Решение по дело №507/2020 на Районен съд - Търговище

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер 260014,                     22.03.2021 година,                               град Търговище,

 

 

ТЪРГОВИЩКИ  РАЙОНЕН СЪД,                                      ОСМИ   СЪСТАВ

 

На двадесет и трети февруари                       две хиляди двадесет и първа година:

 

В закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА  СЯРОВА

 

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

ГРАЖДАНСКО  ДЕЛО №  507 по описа за 2020г. на РСТ,

за да се  произнесе, взе предвид следното:

 

 

Постъпила е искова молба от „Обединена българска Банка” АД гр.София, срещу Д.Г.Д. ***, с която е предявен иск за съществуване и дължимост на сумата от 12359.55лв. главница по договор за потребителски кредит; на сумата от 821.50лв. договорна лихва за периода 27.02.2012г. до 03.02.2014г.и на сумата от 3112.85лв. наказателна лихва за периода 27.02.2012г. до 03.02.2014г., за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № 78/07.02.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 167/2014г. на ТРС, възразена в срока по чл.414 от ГПК от длъжника.

Излага следните обстоятелства въз основа на които претендира сумите: Сключен на 11.01.2012г. договор за потребителски кредит между Д.Г.Д. /в качеството на кредитополучател/ и „Обединена Българска Банка“ АД /в качеството му на кредитор/ по силата на който кредитополучателя е получил кредит в размер на 12 500 лв. /дванадесет хиляди и петстотин лева / за потребителски нужди.

В чл. 3 от Договора страните са уговорили, че кредитът ще се преведе по сметка, посочена в договора, еднократно - на 21.01.2012г., като олихвяването започва от тази дата.  Съгласно чл. 21 от Договора страните уговорили, че при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем.

Поради липса на изпълнение, в полза на ищеца са възникнали вземанията, посочени в петитума на исковата молба по размери.

Твърдят, че Банката е предприела действия за принудителното удовлетворение на притезанията си, предвид това, че е налице неизпълнение, считано от 27.02.2012г.. По образуваното ч.гр.д. № 167/2014 г. по описа на Районен съд - гр. Търговище, ГК, VІІ-ми състав, са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на банката.

След получаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, е образувано изпълнително производство № 163/2014 г. по опис на ЧСИ Анелия Емилова Ананиева-Загорова, с per. № 769 и район на действие ОС Търговище.

В случай, че съдът приеме, че не са налице последиците на предсрочна изискуемост, молят да се вземе предвид постановката на ТР № 8/2017г., съгласно която длъжникът дължи изпълнение на задължението за онази част от вземането с настъпил падеж. Тъй като съществуването на вземането се преценява към момента на приключване на съдебното дирене, към който момент е настъпил падежът на всички вноски, молят искът да бъде уважен по отношение на всички вноски. Претендират разноски. В съдебно заседание редовно призовани не се явяват и не изпращат представител.

С отговора по чл.131 от ГПК ответникът счита иска за допустим но неоснователен. Признава, че между страните има сключен договор за потребителски кредит от 11.02.2012г. за сумата от 12 500 лв., но счита че не дължи суми по него по следните съображения: На първо място изпълнителният лист е изваден по ч. гр. д. № 167/2014г. по описа на РСТ. Същият е предявен за плащане с покана за доброволно изпълнение от 17.02.2020г. по изп. Д.№ 180/2020г. на ЧСИ - Анелия Загорова. Видно е от същата, а и към нея е приложено копие на изпълнителен лист, че същият е издаден на 07.02.2014г. Друга покана на ответника не е връчвана, поради което счита, че на основание чл. 110 от ЗЗД е настъпила пълна погасителна давност. От 2014г. до връчването на поканата през месец март 2020г. са минали шест години. През този период никой не го е търсил макар да не е сменял постоянният си адрес, не е уведомяван от банката за никакви предприети действия. Няма никакво прекъсване на давностните срокове.

В исковата молба се споменава само, че е образувано изпълнително дело към ЧСИ - Загорова през 2014г., но не става ясно дали тогава му е връчвана покана за доброволно изпълнение. Доказателства в тази насока не се представят. Очевидно е заведено ново изпълнително дело, защото е видно, че ЧСИ се движи в изпълнение на чл. 428, ал.1 от ГПК. Ако книжа бяха връчени нямаше да се изпраща нова покана, а щеше да се изпрати съобщение, както е предвидено и в разпоредбата на цитираният член. С оглед всичко това счита, че сумата не се дължи поради изтекла погасителна давност на изпълнителният лист, респективно и на самото изпълнение по същия от 2014 г.

На следващо място, цитираната покана е от друг взискател, а именно „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, които пък се явяват пълномощник по настоящото дело на ищеца „ОББ” АД. Сумата по исковата претенция обаче не е в размер на 12 500 лв., каквато е го цитираният и приложен договор за потребителски кредит, а е в размер на 12 359.55 — главница. Говори се за предсрочна изискуемост, която е настъпила на 27.02.2012г., което не е възможно, при положение, че кредитът е отпуснат и усвоен на 11.01.2012 г.

Твърди, че не е уведомен, че кредитът му е предсрочно изискуем, тъй като липсват доказателства в тази насока, дори напротив, има признание в исковата молба поради наличието на неравноправната клаузи по чл. 21 от договора. Доказателства, че ищецът изобщо е предоставил кредита също липсват, а същият претендира цялата сума, но тя се различава от приложените към исковата молба документи. С оглед всичко това счита договора за недействителен.

Липсва и погасителен план, който е задължителен реквизит към договора, липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР. В този смисъл не може по никакъв начин да се разбере точно какви лихви, му се начисляват, точно какви вноски се дължат и точно в кои момент кредита става изискуем. Моли съда да отхвърли иска. В съдебно заседание процесуалният му представител поддържа отговора. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: Видно от приложеното ч.гр.д.№ 167/14г. по описа на Районен съд гр.Търговище, в полза на ищеца „ОББ“ АД е издадена Заповед №78/07.02.2014г., съгласно която ответникът Д.  Г.Д. с ЕГН-********** *** е осъден ДА ЗАПЛАТИ  на банката сумата от 12359.55лв. главница; 821.50лв. договорна лихва от 27.02.2012г. до 03.02.2014г.; 3112.85лв. наказателна лихва за периода 27.02.2012г. до 03.02.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.02.2014г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 325.88лв. разноски по делото и 691.05лв. адвокатско възнаграждение. Вземанията на банката произтичат от неизпълнение на договор за потребителски кредит сключен между страните на 11.01.2012г.

В срока за възражение е постъпило такова от ответника на 25.02.2020г., което породило правен интерес от завеждане на настоящото гражданско дело, за установяване съществуване на вземане.

С исковата молба е представен договора за потребителски кредит сключен между страните на 11.01.2012г., по силата на който ищецът е предоставил в заем на ответника сумата от 12500лв. за срок от 96 месеца, т.е. до 27.12.2019г. Редовната главница по договора се олихвява с годишен лихвен процент в размер на базовия лихвен процент на „Обединена българска Банка“ АД за потребителски кредити в лева, валиден за съответния период и договорна надбавка от 5 пункта. 

Съгласно чл.4, ал.2 лихвеният процент към датата на сключване на договора за кредит е в размер на 12 пункта годишно. Съгласно чл.5, ал.1 ГПР към датата на отпускане на кредита е в размер на 13.28 пункта. Съгласно чл.5, ал.2 общата дължима сума от кредитополучателя изчислена към датата на сключване на договора за кредит е в размер на 20 920.52лв.

Според заключението на ССчЕ размерът на вземането по главница  е в размер на 12359.55лв.. формирани от усвоена сума но кредита 12500.00лв. минус погасяване по главница 140.45лв.

Размерът на вземането по начислена договорна лихва е 821,50лв.за периода от 27.02.2012г.до 03.02.2014г.

Размерът ма вземането по начислена наказателна лихва е 3113.85лв.за периода от 27.02.2012г.до 03.02.2014г.

      Въз основа на така представените и събрани в хода на процеса доказателства съдът приема, че предявените искове са неоснователни. Наведеното от ответника основно възражение за недължимост на процесните суми е тяхното погасяване по давност. Процесните вземания, установени по своето основание с влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение касаят договор за банков кредит от 11.02.2012г., вземанията по който се погасяват с петгодишна погасителна давност, уредена в нормата на чл.110 ЗЗД. Константната съдебна  практика приема, че при договора за заем е налице неделимо плащане. Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение относно исковите суми е подадено на 05.02.2014 г., а заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист са издадени на 07.02.2014г. Изпълнителният лист и заповедта са получени при първо поискване от представител на банката на 17.02.2014г. Доказателства за образувано изпълнително дело въз основа на този ИЛ през 2014г., както и изпращана покана до длъжника за доброволно изпълнение няма представени нито са събрани в хода на производството.

Изпълнителното дело № 180 /2020г.  по описа на ЧСИ Анелия Загорова рег. № 769 с район на действие ОС-Търговище е образувано с взискател „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД и длъжник Д.Г.Д. по същия изпълнител лист от 07.02.2014г. Поканата за доброволно изпълнение ведно с приложенията е изпратена от съдебния изпълнител на 17.02.2020г. и е получена от ответника на 24.02.2020г. Възражението по чл.414 ГПК, мотивирано с изтичане на погасителната давност, е от 25.02.2020г., а исковата молба по настоящото дело е предявена на 28.05.2020 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

При тези факти по делото съдът намира, че петгодишната погасителна давност относно вземането по издаденият ИЛ е изтекла на 07.02.2019г., доколкото няма доказателства тя да е била прекъсвана до този момент на някакво основание.

Погасителната давност може да се определи като бездействие на носителя на едно гражданско право да го упражни или да поиска принудителното му изпълнение през определен от закона срок, което води до погасяване на искането за принудително осъществяване. Или, погасителната давност е юридически факт с погасителни последици. Съдържанието на този юридически факт е определено квалифицирано поведение на гражданин или юридическо лице, носител на субективно гражданско право, бездействие да упражни това право или да поиска от съда или от съдебните изпълнители принудителното му осъществяване. Такова бездействие, продължило до изтичането на определен период от време, представлява осъществяване на фактическия състав, който поражда действието на изтекла погасителна давност. Погасителната давност не заличава самото съществуване на субективните граждански права, а погасява само искането за тяхното принудително осъществяване. Затова искът поради изтичане на давността за принудителното осъществяване на претенцията ще бъде неоснователен, а не недопустим. В този смисъл погасителната давност е период от време, определен по продължителност от закона, през течение на който, ако носителят на едно субективно право не го упражнява, това право се погасява. Действието на погасителната давност е такова, че вследствие на волеизявлението на длъжника се погасява правото на иск или правото на принудително изпълнение и втори път правото на иск не може да бъде упражнено.

Въз основа на горното искът следва да се отхвърли като неоснователен само на това основание.

Въз основа изводите на съда и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 920лв., представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.

            Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Обединена българска Банка” АД гр.София, ЕИК:*********, представлявано от С.А.Г. в качеството й на Изп.директор, чрез пълномощника си „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК:*********, представлявано от Р.И.М.Т., в качеството й на управител, чрез ю.к.Г.А. срещу Д.Г.Д. ***, със съдебен адрес ***-партер, чрез адв.Д.М. ***, иск за съществуване и дължимост на сумата от 12359.55лв. главница по договор за потребителски кредит; на сумата от 821.50лв. договорна лихва за периода 27.02.2012г. до 03.02.2014г. и на сумата от 3112.85лв. наказателна лихва за периода 27.02.2012г. до 03.02.2014г., за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № 78/07.02.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 167/2014г. на ТРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА „Обединена българска Банка” АД гр.София, ЕИК:*********, представлявано от С.А.Г. в качеството й на Изп.директор, чрез пълномощника си „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК:*********, представлявано от Р.И.М.Т., в качеството й на управител, чрез ю.к.Г.А., да заплати на Д.Г.Д. ***, със съдебен адрес ***-партер, чрез адв.Д.М. ***, сумата от 920лв., представляваща направени по делото разноски на осн.чл.78, ал.3 от

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Търговищки окръжен съд на осн.чл.259, ал.1 от ГПК.

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: