Р Е Ш Е Н И Е
гр. Хасково, 06.08....… 2012 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ХАСКОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД .................колегия в публичното
заседание на ....23 април.………...……………......................................
две хиляди и дванадесета……………… ...................година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГОСПОДИНКА ПЕЙЧЕВА
при секретаря Д.Х.…………..…....…...и
в присъствието на прокурора Елена Катранджиева….........……..като..
разгледа… докладваното от Председателя
…………………….гр.д.№…197….………..……. по описа
за 2010 год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 28 и сл. от Закона за отнемане
в полза на държавата на имущество,придобито от
престъпна дейност.
В подаденото мотивирано искане по реда на чл.
28 от ЗОПДИППД, Комисията за установяване на имущество,придобито от престъпна
дейност /КУИППД/ твърди,че с Решение № 255/08.07.2009 год. е било образувано
производство по реда на чл. 21 ал.1 от
Закона срещу лицето М.Д.Д.,***.От събраните в хода на проверката доказателства било установено,че М.Д.
е признат за виновен с влязла в сила присъда № 67/30.04.2009 год.,постановено
по НОХД № 200/ 2006 год.по описа на Окръжен съд-Хасково за извършено престъпление
по чл. 301 ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 от НК-затова,че на 24.10.2005 год. в
качеството си на длъжностно лице - старши митнически инспектор на платно
„Входящи превозни средства” на ГКПП „Капитан Петко войвода”- Ново село, в съучастие,като
съизвършители с подсъдимия Т. поискал и приел от свидетеля Л. дар,който не му
се следвал - 400 лева,за да не извърши действия по служба - митническа проверка
на влизащо МПС - л.а. „Фолксваген Шаран”
с рег.№ А 95 26 АТ. Присъдата е влязла в
сила съгласно Решение № 279/25.05.2010
год. по НД № 225/2010 год.на ВКС на РБ.Престъплението,за
което е бил осъден ответника Д. попадало в кръга на визираните по чл. 3 ал.1 т.
19 от ЗОПДИППД престъпления.Проверката на имуществото обхваща периода от 05.10.1985 год. до
05.10.2010 год.
Според извършената проверката
на имуществото,придобито от ответника през проверявания период било
установено,че М.Д. е придобил имущество на значителна стойност.Установено е,че
ответникът М.Д. и съпругата му В.Д. в режим на СИО през проверявания период - от
05.10.1985 год. до 05.10.2010 год. са придобили следните имоти:
-ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ
от жилищна сграда,находяща се в парцел ІХ,кв.138 по плана на Свиленград , който
имот са придобили по силата на договор срещу задължение за гледане и издръжка,прехвърлен
им от лицето В.С.-баба на ответницата В.Д., през 1991 год.;
- 1/2 ид.ч. от
УПИ ХVІ, пл.№ 2260 с площ от 502 кв.м.за целия имот,ведно с две
стопански постройки,находящи се в дъното на имота,който имот се намира в
гр.Свиленград;което е станало през 1997 година;
Придобити са били и
следните движими вещи:
- лек автомобил марка „Рено”,модел „Рапид” с
рег.№ Х 1553 ВА с договор за покупко-продажба от 2006 год.
- лек
автомобил марка „Мерцедес”, модел 230 с
рег.№ Х 95 90,придобит възмездно през 1994 година;
Освен това
ответниците М. и В. Д. са придобили и отчуждили през проверявания период
следните МПС:
- лек автомобил
мрака „Джип”,модел „Чероки” с рег.№ Х 0101 АМ,придобит през 2003 год. и
отчужден през 2006 год.;
- лек автомобил
марка „Исузу”,модел „Тропер” с рег.№ Х 15 98 Н,придобит през 1998 год. и
отчужден през 1998 година.;
- лек автомобил
марка „Ланчия”,модел „Делта” с рег.№ Х 38 83,придобит през 1995 год. и отчужден
през 1997 год.;
-лек автомобил
марка „Опел” модел „Астра” с рег.№ Х 68 88 С,придобит през 1996 год. и отчужден
през 1997 год.;
Ответникът М.Д. е
предоставил и парични заеми,както следва:
- с нот.акт за
учредяване на договорна ипотека № 182/2003 год. ответникът Д. е предоставил на
лицето Й.И.С. и съпругата му Г.С. сумата 31 000 евро/ с левова
равностойност 60 630,73 лв./ със срок на издължаване до 31.06.2004
год.Отпуснатия заем е бил обезпечен с ипотека върху апартамент с площ от 138
кв.м. в гр.Пловдив.Твърди се,че към дата 09.07.2004 год. ответникът Д. е
получил вземането си от заемополучателите С. в размер на 31 000 евро.
В искането си
КУИППД твърди също,че е установено ,че ответниците имат наличности по банкови
сметки в различни банки и техните клонове,а именно:
М.Д.Д. е титуляр на банкова сметка
*** „Банка ДСК” клон Свиленград,открита на 05.10.2005 год.в лева и на
сметка в същия банков клон в
евро,открита на същата дата.Установено е от проверката,че ответникът Д. е
получил кредит за текущо потребление в размер 10 000 лева от посочената
банка,както и че откритите банкови сметки са именно във връзка с този кредит.По
първата от тях е била превеждана заплатата на ответника Д.,а по втората е
прехвърлена сумата от получения кредит,но трансформиран в евро,поради което по
сметка е имало сума в размер на 5060 евро.Върху посочената сума в евро банката
е начислявала лихва,при което на 06.02.2006 год. сумата от тази сметка в размер
на 5084,28 евро е била прехвърлена отново по заемната сметка и по този начин
същия е бил погасен.
Ответникът М.Д. бил титуляр на банкови сметки и в „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД, които сметки са били открити в периода от 2001 год. до 2003 год. и
по същите сумите, с които е оперирал са били в евро,като подробно е проследено
движението по тях,както и крайното им
салдо към момента на закриването.
От своя
страна ответницата В.А.Д. е титуляр на
сметка в „Банка ДСК”,клон-Свиленград,открита на 20.03.1996 год.,като на същата дата е открит спестовен влог,след
проследяване на движението по него към дата 12.08.2009 год. по посочената
сметка е имало наличност от 209,06 лв.Същата била титуляр на банкови сметки и в „Уникредит Булбанк”АД ,в левове
и евро,като сметките са били откривани в
периода от 2001 год. до 2009 год.,когато е закрита последната от тях.
Установени са
били и банкови сметки с титуляри третия и четвъртия ответник - А.М.Д. и Д.М.Д..
КУИППД е установила,че ответникът М.Д. за
проверявания период-1985 год. до 2010 год. е получил трудови възнаграждения в
общ размер на 1011,91 минимални работни
заплати /МРЗ/,а ответницата В.А.Д. за същия период- 1198,40 МРЗ или общият
размер на получените доходи от
проверяваните лица от трудови възнаграждения възлизали на 2210,31 МРЗ.Освен
това се събрали данни,че ответникът М.Д. и съпругата му В.Д. са получили и други доходи – средства под формата на
допълнително материално стимулиране,отпусната пенсия,обезщетения по изтекла
застраховка „Живот”,застрахователно обезщетение за откраднат автомобил и т.н.В
крайна сметка КУИППД е стигнала до извода,
след направен икономически анализ и като е съобразила данните от НСИ за
минимална издръжки на едно лице в
страната през проверявания период,че проверяваните лица М. и В. Д. са
реализирали приходи общо в размер на 2653,36 минимални работни заплати, а са
направили разходи в размер на 4515,33 минимални работни заплати.,т.е. налице
била отрицателна разлика от 1861,97 МРЗ.В този смисъл комисията намира,че за тази разлика не е установен
законен източник за придобиване на
описаното имущество,поради което и на основание чл. 28 ал.1 вр. с чл. ал.1 и
2,чл. 9 и чл. 10 от ЗОПДИППД , се иска от съда да отнеме в полза на държавата
посоченото по-долу имущество на обща стойност 329 980,96 лв. / след
направено изменение на иска в с.з. от 02.04.2012 год./, а именно :
1./ 1/2 ид.ч. от
УПИ ХVІ,находящ се в гр.Свиленград,пл.№ 2260 в кв.138 по плана на града,целият
от 502 кв.м. по нотариален акт и 538 кв.м. по скица,ведно с двете стопански постройки,находящи се
дъното на дворното място,БЕЗ двуетажната жилищна сграда с приземен
етаж,построена в същия имот,с пазарна стойност към датата на завеждане на иска
– 20 080 лева;
2/ втори жилищен
етаж от жилищна сграда,построена в парцел ІХ,кв.138 по плана на Свиленград с
пазарна стойност към датата на завеждането на иска- 80 000 лева;
3/ лек автомобил
марка „Рено”,модел „Рапид” с рег.№ Х 1553 ВА с пазарна стойност към датата на
завеждането на иска- 1 700 лева;
4/ сумата
10 300 лева,представляваща продажната цена на л.а. марка „Джип”,модел
„Чероки” с рег.№ Х 0101 АМ,ведно със законна лихва върху тази главница,считано
от датата на подаването на искането до окончателното изплащане;
5/сумата
15 300 лева,представляваща продажната цена на л.а. марка „Исузу”,модел
„Тропер” с рег.№ Х 1598 Н,ведно със законна лихва върху сумата;
6/сумата 5 995
лв.,представляваща продажната цена на л.а. марка „Ланчия” модел „Делта” с рег.№
Х 3883 С,ведно със законна лихва върху сумата;
7/сумата 14 400
лева,представляваща продажната цена л.а. марка „Опел” модел „Астра” с рег.№
6888 С,ведно със законна лихва върху сумата, като посоченото имущество следва
да бъде отнето на основание чл. 9 и 10
вр. с чл. 4 ал.1 и 2 от ЗОПДИППД.
Претендира се
освен горното,на основание чл. 4 ал.1 от Закона да се отнеме от М.Д. още и
1/ сумата от 60 698 лв.,представляваща левова
равностойност на 31 000 евро, предоставен от ответника на лицето С. заем,съгласно
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 2003 год.;
2/сумата 10 232,57
лв.,представляваща левовата равностойност на 5 231,83 евро,установена по
банкова сметка № ********** в „Уникредит
Булбанк” АД с титуляр М. Д.Д. открита на 26.11.2001 год.;
3/сумата
20 428,14 лв.,представляваща левова равностойност на 10 444,74
евро,установена в банкова сметка № ********** в „Уникредит Булбанк” с титуляр М.
Д.Д. ;
4/сумата
19 578,66 лв.,представляваща левова равностойност на 10 010,41
евро,установена по банкова сметка № ********** и № ********** в „Уникредит Булбанк” АД с титуляр М. Д.Д. открити
на 09.07.2003 год. и
5/ сумата
19 202,18 лв.,представляваща левова равностойност на 9 817,92
евро,установена по сметка № ********** в „Уникредит Булбанк”АД с титуляр М. Д.Д.
открита на 14.11.2003 год.
На основание чл.
9 вр. с чл. 4 ал.1 от Закона се претендира още от В.Д. да бъдат отнети в полза
на държавата следните суми:
1/сумата 209,06
лв.,установена по банкова сметка № 17321311633005 в „Банка ДСК”ЕАД открита на 20.03.1996 год. с титуляр В.А.Д. и
2/ сумата
10 215,53 лв. ,представляваща левова равностойност на 5 223,12 лв.,по
банкова сметка № ********** в „Уникредит Булбанк” АД, открита на 26.11.2001
год.като и за двете суми се претендира и законна лихва.
Наред с горните претенции се иска да бъдат
отнети в полза на държавата на основание чл. 9 във вр. с чл. 4 ал.1 от закона и
парични средства от ответника А.М.Д.,както следва:
1/ сумата
10 227,21 лв.,представляваща левова равностойност на 5 229,09
евро,установена по депозитна сметка № **********,открита на 26.11.2001 год. в
„Уникредит Булбанк”АД,ведно със законна лихва;
2/сумата 540,44
лв.,установена по детски влог № 17320307305008,открита на 22.11.1999 год. в Б
„ДСК”-Свиленград;
3/сумата 22,05
лв.,установена по детски влог № 17320307305016,открит на 22.11.1999 год. в
същия банков клон;
4/ сумата
10,92 лв.,установена по детски влог № 1732030730524,открит на 22.11.1999 год.в
Банка „ДСК”,клон Свиленград.
На посоченото
по-горе основание се претендира да бъдат отнети от ответницата Д.М.Д. следните
суми:
1/ сумата
10 509,16 лв.,левова равностойност на 5373,25 лв. по депозитна сметка №
**********,открита на 26.11.2001 год. в „Уникредит Булбанк” АД;
2/ сумата
19 764,23 лв.,левова равностойност на 10 105,29 евро,по сметка №
********** ,открит на 26.11.2003 год.,преобразувана в сметка № ********** в
„Уникредит Булбанк” АД;
3/сумата
547,237 лв.,установена по спестовен влог № 7822468,открит на 20.03.1996 год. в
„Банка ДСК”,клон Свиленград;
4/ сумата
11,58 лв.,установена по детски влог № 17320307306015,открит на 22.11.1999 год.
в „Банка ДСК”,клон Свиленград и
5/ сумата 8,95
лв.,установена по детски влог №
17320307306023,открит на 22.11.1999 год. в „Банка ДСК”,клон Свиленград.
Ответниците оспорват направеното искане и
молят същото да бъде отхвърлен,като неоснователно и недоказано.В депозирания
своевременно писмен отговор излагат своите съображения,като твърдят,че през
процесния период имат освен трудовите си доходи и други източници на
средства,чрез които са придобили имуществото,чието отнемане се иска.В тази
връзка се ангажираха писмени и гласни доказателства.
Представителят на
Окръжна прокуратура намира искането за основателно,поради което счита,че същото
следва да се уважи в пълен обем.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка
и зависимост,във връзка с твърденията на страните,приема за установено от
фактическа страна следното:
Мотивираното искане е предявено по реда на чл. 28 ал.1 от
ЗОПДИППД.
Искът против
ответника М.Д.Д. е процесуално допустим .Искът е процесуално допустим и по
отношение на неговата съпруга В.А.Д..Имотите,предмет на отнемане са били
придобити по
време на брака им,поради което са станали семейна имуществена общност
на основание разпоредбите на СК.В този смисъл налице са предпоставките на чл.9
и чл. 10 от Закона по отношение на ответницата съпругата В.А.Д..Искът е
процесуално допустим и по отношение на третия и четвъртия ответник,които са деца
на ответника М.Д. и в този смисъл е налице предпоставката на чл. 9 във вр. с
чл. 4 ал.1 от Закона,според която норма до доказване на противното се смята
придобито за сметка на проверяваното лице,имуществото,което неговият съпруг и
ненавършили пълнолетие деца са придобили от трети лица на свое име,когато
придобитото е със значителна стойност,надхвърля доходите на тези лица през
проверявания период и не може да се установи друг източник на средствата.
Следва още да посочим относно процесуалната допустимост на иска и това,че
производството по отнемане на имущество в полза на държавата, се провежда при
наличието на няколко кумулативно дадени предпоставки,а именно: да бъде
установено чрез проверка по реда на чл. 15 ал.1 от Закона от органите на
съответната териториална дирекция на КУИППД,че дадено лице притежава имущество
със значителна стойност, както и да се направи обосновано предположение,че това
имущество е придобито от престъпна дейност,доколкото не е установен законен източник на тези средства. И
последната предпоставка - да е налице
започнало наказателно преследване срещу лицето за някое от
престъпленията,изброени в чл. 3 ал.1 от ЗОПДИППД.
От събраните по
делото доказателства безспорно се установи,че ответникът М.Д.Д. е бил осъден за
престъпление по чл. 301 ал.1 вр. с чл.
20 ал.2 от НК.В тази насока са безспорните доказателства - присъда № 67/30.04.2009
год.,постановено по НОХД № 200/2006 год.по описа на Окръжен съд-Хасково.Със
същата на лицето е било наложено наказание „лишаване от свобода за срок от една
година” и „глоба” в размер на 1000 лева”,като на основание чл. 66 ал.1 от НК
съдът е отложил изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода” за
срок от три години.Присъдата е влязла в законна сила на 25.05.2010 год. В този
смисъл е налице предпоставката по смисъла на чл.3 ал.1 т.19 от Закона.
Ето защо ще следва
да се изследва дали са налице и останалите две предпоставки-наличие на
имущество на значителна стойност,както и да се направи от събраните
доказателства извод,че това имущество е придобито от престъпна дейност.В тази
насока съдът намира следното:
С решение № 453/06.10.2010 год.
КУИППД е образувала производство за установяване на имущество,придобито от
престъпна дейност срещу М.Д. и е определен период за проверяване,който е от
05.10.1985 год. до 05.10.2010 год.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства е видно,че през проверявания период ответникът М.Д. е
придобил и се е разпоредил със следното недвижимо и движимо имущество,които
обстоятелства не се оспорват от ответниците:
НЕДВЖИМИ ИМОТИ:
С нот.акт № 79 том ІІ дело 602/1991 год. В.И.С. е
прехвърлила на внучката си В.А.Д. и съпруга й М.Д.Д.,*** недвижим имот срещу
задължението на приобретателите да гледат и издържат прехвърлителката ,като й
осигуряват спокоен живот,издръжка,храна,квартира,осветление,отопление и грижи
при болест и немощ докато е жива, както и за минали грижи следния недвижим
имот: ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от жилищна сграда,построена в парцел ІХ в кв.138 по
плана на Свиленград. Данъчната оценка на имота,посочена в нотариалния акт е
5964 лв. /неденоминираи/,който имот е предмет на мотивираното искане за
отнемане в полза на държавата.По делото бе изслушано заключение на съдебно
техническа експертиза с в.л. О.Б. ,което е определило пазарната стойност на
имота към момента на придобиването му – 09.07.1991 год.в размер на 104,04 лева
/деноминирани/,която определена в брой минимална работна заплата е 167,81 МРЗ.Същият имот към датата на
предявяване на иска има средна пазарна
стойност 50 820,83 лв.,равняващи се
на 211,75 МРЗ.
Назначена бе и изслушана и повторна съдебно техническа експертиза с в.л. инж.Т.М.,която дава
заключение за горните стойности в различен размер,а именно стойността на
имота към момента на неговото придобиване възлиза на 105 672 лв./неденоминирани/, а изразено
в МРЗ- 170 бр.,а към момента на завеждането на мотивираното искане – стойността
му възлиза на 80 000 лева или 333 МРЗ./ том ІV л. 1350/.С допълнително
заключение вещото лице инж.Т.М. дава заключение и за стойността на извършените
в посочения имот подобрения,които са били извършени в период попадащ в
проверявания такъв./ том V л. 1378/.Или видно е,че няма съществени различия в
заключенията на двете експертизи по отношение на стойността на имота към
момента на неговото придобиване,като различието е доста значително към момента
на предявяването на иска.Съдът обаче намира, че следва да се ценят данните и
определи стойността на имота към момента на неговото придобиване,т.е.към
момента в който е направен разход за него,а не към настоящия или един бъдещ
момент. За ищеца е налице интерес да
установи какви и колко средства са
послужили за придобиването на недвижимия имот,респективно произхода на тези
средства,затова съдът намира този подход на определяне на стойността на
придобитото имущество за правилен и законосъобразен.
С нот.акт № 73,том І,дело 192/1997 год. В.И.С. е
продала на внучката си и нейна съсобственичка В.А.Д. недвижим
имот,представляващ ½ ид.ч. от УПИ ХVІ,пл.№ 2260 в кв.138,целият с площ
от 502 кв.м.,ведно с построените в дъното на дворното място стопански
постройки,без двуетажната жилищна сграда.Цената посочена в нотариалния акт е
80 000 н.д.лева.Според приетата по делото първа експертиза, пазарната
стойност на имота към датата на неговото придобиване - 21.02.1997 год. е в
размер на 99,28 деноминирани лева,която се определя на 9,03 МРЗ.Към момента на
предявяването на иска същият е на стойност 8800,98 лв. или 36,67 МРЗ / след
направено уточнение от в.л. в устния му доклад пред съда на 17.10.2011 год./.
От своя страна вещото лице инж.Т.М. от
назначената повторна експертиза дава заключение,че стойността на този имот към
момента на придобиването му е в размер на 125 500 неденоминирани лева или 11,4 МРЗ , към момента на предявяването
на иска възлиза на сумата 20 080 лева или 84 МРЗ.Отново съдът застъпва
становището си,че следва да се цени само стойността на имота към момента на
неговото придобиване,т.е. да се приеме,че е бил придобит имот на посочената стойност, приравнена на 11,4
бр.МРЗ./съгласно заключението на повторната експертиза/
Установява се още,че през
проверявания период ответникът М.Д. е ПРЕДОСТАВИЛ ПАРИЧНИ ЗАЕМИ на други физически
лица,а именно:
С нот. акт за учредяване на договорна
ипотека № 182,том V,рег.№ 5664,дело № 982/26.11.2003 год. ответникът М.Д. е
предоставил в заем на лицата Й.И.С. и съпругата му Г. И. С. сумата 31 000
евро с левова равностойност 60 630,73 лв. със срок на издължаване-
31.06.2004 год. За обезпечение на вземането е учредената договорна ипотека
върху апартамент с площ от 138,86 кв.м.,находящ се в гр.Пловдив ,ул.”Даме
Груев” № 2.Представени са доказателства,че заема е бил върнат от
заемополучателите ,което ответникът Д. е удостоверил с декларация от 09.07.2004
год.За изясняването на тази сделка е необходимо да посочим,че учредената в полза на заемодателя М.Д.
договорна ипотека е върху апартамент с площ от 138,86 кв.м. в
гр.Пловдив,ул.”Даме Груев” № 2,който апартамент в деня на учредяването на
договорната ипотека е бил закупен от заемополучателя Й.И.С. от свид. Д.
Андонова Д.,която е майка на ответника М.Д..От своя страна апартамента е бил
продаден за сумата 43 990 лева,посочена в нот.акт № 181,том V рег.№
5664,н.д.№ 981 от 26.11.2003 год. Със следващия номер нотариален акт и нот.дело
от същата дата е била учредена и
договорната ипотека в полза на М.Д.,за
обезпечаване на дадения от него паричен заем на Й.С.,т.е. на купувача по
сделката с майката на ответника.В същото време по делото се събраха гласни
доказателства,че сумата от тази продажба и малко повече / 50 000 лв./ майката на ответника Д. дарила на сина си М.Д.,в какъвто смисъл същият
е подписал декларация по Закона.Като се има предвид,че МРЗ за 2003 год. е била
в размер на 110 лева,то видно от заключението на икономическата експертиза с
в.л. Р. М.К. е,че сумата от 50 000 лева е равна на 454,54 МРЗ,а сумата от
43 990 лв.- 399,90 МРЗ.А както вече посочихме и по-горе същият е
декларирал,че си е получил изцяло и заемната сума от 31 000 евро,което
при МРЗ за страната за 2003 год. от 110
лева, сумата от 31 000 евро с левова равностойност 60 630,73 лв.се
равнява на 551,18.МРЗ.
От събраните по делото доказателства и
изслушаната и неоспорена авто-техническа
експертиза/ л.1171 том ІV от делото/ се установява,че проверяваните лица през
исковия период са ПРИДОБИЛИ и са се РАЗПОРЕДИЛИ с МПС,както следва:
-
лек автомобил марка „Джип” модел „Чероки” с рег .№ Х 0101 АМ.От заключението на
авто-техническата експертиза / т.3 от същата/
става ясно,че пазарната стойност на автомобила към датата на придобиване
-19.03.1997 год. е 12 500 лв.,равняваща се на 113,64 бр. МРЗ,а пазарната
стойност на същия към датата на отчуждаването - 30.08.2006 год.възлиза на
7 800 лева или 48,75 бр. МРЗ.
-лек
автомобил марка „Исузу”,модел „Тропер” С рег.№ Х 1598 Н /т.4 от заключението/
към датата на придобиване – 15.08.1996 год. има пазарна стойност в размер на
1 620 000 н.д.лв или 405 бр.
МРЗ. Към момента на отчуждаването- 02.09.1998 год. същият е на стойност
14 300 000 н.д.лв.,равняващи се на 267,29 бр.МРЗ;
- лек автомобил марка „Ланчия”,модел „Делта” с
рег.№ Х 38 83 С към момента на придобиването- 02.08.1995 год. е на
стойност 702 000 н.д.лв.,равняващи
се на 274,76 бр.МРЗ , а към датата на отчуждаването- 08.04.1997 год.
5 995 000 н.д.лв.,равняващи се на 200,37 бр.МРЗ / т.5 от
заключението/;
- лек автомобил марка „Опел”,модел „Астра” с
рег.№ Х 68 88 С /т.6/ към момента на
придобиването- 14.02.1996 год. е с пазарна стойност 1 120 780 н.д.лв.
или 406,08 МРЗ,а към датата на отчуждаването- 08.09.1997 год. –
14 400 000 н.д.лв. или 348,75 бр.МРЗ;
-
автомобил марка „Рено”,модел „Рапид” с рег.№ Х 15 53 ВА-тип товарен до 1,5 тона
товароносимост към датата на придобиването – 17.10.2006 год. е с пазарна стойност 3 100 лв. или 19,37
бр.МРЗ,същият не е отчужден и неговата пазарна стойност към датата на
завеждането на иска – 12.10.2010 год. възлиза на 1 550 лв. или 6,46
бр.МРЗ;
-
лек автомобил марка „Мерцедес” ,модел 230 с рег.№ Х 95 90 Р към датата на
придобиването – 28.11.1994 год. е с пазарна стойност 780 000 н.д.лв. или
363,97 бр. МРЗ.По отношение на този автомобил е установено,че е бил откраднат
от собствениците му,за което съгласно сл.бележка № 09/25.08.2010 год. на ДЗИ
„Общо застраховане”-Свиленград е било изплатено с пл.нар. от 07.06.1996 год.
сумата 1 000 000 н.д.лв.,като
обезщетение за откраднатия автомобил,собственост на М. Д.Д. *** / л.716,том.
ІІІ /,което обезщетение се равнява на 328,95 бр.МРЗ.
От казаното по-горе се налага извода,че общо
вложените средства за придобиване на различните МПС,изразени в брой МРЗ възлизат на
1911,77 МРЗ, в т.ч. и
стойността на откраднатия лек автомобил , а към момента на тяхното отчуждаване
– 1270.57 МРЗ, като в тази цифра съдът е отчел полученото обезщетение за
откраднатия автомобил и стойността на наличния към момента автомобил и на тази база е изчислил броя МРЗ.Или се
явява една отрицателна разлика между направените разходи и реализирани приходи
от оперирането с посочените МПС в размер на 641.2 МРЗ,т.е. разходите са с толкова
повече от приходите.
От приложената справка от
Национална база данни „Население” с изх.№ АУ01/19.08.2010 год. се установява,че
първите двама ответници са съпрузи,а третия и четвъртия-техни деца.
По делото съдът изслуша и
заключение на съдебно икономическа експертиза с в.л. М.Л.Ц. / л. 1261/ за
обичайните разходи за издръжка за членовете на семейството на ответника Д.,като
се съобразят и настъпилите промени във времето,а именно раждането на двете деца,съответно
навършване на пълнолетие.Вещото лице е изчислило разходите на база общ
потребителски разход и в този смисъл е дало заключение,че когато семейството се
е състояло от трима членове,т.е. в периода от м.октомври 1985 год. / ответникът
А.Д. е роден на *** год./ до 16.08.1986 год.,/датата на раждане на ответницата Д.Д.
/ разходите възлизат общо на 4903,50 лева или 40,86 МРЗ.За следващия период-от
1***год. до 19.03.2003 год.,когато семейството е било четиричленно,а децата
непълнолетни разходите са възлизали общо
в размер на 9 191 958,27 лв. или
1371,36 МРЗ. В периода от 20.03.2003 год. до 16.08.2004 год.,когато
семейството отново е тричленно,поради навършено пълнолетие от ответника А.Д.,размерът
на разходите е възлизал на сумата общо 7773,86 лв. или 67,91 МРЗ и след тази
дата до 2001 год. вкл. Издръжката на двучленно семейство е възлизало на
сумата 35 878,33 лв. или 186,38
МРЗ.Вещото лице е дало размера на
разходите за издръжка на едно лице за периода от 09.07.1991 год. до 24.12.2001
год.,като е посочен че възлиза на сумата 2248491,81 лв. или 200,80 МРЗ.Това
изчисление се налага от факта,че ответниците М. и В.Д. са придобили
имот,предмет на настоящия иск по силата на договор за издръжка и гледане от
бабата на ответницата В.Д. - В.С.,поради което по този договор те са били
длъжни да престират гледане,под формата на непосредсвени грижи и труд,както и да дават издръжка на
прехвърлителката докато е жива.В обобщение следва да се посочи,че за
проверявани период ответникът и неговото
семейство са направили обичайни разходи за издръжката си / в т.ч. и за прехвърлителката
по описаната по-горе сделка/ на база общ
потребителски разход общо в размер на
1867,31 МРЗ.Освен това ответникът М.Д. и В.Д. са направили разходи и в
размер на 232,13 МРЗ за погасяване на публично-правни задължения-данъци,такси,телефонни
услуги и др.
Установено е още,че ответниците са правили
разходи и за задгранични пътувания в проверявания период,които според според
цитираното по-горе заключение за ответника М.Д. възлизат на сумата
11 162,61 лв. или 52,21 МРЗ,за ответницата В.Д. - 189,41 лв. или 2,23 МРЗ, за ответника А.Д. –
133 260,28 лева или 1114,13 МРЗ и за ответницата Д.Д.,разходите възлизат
на сумата 9576,63 лева или 115,49
МРЗ.Общо за ответниците разходите за
задграничните им пътувания възлизат на сумата 154 188,93 лева или 1284,06 МРЗ.
Ответниците
твърдят,че през процесния период са имали законни източници на средства,чрез
които са придобили имущество,чието отнемане се иска.Твърдят,че в продължение на
десетки години родителите на ответницата В.Д. са се занимавали с
животновъдство,приходите от която дейност са
им били предоставени под формата на средства за ежедневна издръжка.В
тази насока по делото се събраха гласни доказателства относно реализирани
доходи от ответниците М. и В. Д. от отглеждането на селскостопански животни
/прасета и др./ .Съдът разпита свид. Стефка Саманджиева-майка на ответницата В.Д.
и баба на ответниците А. и Д. Д..От показанията на същата става ясно,че в
периода от 1970 до 1990 година семейството й е отглеждало свине – майки, като
приплода от тях /прасенца/ продавали на държавните тогава
свинекомплекси.Твърди,че в този период съпругът и все още работел на ГКПП
„Капитан Андреево” като граничен полицай,поради което прасетата отглеждали
заедно с техен братовчед.След пенсионирането на съпруга й през 1990 година,разделили помощното стопанство и
започнали сами да отглеждат прасета.Освен това свидетелката твърди,че са имало
ранчо,в което засаждали люцерна ,отглеждали и всяка година по две телета,зайци
и др.Всичко,което добивали от селскостопанската си дейност влагали в издръжката на семейството,като пояснява,че
дъщерята,зет им ,внуците и те живеели заедно в едно домакинство.Семейството на
дъщеря й не участвало със средства в издръжката на фамилията,а всичко ,което
получавали от трудовата си дейност оставало за тях и те си внасяли парите в
лични банкови сметки.Свидетелката заявява,че в тяхното семейство в този период
не са разходвани средства за закупуването на основни хранителни продукти,като месо
и зеленчуци,тъй като си ги произвеждали сами.Твърди,че отглеждането на прасета
е продължило до 1996 година,когато настъпила смъртта на съпруга й.Към този
момент личното им стопанство останало с 6 свине-майки и две телета.По-късно
ликвидирали изцяло стопанството.В същата насока са и показанията на разпитаната
свидетелка Иванка Цветкова,близка на семейството от дълги години.
От своя страна свид.Д.Д.-майка на ответника
М.Д. освен,че дава показания в същата насока,заявява още,че през целия си живот
е давала средства на единствения си син-М.
и неговото семейство за текуща издръжка , както и за по-големи
потребности,като например за закупуване на жилище и др. Твърди,че с баща му
закупили жилище в гр.Пловдив, в незавършен вид,което по-късно продала и парите
от продажбата дала също на М..Тя самата след смъртта на съпруга си,създала
връзка с друг мъж,който поел изцяло нейната издръжка,а всичко което тя
получавала като доход / трудов,от ренти,обезщетени и др./ го давала на сина и
снаха си.Твърди също,че бащата на ответника М.Д. работел дълги години /повече
от 10 години/ в Турция,като описвач на вагони на ГКПП „Капъкуле” и
задграничните му командировки били във валута,което също бил един много
стабилен доход за семейството им.Тя самата
получила в наследство от своите родители земеделски земи и др.
имоти,част от които и до сега отдавала под наем,получавала и рента и всичко
според твърденията й,като доход било предоставено на сина й М., като голяма
част от средствата отивали за издръжката
на двете му деца,които били родени с малка разлика и разходите им били големи
едновременно.Свидетелката не споменава конкретни суми,които е дала на ответника
с изключение на сумата,получена от продажбата на апартамента в гр.Пловдив,не
сочи и момента на даването /даряването / на такива средства,нито целта ,за
която са били използвани тези средства.
По искане на ответниците съдът назначи и
изслуша заключение на вещо лице-ветеринарен лекар,от което се установи ,че за
периода,в който родителите на ответницата В.Д. са отглеждали животни /свине
майки/ са реализирали приходи в размер на 1 512 000 лева /неденоминирани./.
Така събраните гласни доказателства съдът
намира,че не следва да бъдат кредитирани в насока установяване на законни
източници на средства от ответниците.На първо място показанията на свидетелите
са твърде общи и не става ясно нито колко точно,нито кога по време са давани
средства за издръжката на семейството на ответника.От друга страна не се
подкрепиха от събраните писмени доказателства твърденията на
свид.Саманджиева,че трудовите си доходи ответниците икономисвали и внасяли в лични
банкови сметки.В тази насока няма данни в заключенията на икономическите
експертизи,които да сочат,че по банковите сметки на ответниците са внасяни суми
под формата на влог от трудови възнаграждения.Напротив, констатациите на в.л.
са точно в противната посока. Ето защо съдът счита,че не може да се обоснове
извод , че са били предоставени на
ответниците под формата на средства за издръжка и обичайни разходи на
семейството /храна,осветление,отопление,облекло и др./ средства,каквито гласни доказателства се събраха, поради което
не може да се заключи,че в периода от
1985 год. до 1996 год. ответниците са реализирали по този начин доходи в определен
размер,както и да се приеме този доход като такъв с доказан законен източник.
От
заключението на назначената съдебно
икономическа експертиза с в.л. Д.К. съдът установи,че ответниците са имали
открити разплащателни сметки в различни банкови клонове,като крайният извод на
експерта е,че общият размер на внесени от ответника М.Д. суми по сметки в банка
са в размер на 820,34 МРЗ,за В.Д.-в размер на 275,96 МРЗ,за ответника А.Д.- -
301,2 МРЗ и за ответницата Д.Д.- 395,58 МРЗ.Или общо ответниците са придобили под формата на
банкови влогове парични средства в размер на 1793,08 бр.МРЗ.Установено е още,че
ответникът М.Д. е теглил банкови кредити,за погашението на което е направил
разходи в размер на 68,16 МРЗ,а В.Д.- на същото основание е направила разходи
за 34,08 МРЗ.
Съдът
изслуша и допълнително заключение на икономическа експертиза с в.л. Д.К. за
размера на получените нетни трудови възнаграждения от ответниците М.Д. и В.Д.
за проверявания период.Видно от същото е,че ответникът М.Д. е получил нетно
трудово възнаграждение,изразено в брой МРЗ – 866,03 бр.,ответницата В.Д. е
получила 1147,59 бр.МРЗ.В тези суми са включени и всички добавки към основното
месечно трудово възнаграждение под формата на премии,награди и др.Следва обаче
да се посочи,че ответницата В.Д. е получила и
12,95 МРЗ от м.март 2010 год. под формата на пенсия,за което се съдържат
данни в първото заключение на вещото лице.Или общо двамата съпрузи са получили
доходи от трудовата си дейност и от
пенсия в размер на 2026,57 бр.МРЗ.
За
да се направи извод дали и останалите предпоставки на закона са налице,съдът
намира,че ще следва да се анализират събраните по делото многобройни писмени и
гласни доказателства в тяхната взаимна връзка и зависимост,както и заключенията
на назначените експертизи, за които на съда са били нужни специални знания,и
които не бяха оспорени от страните.
Така преценени доказателствата установяват по
несъмнен начин следното:
В мотивираното искане е посочен втори жилищен етаж от жилищна
сграда в парцел ІХ, кв.138 по плана на Свиленград като предмет на отнемане.По
отношение на този имот съдът намира,че следва да бъде отхвърлено искането и
неговата придобивна стойност се изключи от стойността на придобитото имущество.Видно
от всички доказателства,в т.ч. и фактическите твърдения в мотивираното искане
е,че този имот е придобит през 1991 год. от двамата съпрузи по силата на
договор за издръжка и гледане,обективиран в нотариален акт № 79/1991 год.Според
правната теория и практика договорът за издръжка и гледане е възмезден
договор,но престациите,които се разменят се различават съществено от договора за покупко продажба или друг вид
възмезден договор.Тук едната страна
поема задължението да гледа и издържа прехвърлителя по сделката,като последният
от своя страна прехвърля правото на собственост.В момента на сключването на
един такъв договор обаче страните имат само намерение двете насрещни престации
да се уравновесят,т.е. да се смята,че едната възмездява другата и обратно,което
идва да покаже,че реално прехвърлителят не получава своята престация в момента
на сключването на договора,нито като издръжка,нито като грижи,а още по-малко
като пари,а за него остава само поетото задължение от страна на приобритателя
да го гледа и издържа в бъдеще
време.Освен това не се поставя и условие колко това време може да продължи,от
където и казваме,че тези договори са алеаторни.Или с други думи
казано,ответниците към момента на сключването на договора за издръжка и гледане
са станали собственици на процесния имот,като
са имали задължението да издържат и гледат прехвърлителката си в
бъдеще,като правят разходи за това.Казаното
според съда дава основание да се приеме,че стойността на този имот не следва да
се включва в стойността на придобитото имущество от ответника,както и,че по
отношение на този имот не са налице предпоставките на закона за неговото отнемане.По
отношение на същия именно с оглед начина на придобиване правото на собственост
не може да се направи обосновано
предположение,че е придобит със средства,за които няма доказан законен
източник.Напротив,установи се точно обратното и предположението,че имота е
придобит със средства от престъпна дейност се оборва по категоричен начин от
доказателствата по делото и ще следва в тази част искането да се отхвърли.Колкото
се отнася за стойността на извършените
подобрения в процесния имот,съдът счита,че няма пречка тази стойност да бъде
отнесена към общите разходи направени от ответниците и да се преценява тази
величина в тази насока.От заключението на в.л. от повторната техническа
експертиза е видно,че направените
разходи за подобрения във втори жилищен етаж през проверявания период
възлиза на 146,82 МРЗ.
По отношение на втория недвижим
имот,придобит от ответниците през проверявания период,а именно ½ ид.ч.
от от УПИ ХVІ в кв.138,ведно с две стопански постройки с нот.акт за
покупко-продажба № 73/1997 год. следва да се приеме следното:Имотът е придобит
възмездно,като в нотариалния акт е посочена
неговата цена-80 000 неденоминирани лева, което според заключението
на вещото лице се приравнява на 9,03 МРЗ. Съдът намира,че това е сумата,която
следва да се преценява като разход по това перо, а не по посочената от Комисията
в мотивираното искане по-висока стойност,определена на база пазарните условия
към момента на придобиването.Този недвижим имот е придобит по силата на
покупко-продажба,представен е нотариалния акт за сделката,видно от който е че
страните по него-продавач и купувач са формирали воля и постигнали съгласие
относно цената на имота,която е значително по-висока от данъчната му оценка.Посочването на цената в нотариалния
акт е условие за действителност на сделката,тя е изповядана пред
нотариус,приета е за редовна поради което посочената в нотариалния акт цена е
действителната такава, като съдът не намира никаква причина да не бъде взета
предвид ,така както е била уговорена..Останалите твърдения са необосновани,още
повече ,че страните по делото са роднини по права линия и съвсем естествено и житейски оправдано е да
са уговорили именно такава цена за имота,която е по-висока от данъчната
оценка,но се различава от пазарната такава.Ето защо следва да се приеме,че
придобития по тази сделка имот, приравнен в МРЗ възлиза на 9,03 бр.МРЗ.Според
експертизата стойността на имота към момента на подаване на мотивираното искане
възлиза на сумата 20 080 лева.Макар и с направеното уточнение относно придобивната стойност за този имот
съдът счита,че са налице предпоставките на закона и следва същият да се включи
в общата стойност на придобитото от ответника имущество при преценка на
неговите източници за придобиването му.
По отношение на искането в частта на сумата
31 000 евро, дадени в заем от ответникът М.Д. на лицата Й. и Г. С.,съдът намира следното:страните не
спорят,че такъв заем е бил отпуснат,както и че за неговото обезпечаване е била
учредена договорна ипотека върху имот/апартамент/ в гр.Пловдив,за който по-горе
посочихме,че Й. и Г. С. са закупили в същия ден /деня на отпускането на заема/
от майката на ответника М.Д..Няма спор още,че сумата отпусната в заем е била
върната от заемополучателите,за което също има представено и неоспорено писмено
доказателство-декларация,нотариално заверена от 09.07.2004 год.При тези данни
остава открит въпроса какъв е произхода на тези средства,предоставени като
паричен заем от ответника М.Д..Доказателства в тази насока ответникът не
представи,поради което следва да се приеме,че не се обори законовото
предположение за престъпния произход на същите.Твърденията,че ответникът Д. е
получил в дар от майка си свид.Д.Д. цялата сума от продажбата на същия този
апартамент,съдът намира за недоказани.В тази насока единственото ангажирано
доказателство бе разпита на свид.Д.Д., която обаче с оглед изключително
близката й роднинска връзка,съдът не кредитира като приема,че същата има
интерес от изхода на делото.От друга страна не се представиха писмени
доказателства,които да подкрепят гласните такива.Напротив,от писмените доказателства
по делото по-скоро се налага извод,че ответникът Д. е дал сумата на купувача по сделката, сключена с майката
на ответника, и която сума е била платена по тази сделка на продавачката /
майката на ответника/ ,след което
ответникът си е получил същия размер
сума от своя заемополучател.Към 2003 год. паричните средства в размер на 31 000
евро представляват 505,82 бр.МРЗ.
Назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза с в.л.М. Л.Ц. / том ІV
л.1261/ дава заключение,че в периода от 2001 год. до 2004 год.М.Д.Д. / т.10/ има
депозирани суми по банкови сметки в български лева -69 306.55
лв.,приравнени към датата на депозирането им в МРЗ – 652,05 бр.
За ответницата В.А.Д. съответно тези
величини са както следва : открита сметка
в „УникредитБулбанк”АД на 26.11.2001 год. като е депозирана сума в
размер на 5112,92 евро или 10 000
лева,приравнени на 100 МРЗ и още една сметка в Банка ДСК-спестовен влог със
салдо към 31.12.2008 год. в размер на 209,06 лв.,по която сметка в.л. е
установило,че са постъпвали суми по списък от работни заплати,поради което
съдът намира,че за тази сума има доказан законен източник на средствата.
Вещото лице проследявайки хронологията
на откриването,депозирането,тегленето и закриването на банковите сметки на
ответниците М. и В. Д. е установило,че всички депозити са били в евро от една
страна,а от друга е направило извод,че
няколко от депозитите са били теглени
и сумите веднага депозирани по друга /новооткрита сметка/.Тези изводи на
вещото лице не се споделят от съда,поради което и не следва да се кредитира
заключението в тази му част.От една страна в.л. не следва да прави изводи,в
насоката в която са били направени,тъй като това е въпрос по същество,а от
друга страна-по делото,а и в самото заключение няма доказателства тези банкови
операции да са ставали на една и съща дата,в един и същ банков клон,сумите да
се прехвърляни безкасово от сметка в сметка,за да се направи подобен извод. Един
съвсем бегъл поглед върху заключението ще установи,че няма подобни банкови
операции извършени на една и съща дата по банкови смети с титуляр ответникът Д.
или ответницата Д.,което евентуално да покаже,че сумите са едни и същи.
Ответникът А.М.Д. е имал една открита банкова депозитна сметка
в „Уникредит Булбанк”,в евро и по която е депозирана сума в размер на 5112,92
евро или 10 000 лева или 100 МРЗ, в
периода до навършването му на пълнолетие
– 20.03.2003 год.Сметката е открита на 26.11.2001 год. и е закрита на 19.09.2003 год.,като е
изтеглена сума в размер на 10210,66 лв. или 92,82 МРЗ.Вещото лице М. Ц.Л. е
дала заключение и за налични други сметки на името на ответника А.Д.,които
сметки са били открити преди навършване на пълнолетие от този ответник.В този
смисъл се установява,че е бил притежател на спестовен влог в Банка „ДСК” клон
Свиленград със салдо по сметката към 31.03.2003 год. 493,62 лв.,за които суми е
установено още,че са изтеглени на посочената дата и открита нова
сметка-спестовен влог в същата банка.Стойността на сумата 493,62 лв. се
приравнява на 4,49 МРЗ към 2003 год.Установени са още два детски влога на този
ответник в Банка ДСК съответно за сумите от по 22,06 лв.и 10,92 лв.Останалите банкови сметки на името на този ответник,
видно от доказателствата по делото е,че откриването им е станало след навършване
на пълнолетие, поради което не попадат в приложното поле на нормата на чл. 9 от
Закона ,а и няма заявено мотивирано искане за други суми./приложение № 9 от
заключението /.В този смисъл следва да се приеме,че ответникът А.Д. е имал
вложени средства в депозитни сметки и детски влогове до навършването на свето
пълнолетие в размер общо на 104,79 МРЗ.
Ответницата Д.М.Д. е била притежателка
също на няколко депозитни сметки в различни банки преди навършване на
пълнолетие- 17.08.2004 год.Първата от тях е депозитна сметка на „Уникредит
Булбанк”,открита на 26.11.2001 год.с депозирана сума от 5112,92 евро или 10 000
лева или 100 МРЗ.Междувременно от тази сметка
е изтеглена сумата/ безкасово/ и прехвърлена в друга сметка в същата
банка,т.е. сметката е преобразувана в друга сметка ,като върху сумата е
начислена следващата се лихва и новата сметка вече е в размер на 5319,91 евро.Окончателно
сметката е закрита на 27.05.2004 год.,като е изтеглена сума равняваща се на 5373,25
евро или 87,52 МРЗ.Следващата
притежавана от ответницата Д.Д. банкова сметка ***,открита на 26.11.2003 год. с
внесени 10 000 евро или 177,80 МРЗ.По-късно
е преобразувана в друга сметка,където са били прехвърлени сумите,като
окончателно сметката е закрита на 27.05.2004 год.,а сумата е в размер на
10 105,29 евро или 19 764,23 лева,което се равнява на 164,62 МРЗ.
Преди да навърши пълнолетие
ответницата Д.Д. е имала също спестовни влогове в Банка „ДСК”, клон Свиленград,като
сумите са били в размер на 547,27 лв.,по следваща сметка – 11,58 лв. и
спестовен влог в размер на 8,31 лв. /
приложение № 10 от заключението/.
Ответницата е притежавала и
разплащателна сметка в долари,по която са постъпили суми на 29.09.2006 год.
,които суми са изтеглени и преведени за такси обучение в Чехословакия.,която
банкова операция както по откриването ,така и по закриването на сметката е след
навършване на пълнолетие от ответницата Д.Д..
От същото заключение съдът установи
още,че ответникът М.Д. и ответницата В.Д. са ползвали банкови кредити за текущо
потребление.Така ответникът М.Д. *** от 05.10.2005 год. е получил кредит в
размер на 10 000 лева,равняващи се към посочената дата на 66,67 МРЗ.В.л. е
установило,че така получения кредит е бил внесен в разплащателна сметка
/новооткрита в лева/.Погасяването е започнало чрез превод от работна заплата и
4 месеца след тегленото на кредита е бил погасен изцяло.От своя страна
ответницата В.Д. е теглила кредит от „Уникредит Булбанк”-в размер на 5000 лева
или 32,93 МРЗ към 2005 год.,както и
кредит-овърдрафт в размер на 3000 лева,равняващи се на 13,64 МРЗ към 2008
год.Погасяването и на двете задължения е
ставало от работни заплати и са погасени изцяло,което за първия това е станало
през 2008 год.,а втория - през 2009 год.
Възприетата
фактическа обстановка налага следните правни изводи: производството по отнемане
в полза на държавата имущество,придобито от престъпна дейност се провежда при
наличие на три кумулативно дадени предпоставки-установяване чрез проверка по реда на чл. 15 ал.1 от Закона от органите
на съответната териториална дирекция на КУИППД,че дадено лице притежава
имущество на значителна стойност, да се направи обосновано предположение,че то
е придобито от престъпна дейност, доколкото не е установен законен източник на
средствата за неговото придобиване и наличие
срещу това лице на започнало наказателно преследване за
престъпление,посочено в нормата на чл. 3 ал.1 от Закона.В настоящия случай вече
посочихме,че за наличието на третата предпоставка са събрани безусловни
доказателства и за което не е имало спор по делото.За да се прецени дали са
налице и останалите две предпоставки е необходимо прецизно да се анализират
събраните по делото доказателства относно това какво имущество е придобил
ответникът М.Д. и неговото семейство през проверявани период - 05.10.1985 – 05.10.2010 год., доходите му и
тези на семейството му, платените публичноправни задължения, какви са били
разходите на него и семейството му и други обстоятелства,които имат значение за
изясняването на произхода на придобитото имущество,чието отнемане се иска,в
т.ч. начина на придобиването му.
Следва да отбележим,че като обективен критерий
за определяне съответствието между реализираните доходи с направените разходи
за придобиване на процесното имущество следва да се използва минималната
работна заплата,тъй като проверявания период обхваща време преди деноминацията на българския лев /
05.07.1999 год./ и този начин ще бъде
най-справедлив.Нормите на самия закон също предполагат изчисляването на тези величини да стават по
този начин,тъй като по смисъла на § 1 т.2 от ДР на ЗОПДИППД е посочено,че
такова имущество се счита онова,което надхвърля 60 000 лева,която сума към
момента на влизането в сила на закона се равнява на 400 минимални работни
заплати. / 2005 год./
От събраните по делото многобройни писмени и
гласни доказателства и от приетите експертизи,съдът установи,че през проверявания
период ответникът и съпругата му са придобили два недвижими имота,като по
отношение на първия от тях,представляващ втори жилищен етаж в гр.Свиленград, не
са налице всички изискуеми се от закона предпоставки и по-конкретно бе оборена презумпцията на закона за престъпния произход на средствата за
придобиването му.Съдът вече изложи мотиви в тази насока по-горе, поради което
счита,че ще следва от общата стойност на придобитото от ответника имущество да
се приспадне стойността на този имот,както и по отношение на него искането да
бъде отхвърлено.Стойността на имота към момента на неговото придобиване,видно
от заключението на в.л.инж.Т.М. / том ІV
л. 1351 / възлиза на сумата 105 672 лв./неденоминирани/ или 170 МРЗ към 09.07.1991 год.
По
отношение на втория придобит недвижим имот правилно и законосъобразно ще бъде
да се приеме,че неговата придобивна цена следва да се включи в общата такава на
придобитото от ответника имущество през проверявани период,като според
изложеното от съда по-горе следва да се определи цената му в размер на 80 000 лева /неденоминирани/,което
приравнено в МРЗ възлиза на 9,3 към 1997
год. Към придобитото от ответника следва да се прибави и стойността на
извършените подобрения в първи недвижим имот- втори жилищен етаж,която както
посочихме по-горе възлиза на 146,82 МРЗ.Към
стоността на придобитото имущество ще следва да се прибави стойността на
придобитите МПС към датата на тяхното придобиване и също изразено в МРЗ,за
които се установи,че възлизат на общо 1911,77 бр.МРЗ,както и да се прибави и
получените заеми от него самия и съпругата му-общо в размер на 102,24 МРЗ,както
и банковите им влогове-общо възлизащи на 1793,08 МРЗ.Към стойността на придобитото следва да се отнесе
и дадения от ответника Д. паричен заем на лицата Й. и Г. С. в размер на
31 000 евро,които приравнени представляват 505,82 МРЗ.Като придобито
имущество следва още да бъдат отчетени и сумите по банковите сметки и спестовни
влогове на двете деца- третия и четвъртия ответник,установени в периода до
навършването на пълнолетие на всяко едно от тях,съгласно нормата на чл. 9 от
закона.Същите според заключението на вещото лице възлизат общо за двете деца на
По безспорен начин съдът установи,че през
проверявания период ответникът и семейството му са направили разходи за издръжка в обем 1867,31 МРЗ, в т.ч. и за
прехвърлителката на недвижимия имот; за данъци и др. публичноправни задължения-
232,13 МРЗ,както и разходи за пътувания извън страната - в размер на 1284,06 МРЗ. Същевременно съдът се убеди,че
получените доходи,за които има установен безспорно законен източник са само от
трудовите доходи на ответниците.Според заключението на в.л.Д.К. нетно получените суми като трудово
възнаграждение,в т.ч. и отпусната пенсия на ответницата В.Д. възлизат общо на 2026,57 МРЗ.
При
тези данни по делото,съдът намира,че са налице и останалите две предпоставки,а
именно придобито е имущество на значителна стойност и може да се направи
обосновано предположение,че придобиването му е свързано с престъпната в дейност
на проверяваното лице.С оглед съдържащата се презумпция в разпоредбата на чл. 4 ал.1 от Закона, в
тежест на ответника е да докаже ,че след като се отчетат /приспаднат/
обичайните и задължителни разходи,то доходите му ще са достатъчни за придобиване
на процесното имущество.От ангажираните от негова страна доказателства,съдът
счита,че тази законова презумпция не бе оборена.При направения по-горе анализ
на доходите и разходите,съдът намира,че
доходите на проверяваното лице с установен законов източник са
недостатъчни за придобиване на процесното имущество,както и на това с което се
е разпореждал във времето.Съпоставени двете величини – приходи към разходи
дават основание да се направи обосноват извод,че се получава едно чувствително
несъответствие между тях,което в цифрово изражение надхвърля многократно
посочения размер в закона / 400 МРЗ/,Според съда тази отрицателна разлика
възлиза на над 10 пъти.Ето защо ще следва да се отнеме в полза на
държавата имуществото / движимо и
недвижимо/,в частта,в която съдът посочи по-горе.
С оглед изхода на делото ответниците следва да заплатят на ищеца
направените разноски в размер на 1439
лева,съобразно уважения размер на иска.От своя страна същите също имат право на
разноски съобразно отхвърлени яразмер на иска,а именно сумата от 125 лева.При
това положение съдът намира,че ответниците следва да заплатят на ищеца
направените по делото разноски в размер на 1314 лева,определени по компенсация,както
и сумата 4982 юрисконсултско възнаграждение.Ще следва също да бъдат осъдени да
заплатят по сметката на Хасковския окръжен съд общо сумата 9064 лева,представляваща
държавна такса, от която: М.Д.Д. и В.А.Д.
– сумата 2571 лв., М.Д.Д.-сумата 5206
лева, В.А.Д. сумата - 409 лв.,А.М.Д.-сумата 432 лева и Д.М.Д. сумата- 443 лева.
Мотивиран така,съдът
Р Е
Ш И :
По
предявения от Комисията за установяване на имущество,придобито от престъпна
дейност /КУИППД/, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.”Г.С.Раковски” № 112 и адрес за призоваване: гр.Хасково, ул.”Сан
Стефано” № 3 ет.4,стая 405 срещу М.Д.Д.,ЕГН **********,В.А.Д., ЕГН **********, А.М.Д.,
ЕГН ********** и Д.М.Д., ЕГН **********,*** ИСК с правно основание чл. 28 ал.1
от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество,придобито от престъпна
дейност /ЗОПДИППД/:
ОТНЕМА в полза на Държавата от М.Д.Д., ЕГН ********** и В.А.Д., ЕГН **********
и двамата от гр.Свиленград, ул.”Трети март” № 35 на основание чл. 4 ал.1 вр. с
чл. 9 и 10 от ЗОПДИППД следното имущество: 1/2 ид.ч. / една втора идеална част/ от САМОСТОЯТЕЛЕН
УРЕГУЛИРАН ПАРЦЕЛ ХVІ,находящ се в
гр.Свиленград,образуван за имот пл.№ 2260,в кв.138 по плана на града,целият с
площ от 502 кв.м. по нотариален акт,а по скица - с площ т 538 кв.м.,застроен и
незастроен,ведно с двете стопански постройки,находящи се в дъното на двора ,без
двуетажната масивна жилищна сграда с приземен етаж,при съседи: улица,Георги
Атанасов Демирев,Димитър М. Хр.Ташакчиев,Георги Иванов Василев,наследници на
Георги Панайотов,Стефан Т. и Никола Василев Варимезов съгласно нотариален акт,
а по скица имотът е със съседи: УПИ ХІ, УПИ ХІV, УПИ ХІІІ, УПИ Х, УПИ
ХVІІ,придобит с нотариален акт № 73,том І,дело № 192/21.02.1997 год. на
СВп.-Свиленград,с пазарна стойност към датата на завеждането на иска-
20 080 лева /двадесет хиляди и осемдесет лева/,както и
ЛЕК АВТОМОБИЛ марка „Рено” модел „Рапид” с
рег.№ Х 1553ВА,рама № 406М512557188,двигател
СЗ В710А007942,на цвят светло сив металик,с пазарна стойност към датата
на предявяването на иска в размер на 1700 лева.
ОСЪЖДА
М.Д.Д. и В.А.Д. да заплатят в полза на държавата на основание чл. 4 ал.2 във
вр. с чл. 9 и чл. 10 от ЗОПДИППД сумите,както следва:
сумата
7800 лева,представляваща продажната цена на л.а. марка „Джип”,модел „Чероки” с рег.№
0101 АМ,ведно със законната лихва считано от датата на предявяването на иска -
12.10.2010 год. до окончателното й изплащане,като иска за разликата над 7800
лева до пълния предявен размер от 10 300 лева,като неоснователен-отхвърля;
сумата 14 300 лева,представляваща
продажната цена на лек автомобил марка „Исузу”,модел Тропер,с рег.№ Х
1598Н,ведно със законна лихва върху главницата,считано от датата на предявяването
на иска до окончателното й изплащане,като иска за разликата над 14 300
лева до пълния предявен размер от 15 300 лева,като неоснователен отхвърля;
сумата
5 995 лева,представляваща продажната
цена на л.а. марка „Ланчия”,модел „Делта” с рег.№ Х 3883 С,ведно със
законната лихва от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане
на сумата;
сумата
14 400 лева,представляваща продажната цена на л.а. марка „Опел”,модел
„Астра” с рег.№ 6888С,ведно със законната лихва от датата на предявяването на
иска до окончателното изплащане на сумата;
ОСЪЖДА
М.Д.Д. да заплати в полза на държавата на основание чл. 4 ал.1 от ЗОПДИППД
следните суми:
сумата
60 698 лв.,представляваща левова равностойност на 31 000 евро, предоставен
заем от М.Д.Д. на Й.И.С.,според нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека,обективирана в нот.акт № 182,том V,рег.№ 5664,дело № 982/26.11.2003
год.на нотариус Адела Кац с рег.№ 171 и район на действие-Районен
съд-Пловдив,ведно със законната лихва,считано от датата на предявяването на
иска до окончателното изплащане на сумата;
сумата 10 232,57 лв.,представляваща
равностойността на 5231,83 евро,установена по сметка № *********,открита на
26.11.2001 год. в „Уникредит Булбанк” АД,ведно със законната лихва,считано от
датата на завеждането на иска до окончателното й изплащане;
сумата 20 428,14 лв.,представляваща
равностойността на 10 444,74 евро,установена по сметка №
**********,открита в „Уникредит Булбанк”,ведно със законната лихва,считано от
датата на завеждането на иска до окончателното й изплащане;
сумата 19 578,66 лв.,представляваща
левовата равностойност на 10 010,41 евро,установена по сметка № **********
и № **********,открити на 09.07.2003 год. в „Уникредит Булбанк”АД,ведно със
законната лихва,считано от датата на предявяването на иска до окончателното
изплащане на сумата;
сумата
19 202,18 лева,представляваща равностойността на 9817,92 евро,установена
по сметка № **********,преобразувана в сметка № **********,открита на
14.11.2003 год. в „Уникредит Булбанк”,ведно със законната лихва,считано от
датата на завеждането на иска до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
В.А.Д., на основание чл. 4 ал.1 вр. с
чл. 9 от ЗОПДИППД да заплати в полза на държавата
сумата 10 215,53 лв.,представляваща
равностойността на 5223,12 евро,установена по банкова сметка № ********** в
„Уникредит Булбанк”АД,ведно със законната лихва,считано от датата на
предявяването на иска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
А.М.Д. на основание чл. 9 във вр.с чл. 4 ал.1 от ЗОПДИППД да заплати в полза на
държавата сумите както следва:
сумата
10 227,21 лева,представляваща равностойността на 5229,09 евро,установена
по банкова сметка № ********** в „Уникредит Булбанк”АД,ведно със законната
лихва,считано от датата на завеждането на иска до окончателното й изплащане;
сумата
540,44 лева,установена по детски влог № 17320307305008 в Банка „ДСК” ЕАД,ведно
със законната лихва,считано от датата на завеждането на иска до окончателното
изплащане на сумата;
сумата 22,06 лв.,установена по детски влог №
17320307305016 в Банка „ДСК”ЕАД,ведно със законната лихва,считано от датата на
завеждането на иска до окончателното изплащане на сумата и
сумата 10,92 лв.,установена по детски влог №
17320307305024 в Банка „ДСК”ЕАД,ведно със законната лихва,считано от датата на
предявяването на иска до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Д.М.Д. на основание чл.9 вр. с чл. 4 ал.1 от
ЗОПДИППД да заплати в полза на държавата сумите,както следва:
сумата 10 509,16 лв.,представляваща
равностойността на 5373,25 евро,установена по сметка № **********,преобразувана
в сметка № ********** в „Уникредит Булбанк” АД,ведно със законната
лихва,считано от датата на предявяването на иска до окончателното й изплащане
19 764,23 лв.,представляваща равностойността на 10 105,29
евро,установена по сметка № ********** ,преобразувана
в сметка № ********** в „Уникредит Булбанк” АД,ведно със законната
лихва,считано от датата на завеждането на иска до окончателното й изплащане;
сумата
547,27 лв.,установена по спестовен влог № 7822468 в Банка „ДСК” ЕАД,ведно със
законната лихва,считано от датата на завеждането на иска до окончателното й
изплащане;
сумата
11,58 лева ,установена по детски влог № 17320307306015 в Банка „ДСК”ЕАД,ведно
със законната лихва,считано от датата на завеждането на иска до окончателното й
изплащане и
сумата
8,95 лева,установена по детски влог № 17320307306023 в Банка „ДСК”ЕАД,ведно със
законната лихва ,считано от датата на завеждането на иска до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна
дейност против М.Д.Д. и В.А.Д. иск по чл. 28 ал.1 от ЗОПДИППД с правно
основание чл. 4 ал.1 от закона за отнемане в полза на държавата на следния
недвижим имот:
ВТОРИ
ЖИЛИЩЕ ЕТАЖ от жилищна сграда,построена в парцел ІХ, в кв.138 по плана на
гр.Свиленград,одобрен със Заповед № 1254/1977 год.,придобит по силата на
договор за гледане и издръжка,
обективиран в нот.акт № 79,том ІІ,д.№ 602/1991 год. с пазарна стойност към
момента на завеждането на иска-80 000 лева,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от комисията за установяване на
имущество,придобито от престъпна дейност против В.А.Д. иск за сумата 209,06 лв.,установена по банкова
сметка № 17321311633005,в Банка „ДСК”ЕАД,като неоснователен.
ОСЪЖДА М.Д.Д. ,ЕГН ********** и В.А.Д.,ЕГН ********** да заплатят в полза на държавата ДТ в размер на 2571 лева върху уважения размер на
исковете по чл. 4 ал.1 и ал.2 вр.с чл. 9 и чл. 10 от ЗОПДИППД,която сума се
внесе по сметката на Окръжен съд-Хасково
ОСЪЖДА М.Д.Д. да заплати в полза на държавата
ДТ в размер на 5206 лева върху уважения размер на иска по чл.4 ал.1 от
ЗОПДИППД,която да се внесе по сметката на Окръжен съд-Хасково
ОСЪЖДА В.А.Д.
да заплати в полза на държавата ДТ в размер на 409 лева,която сума да се внесе по сметката на
Окръжен съд-Хасково
ОСЪЖДА А.М.Д. да заплати в полза на държавата
ДТ в размер на 432 лева върху уважения размер на иска по чл. 4 ал.1 вр. с чл. 9
от ЗОПДИППД ,която сума да се внесе по сметката на Окръжен съд-Хасково
ОСЪЖДА Д.М.Д. да заплати в полза на държавата
ДТ в размер на 443 лева върху уважения размер на иска по чл. 4 ал.1 вр. с чл.9
от ЗОПДИППД ,която сума да се внесе по сметката на Окръжен съд-Хасково
ОСЪЖДА М.Д.Д.,
ЕГН **********,Ввеска А.Д., ЕГН **********, А.М.Д., ЕГН ********** и Д.М.Д.,
ЕГН **********,всички от гр.Свиленград
да заплатят на Комисията за установяване на имущество придобито от
престъпна дейност сумата 1314 лева,представляваща
направени по делото разноски и сумата 4982 лева юрисконсултско
възнаграждение,съобразно уважената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Апелативен
съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Мотивиран по
гореизложения начин,съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.