вх. А,
ет.9. ап. 33, с аб. № 006969. В исковата молба се посочва че ищецът е
претърпял и имуществени вреди, за сумата в размер на 1160.00 лв., за която е
предявен вторият осъдителен иск в настоящото производство,
представляваща разноски по ч.гр.д. № 33252/21г. по описа на СРС и гр. д.
53690/2021г. по описа на СРС.
В исковата молба се твърди, че ищецът има издадени лицензии за
територията на гр. София, за производство, пренос и търговия на топлинна
енергия. В изпълнение на тази дейност дружеството продавало топлинна
енергия с топлоносител гореща вода за отопление и битово горещо
водоснабдяване на битови клиенти, ситуирани в самостоятелни обекти в
сгради – етажна собственост; такъв битов клиент били собствениците на
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Банишора“ № 16а, вх. А,
ет.9, ап. 33, с аб. № 006968. Разпределението на топлинната енергия, която
постъпвала в сградите режим етажна собственост се извършвала по системата
„Дялово разпределение“, в конкретния случай именно това разпределение се
извършвало от ответника, който се сочи като лице, извършващо дялово
разпределение и вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ.
Посочва се, че отношенията между ищеца и лицата, вписани по чл. 139а
от ЗЕ се регулирали от Общи условия на договорите между Топлофикация
София ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда-етажна собственост.
2
Посочва се още, че съгласно общите условия, по-конкретно в чл. 45, т.2 от
тях, било предвидено, че в случай на установяване на допуснати грешки от
страна на Търговеца, състоящи се в неправилен отчет или невярно дялово
разпределение в предходен изравнителен период, вследствие на което
Топлофикация е сторнирала и отнесла в загуба начислени суми за отделен
потребител, загубата се дължи от Търговеца на Топлофикация в пълен
размер.
Ищецът излага подробни съображения, че ответникът съгласно
извършен отчет на горецитираната сграда по смисъла на чл. 153 от ЗЕ за
самостоятелен обект ап. 33, с аб. № 006968 бил подал в топлопреносното
предприятие данни за отчетената и консумирана от клиента топлинна енергия
за периода м.05.2018г. до м.04.2020г., възлизаща на стойност 5086.45 лв.; за
извършване на услугата дялово разпределение, ищецът бил заплатил
предварително на ответника сумата в размер на 29.06 лв. главница за услугата
дялово разпределение.
Посочва, че на клиента, собственик на топлоснабдения имот, ищецът
издал фактури с № ********* и **********, в които били имплементирани по
действащите цени стойностите на отчетената и консумирана от потребителя
топлинна енергия. Срокът за заплащане от страна на клиента бил 45 дни от
издаването им. Клиентът не бил изпълнил доброволно задължението си към
дружеството и в резултат то подало Завление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 410 от ГПК; образувано било ч.гр.д.
33252/2022г. по описа на 43 състав на СРС и била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. Длъжниците в предоставения срок
подали възражение и оспорили вземането, така за установяване размера на
вземането „Топлофи, ЕАД подала искова молба по реда на чл. 422 от ГПК и
било образувано гр. д. 53690/2021г. по описа на 43 с-в СРС.; привлечено в
процеса като трето лице –помагач бил привлечен ответника в настоящото
производство – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Ищецът твърди, че по посоченото дело съдът се бил произнесъл с
решение, с което приел за недоказани претенциите му. Съдът постановил
решение, с което изцяло е отхвърлил предявените искове от дружеството
срещу клиентите на топлинна енергия, тъй като ги е приел за неоснователни,
защото фирмата за дялово разпределение е извършила неправилен отчет и е
3
изготвила невярно дялово разпределение. Посочва още, че с допуснатото от
съда привличване на подпомагаща страна, „Топлофи, ЕАД обвързала третото
лице – помагач със силата на мотивите на съдебното решение по арг. от чл.
223, ал. 2 от ГПК; това обвързване имало за предмет всички становища на
съда, намерили извод в мотивите на решението, вкл. фактическите
констатации и правни изводи, касаещи неправилното дялово разпределение.
Посочва, че така между ищеца и ответника било изяснено обстоятелството, че
поради неправилния отчет и невярното дялово разпределение „Топлофи, ЕАД
понесла загуба, представляваща цената на начислената топлинна енергия,
съответстваща на обема по направения от дружеството топлинен счетоводен
отчет, както и цената на услугата дялово разпределение, възлизащи в размер
на 5086,45 лв. главница за топлинна енергия и 29,06 лв. главница за услугата
дялово разпределение.
Твърди, че в резултат на понесената загуба и на постановеното решение,
ищецът изготвил контролни листи и съответните суми били сторнирани и
отнесени в разходи на предприятието; с оглед на това за дружеството било
възникнало право на основание чл. 45, т.2 от Общите условия на договорите
да потърси възстановяване на загубата, която била в резултат единствено от
поведението на фирмата за дялово разпределение и незаконосъобразността на
извършените действия по дяловото разпределение на съответната сграда.
Поддържа, че в резултат от противоправното поведение на ответника се
бил осъществил фактическият състав на непозволеното увреждане, като
дружеството било претърпяло имуществени вреди в размер на 114,03 лв.,
представляващи внесена ДТ по заведеното срещу клиента на топлинна
енергия ч. гр. д. № 33252/2021г. по описа на СРС, за разглеждане на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение; сумата в размер на 485,97
лв., представляваща доплатена държавна такса за разглеждане на иска по чл.
422 по гр. д. 53690/2021г. по описа на СРС; както и сумата в размер на 560,00
лв., представляваща сторени разноски по допуснатите съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертизи. Сочи, че тези разходи били пряка и
непосредствена последица от увреждането на дружеството, изразяващо се в
неправилен отчет и невярно дялово разпределение, представляващо
съответното деяние. Моли съда в условията на евентуалност, при липса на
фактическия състав на непозволено увреждане, да бъде разгледана
претенцията за имуществени вреди като дължима на осн. чл. 45, т.2 от ОУ
4
към договора към ищеца и ответника, която предвиждала възстановяване на
отнесени в загуба начислени суми за отделен потребител в пълен размер.
Моли съда да присъди разноски за процесуално предствителство в
размер на 200.00 лв., както и сторените съдебни разноски за държавни такси.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отоговор на
исковата молба от ответника „Техем ,30036,, с която оспорва предявените
искове като неоснователни и недоказани. Посочва, че твърденията на ищеца
били неправилни и манипулативни във вр. с това твърдение, че помежду им
било изяснено, че поради неправилен отчет и невярно дялово разпределение
ищецът бил претърпял имуществена загуба, предявена по настоящото дело
като регресно притезание. Ответникът оспорва твърденията на ищеца за
констатирани с Решение № 2847/01.04.2022г. на 43 с-в на СРС нарушения на
нормативната уредба за дялово разпределение, извършение от страна на
ответника.
Прави възражение за лошо воден процес на осн чл. 223, ал.2, изр. 1 от
ГПК от страна на ищеца. Ответникът излага подробни съображения, че
ищецът „Топлофи, ЕАД умишлено или поради груба небрежност бил
направил процесуални пропуски и грешки по воденето на процеса, сред които
– ищецът не се бил явил в първото открито съдебно заседание; ищецът бил
постъпил недобросъвестно като не предпприел д-вие в отговор на
твърденията на ответниците в отговора на исковата молба, вкл. по
установяване колко лица живеят на адреса за процесния период и не е
представил намиращи се у него документи, установяващи ползвателите на
топла вода при заснемане на имота. Посочва се още, че след представените от
страна на ответника документи за дялово разпределение с молба от
10.03.2022г. и след изготвяне на СТЕ, ищецът е имал процесуалната
възможност да изпълни указанията на съда и чрез пълно и главно доказване
да установи чрез доказателства, с които разполага при себе си, че в имота на
клиента никога не са били монтирани водомери; Посочва още, че ищецът не
бил предприел действия по проверка колко лица са ползватели на топла вода
в обекта с процесния абонатен номер, както преди, така и след процеса;
ишецът не бил предприел действия по обжалване на решението на СРС,
въпреки че в решението съдът е допуснал фактически грешки и изводи,
некореспондиращи със събраните доказателства и становищата на вещите
5
лица, както и при неправилно приложение на относимата нормативна уредба.
С оглед всичко гореизложено, ответникът счита, че ищецът умишлено или
поради груба небрежност не е изпълнил задълженията си за пълно и главно
доказване на исковете си по гр. д. № 53690/21г. по описа на СРС, 43 с-в; не
бил съобразил разпределената от съда доказателствена тежест, като бил
пропуснал да представи неизвестни на Техем Сървисис ЕООД обстоятелства
или доказателства. Счита, че ответникът няма отношение към сумата,
посочена като дължима при издаването на фактурите от страна на ищеца към
клиентите. Оспорва и претенцията за сумата от 1160.00 лв.,като счита ,че тя
се претендира неоснователно. Оспорва и че тези разноски представляват
пряка и непосредствена последица от поведението на ответника. По
изложените съображения моли за постановяване на решение ,с което да бъдат
отхвърлени предявените исковете.Претендира и деловодни разноски. Моли
съда да отхвърли предявените искове и да му присъди разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
СРС, 78-и състав е сезиран с първоначално обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД във
вр. с чл. 82 ЗЗД, вр с чл. 45, ал. 1, т. 2 от ОУ по договор между странитеза
5115.51 лева – главница, представляваща претърпяна загуба от несъбрано
задължение, и иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за 1160.00
лева – главница, представляваща имуществени вреди от сторените разноски
по събиране на вземането по гр. д. № 33252/2021г. по описа на СРС и гр. д.
53690/2021г. по описа на СРС, както и евентуален на последния иск с правно
основание чл. 45, т.2 от ОУ към договора.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД във вр. с чл. 82 ЗЗД, вр с чл. 45, ал. 1,
т. 2 от ОУ:
Предпоставките за възникване на претенцията за обезщетение поради
договорно неизпълнение са: 1) да е налице валидно сключен договор, който
да обвързва страните, 2) да е налице неизпълнение на договора от страна на
ответника, 3) това неизпълнение да е виновно извършено, било поради
небрежност, било с умисъл, 4) да са произтекли вреди за кредитора и 5) да е
налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между вредите и
6
неизпълнението на договора.
В тежест на ищеца при пълно и главно доказване е да докаже
осъществяването на посочените материалноправни предпоставки
(юридически факти). При доказване на посочените обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е заплатил претендираното обезщетение.
Не се спори между страните по делото, че същите са обвързани от
облигационно правоотношение по договор за извършване на услугата дялово
разпределение по отношение на сграда, находяща се в гр.София,ж.к
„Банишора“ бл. 16 А, вх. А, ет. 9, ап.33 с аб. № 006968. Това правоотношение
е регулирано от Общи условия, приети с Решение по т.2 от Протокол №
19/05.07.2007 г. и Решение по т. 1 от Протокол № 22/23.07.2007 г. на Съвета
на директорите на „Топлофи, ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-
024/10.08.2007 г. на ДКЕВР, на основание чл. 139в, ал. 2 от Закона за
енергетиката.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от същите, търговецът извършва услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по имоти в ЕС, като 1. Извършва отчет на
средствата за дялово разпределение най-малко два пъти в годината; 2.
Изготвя изравнителна сметка на потребената топлинна енергия в ЕС най-
малко един път в годината, независимо от броя на отчитанията, 3. Извършва
анализ и месечна актуализация на дяловете.
Посочено в чл. 12, ал. 1 и 2 от общите условия е и че търговецът
разпределя потребената топлинна енергия между потребителите в сградата по
правилата на НТ и определя дяловете за отчетен период за имотите на всички
потребители в сградата, независимо от наличието на монтирани уреди за
дялово разпределение в отделните помещения и имоти.
Съгласно чл. 13 „търговецът е длъжен за месеца, от началото на който е
получено уведомлението от Топлофикация за извършване на дялово
разпределение, да подаде на Топлофикация прогнозни данни за потребление
на топлинна енергия за отопление и топла вода за всеки от имотите“.
В чл. 15 от процесните общи условия се сочи, че търговецът е длъжен
да актуализира прогнозните дялове за потребление на топлинна енергия за
отопление и топла вода след отчитане на средствата за дялово разпределение
и изготвяне на изравнителни сметки, както и след всяка промяна на
потребление, за която е уведомен по надлежния ред съгласно чл. 71, ал. 4 от
7
Наредбата за топлоснабдяване.
Съгласно чл. 22 от общите условия - търговецът е длъжен при
отчитането на уредите за дялово разпределение да извърши проверка и на
помещенията и имотите, в които отоплителните тела са демонтирани и/или
няма монтирани средства за дялово разпределение, в т.ч. помещенията с
монтирани отоплителни тела извън проекта, за спазване на изискването по
Наредбата за топлоснабдяване.
Посочено в чл. 44 от ОУ е и че в случай на неизпълнение на
задълженията, довели до претърпени вреди за другата страна, виновната
дължи обезщетение за нанесените вреди. Отговорността на страните се
установявала с двустранен констативен протокол или решение на
компетентен орган. А размерът на обезщетението се определял по взаимно
съгласие от двете страни, а при липсата му от независим арбитраж или по
съдебен ред.
Съгласно чл.45,ал.1 ,в случай на установяване на допуснати грешки от
страна на търговеца,състоящи се в неправилен отчет или невярно дялово
разпределение в предходен изравнителен период,вследствие на което:
1. Топлофикация е издала повтори,коригирани месечни сметки на
потребителите, търговецът дължи на Топлофикация дължимите лихви по
коригираните плащания и 2. Топлофикация е сторнирала и отнесла в загуби
начислени суми на отделен потребител, загубата се дължи от търговеца на
Топлофикация в пълен размер.
Видно от приложено по делото съдебно определение и решение , в
рамките на производството по гр.д. № 53690/2021 г. по описа на СРС, 43
състав, са били предявени от „Топлофи, ЕАД срещу трети за настоящото
производство лица – Сергей Красимиров Антов, Красимира Красимирова
Антова и Дренка Сергиева Антова, установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153,ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за установяване съществуването на вземания:
1. по отношение на Дренка Сергиева Антова, ЕГН **********, сумата в
размер на 3390,96 лева, представляваща главница за доставена, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „Банишора“ бл. 16А, вх. А, ет.9, ап. 33 за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
8
10.06.2021г. до окончателното изплащане; сумата в размер на 387,20 лв.,
представляваща обезщетение за забва върху главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2019г. до 20.05.2021г.; сумата от 19,36 лв.,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2021г. до окончателното
изплащане и сумата от 3,48 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до
20.05.2021г.
2. по отношение на Сергей Красимиров Антов, ЕГН **********, сумата
в размер на 847,74 лева, представляваща главница за доставена, но
незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Банишора“ бл. 16А, вх. А,
ет.9, ап. 33, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.06.2021г. до окончателното изплащане; сумата от 96,80 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2019г. до 20.05.2021г.; сумата от 4,84 лева,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпредление на
топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2021г. до окончателното
изплащане и сумата от 0,87 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до
20.05.2021г.
3. по отношение на Красимира Красимирова Антова, ЕГН **********,
сумата в размер на 847,74 лева, представляваща главница за доставена, но
незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Банишора“ бл. 16А, вх. А,
ет.9, ап. 33, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.06.2021г. до окончателното изплащане; сумата от 96,80 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2019г. до 20.05.2021г.; сумата от 4,84 лева,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпредление на
топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2021г. до окончателното
изплащане и сумата от 0,87 лева, представляваща обезщетение за забава
9
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до
20.05.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК от 17.06.2021г. по ч. гр. дело № 33252/2021 г. на СРС, 43 състав.
В рамките на това производство ответникът по разглежданите в
настоящото производство искове „Техем ,30036,, е бил привлечен като трето
лице помагач по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК, като решението е постановено с
негово участие.
Исковете са отхвърлени, поради което за ищеца по настоящото дело са
настъпили вреди в размер на 5115.51 лева, представляваща претърпяна загуба
от несъбрано задължение.
По отношение на останалите въпроси за наличието на неизпълнение на
задължението по договора за дялово разпределение, дали ако има такова
неизпълнение то е виновно и в каква причинно-следствена връзка е с
отхвърлянето на исковете следва да бъде съобразено решението по гр. д. №
53690/2021год. по описа на СРС,43 състав поради обвързващата сила на
мотивите на решението спрямо третото лице помагач.
В този смисъл е и практиката на ВКС: Въз основа на горното както в
цитираните по-горе решения, така и в правната теория се приема, че
установителното действие на решението между третото лице-помагач и
насрещната страна се заключава в силата на пресъдено нещо, с която се
ползва решението по отношение на спорното материално право, въведено с
основанието и петитума на иска като предмет на делото, а що се касае до
вътрешните отношения между подпомаганата и подпомагащата страна,
за тях важи задължителната сила на мотивите /чл.223, ал.2 ГПК/.
Последната има за предмет всички становища на съда, намерили израз в
мотивите на решението /фактически констатации на съда, правни изводи,
становища относно преюдициални въпроси/, доколкото те обуславят
изводите относно спорното право (Решение № 60167 от 02.02.2022 г. по т. д.
№ 2490 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение, Решение
№ 50021 от 07.10.2022 г. по т. д. № 1358 / 2019 г. на Върховен касационен съд,
1-во тър. отделение).
Мотивите на решение № 2847 по гр.д.№ 53690/2021 год. по описа на
СРС, 43 състав, с което е отхвърлена претенцията на ищеца по отношение на
потребителите на топлинна енергия са в следния смисъл:
10
„Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до
извода, че правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда -
апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е
достатъчен факт, за да се приеме, че през 5 процесния период между
ответниците и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във
връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо
сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия.
….. Според вещото лице, начисленията за потребената в имота ТЕ, са
в съответствие с нормативната уредба. Общият топломер, монтиран в
абонатната станция е преминал първоначална и последващи метрологични
проверки и е бил изправен.
В заключението на ССЧЕ вещото лице, след запознаване с
материалите по делото и проверка в счетоводството на ищцовото
дружество, е посочило, че дължимата сума за главниза за ТЕ е в размер на
5115,51 лева, в .т.ч. и сумата 29,06 лв. –главница за дялово разпределение, а
дължимата сума за обезщетение за забава в размер на 586,06 лв., в т.ч. и
сумата от 5,25 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение. В заключението вещото лице описало в табличен вид
издадените през исковия период фактури.“
С проектодоклада по делото, обявен за окончателен в първото по
делото открито съдебно заседание без възражения от страните, съдът е
указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже при условията на пълно и
главно доказване потребената топлоенергия в определеното количество и
стойностите й през исковия период. Това е така, тъй като от
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана
съдебнотехническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК следва да бъде кредитирано се установява, че през исковия период,
обхващащ три отоплителни сезона, сумите за ТЕ за топла вода са изчислени
съобразно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г., т. е. "при
норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за
едно денонощие - когато не са монтирани индивидуални водомери за топла
вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена
пломба или не е осигурен достъп за отчитане", на база 4 лица.
По делото обаче не са представени каквито и да било доказателства,
11
от които да е видно как е определен броя на живущите в жилището лица
през процесните отоплителни сезони. При това положение е налице
произволно определяне на живущите в жилището, което от своя страна
пряко рефлектира при фактурирането на служебно начисленото количество
топла вода по реда на горепосочената правна норма. С оглед предходното
следва да се приеме, че изготвените изравнителни сметки, послужили за
издаването на процесните общи фактури от ищцовото дружество са с
произволни изчисления, посочени от топлинния счетоводител, без последния
да е събрал каквито и да било данни за броя на живущите в топлоснабдения
имот.
Отделно от предходното следва да се има предвид, че съгласно
разпоредбата на чл. 52, ал. 7 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. – "Лицето
по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ, когато установи, че липсват индивидуални водомери за
топла вода, срокът на валидност на периодичната проверка на
индивидуалните топломери и/или индивидуалните водомери е изтекъл или
когато те са повредени, уведомява писмено клиентите за задължението им
да монтират индивидуални водомери за топла вода, да заявят и представят
за последваща проверка индивидуалните топломери и/или индивидуалните
водомери или да осигурят техническата им изправност в нормативно
установените срокове, както и за последствията при неизпълнение на тези
задължения. Когато няма избрано лице по чл. 139б ЗЕ, уведомяването се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна
енергия. "
В конкретния случай по делото няма каквито и да било доказателства
лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ (в конкретния случай конституираното по
делото трето лице-помагач на страната на ищеца) да е изпълнило
нормативно вмененото му задължение съгласно горепосочената
разпоредба.“
От така изложените мотиви на съда следва да се констатират две неща:
На първо място, съдът е приел за установено, че е налице основанието
за заплащане на топлинна енергия, т.е. тя е била доставяна от страна на
„Топлофикация София” и е потребявана от ответниците по посоченото дело.
На второ място, съдът е констатирал, че размерът на претенцията е
определен произволно поради подадената информация от лицето по чл. 139б,
12
ал. 1 ЗЕ и на това основание поради недоказаност на размера на претенцията
отхвърля исковете изцяло.
Видно от изготвената съдебно-техническа експертиза, която съдът е
кредитирал: „сумите за ТЕ за топла вода са изчислени съобразно чл. 69, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г., т. е. "при норма за разход на
потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие -
когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода,
индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена
пломба или не е осигурен достъп за отчитане", на база 4 лица.”. Съобразно
чл. 33, ал. 1, т. 4 от ОУ по договора между ищеца и ответника: Търговецът
предоставя на Топлофикация данни по чл. 63, ал. 2 от НТ за: т. 4 брой на
имоти с водомери, без водомери и брой на лица в имотите без водомери;.
Общите условия обвързват страните по настоящото дело и следователно
настоящата съдебна инстанция счита за установено, че е налице договорно
неизпълнение на посочената разпоредба. Съдът счита, че в хода не делото се
доказа, че ответника е имал поведение, изразяващо се в неизпълнение на
задължението по договора за дялово разпределение.
По аргумент от противното от чл. 81, ал. 1 ЗЗД вината под формата на
обикновена лека небрежност, изразяваща се в неполагане на дължимата
грижа, се предполага. В случая липсват наведени съображения за
обстоятелства, които биха изключили вината на ответника, поради което
следва да се приеме, че неизпълнението на задължението по договора е
виновно извършено.
Като последна предпоставка следва да бъде разгледано наличието на
причинно-следствена връзка между констатираното неизпълнение на
задължението и настъпилите вреди. Съдът ще разгледа въпроса по-долу,
обсъждайки възражението за лошо воден процес направено от ответника.
По иска по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД:
Предпоставките за възникване на претенцията за обезщетение поради
непозволено увреждане са: 1) да е извършено деяние от страна на лица –
служители при ответника, 2) това деяние да е противоправно 3) да е виновно
извършено, било поради небрежност, било с умисъл, 4) да са произтекли
вреди за увреденото лице и 5) да е налице пряка и непосредствена причинно-
следствена връзка между вредите и неизпълнението на договора.
13
В тежест на ищеца при пълно и главно доказване е да докаже
осъществяването на посочените материалноправни предпоставки
(юридически факти). При доказване на посочените обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е заплатил претендираното обезщетение.
Вече изложените съображения до голяма степен са относими и към
втория предявен иск. Следва да бъде препратено към по-горе изложените
съображения за наличието на неправомерно виновно поведение от страна на
ответника, изразяващо се в неизпълнение на договорно задължение. В случая
обезщетението за претърпените загуби се претендира на деликтно основание,
защото разноските по загубения съдебен процес не са пряко свързани с
договора и не произтичат от него. Но все пак техен източник продължава да
бъде неправомерното поведение на длъжника, макар и опосредено от съдебен
процес. Видно от решение № 2847 по гр.д.№ 53690/2021 год. по описа на
СРС, 43 състав, ищецът е сторил разноски в размер на 1045,97 лв.,
представляващи държавна такса и два депозита за изготвените по делото
експертизи, без в тази сума да се включва юрисконсултското възнаграждение,
което е било претендирано по загубеното дело, като по настоящето дело
претендира обезщетение за извършените по гр.д.№ 53690/2021 год. по описа
на СРС, 43 състав, разноски в размер на 1160 лв. Съдът ще разгледа въпроса
за наличието на последната предпоставка за уважаване на иска - причинната
връзка между поведение на ответника и претърпените вреди, по-долу,
обсъждайки възражението за лошо воден процес направено от ответника.
По възражението по чл. 232, ал. 2, изр. 2 за лошо воден процес:
В тежест на ответника е да посочи конкретните обстоятелства, от които
следва, че ищецът по настоящето дело е действал с умисъл или при груба
небрежност и че поради тези обстоятелства е загубил делото, по което
ответникът по настоящото дело е бил привлечен като подпомагаща страна.
Предвид правния извод на съда в решение № 2847 по гр.д.№ 53690/2021
год. по описа на СРС, 43 състав, че „с оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между ищеца и ответника за
доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна
14
енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на
спорната сума, а по иска за лихва за забава – че главното парично
задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че
размера й възлиза на спорната сума.”, който както вече беше посочено
обвързва и съда по настоящето дело, следва, че ищецът е носил
доказателствената тежест да установи както основанието на своето вземане,
така и размера му. Видно от фактите по цитираното дело ищецът е установил
основанието, тъй като съдът е приел за установено наличието на
облигационно отношение между него и ответниците – потребители на
топлинна енергия.
Въпреки това липсват каквито и да било приложени или поискани от
ищеца доказателствени средства, с които да бъде установен действителния
размер на дължимото му се възнаграждение за потребената топлинна енергия.
Като не са изпълнени и указанията на съда, дадени в определение № 2302 от
26.01.2022 г. Подобни бездействия от страна на ищеца навеждат на извода, че
той не е водил добре съдебния процес по предявените искове срещу
потребителите на топлинна енергия. В действителност ищецът е допуснал
процесуални пропуски и не е положил необходимото старание, за да докаже
своята претенция в пълнота, което според съда е проява на груба небрежност
във воденето на процеса, но въпреки това поведението на Топлофикация не е
единствената причина за отхвърляне на исковете.
Горната констатация обаче не е достатъчна, за да изключи напълно
отговорността на ответника по настоящия процес, тъй като видно от
фактическите и правните констатации в решение № 2847 по гр.д.№
53690/2021 год. по описа на СРС, 43 състав неговото неправомерно поведение
стои в основата на правния извод за неоснователност на предявените
претенции срещу потребителите и съответно за понесените загуби от ищеца.
На първо място, ако не беше налице договорно неизпълнение и
ответникът Техем Сървисис беше посочил точно броя на лицата, които
обитават имота, то тогава предвид изричното заключение на вещото лице по
делото, размерът на вземането на ищеца щеше да бъде точно изчислен и
съответно приет за доказан от съдебния състав. Вещото лице е установило, че
е спазена изцяло методиката за изчисляване на потреблението.
На второ място, безспорно залагането на произволни данни за ключови
15
елементи от формулата за изчисляване на потребената топлинна енергия за
топла вода води до неправилен краен резултат от изчисленията. При
неправилно изчисляване е логично потребителят да не заплатят начислените
им сметки или да отправят възражения, които да доведат до преизчисляване
на фактурите и в крайна сметка до загуба за Топлофикация, поради което
следва да бъде прието, че и този критерий на причинната-връзка е налице.
Последният елемент от обема на отговорността, който трябва да бъде
изследван е дали вредите са предвидими за длъжника, т.е. за ответника в
настоящото дело Техем Сървисис. Предвид констатациите, че залагането на
произволни данни в основата на формулата води до неправилен краен
резултат и съответно до загуби за ищеца при едно правомерно развитие на
правоотношенията между него и третите лица-потребители, а и предвид това,
че ответникът е търговец, който по занятие се занимава с извършване на
дялово разпределение за ищеца, то следва да бъде прието, че настъпилите
вреди са предвидима пряка последица от неизпълнението на договорното
задължение.
Въпреки горното, поведението на ответника Техем Сървисис не е в
причинна връзка с настъпване на всички претендирани от Топлофикация
вреди.
Следва да се прецени до каква степен неправомерното поведение на
ответника е причинило вредите на ищеца и до каква собствените му
процесуални пропуски са довели до невъзможност да събере вземанията си за
предоставяната топлинна енергия, респ. понасянето на разноските за водене
на съдебно производство.
При така направените констатации се установява, че е налице пряка и
непосредствена причинната връзка между неправомерното поведение на
ответника и засягането на правата на ищеца, като ответника е отговорен за 60
% от нанесените вреди, а самият ищец поради зле водения процес е отговорен
за 40 % от настъпилите вреди.
Предвид преобладаващия принос на ответника за настъпването на
вредите настоящата съдебна инстанция счита, че предявените искове са
частично основателни до следните размери: 3069,25 лв. по иска с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 82 от ЗЗД и чл. 45, ал. 1, т. 2 от ОУ,
представляващи 60/100 от предявеното вземане; както и 696 лв. по иска с
16
правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, представляващи 60/100 от
предявеното вземане, като до пълния размер на вземанията исковете следва да
бъдат отхвърлени, като поведението на ответника не е в причинна връзка с
настъпване на вредите в размер на горницата над уважените суми.
С оглед на изложеното, исковете се явяват доказани по основание и по
размер до уважените суми.
Не са налице предпоставките за разглеждане по същество на евентуално
предявения иск за сумата от 1600 лв. предявен на договорно основание.
По разноските:
При този изход на правния спор с право да претендират разноски
разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски – 454.62 лв.,
като е доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78,
ал. 1 вр. с ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП
съобразно уважената част от исковете следва да му бъдат присъдени
деловодни разноски. Следователно на ищеца следва да му се присъди сумата
от 272.76 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанцинното производство.
Ответникът претендира разноски в размер на 1113,60 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна
защита и съдействие от 19.12.2023год., с доказателства за плащането им
/платежно нареждане от 23.11.2023год. Възражението на ищеца за
прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение е основателно
предвид фактическата и правна сложност на делото, като с оглед НАРЕДБА
№ 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА
АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, която предвид Решение на СЕС по
дело C‑438/22. Съда намира, че справедливото възнаграждение е 480 лв. с
ДДС. Следователно въз основа на чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение според отхвърлената част на иска или това се
равнява на сума в размер на 192 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
17
ОСЪЖДА „Техем ,30036, ,със седалище и адрес на управление в
гр.София, ул.“проф.Георги Павлов“ № 3 да заплати на „Топлофи, ЕА,9046
,със седалище и адрес на управление в гр.София,ул.“Ястребец“ № 23Б сумата
в размер на 3069,25 лв. по иск, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр.
с чл. 82 ЗЗД, представляваща регресно притезание, на основание чл.45,ал.1,
т.2 от ОУ на договора между „Топлофи, ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда - етажна собственост, ведно със законната лихва от 12.10.2023 год. до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 3069,25
лв. до претендирания размер от 5115.51 лева.
ОСЪЖДА „Техем ,30036, ,със седалище и адрес на управление в
гр.София,ул.“проф.Георги Павлов“ № 3 да заплати на „Топлофи, ЕА,9046 ,със
седалище и адрес на управление в гр.София,ул.“Ястребец“ № 23Б сумата в
размер на 696.00 лв. по иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД,
представляваща понесени вреди във връзка с водене на съдебно производство
ч. гр. д. № 33252/2021г. по описа на СРС и гр. д. 53690/2021г. по описа на
СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 696.00 лв. до претендирания
размер от 1160.00 лева.
ОСЪЖДА „Техем ,30036, ,със седалище и адрес на управление в
гр.София,ул.“проф.Георги Павлов“ № 3 да заплати на „Топлофи, ЕА,9046, със
седалище и адрес на управление в гр.София,ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати
на основание чл.78, ал.1 вр. с ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл.
25, ал. 1 НЗПП сумата в размер на 272.76 лв., представляваща деловодни
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Топлофи, ЕА,9046, със седалище и адрес на управление в
гр.София,ул. „Ястребец“ № 23Б да заплати на „Техем ,30036,, със седалище и
адрес на управление в гр.София,ул.“проф.Георги Павлов“ № 3, на основание
чл.78,ал.3 от ГПК сумата в размер на 192 лв. представляваща деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от
съобщението до страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
18
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19